№ 829
гр. П., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Т.
при участието на секретаря Гергана Н. Т.
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Т. Гражданско дело №
20221720101802 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439, вр. чл.124,
ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“, ** ** ** ** чрез адв. К.П. срещу „Топлофикация-П.”
АД, ЕИК113012360, със седалище/адрес на управление: гр.П., кв. „Мошино“, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с
които ищцата иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи
сумата от 2213.56 лева – главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2000 г. до 30.09.2003 г., сумата в размер на 309.30 лева
- законна лихва за забава за периода от 30.01.2001 г. до 11.12.2003 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.12.2003 г. до окончателното й изплащане, както и
направени разноски в размер на 35.23 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по
гр.д. № ** г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № ** г. по описа на ЧСИ – Е.Д.,
като й се присъдят сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „Топлофикация- П.”АД не са подали отговор
на исковата молба и не са взели становище по иска.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез адв. П., поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като и се присъдят
сторените по делото разноски, за което представя списък на разноските.
1
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва иска и
моли съда да го отхвърли, като противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение. Моли да им бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ – Е.Д. се установява, че
на 17.12.2003 г. по ч. гр. д. № ** г. на ПРС на основание чл.237 ГПК (отм.) в полза на
ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищцата е осъдена да
заплати на „Топлофикация - П.“ ЕАД сумата от 2213.56 лева, представляваща стойността на
ползувана топлинна енергия за периода от 01.12.2000 г. до 30.09.2003 г. включително, както
и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 309.30 лева за периода от
30.01.2001 г. до 11.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2213.56 лева,
считано от 16.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати
направените по делото разноски в размер на 35.23 лева.
От поставения печат върху гърба на изпълнителния лист се установява, че с
постановление от 20.01.2015 г. на ЧСИ – Е.Д. е прекратено образуваното при нея изп.д. №
39/2007 г.
От приложеното копие на изп.д. № ** г. се установява, че въз основа на процесния
изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация - П.“ АД от 03.11.2016 г. при ЧСИ – Е.Д. е
образувано изп. д. № ** г. В молбата на ответното дружество са посочени способи за
принудително изпълнение, като ответникът е поискал от ЧСИ в случай, че открие
секвестируем трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия да наложи запор до
пълното погасяване на задълженията.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото няма
извършени действия насочени към спиране или прекъсване на давността. Извършвани са
множество справки, които по своята същност не представляват действия, с които се спира
или прекъсва давността.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
По силата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439, вр. чл.124 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът
2
се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.
Видно от приложения по изп.д. № ** г. изпълнителен лист, същия е издаден на
несъдебно изпълнително основание по чл.237 от ГПК (отм.), за сумите посочени в исковата
молба.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 от ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла
на чл.116, б. „в“ от ЗЗД. По силата на чл.116, б. „в“ от ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В конкретния случай изпълнителният лист е
издаден на основание чл.237 от ГПК (отм.), по т. нар. "несъдебни изпълнителни основания",
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК се
приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК, определението на съда
по чл.242 от ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо.
Това е така, защото с определението на съда по чл.242 от ГПК (отм.) се разпорежда издаване
на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на
задължението не се променя. Правните последици на акта по чл.242 от ГПК (отм.) не се
приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на
новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД не намира
приложение. По своя характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с
периодичен характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те се
погасяват с кратка тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
В конкретния случай, видно от процесния изпълнителен лист през 2007 г. ответникът
е образувал изпълнително дело при ