№ 111
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900762 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от “Юни-В“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: община Кюстендил, с. Скриняно, ул. „Стоян
Лудев“ No 59, представлявано от И.Ю.В. - управител срещу „Арслан 2008“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“ № 1,
представлявано от Х.К. – управител, с която е предявен иск с правно основание чл. 232, ал.
2 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати общата сума от 16 715 евро /шестнадесет
хиляди седемстотин и петнадесет евро/, представляваща уговорената и незаплатена наемна
цена по договор за наем от 29.07.2016г. за периода от 01.04.2019г. до 08.08.2019г., както
следва: 2199 евро – остатък от дължима наемна цена за месец април 2019 г.; 4500 евро –
наемно възнаграждение за месец май 2019 г.; 4500 евро – наемно възнаграждение за месец
юни 2019 г.; 4500 евро – наемно възнаграждение за месец юли 2019 г. и 1016 евро – наемно
възнаграждение за периода 01.08.2019 – 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
общия размер на главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
26.05.2021 г. до окончателното заплащане.
В отговора на исковата молба, ответникът, в условията на евентуалност прави
възражение за прихващане с вземане, представляващо депозит по договора за наем в
размер на 6841,41 лева.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 29.07.2016 г. между него, в качеството му на наемодател и
ответника „Арслан 2008“ ООД, в качеството му на наемател, бил сключен договор за наем,
вписан в Служба по вписванията гр. Варна, вх рег. № 18926, акт № 34, том VIII, дело №
2681/ 03.08.2016 г., по силата на който наемодателят предоставил на наемателя за възмездно
1
ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 3,
представляващ 367,50 кв. м. идеални части от офис с идентификатор 10135.1504.27.11.43 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Варна, представляващ съгласно
удостоверение за въвеждане в експлоатация банков офис и лизингова къща, а по документ за
собственост игрална зала, боулинг и билярд с кафе-бар и ресторант, разположен на етаж -1 в
жилищна сграда с идентификатор 10135.1504.27.11 срещу задължението на наемателя да му
заплаща уговорената в договора месечна наемна цена в размер на 4500 евро с ДДС.
Съгласно т. 2.2 от договора, тя следвало да бъде заплащана до 5-то число за същия месец.
Имотът бил предаден на ответното дружество на 29.07.2016 г., съгласно съставен между
страните протокол-опис въвод във владение.
Поради неизпълнение на задължението на ответното дружество за заплащане на
наемната цена, нарушаващо клаузите на т. 2.1 и т. 2.2 от договора за наем, ищецът
предприел действия за прекратяването на наемното правоотношение, като на 12.04.2019 г.
съставил уведомление до ответника, с което го информирал, че прекратява договора за наем
и го поканил да освободи доброволно наетото помещение не по-късно от 01.05.2019 г.
Ответникът продължил да ползва имота след дадения в уведомлението срок, поради което
„Юни-В“ ЕООД инициирал производство по издаване на заповед за изпълнение на
задължение за предаване на вещи въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК. На
04.07.2019 г. в полза ищеца „Юни-В“ ЕООД била издадена Заповед № 5169/ 04.07.2019 г. по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 7443/ 2019 г. на Варненски районен съд в изпълнение на
Определение № 2374/ 27.06.2019 г. по в. ч. т. дело № 945/2019 г. на Варненски окръжен съд,
с която било разпоредено длъжникът „Арслан 2008“ ООД да предаде на заявителя, ищец по
настоящото дело, държането върху процесния имот. С Протокол за въвод във владение №
268/ 08.08.2019 г. по изпълнително дело № 20198950401399 по описа на ЧСИ Людмил
Станев, вписан под № 895 в Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие
– Варненски окръжен съд, ищецът бил въведен във владение на имота.
С влязло в законна сила на 09.04.2021 г. Решение № 260031/ 26.02.2021 г. по в. т.
