№ 15024
гр. София, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110169914 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. А. В., чрез адв. И. Г., с която
срещу Д. Т. И.а са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. за сумата от
4000 лева, представляваща незаплатен остатък от адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие, сключен на 03.05.2022 г. между страните, ведно със законната
лихва от предявяване на иска /22.12.2022 г./, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неизплатеното възнаграждение за периода 03.10.2022 г. - 22.12.2022 г., и с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 285 ЗЗД за сумата 8,19 лева, представляваща сторени от адвоката
разноски във връзка с поетата поръчка, които не са били възстановени от доверителя на
адвоката.
Ищецът твърди, че през м. април 2022 г. ответницата е посетила кантората му с искане за
оказване на правна защита и съдействие във връзка с недвижим имот, придобит от нея чрез
договор за покупко-продажба, като е подписала в полза на ищеца пълномощно за водене на
исково производство срещу трето лице. На 03.05.2022 г. между страните е бил подписан
договор за правна защита и съдействие, като е било договорено, че клиентът дължи на
адвоката възнаграждение в размер на сумата от 5000 лева, платима на 5 части с уговорени в
договора падежни дати, както следва: 03.06.2022 г.; 03.07.2022 г.; 03.08.2022 г.; 03.09.2022 г.,
както и 03.10.2022 г. ответницата е заплатила съобразно договореното сума в размер на 1000
лева. От ищеца е била изготвена искова молба, подадена в СГС на 19.04.2022 г., с която е
бил предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Образувано е било гр. д. №
4932/2022 г. по описа на СГС, ГО I-5 състав. Исковата молба е била връчена на ответника по
това дело, който е подал отговор на исковата молба. Твърди се да са водени преговори между
адвокатите на двете страни по този спор по електронен път за доброволно уреждане на
същия, като между страните е била постигната уговорка да се явят на дата 01.02.2022 г. пред
нотариус за подписване на извънсъдебно споразумение. В уговорения ден ищецът се е явил
в кантората на нотариуса, където ответницата е дошла, придружена от друг адвокат, като е
заявила, че пълномощията му са оттеглени.
Изтъква, че на дата 05.12.2022 г. ответницата е отишла в кантората на ищеца и е поискала
1
документите си във връзка с воденото дело. Съставен е бил приемо-предавателен протокол и
всички книжа под опис са били предадени. Поддържа, че макар между ищеца и ответницата
да са били водени разговори за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение
съгласно подписания между страните договор, същото не е било заплатено до предявяване
на исковете. На следващо място с исковата молба се поддържа, че във връзка с поетата
поръчка ищецът е сторил разноски в размер на 8,19 лева за закупуване на флаш памет за
представяне на аудиозапис по гр. д. № 4932/2022 г. по описа на СГС, ГО I-5 състав. За
извършените разходи адвокатът е изготвил отчет, който е връчил на ответницата, но и тези
суми не са му били възстановени.
В обобщение на изложените с исковата молба съображения ищецът заключава, че е изправна
страна по договора, но вложеният труд не е бил заплатен съобразно уговореното, а
поръчката е била оттеглена неоснователно от страна на ответницата. Позовава се на нормата
на чл. 26, ал. 2 ЗАдв. Счита, че ответницата е изпаднала в забава с настъпване на падежа на
последната вноска от дължимото му възнаграждение, с оглед което претендира обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Заявява, че иска ответницата да бъде осъдена да му
заплати и сторените разходи във връзка с поетите задължения по договора за поръчка.
Ответницата, чрез адв. Г. Д., с представено по делото пълномощно, заявява, че не оспорва
иска за възстановяване на направения от адвоката разход в размер на 8,19 лева, като твърди,
че такова искане не е било отправяно до нея преди получаване на препис от исковата молба.
Счита, че с извънпроцесуалното си поведение не е дала повод за предявяването на този иск.
Отговорът съдържа изявление за признание на тази претенция и готовност да бъде заплатен
разходът в случай, че бъде представена банкова сметка от ищеца.
