№ 1381
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20251000500358 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 260533 от 18.10.2024 г. по гр. д. № 13757 от 2020 г. по описа на
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 5 състав, съдът е отхвърлил
предявения от С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, срещу
К. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за
установено по отношение на К. А. М., ЕГН **********, че последният дължи на
С. П. П., ЕГН **********, сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева –
обезщетение по чл. 8, ал. 2 от договор от 27.11.2017 г. за възлагане на
консултантски и посреднически услуги, ведно със законната лихва, считано от
03.07.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед по чл. 417
от ГПК от 17.08.2020 г. по ч. гр. д. № 28752/2020 г. по описа на СРС, Г.О., 59 състав.
С решението, съдът е прекратил на основание чл. 130 от ГПК производството
по делото в частта на предявения от С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № *, ет. *, срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет.
*, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за приемане за установено по отношение на К. А. М., ЕГН **********, че
последният дължи на С. П. П., ЕГН **********, сумата от 1 755, 56 лева (хиляда
седемстотин петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.01.2020 г. до 03.07.2020 г. върху сумата от 40
000 лева, дължима по чл. 8, ал. 2 от договор от 27.11.2017 г. за възлагане на
1
консултантски и посреднически услуги, за което обезщетение за забава не е издадена
заповед по чл. 417 от ГПК от 17.08.2020 г. по ч. гр. д. № 28752/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 59 състав.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът е осъдил С.
П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, да заплати на К. А. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, сумата от 3 990 (три хиляди
деветстотин и деветдесет) лева, представляващи сторените от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът С. П. П., който в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД. Поддържа се неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
решението, доколкото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, като първоинстанционният съд бил изградил фактическите си констатации на
непълно и неправилно тълкуване на доказателствения материал, а с това и е достигнал
до необоснован правен извод, че процесният договор е нищожен поради заобикаляне
на закона и накърняване на добрите нрави . По същество се релевира, че предмет на
процесния договор е консултиране, посредничество и съдействие от страна на
ответника К. М. – лично и чрез свързаните с него дружества – за придобиване от
ищеца С. П. на конкретен недвижим имот, изнесен на публична продан по
изпълнително дело при ЧСИ И. М. – К.. Възложителят и изпълнителят са уговорили
координация на действията си като наддавачи, включително подаване на повече от
едно наддавателно предложение и последователни откази от закупуване с цел
достигане до по-ниска цена. Според жалбоподателя в действащата уредба на
публичната продан по ГПК не съществувала императивна норма, която да забранява на
наддавачите да подават множество предложения, да се отказват от възлагането и да не
внасят цената, на която са били обявени за купувачи. Законодателят изрично бил
уредил последиците от невнасяне на цената – загуба на задатъка по чл. 493 от ГПК,
която представлявала санкция за наддавача и обезщетение за взискателя и длъжника.
Поради това и ищецът счита, че страните по договора не заобикалят закона, а действат
в рамките на предвидения в ГПК механизъм, поради което не били налице
предпоставки за нищожност на основание заобикаляне на закона. По отношение на
извода за накърняване на добрите нрави въззивникът подчертава, че нормите от глава
тридесет и осма от ГПК не закрепват като императивна цел на принудителното
изпълнение постигане на „максимално висока“ продажна цена в интерес единствено
на длъжника. Според него същината на изпълнителното производство е
удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителен титул, като интересите на
взискателя, длъжника и наддавачите поначало са различни и не съвпадат. В този
смисъл, наддавачът имал легитимен интерес да придобие имота при възможно най-
ниска цена, докато взискателят се интересувал да получи вземането си, а длъжникът –
от минимизиране на вредите. При тези различни и противоположни интереси не
можело да се приеме, че договорената между страните координация на поведението
им като участници в публичната продан сама по себе си представлява накърняване на
добрите нрави. Ищецът изтъква, че законодателят е предвидил възможност за
последователно обявяване на купувач по следващи предложения и едва при отпадане
на всички наддавачи – нова продан, което показвало, че не се изисква непременно
постигане на „най-високата“ възможна цена. На следващо място, ищецът обръща
внимание и на поведението на ответника К. М. при сключването и изпълнението на
2
договора. Посочва, че именно ответникът, в качеството си на изпълнител, е предложил
и целял с договора да се постигне резултатът, който впоследствие твърди, че
противоречи на закона. Той е участвал активно в публичната продан чрез свързаните с
него дружества, подавал е множество наддавателни предложения, извършвал е откази
от придобиване на имота и е кореспондирал с ищеца относно стратегията за достигане
до по-ниска цена. Едва след като срещу него е предявен иск за обезщетение по
договора, ответникът е започнал да се позовава на нищожността му. Според ищеца
това процесуално поведение представлява недопустимо черпене на права от
собственото недобросъвестно поведение и не следва да бъде подкрепяно от съда.