дело № 608/ 2020 г. на Варненски апелативен съд било потвърдено в цялост Решение №
260287/ 15.10.2020 г. по т. дело № 1894/ 2019 на Варненски окръжен съд, с което били
отхвърлени предявените от „Юни-В“ ЕООД против „Арслан 2008“ ООД искове с правно
основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на суми, представляващи неустойки по т. 2.4 във вр. с
т. 2.2 от договора за наем от 29.07.2016 г. върху неплатения наем за м. април 2019 г., както и
за заплащане на суми, представляващи неустойка по т. 7.1 от договора за наем за периода от
01.05.2019 г. до 08.08.2019 г., като е приел че изпратеното на 12.04.2019 г. от ищеца
уведомление за прекратяване на договора за наем не е връчено на „Арслан 2008“ ООД
съгласно уговореното в т. 7.7 от договора за наем и в този смисъл няма покана от „Юни-В“
ЕООД до „Арслан 2008“ ООД за връщане на имота.
Ищецът счита, че независимо от предприетите от него действия по прекратяване на
договора за наем, заявеното прекратяване не е породило целените правни последици и така,
през период м. април 2019 – 08.08.2019 г., на която дата ответникът е предал държането
2
върху процесния имот, обективирано в Протокола за въвод във владение по изп. дело №
20198950401399 по описа на ЧСИ Людмил Станев, между страните по договора за наем е
било налице валидно наемно правоотношение, поради което ответникът дължи на ищеца
уговорената наемна цена за периода април 2019г. до август 2019г. в размерите, които сочи: -
2199 евро – остатък от дължима наемна цена за месец април 2019 г.; - 4500 евро – наемно
възнаграждение за месец май 2019 г.; - 4500 евро – наемно възнаграждение за месец юни
2019 г.; - 4500 евро – наемно възнаграждение за месец юли 2019 г.; -1016 евро – наемно
възнаграждение за периода 01.08.2019 – 08.08.2019г. Сумите не са му били заплатени,
поради което и предявява настоящата претенция.
В срока за отговор, предоставен на ОТВЕТНИКА по гр. дело № 7364 по описа за
2021 г. на Варненски районен съд, е постъпил отговор на исковата молба, в който твърди, че
предявените искове са допустими, но неоснователни и оспорва същите по основание и
размер.
Не се оспорва обстоятелството, че между страните по делото бил сключен
процесният договор за наем и съставен протокол за въвод във владение от 29.07.2016г. Не
оспорва, че с Решение № 260287/ 15.10.2020 г. по т. дело № 1894/ 2019 на Варненски
окръжен съд, потвърдено изцяло с Решение № 260031/ 26.02.2021 г. по в. т. дело № 608/
2020 г. на Варненски апелативен съд били отхвърлени предявените от „Юни-В“ ЕООД
против „Арслан 2008“ ООД искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на суми,
представляващи неустойки по т. 2.4 във вр. с т. 2.2 и по т. 7.1 от договора за наем, поради
изложените в решението мотиви.
Оспорва се обаче, че ответникът е получил уведомлението от ищцовото дружество, с
което „Юни-В“ ЕООД го е информирало, че прекратява договора за наем и го е поканило да
освободи наетото помещение, не по-късно от 12.05.2019 г.
Ответникът сочи, че на 23.04.2015г. за процесния имот е бил сключен договор за
наем с нот. заверка на подписите, по силата, на който наемодателят „Юни-В“ ЕООД е отдал
под наем процесния имот на трето лице „Габи 63“ ЕООД, което било заплатило на
наемодателя сумата от 6845,41 лв. – депозит за обезпечение на точното изпълнение по
договора. Сочи, че този договор за наем бил прекратен предсрочно, тъй като „Габи 63“
ЕООД не желаело да ползва имота, а в същото време ответникът проявил интерес от
наемане на обекта. Всички страни постигнали съгласие, обективирано в тристранно
споразумение от 29.07.2016г., по силата, на което „Габи 63“ ЕООД прехвърлило на „Арслан
2008“ ООД вземането си от „Юни –В“ ЕООД, а „Арслан 2008“ ООД се задължил да заплати
на „Габи 63“ ЕООД сумата от 6841,41 лева, което ответникът сторил с РКО No 406 /
01.08.2016г.