С отговора ответницата оспорва другите два предявени от ищеца искове, като излага
становище за тяхната неоснователност. Не оспорва между страните на дата 03.05.2022 г. да е
бил сключен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатила на ищеца сумата
от 1000 лева. Поддържа, че правните действия на ищеца в изпълнение на процесния договор
били сведени до подаване на искова молба, въз основа на която било образувано гр. д. №
4932/2022 г. по описа на СГС, ГО I-5 състав, и отказ от изпълнение на дадени от съда
указания за представяне на препис от представено писмено доказателство. Сочи, че на
01.12.2022 г. с депозирана пред СГС молба ищецът се е отказал поетия мандат, което му
поведение съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗАдв. В молбата за отказ
от поетата защита ищецът не е посочил обстоятелства, водещи до невъзможност на адвоката
да продължи да изпълнява задълженията си, нито пък за наличието на такива обстоятелства
е уведомил клиента си предварително. Доколкото задълженията по договора не са бил
изпълнявани съобразно договореното, а именно до приключване на производството пред
първата инстанция, то и претенцията на ищеца за заплащане на остатъка от договореното
възнаграждение ответницата намира за неоснователна. Оспорва иска и по размер - адвокатът
имал право на възнаграждение за положения труд, в случая за подаване на искова молба и
отказ от предоставяне на флаш памет със запис за насрещната страна по делото. Поддържа,
че ищецът не е извършвал други процесуални действия по това дело. Възразява, че ищецът е
проявил небрежност при изпълнение на задълженията си по договора, изразяващи се в
липса активно поведение по подаване на предоставена му от ищцата жалба до Военна
прокуратура, съответно образуване на наказателно производство срещу трето лице,
ответник по образувано гр. д. № 4932/2022 г. по описа на СГС, ГО I-5 състав, липса на
консултация относно разясняване на правната възможност за събиране на доказателства и
предявяване на граждански иск в хода на евентуално образувано наказателно производство
без заплащане на допълнителни такси. По отношение на представения с исковата молба
приемо-предавателен протокол отбелязва, че същият съдържа оттегляне на пълномощията
на адвоката, но в тази част документът е бил подготвен от ищеца, а за нея не е имало друг
вариант да получи документите си, освен да подпише протокола и в тази част. Счита обаче,
че доколкото адвокатът вече се е отказал от поетата защита, то и това оттегляне не е
породило действие. В обобщение на възраженията, заявени с отговора на исковата молба,
моли съда да отхвърли предявения за сумата от 4000 лева иск.
2
В открито съдебно заседание от дата 11.10.2024 г. ответницата изрично заявява, че признава
иска относно направените разходи от страна на ищеца от 8,19 лева по чл. 285 от ЗЗД във
връзка с дадените указания от съда с Определение № 26597/28.06.2024 г.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното от фактическа страна:
Представено е Пълномощно от ответницата Д. Т. И.а – М...., от което се установява, че
упълномощава ищеца по настоящото производство – адв. В. А. В. да я представлява пред
Софийски районен съд, Софийски градски съд, Софийски апелативен съд, както и пред
Върховния касационен съд.
Установява се от представения като доказателство договор за правна защита и съдействие от
дата 03.05.2022 г., че ответникът Д. Т. И.а – М.... е упълномощил ищеца адв. В. А. В. да го
представлява и защитава в предявяване на иск срещу М.В.Я за сумата от 43 000 лева, като
разполага с представителна власт в пълен обем, както и да се ползва от всички права по чл.
34 от ГПК, до приключване на производството пред първата инстанция. В същия договор е
предвидено още, че размерът на възнаграждението е договорено на 5 000 лева, като е
посочено, че същото следва да се заплати на пет вноски по 1000 лева, а именно на дата
03.06.2022 г.; 03.07.2022 г., 03.08.2022 г., 03.09.2022 г., както и на 03.10.2022 г.
Представен е и Приемо – предавателен протокол и отчет за платени от името на клиента
суми от 05.12.2022 г., от което се установява, че ищеца е предал на ответницата всички
документи свързани с делото. Установява се още, че същото съдържа изявление за оттегляне
на пълномощия, с което ответницата – Д. Т. И.а – М.... оттегля пълномощията на ищеца
адвокат В. А. В. по всички производства, по които е била представлявана, като се отказва от
неговото представителство.
Като доказателство по делото е приета исковата молба от дата 13.05.2022 г. с вх. № 28937,
адресирана до Софийски градски съд, с която се иска осъждането на М.В.Я да заплати
сумата от 38 000 лева.