Съществен довод в жалбата е и този за обвързващата сила на вече влязло в сила
съдебно решение по спор между същите страни във връзка със същия договор.
Въззивникът се позовава на решението по гр. д. № 1159/2020 г. на Окръжен съд –
Пловдив, потвърдено с решение № 69/18.05.2022 г. по гр. д. № 583/2021 г. на
Апелативен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от К. М. иск по чл. 422 от
ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договора в размер
на 80 000 лева. Твърди, че в това производство съдът е приел договора за
действителен, а неизпълнението е в тежест на изпълнителя К. М., поради което искът
за възнаграждение е бил отхвърлен. Въззивникът сочи, че обективните предели на
силата на пресъдено нещо по това дело обхващат и юридическия факт на
действителността на договора от 27.11.2017 г., който е общо основание и на двата иска
– този за възнаграждение и настоящия за договорено обезщетение за неизпълнение.
Позовава се на т. 2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, като поддържа, че след като
между страните вече е установено със сила на пресъдено нещо, че договорът не е
нищожен, съдът по настоящото дело не може да постанови противен извод и да
приеме обратното. По изложените причини и се отправя молба до въззивния съд за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, с което да бъде уважен
така предявения иск от ищеца. Претендират се разноски.
Ответникът К. А. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна по
съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор.
Претендират се разноски.
Решението, В ЧАСТТА, с която съдът е прекратил на основание чл. 130 от
ГПК производството по делото по предявения от С. П. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № *, ет. *, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на К. А. М., ЕГН **********,
че последният дължи на С. П. П., ЕГН **********, сумата от 1 755, 56 лева
(хиляда седемстотин петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.01.2020 г. до 03.07.2020 г.
върху сумата от 40 000 лева, дължима по чл. 8, ал. 2 от договор от 27.11.2017 г. за
възлагане на консултантски и посреднически услуги, за което обезщетение за забава не
е издадена заповед по чл. 417 от ГПК от 17.08.2020 г. по ч. гр. д. № 28752/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 59 състав, като необжалвано, е влязло в законна сила и не е
предмет на проверка в настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си
по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване
по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
3
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; №
643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната
му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка
по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателност на предявения
иск, което е в съответствие с материалния и процесуален закон, поради което и
на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
От фактическа страна, след преценка на твърденията и доводите на страните,
както и на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема за
установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От предстaвения по делото Договор за възлагане на консултантски и
посреднически услуги, сключен между страните на 27.11.2017 г., се установява, че
ищецът С. П., в качеството му на възложител, е възложил на ответника К. М., в
качеството му на изпълнител, да го консултира и посредничи за закупуване на
недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ от 1500 кв. м.,
находящо се в с. Герман, Столична община, обл. София – град, заедно с масивна вилна
сграда на два етажа със застроена площ от 90 кв. м., който поземлен имот е с
идентификатор 14 831.6553.2732 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № 18-37/04.07.2011 г. на Изп. директор на АГКК и който имот е
предмет на публична продан по изпълнително дело № 20168390400325 на ЧСИ И. М.
– К., с рег. № *** в КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд. Видно от
съдържанието на процесния договор, в частност чл. 2, то страните са договорили, че
действията, възложени със същия ще се считат за точно изпълнени и работата за
приета, при условие, че в срок до 8 (осем) месеца от подписването на договора: 1/
възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице придобие с влязло в
сила и вписано в Служба по вписванията постановление за възлагане недвижимия
имот- предмет на договора, след като е бил обявен от ЧСИ за купувач на имота, при
цена от 35 000 лева до максимум 180 000 лева, достигната в публичната продан след
4
тайно или явно наддаване. Действията се считат за точно изпълнени и работата за
приета, ако възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице
пропуснат възможността да платят цената за имота след обявяването им за
купувач по публичната продан и поради това в полза на пропусналия/пропусналите да
платят цената не бъде издадено постановление за възлагане (чл. 2, т. 2.1.) или 2/
възложителят придобие недвижимия имот при цена в диапазона, описан по точка
2.1, чрез вписан в Служба по вписванията договор за покупко-продажба от наддавач,
обявен за купувач и придобил имота с влязло в сила постановление за възлагане, ако
този наддавач е изпълнителят или следните свързани с изпълнителя юридически
лица: „Електра“ ЕООД, ЕИК *********, „Атлиман-клуб“ ЕООД, ЕИК *********,
„Дая тур“ ЕООД, ЕИК *********, „Еликон“ ЕООД, ЕИК ********* и „Бетон-М“
ЕООД, ЕИК *********, и продажната цена по нотариалния акт е равна на
покупната цена по постановлението за възлагане плюс 5000 лв. (чл. 2, т. 2.2.). Видно
от чл. 3 във връзка с чл. 5 от договора, то възнаграждението на изпълнителя е
уговорено в размер на 80 000 лева без ДДС, като ако стойността на придобития имот
превиши 180 000 лева, съответно и възнаграждението на изпълнителя следва да се
намали пропорционално със стойността на превишението, а във всички случаи на
придобиване на имота по чл. 2, т. 2.2. при цена под 260 000 лева, то възнаграждението
се намалява с 5 000 лева. В корелация на посочените разпоредби, видно от чл. 8, ал. 1
от договора, то ответникът като изпълнител се е задължил да извърши възложените му
дейности в срок и съгласно условията на договора, включително като осигури по
смисъла на чл. 23 от ЗЗД, съответните действия и/или бездействия от страна на
свързани с него физически и юридически лица, включително дружествата: „Електра“
ЕООД, „Атлиман-клуб“ ЕООД, „Дая тур“ ЕООД, „Еликон“ ЕООД и „Бетон-М“ ЕООД,
както при участието им в публичната продан на имота, така и след нейното
приключване, така че предметът на договора да бъде осъществен и имотът да бъде
придобит от възложителя-ищец при възможно най-изгодните за него финансови
условия. В допълнение, от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от договора се установява, че
страните са договорили следните условия, касаещи прякото или непрякото
неизпълнение от страна на ответника, при което договорът следва да се счита за
виновно нарушен от изпълнителя, респективно последният да дължи обезщетение на
възложителя в твърд размер на 40 000 лева, а именно: 1/ ако бъде придобит процесния
имот от ЧСИ с влязло в сила постановление за възлагане при цена, по-ниска от 260
000 лева и в договорените срокове ответникът не прехвърли имота на възложителя-
ищец чрез нотариален акт за покупко-продажба при цена, не по-висока от или равна
на 260 000 лв. и при съответно прилагане на чл. 5, ал. 2 или 2/ ако изпълнителят
предложи да прехвърли имота на възложителя при условията на чл. 2, т.2. 2. или на
чл. 5, ал. 2 от договора, но на цена, по-висока с повече от 5 000 лева от цената на
придобиване по постановлението за възлагане.
От представените по делото документи, касаещи проведената публична продан
на процесния недвижим имот по изпълнително дело № 20168390400325 на ЧСИ И. М.
– К., с рег. № *** в КЧСИ, в частност Съобщение за обявяване на купувач с изх. №
2818/04.04.2018 г. и Протокол с изх. № 2817/04.04.2018 г. се установява, че ищецът С.
П. е бил обявен за купувач на имота, като предложил най-висока цена в размер на 179
000 лева, а малко по-късно, видно от депозирана от ищеца молба по изпълнителното
дело с вх. № 2593/12.04.2018 г., същият е заявил, че се отказва от наддавателното си
предложение и не желае да закупи имота по така предложената от него цена.
Впоследствие видно от съответно Съобщение за обявяване на купувач и Протокол
отново ищецът С. П. е бил обявен за купувач на имота, като предложил най-висока
5
цена, този път в размер на 156 000 лева, а с депозирана от същия молба по
изпълнителното дело ищецът се е отказал и от това свое наддавателно предложение.