На 29.07.2016г. бил сключен и процесният договор за наем между ищеца и
ответника. Съгласно т. 2.5 от договора, сумата на депозита трябвало да се съхранява от
наемодателя за срока на действие на договора, като депозитът следвало да бъде възстановен
на наемателя при прекратяване на договора или да се прихване срещу съществуващи към
този момент негови задължения. Ответникът твърди, че до момента заплатеният депозит не
3
му е върнат.
В отговора се излагат твърдения, че за първи път волеизявлението на наемодателя за
прекратяване на договора за наем, съгласно уговореното в чл. 7.7 от договора, било
обективирано в Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20198950401399
по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и достигнало до него на 23.07.2019 г. С
поканата ответникът бил поканен да върне държането на имота, което било сторено на
посочената в поканата дата – 08.08.2019 г.
Ответникът твърди, че съгласно т. 2.1 от договора за наем, за предоставеното
ползване на имота, наемателят се задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на
4500 евро с ДДС. Тъй като ищцовото и ответното дружество били регистрирани по ЗДДС и
наемната цена била уговорена с ДДС, вземането за същата се дължало и ставало изискуемо
едва след издаването на счетоводен документ – данъчна фактура съгласно чл. 113, ал. 4 и чл.
25, ал. 4 от ЗДДС. „Юни-В“ ЕООД обаче, не било издало и изпратило на ответника данъчни
фактури за заплащане на наемната цена за претендираните с исковата молба суми. В
допълнение, ответникът твърди, че въпреки че заплатил сумата от 4500 лева като част от
наемната цена за месец април, до момента не било получило данъчна фактура за това
плащане. Така, наемателят не извършил плащане на наемните възнаграждения, тъй като не
бил получил надлежно оформени фактури. Доколкото сумата, която се претендира от ищеца,
била с включен ДДС, в случай, че ответникът бил осъден да заплати като месечен наем
цялата сума, ищецът щял да се обогати с този данък.
Въз основа на изложеното в отговора си, ответникът отправя искане до съда да
отхвърли исковите претенции изцяло като неоснователни и недоказани. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът достигнел до извода, че ответното дружеството дължи
претендираните наемни възнаграждения, в отговора си, ответникът релевира искане за
отхвърляне на исковете поради компенсация след извършване на съдебно прихващане със
заплатения от ответника и невъзстановен от ищеца депозит.
В съдебно заседание, за ищеца се явява процесуален представител, който поддържа
исковата претенция, моли съда да уважи исковете, както и да присъди на ищеца сторените
от него разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. За ответника се явява процесуален
представител, който оспорва исковата претенция, поддържа направените възражения, моли
за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски, като прави евентуално възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на
29.07.2016 г. между страните е бил сключен договор за наем, вписан в Служба по
вписванията на гр. Варна, вх. рег. № 18926, акт № 34, том VIII, дело № 2681/03.08.2016 г.,
както и че на 29.07.2016 г. е бил подписан представеният с исковата молба Протокол-опис
въвод във владение и че държането върху имота, предмет на наемното правоотношение е
4
било предадено от ответника на ищеца на 08.08.2019г.
Видно е от приетия договор за наем от 29.07.2016г., вписан в Служба по вписванията
на гр. Варна, вх. рег. № 18926, акт № 34, том VIII, дело № 2681/03.08.2016 г., че същият е
сключен между ищеца “Юни-В“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на наемодател и
ответника „Арслан 2008“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на наемател, за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 3, представляващ 367,50 кв. м. идеални части
от офис с идентификатор 10135.1504.27.11.43 по кадастрална карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, представляващ съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация
банков офис и лизингова къща, а по документ за собственост игрална зала, боулинг и билярд
с кафе-бар и ресторант, разположен на етаж -1 в жилищна сграда с идентификатор
10135.1504.27.11. Страните са договорили месечна наемна цена в размер на 4500 евро с
ДДС, платима до 5-то число на същия месец, а ако този ден е неработен в първия работен
ден след тази дата. Договорът е сключен за срок от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. В чл. 2.5. от
договора е предвидено, че наемателят внася като депозит сума в размер на 3 750 евро, като
наемодателят ще я съхранява за срока на действие на договора. Депозитът следва да се
възстанови на наемателя при прекратяване на настоящия договор или се прихваща срещу
съществуващи към момента негови задължения. На същата дата, на която е сключен
договорът за наем, е предаден и процесният имот от ищеца на ответника, за което е
подписан и протокол –опис въвод във владение.
