№ 5741
гр. С., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110171159 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД
искова молба срещу Е. К. Т., Е. К. И., Р. К. Т., Г. Г. П. и И. З. К., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото
дружество сумите както следва: 1694,81 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 363,53 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.; 29,72 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 6,34 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. –
06.12.2022 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:
Е. К. Т. – 2/8 или сумата от 423,71 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 90,88 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.; 7,43 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 1,58 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. –
06.12.2022 г.,
Е. К. И. – 2/8 или сумата от 423,71 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 90,88 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.; 7,43 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 1,58 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. –
06.12.2022 г.,
Р. К. Т. – 2/8 или сумата от 423,71 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 90,88 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.; 7,43 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 1,58 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. –
06.12.2022 г.,
Г. Г. П. - 1/8 или сумата от 211,85 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 45,44 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.; 3,72 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,80 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. –
06.12.2022 г.,
И. З. К. – 1/8 или сумата от 211,85 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 45,44 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.; 3,72 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,80 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. –
06.12.2022 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр.
С., ж.к. „О. *“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * имат качеството потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н.“ ЕАД,
2
съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
С уточняваща молба /л.41/ в изпълнение указанията на съда, ищецът е
конкретизирал претенциите си срещу ответниците, като освен това е посочил,
че в имота услугата „дялово разпределение“ се извършва от „Н.“ АД въз
основа на сключен между двете дружества договор, както и че съгласно чл. 36
вр. чл. 22 от ОУ, чл. 61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването № **-
***/06.04.2007 г. и чл. 10 от ОУ към договора между двете дружества, цената
за извършена услуга дялово разпределение следва да се заплаща на ищеца,
който от своя страна заплаща цената на дружествата за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е.
К. Т. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Оспорва да е собственик или ползвател на
процесния имот. Излага твърдения в насока, че ищецът не я е поканил да
заплати процесните задължения. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С уточняваща молба ответницата Е. К. Т. чрез назначения от съда особен
представител, е посочила, че не е ползвана ТЕ за процесния имот.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от останалите ответници по делото.
Третото лице – помагач "Н." АД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като
потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т. ч.,
че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при
посочените квоти; използването от ответниците на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
3
Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното
право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният
имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се
намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 197 от 25.11.1993 г. /л. 10-11/ се установява, че на посочената дата С.
И. С. е придобила правото на собственост върху посочения в исковата молба
недвижим имот, находящ се в гр. С., ж. к. "О. - *", бл. ***, вх. ''*'', ет. *, ап. *.
От представеното по делото удостоверение за наследници на С. И. С. с
изх. № 2207/18.11.2024 г., издадено от Столична Община, Район В., се
установява, че С. И. С. е починала на 01.08.2009 г., като нейни наследници по
закон са: Е. К. Т. /дъщеря/, Е. К. И. /дъщеря/, Р. К. Т. /дъщеря/ и З. К. П. /син/.
Последният наследник е починал на 22.01.2021 г., като е оставил за свои
наследници по закон Г. Г. П. /съпруга/ и И. З. К. /син/.
По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни
сделки с имота преди или по време на исковия период. Не се твърди и не се
установява някой от наследниците да е извършил отказ от наследство.
Ето защо и по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме,
че Е. К. Т., Е. К. И. и Р. К. Т. са наследили по ¼, а Г. Г. П. и И. З. К. – по – 1/8 от
горепосочения недвижим имот, поради което отговарят за потребената
топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в съсобствеността.
При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да
се приеме, че ответниците са били потребители на топлинна енергия по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период (01.05.2019 г. –
30.04.2021 г.). За пълнота на изложението следва да се уточни, че за част от
исковия период /01.05.2019 г. – 22.01.2021 г./ договорно правоотношение е
съществувало между ищцовото дружество и З. К. П.. След смъртта му /на
22.01.2021 г./ до края на исковия период /30.04.2021 г./ облигационно
правоотношение е съществувало между ищцовото дружество и наследниците
на З. К. П. – Г. Г. П. и И. З. К.. Възникналите в патримониума на З. К. П.
задължения са наследени от призованите към наследяване негови наследници.