По делото не е спорно, а от Разпределение от 21.05.2018 г. по изпълнително
дело № 20168390400325 на ЧСИ И. М. – К., с рег. № *** в КЧСИ, се установява, че
взискатели по изпълнителното дело са дружествата, свързани с ответника, а именно: ,
„Атлиман-клуб“ ЕООД, „Дая тур“ ЕООД, „Бетон-М“ ЕООД и „Еликон“ ЕООД, като
последното, в качеството си на взискател и наддавач, на основание чл. 492 от ГПК е
обявено за купувач на процесния недвижим имот като е предложило най-висока цена
от 141 600 лева. Това разпределение на продажната цена за имота е било потвърдено с
влязло в сила на 01.07.2019 г. Решение № 6146/01.10.2018 г. по ч. гр. д. № 10916/2018 г.
по описа на Софийски градски съд, IV – А въззивен състав, видно и от представеното
по делото Съобщение с изх. № 6110/23.07.2019 г. по процесното изпълнително дело.
По делото е представено и последващо разпределение от 15.01.2019 г. по
изпълнително дело № 20168390400325 на ЧСИ И. М. – К., с рег. № *** в КЧСИ, от
което се установява, че взискатели по делото са единствено свързаните с ответника
дружества, а именно: , „Атлиман-клуб“ ЕООД, „Дая тур“ ЕООД, „Бетон-М“ ЕООД и
„Еликон“ ЕООД.
Така и видно от представеното по делото Постановление за възлагане на
недвижим имот с изх. № 7493/18.09.2019 г. по изпълнително дело № 20168390400325
на ЧСИ И. М. – К., с рег. № *** в КЧСИ, се установява, че по отношение на процесния
недвижим имот, собственост на „Напоителни Системи“ ЕАД, ЕИК *********, в
качеството на длъжник по изпълнителното дело, предвид проведената за имота
публична продан и на основание чл. 496, ал. 1 от ГПК същият е бил възложен на
купувача – „Еликон“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 141 600 лева.
На следващо място, от представената кореспонденция между страните в
периода от 20.11.2017 г. до 27.08.2019 г. по повод на процесния договора от 27.11.2017
г. за възлагане на консултантски и посреднически услуги, се установява, че страните
действително са целели постигането на заложената с договора цел, предвид поетите в
договора между страните задължения, като са изразили своите становища относно
поведението на другата страна.
Отделно от това, по делото не е спорно, че със заявление, изпратено по имейл,
от 19.09.2019 г. ищецът е уведомил ответника, че на основание чл. 11, ал. 1, б. „а“
от договора, счита същия за автоматично прекратен, а в условията на
евентуалност и развален, поради неизпълнение на задълженията на ответника по
чл. 2 и чл. 8, ал. 1, като уведомлението е достигнало до ответника на 19.09.2019 г.
По делото не е спорно също и, че с Решение от 15.07.2021 г. по гр. д. №
1159/2020 г. по описа на Окръжен съд –Пловдив е бил отхвърлен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от К. А. М.
срещу С. П. П. за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 80 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за възлагане
на консултантски и посреднически услуги от 27.11.2017 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение от 11.10.2019 г. по ч. гр. д. № 16333/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив. Видно от същото решение, то за да отхвърли така предявения иск
съдът е приел, че договорът между страните е валиден, като ищецът не е спазил
виновно задължението си по него, а именно – свързаното с К. М. дружество „Еликон“
ЕООД е следвало да откаже да плати цената по направено наддавателно предложение,
след като е било обявено за купувач, тъй като във веригата наддавачи следващите по
6
ред по-ниски цени са били на С. П. и на други свързани с К. М. лица. Съдът е приел за
нарушение на договора и последващото поведение на свързаното с К. М. дружество –
„Еликон“ ЕООД, което явно неоснователно е обжалвало разпределение от 21.05.2018
г. и по този начин, с това свое поведение, е станало причина имотът да не бъде
придобит от възложителя по договора – С. П.. В мотивите съдът е посочил, че за С. П.
се е породило право за едностранно прекратяване на договора, което е сторил, чрез
отправено изявление до К. М., достигнало до него на 19.09.2019 г., а с развалянето на
договора е отпаднало неговото действие, така че към 10.10.2019 г., когато ищецът е
подал заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, вече не е имал вземане,
произтичащо от този договор.