След издадена заповед No 5169 / 04.07.2019г. за изпълнение на задължение за
предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът „Арслан 2008“ ООД да предаде на заявителя „Юни – В“ ЕООД, държането върху
процесния имот, с протокол за въвод във владение на 08.08.2019г. е извършен въвод във
владение.
С влязло в сила решение No 260 287 / 15.10.2020г., постановено по т.д. 1894 / 2019г.
по описа на ВОС, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.92 от ЗЗД от
"Юни - В" ЕООД, срещу "Арслан 2008" ООД, ЕИК *********, за заплащане на суми,
представляващи неустойки по Договор за наем от 29.07.2016г. С решението е прието, че
преди 08.08.2019г. ответникът не е получил изявление за прекратяване на договора за наем,
като същият не е бил прекратен преди тази дата.
От тристранно споразумение от 29.07.2016г., сключено между „Юни –В“ ЕООД,
„Габи -63“ ЕООД и „Арслан 2008“ ООД, се установява, че „Габи-63“ ЕООД е внесло депозит
в размер на 6845,41 лв. в полза на „Юни –В“ ЕООД, с което са имали сключен договор за
наем за процесния имот. След прекратяване на договора, процесният имот е бил нает от
„Арслан 2008“ ООД, което е върнало сумата от 6845,41 лв. на „Габи-63“ ЕООД от името на
„Юни –В“ ЕООД, а депозитът, осчетоводен при наемодателя се прехвърля като вземане от
новия наемател „Арслан 2008“ ООД. Във връзка със споразумението е издаден и разходен
касов ордер от 01.08.2016г.,с който се установява реалното заплащане на сумата от 6845,41
лв. от „Арслан 2008“ ООД на „Габи-63“ ЕООД. Приета е и молба от „Габи-63“ ЕООД до
„Юни –В“ ЕООД, с която се моли депозитът да остане в полза на „Арслан 2008“ ООД.
5
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице Е.Т. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което не беше оспорено от страните. Съдът кредитира
заключението като съответстващо с останалия материал по делото. От същото се
установява, че за наем за м. април 2019г. е получена по банка от ответника сума в размер на
4 500 лв. на дата 06.06.2019г., за която дружеството ищец е издало и осчетоводило фактура
№ 123/28,06,2019г. като е дебитирана сметка 411 „Вземания от клиент” и са кредитирани
сметка 703 „Приходи от услуги” с данъчната основа и сметка 453/2 „Начислен ДДС по
продажби” със стойността на ДДС, с вписано основание по нея „частичен наем за м.
04.2019г.” с данъчна основа – 3 750 лв.; начислен ДДС – 750 лв. и обща стойност по
фактурата – 4 500 лв. За остатъкът за наем за м. април 2019г., както и дължимите суми по
процесните наеми за периода м.05-08.08.2019г. дружеството не е издавало фактури.
Издадената фактура № 123 с дата 28.06.2019г. е включена в дневника за продажби за м.
06.2019г. на ред № 2 със същите стойности. Данните от продажбите за месеца са
декларирани в НАП с подадената СД по ЗДДС, приета с вх. № 0100-2539200/15,07,2019г.
Депозитът по договора за наем е в размер на едномесечният наем без ДДС или 3 750 евро с
левова равностойност на 7 334,36 лв., а не е 6 845,41 лв. Съгласно предоставени ми
счетоводни справки по сметки 411 „Клиенти” и 751 „Нефинансови приходи за бъдещи
периоди” на дата 11.11.2019г. е осчетоводено прихващането на депозита като е дебитирана
сметка 751 „Нефинансови приходи за бъдещи периоди” и е кредитирана сметка 411
„Клиенти”, аналитична партида „Арслан 2008” ООД със стойността 7 334,36 лв., с което са
прихванати вземанията от този клиент на тази стойност. При изслушване на вещото лице Т.,
в рамките на проведеното на 28.02.2022г. открито съдебно заседание, се установява, че
между страните има и други задължения, за които се водят дела. Има издаден и
изпълнителен лист, има и присъдени суми по изпълнителни дела, водени между страните.