В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет
на предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от
закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
4
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и
ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в
исковата молба, като всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на
дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия /л. 24-31/, както и от общите условия на ищеца /л. 32/, се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за
процесния период, видно от представените по делото документи за главен
отчет и изравнителни сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Н. И." ООД –
протокол от ОС на ЕС от 11.09.2002 г. /л. 17/ и договор от 30.09.2002 г. /л. 15/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че:
5
За процесния имот през процесния отоплителен период м.10.2019г.-
30.04.2021г, ФДР е фирма „Н." АД . За процесния период няма начислявана ТЕ
за отопление на имот. За процесния период няма начислявана ТЕ за отдадена
от сградна инсталация е в съответствие с нормативната база. За процесния
период няма начислявана ТЕ за отопление на общи части, съгласно Акт за
изключване на отоплението в стълбището на жилищната сграда на „Т. С." от
04.04.2001г. За процесния период 01.05.2019г. до 30.04.2021г. начисляваната
ТЕ за БГВ е въз основа отчетите на 2 броя топли водомер с номера *********
и **********, отчитани след края на отоплителния сезон. Извършените
отчети от ФДР на водомерите са на 27.05.2020г. и на 04.05.2021г. и те са
предоставени на вещото лице. Количествата топла вода, отчетени от
водомерите за периода, са въведени в изравнителните сметки за топла вода,
изготвени от ФДР. СТЕ счита, че изчисленията, извършени от ФДР, са в
съответствие с Наредба за топлоснабдяване №**-***/06.04.2007г. и
измененията към нея и Наредба №*-**-**-* от 12 март 2020г. за
топлоснабдяването. През процесния период във фактурите, изготвени от „Т. -
С."ЕАД, няма начислявана такса мощност.От фирма „Н." АД са изготвени
изравнителни сметки за използвана топлинна енергия за отчетни периоди
01.05.2019г.-30.04.2021г. и са посочили сума за изравняване за периода както
следва: 01.05.2019-30.04.2020г. сума за доплащане 156,03 лв; 01.05.2020-
30.04.2021г. сума за връщане 948,44 лв; За процесния период от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г. има сума за връщане в размер на 792,41 лв. Размерът на сумите
за потребена ТЕ през процесния период за отопление на сградна инсталация,
за имот и за БГВ е общо 1694,72 лв., като тази сума ебез предишни неплатени
и просрочени суми и без начисляване на лихви. Съгласно справка за дялово
разпределение от „Т. С." ЕАД дължимата сума за услугата дялово
разпределение-главница за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г. е в размер на
29.72 лв. За процесния период м.01.05.2019г.-30.04.2021г. начислените суми за
ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР
изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между
начислената и дължимата сума: връщане или доплащане-съгласно дей‐
стващите нормативни актове, нормите на които са спазени. Технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал,2 от
Наредба №**-***/06.04.2007г. и измененията и допълнения от 1.06.2014Г. и
Наредба №*-**-**-* от 12 март 2020г. за топлоснабдяването. Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1.
приложени в посочените Наредби. Общият топломер в абонатната станция се
състои от разходомерна част, електронен блок и датчици. Метрологичната
проверка се прави на всеки две години, като се демонтира уреда и се
проверява в метрологична лаборатория лицензирана от ДАМТН. СТЕ
установява, че посочените топломери за процесния период са преминали на
метрологични проверки през 2 годишен период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
6
На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, че сумите за топлинна енергия, касаещи исковия
период не са били погасявани.
По отношение на общия размер на действително потребеното
количество топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че
съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза
на 1694,72 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ е в размер на
1694,81 лв. Ето защо и настоящият съдебен състав приема, че общо
дължимата от ответниците главница за ТЕ за процесния период (01.05.2019 г. –
30.04.2021 г.) възлиза в размер на 1694,72 лв., както и сумата от 29,72 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. 11.2019 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
30.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 ЗН отговорността на ответниците се разпределя, както следва:
Е. К. Т. следва да заплати 1/4 от стойността на потребената топлинна
енергия, т. е. 423,68 лв., като искът за разликата над 423,68 лв. до
предявения размер от 423,71 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен, и 1/4 от стойността на дяловото разпределение, т. е. 7,43 лв.
за посочения по – горе период;
Е. К. И. следва да заплати 1/4 от стойността на потребената топлинна
енергия, т. е. 423,68 лв., като искът за разликата над 423,68 лв. до
предявения размер от 423,70 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен, и 1/4 от стойността на дяловото разпределение, т. е. 7,43 лв.
за посочения по – горе период;
Р. К. Т. следва да заплати 1/4 от стойността на потребената топлинна
енергия, т. е. 423,68 лв., като искът за разликата над 423,68 лв. до
предявения размер от 423,70 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен, и 1/4 от стойността на дяловото разпределение, т. е. 7,43 лв.
за посочения по – горе период;
Г. Г. П. следва да заплати 1/8 от стойността на потребената топлинна
енергия, т. е. 211,84 лв., като искът за разликата над 211,84 лв. до
предявения размер от 211,85 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен, и 1/8 от стойността на дяловото разпределение, т. е. 3,72 лв.