От приложените материали към настоящото дело се установява и, че на
17.08.2020 г. по искане на ищеца С. П. е издадена заповед по чл. 417 от ГПК срещу
ответника К. М. по ч. гр. д. № 28752/2020 г. по описа на Софийски районен съд за
сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за вреди по чл. 8, ал. 2 от
процесния договор, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020 г. (датата на
подаване на заявлението) до окончателното плащане и направените разноски в размер
на 2 156 лева. Разпореждането за незабавно изпълнение по заповед по чл. 417 от ГПК
от 17.08.2020 г. по ч. гр. д. № 28752/2020 г. по описа на Софийски районен съд е било
отменено с Определение от 15.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1851/2021 г. по описа на
Софийски градски съд.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи.
Преди всичко трябва да се спомене, че за уважаване на така предявения
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, следва да
са налице кумулативно следните предпоставки: 1/ съществуващо между страните
валидно договорно правоотношение, 2/ уговорена неустойка по чл. 8, ал. 2 от договора
при неизпълнение на конкретно задължение и 3/ действително неизпълнение на това
договорно задължение.
В настоящия случай още първата предпоставка, а именно наличието на
действителен договор от 27.11.2017 г. – не е налице, тъй като този договор се явява
нищожен поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД.
Това е така, доколкото от съдържанието на процесния договор, разгледано в
съвкупност с установената по делото кореспонденция между страните и
процесуалното им поведение, в това число и на свързаните с ответника дружества,
безспорно се установява, че действителната цел на уговореното между ищеца С. П.
и ответника К. М. не е била просто „консултиране и посредничество“ при участие
в публичната продан, а координирано манипулиране на наддаването чрез
предварителен обмен на информация за подадените оферти и последователни
откази от закупуване на съответния имот. Казано с други думи, страните са
целели изнесеният на продан имот да бъде придобит от конкретно лице, свързано
с тях, на възможно най-ниската цена в рамките на предварително очертания
диапазон от 35 000 лева до 180 000 лева, като останалите наддавачи бъдат
фактически елиминирани или поставени в по-неблагоприятно положение.
Именно в този смисъл следва да бъдат разчетени клаузите на чл. 2 и чл. 8 от договора,
които предвиждат поредица от действия и бездействия на изпълнителя и свързаните с
7
него дружества, включително откази от наддавателни предложения, с цел придобиване
на имота при „най-ниската възможна цена“.
Тази интерпретация се потвърждава и от съдържанието на електронните писма
от 05.06.2018 г. и 03.07.2019 г., изпратени от ответника К. М. до ищеца С. П., в които
ответникът изрично описва стратегията „играем съвместно някой от нас да придобие
имота“, през различни свързани лица – първо Е. М., после самият К. М. и накрая
прехвърляне на имота на П.. В писмото от 03.07.2019 г. пък, ответникът заявява, че по
всяка вероятност за купувач следва да бъде обявен ищецът С. П. на цена 118 000 лева,
„след като се откаже“ от по-високото наддавателно предложение от 132 000 лева,
или не плати същото, „тъй като имаме отдавна уговорки в този смисъл“ . Тези
изявления, както и направеното от ответника в отговора на исковата молба признание,
че е предложил на ищеца избор между заплащане на цената от дружеството „Еликон“
ЕООД и последващо прехвърляне или отказ от плащане с цел „слизане“ до цена от 118
000 лева, недвусмислено очертават договорена схема за контролиране на
резултатите от публичната продан в собствен интерес.
В тази връзка, неоснователен е доводът на ищеца, че липсвала императивна
забрана в ГПК за подаване на повече от едно наддавателно предложение или за
последователни откази от плащане и че страните само се възползвали от предвидените
от закона механизми. Действително процесуалният закон допуска възможност
купувачът да не внесе цената, като в този случай по общо правило губи внесения
задатък, а следващият по ред наддавач може да бъде обявен за купувач. Тази уредба
обаче е създадена като изключение и като санкция за недобросъвестния наддавач,
а не като инструмент за предварително планирано, координирано и системно
„слизане“ по скалата на предложенията с единствената цел имотът да бъде
придобит на възможно най-ниската цена от лице по избор на страните. Още
повече, че по силата на чл. 489, ал. 1 от ГПК взискателите не дължат внасяне на
задатък, когато вземането им надвишава 10 % от началната цена, поради което за
свързаните с ответника К. М. дружества не е съществувал реален икономически риск
от многократни откази от плащане. В подобна хипотеза координираното използване
на процесуални възможности, формално предвидени в закона, за постигане на
резултат, който подкопава самата цел на публичната продан – реализиране на
възможно най-висока цена в интерес на масата на длъжника и взискателите –
представлява именно заобикаляне на закона.