Представена е молба до СГС, I ГО, 5 – ти състав от ответника – М.В.Я по гр.д. № 4932/2022
г. по описа на СГС, с която се иска да се задължи ищеца по горепосоченото дело да
представи 1 брой устройство с флаш памет – Запис на телефонен разговор, проведен между
ищцата и ответника.
По делото е представена кореспонденция по електронната поща между адвокат В. В. (ищец
по настоящото дело) и Д. И.а (ответник) в периода от 19.04.2022 г. до 09.11.2022 г., която не
е оспорена, от която се установява, че ищецът В. изпраща на ответницата сканирана искова
молба по образуваното дело, жалба до прокуратурата, както и пълномощно, което ще
използва в Имотния регистър за вписването на исковата молба. С ново писмо от 13.05.2023 г.
по електронната поща адвокат В. е уведомил ответницата, че изпраща входираната искова
молба в СГС, като с писмо от 17.10.2022 г. става ясно, че ищеца по настоящото
производство В. изпраща на ответницата отговор на исковата молба от Мартин Янков, както
и насрещния иск от Илиян Рачев, ведно с подписаната разписка. С ново писмо от 21.10.2022
г. адвокат В. е посочил, че изпраща на Д. И.а исковата молба срещу Илиян Пенев, Насрещен
иск от него + разписка за получени от ответницата 95 000 евро, искова молба срещу Мартин
Янков, както и отговор от негова страна. В същото съобщение по електронната поща
адвокат В. посочва, че съобразно двата сключени договора е следвало договорените
хонорари да се заплатят на по пет равни месечни вноски от 1 000 лева, тъй като всички
договорени вноски са падежирали, а са платени само по 1 000 лева на договор. Адвокатът
сочи, че съгласно ЗА, няма право да работи под установените минимални адвокатски
възнаграждения. С друго писмо по електронната поща от 09.11.2022 г. адвокат В. уведомява
Д. И.а, че адвокатът на Илия Пенев се е свързал с него и му е изпратил проект на спогодба
между тях двамата, с която молба моли Д. И.а да потвърди основните параметри на
споразумението, а именно последната получава 10 000 евро + 1500 лева, колкото е заплатила
по конкретното дело, като в замяна на това се отказва от иска за собственост на имота,
прехвърлен с пълномощното. Също така е видно от друго писмо с дата 02.12.2022 г., че
3
адвокат В. заявява, че след проведен телефонен разговор между него и ответницата И.а на
дата 02.12.2022 г., в който последната е заявила желание да си получи всички документи по
процесните граждански дела, че на дата 05.12.2022 г. ще я очаква в кантората, за да й
предаде всички документи срещу подписан протокол за приемането им, ведно с отчет за
платени от нейно име такси за вписване на исковата молба и съдебно удостоверение. В
същото писмо се посочва още, че с оглед на изявеното нежелание от ответницата И.а да
продължи да бъде представлявана от адвокат В., както и с оглед на факта, че не е заплатила
сумата от 4 000 лева от общо дължимите 5 000 лева хонорар по гр.д. № 20906/2022 г. и 4 000
лева от общо дължимите 5 000 лева хонорар по гр.д. № 4932/2022 г. на СГС и във връзка с
възникнал конфликт на интереси по повод представителството на адвокат Виделов,
последния както е уведомил по телефона се отказва от предоставените му пълномощия и
моли ответницата да подпише писмео изявление, че и тя оттегля дадените му пълномощия.
От показанията на свидетеля В.П. Г.а се установява, че познава ответницата – Д. М...., която
била клиент на нейната кантора. Ответницата станала клиент, след като я довел друг техен
клиент – Ж.Т. с думите „Много е закъсала и само ти можеш да се справиш“. Споделя как на
първата им среща ответницата искала консултация в кабинета на свидетелката, където освен
ответницата присъствали лицето Ж.Т. и свидетелката. Установява се, че ответницата
разказала на свидетелката за проблемите й с нейния бивш съпруг по повод един имот, който
са купували, както и за нейните облигационни отношения с друг мъж, с който е живяла на
съпружески начала. Ответницата поискала от свидетелката втора среща, като последната
помолила адвокат В. (ищец в настоящото производство) да присъства. Споделя, че при
срещата с ответницата, В. водил записки на целия разказ, като дати, имена и т.н.
Свидетелката твърди, че е присъствала и на втория разговор без Ж.Т.. Заявява, че от разказа
на ответницата разграничили два проблема, единият от който е бил свързан с нейния бивш
съпруг – Илиян, който живее в чужбина по това време, пътува повече в Испания и втория
проблем с лицето, с което ответницата е живяла на фактическо съжителство по повод на
някакви пари, които последната е взела в брой от първия й съпруг Илиян. Споделя, че
вторият спор бил за пари, с които ответницата е разполагала в брой, занесла ги е в
апартамента, в който живее и които пари за изчезнали, като тя е посочила, че ги е взело
лицето Мартин, с което е живеела на семейни начала. Споделя, че нейния офис бил посетен
от лице на име Мартин, известен като Мартин Магарето, който се представил в качеството
на приятел на семейството, който познава и двамата. Твърди, че в кабинета направили
конферентен запис с Илиян за това, как могат да уредят отношенията между бившите
съпрузи и техните облигационни правоотношения по повод имотите им, като Мартин
Магарето бил посредник в тези разговори. Споделя, че се е била свързала покрай Мартин с
колеги от провинцията в някакъв Дунавски град, които били адвокати на Илиян, като
кореспонденцията се е водила по имейл. Изтъква, че на срещата за подписване на
подготвеното от двете страни споразумение пред нотариус Пиринка Петрова, организирана
от свидетелката по повод уреждане на отношенията между ответницата и бившия й съпруг
Илиян. Заявява, че парите, за които спорили, че са част от тази история имали връзка с
последващото съжителство на ответницата с Мартин. Твърди, че Д. е взела парите от бившия
си съпруг Илиян и след това са изчезнали от жилището в което е живяла с Мартин. Споделя,
че ищецът В. не е могъл да подпише Споразумението с ответницата. Свидетелката споделя,
че ответницата Д. не искала да разписва това споразумение, тъй като си мислила, че я
подвеждат. Свидетелката твърди, че в този момент ответницата се е отказала от тяхната
помощ, като в по – късен момент посетила отново кантората, но свидетелката не била там,
но знае, че са й предадени документите по делата със сигурност, тъй като ищецът В. ги е
върнал. Твърди, че срещата за подписване на споразумението била някъде около декември
2022 г. Заявява, че ищецът В. започнал работа като адвокат в кантората през 2014 г., като
адвокатски сътрудник, като поне от две години е вписан като адвокат. Изтъква, че след
запознанството с адв. Д. в нотариалната кантора, свидетелката казала на ответницата – Д., че
делата се движат изцяло от адвокат В.. Споделя, че към дата 01.12.2022 г. със сигурност не е
имало подписан документ, като ответницата отказала да подпише споразумението. Разказва,
че адвокат В. се е ангажирал да води дело на ответницата срещу Мартин.
4
От показанията на свидетеля К. се установява, че се намира в приятелски отношения с
ответницата от четири години и му е известно, че последната се е обърнала за адвокатска
защита към адвокат В.. Твърди, че знае за двете дела, които води, едното с бившия й приятел
Илиян и второто с Мартин, който също й е бивш приятел. Споделя, че ответницата е
получила сума пари от покупко – продажба на апартамент, като последната съхранявала
парите в къщи под леглото и след нанесен побой от Мартин, парите изчезнали от там.
Споделя, че му е известно за изготвена жалба срещу Мартин до прокуратурата от неговия
баща, който също е адвокат по наказателно право, като лично свидетелят е писал тази жалба.
Твърди, че по инструктаж на неговия баща жалбата била представена в адвокатската
кантора „В.“ с инструктаж да бъде входирана във Военна прокуратура, тъй като Мартин е
жандармерист. Според свидетеля, ответницата съобщила на адвокатите, но е имало
негативна реакция от тяхна страна. Твърди, че адвокат Д. и ответницата отишли в
нотариалната кантора „Земята и хората“, където трябвало да подпишат с Илиян някакво
споразумение. Споделя, че ответницата излезнала от кантората ядосана, тъй като когато
отишли с адвокат Д. попитали за жалбата, която е трябвало да входират във Военна
прокуратура, като адвокатката й казала „С теб приключихме“. Твърди, че ответницата била
доста тревожна, тъй като си е била платила за услугата и някой е трябвало да я представлява.
Споделя, че ответницата не е подписвала документ за оттегляне на правомощията, тъй като
си е платила за услугата и иска да я представляват адвокатите от кантората, които са я
представлявали преди адвокат Д. към онзи момент. Твърди, че не е запознат с точност, дали
ответницата е ходила в нотариална или адвокатска кантора, тъй като не е напускал
автомобила, но ответницата излезнала разтреперана. Свидетелят твърди, че е имал уговорка
с ответницата, да се видят и да пият кафе, като последната му казала, че първо ще свърши
една работа с Г. (адвокат Д.) в кантората, след което ще пият кафе. Твърди, че е станало
миналата година и времето било топло в този ден. Твърди, че ответницата и адвокат Д. били
в нотариалната кантора, а свидетелят е стоял в колата, а когато се върнала му казала, че
„Адвокатите са я отсвирили“ и била разстроена. Свидетелят споделя, че знае от ответницата,
че другата свидетелка (Г.а) била доста обидена то факта, че ответницата предоставя жалбата
от друг адвокат и се явява с него в кантората. Споделя, че когато ответницата влезнала в
колата я попитал какво се случва, а тя му отговорила „Адвокатите ме отсвириха“ и „Как ще
избутаме това дело“. Твърди, че когато са отишли с адвокат Д. са попитали, защо не е
входирана жалбата, като и двамата адвокати й казали „Аз с теб приключвам“. Заявява, че не
знае от кога ответницата се намира в договорни отношения с адвокат Д.. Споделя, че с
ответницата се намират в много добри приятелски отношения и помолил баща му да я
консултира.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното от правна страна:
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е бил сключен процесният договор за правна защита и
съдействие; 2) че със същия ответницата се е задължила да заплати на ищеца адвокатски
хонорар в размер на сумата от 5000 лева, платима на пет части с падежни дати, както следва:
03.06.2022 г., 03.07.2022 г., 03.08.2022 г., 03.09.2022 г., 03.10.2022 г.; 3) че ищецът е подал от
името на ответницата искова молба и е било образувано гр. д. № 4932/2022 г. по описа на
СГС, ГО I-5 състав; 4) че ответницата е заплатила на ищеца част от уговореното с договора
възнаграждение - сума в размер на 1000 лева.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правна квалификация с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 от ЗА е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно
правоотношение по договор за правна помощ между страните със соченото в исковата молба
съдържание, по което ищецът е изпълнил точно задълженията си, т.е. оказал е адвокатска
помощ чрез съдействие при водене на дело и уреждане на претенция за сумата в размер на
38 000 евро, които неправомерно са били взети от апартамента на ответника без знанието на
последния, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на дължимото
възнаграждение, както и размер на същото. В доказателствена тежест на ответника при
5
установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както
и възраженията си, в т.ч. основателност на оттеглянето на поръчката поради неточното й
изпълнение.
По своята същност договорът между клиента и адвоката може да се определи като договор
за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като с него клиентът възлага на адвоката да
извърши определени правни действия във връзка със защитата на правата на клиента, а
адвокатът се съгласява да стори това срещу възнаграждение. Отношенията между адвокат и
клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално
представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата
/ЗА/. Поначало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката
труд да бъде уговорено с договор - чл. 36, ал. 2 ЗА, но това не е императивно изискване -
договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение -
чл. 36, ал. 3 ЗА. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва
да е в писмена форма /а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 ЗА/, за договора между
адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено
писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 ЗА е сключен писмено и дали доказателства за
наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно
съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати
адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде дължимо и
тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в
писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже
правно съдействие.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд -
ал. 1. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа - ал.2. В отклонение
от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на
поръчката се дължи само, когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция - чл. 36, ал. 1
ЗА. Нормалното развитие на отношенията между клиента и адвоката изисква клиентът да
възложи на адвоката определена работа за защита на интересите му и адвокатът да се
съгласи да я извърши. С постигане на това съгласие се сключва и договорът за поръчка
между клиента и адвоката, тъй като договорът за поръчка е консенсуален и законът не
изисква форма за действителността му. Липсва изискване за форма за договора между
адвоката и клиента, поради което договорът може да се сключи и устно.