Вземанията по изпълнителите дела се водят по сметка 444 – „вземания по съдебни спорове“.
Общата сума по тези спорове е много по – голяма, приблизително 180 000 лева извън
процесните. Със сумата от 7 334.36 лева, ищецът е прихванал счетоводно, част от тези
180 000 лева задължения. Не са прихванали следващите/процесните наеми. На вещото лице
не са били показвани изявления за прихващане от едната до другата страна.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от валидно наемно
правоотношение и че държането върху имота е било предадено на ответника, включително
за процесния период, а по направеното възражение за прихващане следва да установи, че е
изпълнил задължението за възстановяване на заплатения по договора депозит.
В тежест на ответника е да установи своето точно, в количествено и времево
отношение, изпълнение на задължението за заплащане на претендираните наемни
възнаграждения, както и по направеното възражение за прихващане - да установи, че с
тристранното споразумение му е прехвърлено правото да получи от ищеца сумата за
6
заплатения му депозит.
Съдът намира, че между страните се установи наличието на валидни облигационни
правоотношения по процесния договор за наем и че държането на имота е било у ответника
за процесния период. По тези обстоятелства страните не спорят, приети са съответно за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, а и се установяват от представените писмени
доказателства. Не се представиха доказателства ответникът да е заплатил дължимите суми, а
и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че те действително не са
заплатени. С оглед на горното съдът намира за доказана претенцията на ищеца за заплащане
на дължими суми за процесния период.
По размера, съдът съответно намира, че доколкото не са издадени фактури от ищеца,
за същия липсва основание да претендира заплащане на дължимия ДДС. Стойността на ДДС
следва да се извади от дължимата сума, като това следва от нормите на чл. 25 ал.4 от ЗДДС ,
вр. чл. 84 от ЗДДС и чл. 86 от ЗДДС, която предвижда, че данъкът се начислява от
наемодателя, за което се издава данъчен документ -фактура. Настоящият състав намира, че
без издаване на фактура, данъкът не е начислен и респективно не се дължи от наемателя.
Като в този случай, страните са уговорили наемната цена в размер на 4500 евро с включен
ДДС или 3750 евро без ДДС, като по този размер от 3750 евро месечно и следва да се
изчисли дължимият за процесния период наем. Съдът направи и съответни изчисления на
база заключението на вещото лице Т., както следва: 1/ за месец април 2019г. дължимата
сума е в размер на 3750 евро, от която сума следва да се приспадне заплатената сума от
3750 лв. /без ДДС– за последната е издадена данъчна фактура/ или сумата, която се дължи
като остатък е 3750 евро – 1917 евро =1883 евро; 2/ за месец май, юни и юли 2019г.
дължимата сума е в размер на по 3750 евро месечно и 3/ за периода от 01.08.2019г до
08.08.2019г. – 8 дни х 3750 евро/ 31 дни= 967 евро. Над посочените размери исковете се
явяват неоснователни.
Доколкото са основателни претенциите на ищеца и съдът следва да разгледа
възражението за прихващане, по което ответникът установи фактите по своите твърдения,
които му бяха възложени в доказателствена тежест. Не се представиха доказателства от
ищеца, че депозитът е бил вече прихванат с други задължения на ответника към ищеца, като
единствено счетоводно е извършено прихващане в счетоводството на ищеца, като
прихващането е и със сума, която е по-голяма от внесения по договора и съобразно
тристранното споразумение депозит. Ответникът има вземане от ищеца за сумата от
6 845,41 лв., което се установява от представеното тристранно споразумение 29.07.2016г. и
разходен касов ордер от 01.08.2016г. Ищецът не е оспорил нито споразумението, нито е
навеждал в хода на производството твърдения за вече извършено между страните
прихващане с посочената сума. Не са изложени и други основания, като съответно и не са
представени доказателства, въз основа, на които съдът да приеме, че възражението за
прихващане в настоящото производство не е основателно. Предвид горното и съдът намира,
че следва задължението на ответника да се намали с оглед извършеното прихващане между
страните, като ответникът е направил изявление за прихващане не с пълната сума от
7
6 845,41 лв., а със сумата от 6 841,41 лв., като в този размер и следва да се приеме, че е
основателно възражението за прихващане. В еврова равностойност сумата се явява 3498
евро и с тази сума следва да се погасят задълженията на ответника към ищеца за дължимия
остатък от наем за месец април 2019г. в размер на 1883 евро, както и частично за месец май
2019г. – до сумата от 1615 евро или дължимият за месец май остатък е в размер на 2135
евро.
По разноските:
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат
сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете, за които същият е
представил и списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът претендира 1350,88 лв. - за заплатената от
ищеца държавна такса и 1500 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото възнаграждението е
съобразено с определения с Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум. Предвид уважената част от исковете, то и на
ищцовата страна се следват разноски в общ размер на 1808 лв. На ответната страна се
следват разноски, съразмерно с отхвърлената част или от общо претендираните 600 лв. за
заплатено възнаграждение за вещо лице и за заплатено адвокатско възнаграждение следва да
му се присъдят 219 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Арслан 2008“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Цар Симеон I“ № 1, представлявано от Х.К. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на
“Юни-В“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: община Кюстендил, с.
Скриняно, ул. „Стоян Лудев“ No 59, представлявано от И.Ю.В. – управител, общата сума от
10 602 евро /десет хиляди шестстотин и две евро/, представляваща уговорената и
незаплатена наемна цена по договор за наем от 29.07.2016г. за периода от 01.05.2019г. до
08.08.2019г., както следва: 2135 евро – остатък от дължима наемна цена за месец май 2019
г.; 3750 евро – наемно възнаграждение за месец юни 2019 г.; 3750 евро – наемно
възнаграждение за месец юли 2019 г.; и 967 евро – наемно възнаграждение за периода
01.08.2019 – 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху общия размер на
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 26.05.2021 г. до
окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над уважения размер от
10 602 евро до пълния общ претендиран размер от 16 715 евро, както следва: за сумата над
1883 евро до претендираните 2199 евро – остатък от дължима наемна цена за месец април
2019 г.; за сумата над 3750 евро до претендираните 4500 евро – наемно възнаграждение за
месец май 2019 г.; за сумата над 3750 евро до претендираните 4500 евро – наемно
8
възнаграждение за месец юни 2019 г.; за сумата над 3750 евро до претендираните 4500 евро
– наемно възнаграждение за месец юли 2019 г. и за сумата над 967 евро до претендираните
1016 евро – наемно възнаграждение за периода 01.08.2019 – 08.08.2019 г., КАКТО И
ПОРАДИ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 6 841,41 лв. или 3498 евро, дължими от ищеца
“Юни-В“ ЕООД, ЕИК ********* на ответника „Арслан 2008“ ООД, ЕИК *********, като
заплатен и невъзстановен от ищеца на ответника депозит по договора за наем, с което
прихващане се погасяват задълженията на ответника към ищеца за дължим остатък от
наемната цена в размер на 1883 евро за месец април 2019г. и частично за дължима наемна
цена в размер на 1615 евро за месец май 2019г.
ОСЪЖДА „Арслан 2008“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Цар Симеон I“ № 1, представлявано от Х.К. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на
“Юни-В“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: община Кюстендил, с.
Скриняно, ул. „Стоян Лудев“ No 59, представлявано от И.Ю.В. – управител, сумата от 1808
лв. / хиляда осемстотин и осем лева/, представляваща направените от ищеца разноски,
съразмерно с уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Юни-В“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: община
Кюстендил, с. Скриняно, ул. „Стоян Лудев“ No 59, представлявано от И.Ю.В. – управител,
ДА ЗАПЛАТИ на „Арслан 2008“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“ № 1, представлявано от Х.К. – управител, сумата от 219 лв.
/двеста и деветнадесет лева/, представляваща направените от ответника разноски,
съразмерно с отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от „Арслан 2008“ ООД, ЕИК *********, в полза на
“Юни-В“ ЕООД, ЕИК *********, по негова сметка IBAN: BG54FINV91501003628084,при
Първа Инвестиционна Банка АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9