Трябва да се спомене и, че законодателната логика на производството по
публична продан изисква имотът да бъде реализиран при максимално добра
пазарна цена, за да се защитят едновременно интересите както на
взискателите, така и на длъжника. Това ясно се извежда от систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 485 – чл. 497 от ГПК, както и от нормата на чл. 435,
ал. 3 от ГПК, която дава право на длъжника да обжалва проданта, ако наддаването не е
извършено надлежно или имотът не е възложен по най-високата предложена цена.
Срещу този нормативен замисъл стои договореното между страните поведение:
елиминиране на конкуренцията между наддавачите, предопределяне на крайния
приобретател и системно понижаване на реално реализираната цена.
Наред с това, при сключването на процесния договор страните са били напълно
наясно, че с координираните си действия и договорената схема на откази ще причинят
имуществена вреда на длъжника по изпълнителното дело, тъй като ще ограничат
възможността имотът да бъде продаден при обективно пазарна и по-висока цена.
Съзнателното увреждане на трето лице – в случая длъжника „Напоителни Системи“
8
ЕАД, ЕИК ********* – чрез манипулиране на публичния търг и елиминиране на
честната конкуренция между всички потенциални купувачи явно противоречи на
принципите на добросъвестност, честност и равнопоставеност на участниците в
гражданския оборот. Договор, чиято непосредствена и съзнателно преследвана цел
е да се извлече частна изгода за сметка на длъжника и останалите участници в
изпълнителното производство чрез изкривяване на законовия механизъм, е
несъвместим с добрите нрави и като такъв е нетърпим за правния ред.
Неоснователно е и възражението на ищеца, касаещо влязлото в сила решение по
гр. д. № 1159/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Както правилно е приел и
първоинстанционният съд, по това дело е бил разгледан и отхвърлен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на възнаграждение по същия договор. В този смисъл, силата на пресъдено
нещо се формира по диспозитива на решението, а не по изложените в мотивите
съображения. В конкретния случай съдът по гр. д. № 1159/2020 г. не е признал с
диспозитива по същество нито действителността на договора, нито съществуването на
определено право на възнаграждение, а е отхвърлил предявения иск. Изводите в
мотивите относно валидността на договора са направени единствено като част от
логиката на отхвърлянето на иск за възнаграждение и не притежават обвързваща сила
спрямо настоящия съдебен състав, като с това и не препятстват настоящия състав да се
произнесе самостоятелно относно нищожността на процесния договор.
При тези данни по делото въззивният съд напълно споделя извода на
първоинстанционния съд, че договорът от 27.11.2017 г. е нищожен поради
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, поради което не може да
служи като валидно основание за възникване на претендираното договорно
обезщетение. Липсата на действително договорно правоотношение изключва първата
предпоставка от фактическия състав на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, поради което и
предявеният иск се явява неоснователен и правилно е бил отхвърлен от Софийски
градски съд.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна.
Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния
закон, при липса на съществени процесуални нарушения и при пълно обсъждане
на релевантните доказателства.
Налице е съвпадение между крайния резултат от изводите на Софийски градски
съд, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се
следват сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 3 990 (три хиляди
деветстотин и деветдесет) лева, по компенсация.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260533 от 18.10.2024 г. по гр. д. № 13757 от 2020
г. по описа на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, да
9
заплати на К. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, сумата от
3 990 (три хиляди деветстотин и деветдесет) лева, представляваща сторените от
ответника разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението, в частта, с която съдът е прекратил на основание чл. 130 от ГПК
производството по делото по предявения от С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ул. „***“ № *, ет. *, срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“
№ *, ет. *, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за приемане за установено по отношение на К. А. М., ЕГН **********, че
последният дължи на С. П. П., ЕГН **********, сумата от 1 755, 56 лева (хиляда
седемстотин петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.01.2020 г. до 03.07.2020 г. върху сумата от 40
000 лева, дължима по чл. 8, ал. 2 от договор от 27.11.2017 г. за възлагане на
консултантски и посреднически услуги, за което обезщетение за забава не е издадена
заповед по чл. 417 от ГПК от 17.08.2020 г. по ч. гр. д. № 28752/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 59 състав, като необжалвано, е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10