По делото не се спори, че страните са били обвързани от договор за правна помощ от
03.05.2022 г. с предмет предоставяне на адвокатска помощ, изразяваща се в съдействие при
предявяване на иск срещу Мартин Венциславов Янкоя за сумата от 43 000 евро, като
съгласно т. III от договора е предвидено възнаграждение за извършване на тези услуги в
размер на 5 000 лева, платими на пет вноски по 1 000 лева на следните падежи, а именно:
03.06.2022 г., 03.07.2022г., 03.08.2022 г., 03.09.2022 г. и 03.10.2022 г. Неоснователни са
оплакванията в отговора на исковата молба, че правните действия на ищеца в изпълнение на
процесния договор били сведени до подаване на искова молба, доколкото по делото
безспорно се установи от показанията на свидетеля Г.а, че ответницата Д. е отказала да
подпише споразумението по делото й с Мартин, като освен това видно от представената
между страните по настоящото производство кореспонденция ищецът В. е изразявал
готовност за извършване и на други процесуални действия.
Съдът счита, че наличието на сключен договор с уговорено възнаграждение, не е само по
себе си достатъчно за уважаване на исковата претенция, ако не е установено изпълнението
на поетите по договора задължения. В тази насока съобразно твърденията на ищеца,
изложени в исковата молба, ищецът по силата на процесния договор е подал претенция пред
Софийски градски съд на дата 13.05.2022 г. срещу М.В.Я, от която е видно че е поискано
заплащането на парична сума в размер на 38 000 евро, които парични средства М.В.Я е взел
6
без съгласието на Д. Т. И.а от техния апартамент, които твърдения се подкрепят и от
представената по настоящото дело искова молба, подадена на 13.05.2022 г. от името на Д. Т.
И.а - М...., чрез адв. В. А. В.. С Приемо – Предавателен протокол и отчет за платени от името
на клиента суми от дата 05.12.2022 г., ищецът е предал на ответницата документи, които
имат връзка с осъществяваното от адвокат В. процесуално представителство по процесните
две дела. От същия документ се установява още, че ответницата е оттеглила дадените
правомощия за осъществяване на процесуално представителство от страна на адв. В. В. и
адв. Виолета Г.а, което изявление е подписано лично от ответницата – Д. Т. И.а – М...., което
обстоятелство не се оспорва. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля К.,
в частта, в която посочва, че ответницата Д. не е подписвала документ за оттегляне на
правомощията, тъй като противоречат на събраните по делото доказателства. Отделно от
това видно от представеното по делото съобщение от дата 02.12.2022 г. от осъществената
между страните електронна кореспонденция, се установява, че на дата 02.12.2022 г. в
проведен телефонен разговор между страните, ответницата е изявила желание да получи
всички документи по процесните граждански дела.
Договорът за правна защита и съдействие представлява разновидност на договора за
поръчка, а извършеното от доверителя оттегляне на пълномощията на адвоката има правния
ефект на отказ от поръчката, водещ до едностранно прекратяване на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 287, пр. 1 от ЗЗД. Приложимият в случая по делото Закон за
адвокатурата съдържа специална уредба на последиците от отказа от поръчка в чл. 36, ал. 1
и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗА, с оглед особеностите на договора за правна защита и съдействие
между довереника и неговия адвокат, като възнаграждение на адвоката се дължи винаги /чл.
36, ал. 1 ЗА/. Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията /чл. 26, ал. 1, ЗА/,
като при неоснователно оттегляне адвокатът има право на възнаграждението в пълен размер
/чл. 26, ал. 2, предл първо/, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за
положения труд /чл. 26, ал. 2, предл. второ/ - в този смисъл е и съдебната практика, изразена
в решение № 74 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2010 г., IV г. о., ГК и определение
№ 46 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2550/2018 г., III г. о., ГК. В конкретната хипотеза
ответникът е навел в процеса наличието на основателни причини за оттегляне на
пълномощията.
Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2 от ЗА, е дейност
за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и
юридическите лица. Съгласно чл. 24 от ЗА, тя включва устни и писмени консултации и
становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др.,
свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и
подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица срещу
уговорено между адвоката и клиента възнаграждение /чл. 36 ЗА/. Изложените основни
характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между
адвоката и клиента да се определят като най-близки. Характерът на договора за адвокатска
услуга почива на принципа на доверието. То се съдържа основно в комуникацията в хода на
изпълнение на задълженията на адвоката по договора и може да бъде установено с
изявленията на страните по делото. По делото безспорно се установи, че между страните е
налице пълна загуба на доверие. В случая от показанията на свидетелката Г.а се установи, че
ответницата е взела решението да приключи отношенията с тях (адвокат Г.а и адвокат В.),
след като ответницата Д. И.а – М.... се явила на срещата за подписване на подготвеното от
двете страни споразумение пред нотариус Пиринка Петрова (по повод другото водено от
адвокат Видилов дело) с друг адвокат – Д., и заявила, че не желае да подписва
споразумението, тъй като смятала, че я подвеждат. От показанията на свидетеля К. също се
установява, че докато свидетеля чакал в колата, ответницата заедно с адвокат Д. отишли в
нотариалната кантора да подпишат някакво споразумение, като не знае от кога ответницата
се намира в договорни отношения с другия адвокат Д..
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Етичен кодекс на адвоката, взаимоотношенията между
адвоката и неговия клиент се градят на основата на доверието. От изложеното по-горе се
7
установява силно нарушена комуникация в специфичната връзка клиент – адвокат, което
само по себе си е основание пълномощията да бъдат оттеглени. Следва да се посочи, че по
своята същност договорът между клиента и адвоката може да се определи като договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, поради което приложимата правна уредба дава
право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и да
прекрати предсрочно мандатното правоотношение. Дори оттеглянето на поръчката обаче не
е основание да се приеме, че уговореното възнаграждение за работата не се дължи съгласно
разпоредбата на чл. 288 ЗЗД, което по аргумент за по-силното основание обуславя
основателността на иска.
По изложените съображения и доколкото се установи, че в действителност са били
извършвани действия в интерес на доверителя, съдът счита, че последният дължи заплащане
на дължимото възнаграждение и доколкото поведението на ответницата е станало причина
за това оттегляне, съдът намира, че последната дължи заплащане на дължимото
възнаграждение. При доказателствена тежест за ответника, до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция, същият не е ангажирал доказателства за извършено
плащане на претендираната от ищеца главница в размер на 4 000 лв., представляваща
остатъка от дължимото възнаграждение по процесния Договор за правна защита и
съдействие от дата 03.05.2022 г. с уговорен падеж на непогасените вноски – 03.07.2022 г.,
03.08.2022 г., 03.09.2022 г., 03.10.2022 г., поради което предявеният иск е основателен и
следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на направеното в открито съдебно заседание признание на иска по чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 288 ЗЗД за сумата в размер на 8,19 лева, представляваща невъзстановени разходи,
извършени по гр.д. № 1932/2022 г. съдът намира, че с оглед признатото право в съдебно
заседание ответникът направи изрично изявление за признание на иска, искът се явява
основателен .
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг. В Договора за правна защита и
съдействие от дата 03.05.2022 г. е посочен срок за плащане, респективно датата за плащане
на последната вноска по процесния договор е 03.10.2022 г., съответно това е и датата на
забавата за длъжника, като до предявяване на иска той дължи обезщетение за забава в
размер, определен от съда с помощта на електронен калкулатор за лихви е в размер на 90,00
лева. Предявения иск е изцяло основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 260,00
лева – платена държавна такса по делото, 40 лева – платена държавна такса по
ч.гр.д. № 67478/2022 г., 65 състав, както и сумата в размер на 92,50 лева –
платени авансови такси по и.д. № 3672/2022 г. на ЧСИ Мариян Петков за
налагане на обезпечителна мярка.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в
полза на процесуалния представител в размер на 1450 лева. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
8
предоставяне на безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв.
Съдът счита, че на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ.
Мотивиран от горното, съдът
:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т. И.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..........., да плати на ищеца
В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ................., ет. 5, ап. 19А, на осн. чл. 79 ЗЗД
във вр. чл. вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв – 4000,00 лв., представляваща дължимо
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.05.2022 г., ведно със
законната лихва за периода от 22.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Т. И.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..........., да плати на ищеца
В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ................., ет. 5, ап. 19А, на осн. чл. 79 ЗЗД
във вр. чл. вр. чл. 286 ЗЗД 8,19 лв., представляваща невъзстановени разходи извършени по
гр.д. № 1932/2022 г. на I-5 състав на СГС, ведно със законната лихва за забава за периода от
22.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД Д. Т. И.а, ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ..........., да заплати на ищеца В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
................., ет. 5, ап. 19А, сумата в размер на 1092,50 лв., представляваща съдебни разноски
за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9