за посочения по – горе период
И. З. К. следва да заплати 1/8 от стойността на потребената топлинна
енергия, т. е. 211,84 лв., като искът за разликата над 211,84 лв. до
предявения размер от 211,85 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен, и 1/4 от стойността на дяловото разпределение, т. е. 3,71 лв.
за посочения по – горе период
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
7
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с
решение № 0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е.
ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за
изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от
изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с
начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на
клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен
състав приема, че задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл.
114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември на съответната
година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-
страницата на дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора
(в този смисъл са Решение № 5153 от 13.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № *313/2021
г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6379/2023 г., и др.).
По отношение на Е. К. Т. лихвата за забава върху главното вземане за
топлинна енергия в установения размер от 423,68 лв., опредЕ. от съда по реда
на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 90,88 лв. за периода 15.09.2020 г. до
06.12.2022 г., поради което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до този размер.
По отношение на Е. К. И. лихвата за забава върху главното вземане за
топлинна енергия в установения размер от 423,68 лв., опредЕ. от съда по реда
на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 90,88 лв. за периода 15.09.2020 г. до
06.12.2022 г., поради което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до този размер.
По отношение на Р. К. Т. лихвата за забава върху главното вземане за
топлинна енергия в установения размер от 423,68 лв., опредЕ. от съда по реда
на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 90,88 лв. за периода 15.09.2020 г. до
06.12.2022 г., поради което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до този размер.
По отношение на Г. Г. П. лихвата за забава върху главното вземане за
топлинна енергия в установения размер от 211,84 лв., опредЕ. от съда по реда
на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 45,44 лв. за периода 15.09.2020 г. до
06.12.2022 г., поради което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
8
уважен до този размер.
По отношение на И. З. К. лихвата за забава върху главното вземане за
топлинна енергия в установения размер от 211,84 лв., опредЕ. от съда по реда
на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 45,44 лв. за периода 15.09.2020 г. до
06.12.2022 г., поради което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен до този размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжниците изпадат в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена и получена от ответниците покана
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски възниква за всяка от страните по делото.
Разноски се претендират единствено от ищеца.
Ищецът е сторил разноски, както следва: 83,76 лв. – за държавна такса, 300 лв.
– депозит за СТЕ, 300 лв. – депозит за ССче, 200 лв. – депозит за особен
представител на Е. К. Т., 10 лв. – такса за издаване на съдебни удостоверения,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв.
От така претендираните разноски Е. К. Т. следва да заплати 394,24 лева, Е. К.
И. – 194,24 лева, Р. К. Т. – 194,24 лева, Г. Г. П. – 97,12 лева и И. З. К. – 97,12
лева.
Ответниците не претендират разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. К. Т., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 423,68 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к.
„О. - *“, бл. ***, вх. ''*", ет. *, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 90,88 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.;
7,43 лв., стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница, представляваща цена на
9
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 423,68 лв. до пълния
предявен размер от 423,71 лв. и за мораторна лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 1,58 лв. за
периода от 31.12.2019 г. до 06.12.2022 г.
ОСЪЖДА Е. К. И., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 423,68 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к.
„О. - *“, бл. ***, вх. ''*", ет. *, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 90,88 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.;
7,43 лв., стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница, представляваща цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 423,68 лв. до пълния
предявен размер от 423,70 лв. и за мораторна лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 1,58 лв. за
периода от 31.12.2019 г. до 06.12.2022 г.
ОСЪЖДА Р. К. Т., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 423,68 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к.
„О. - *“, бл. ***, вх. ''*", ет. *, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 90,88 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.;
7,43 лв., стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница, представляваща цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 423,68 лв. до пълния
предявен размер от 423,70 лв. и за мораторна лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 1,58 лв. за
периода от 31.12.2019 г. до 06.12.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 211,84 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к.
„О. - *“, бл. ***, вх. ''*", ет. *, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 45,44 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.;
3,72 лв., стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
10
исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница, представляваща цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 211,84 лв. до пълния
предявен размер от 211,85 лв. и за мораторна лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 0,80 лв. за
периода от 31.12.2019 г. до 06.12.2022 г.
ОСЪЖДА И. З. К., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следните суми: сумата от 211,84 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к.
„О. - *“, бл. ***, вх. ''*", ет. *, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 45,44 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 06.12.2022 г.;
3,71 лв., стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода
м.11.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница, представляваща цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 211,84 лв. до пълния
предявен размер от 211,85 лв. и за мораторна лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 0,80 лв. за
периода от 31.12.2019 г. до 06.12.2022 г.
ОСЪЖДА Е. К. Т., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 394,24 лв. – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. К. И., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 194,24 лв. – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. К. Т., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 194,24 лв. – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 97,12 лв. – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. З. К. , ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 97,12 лв. – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач "Н." АД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12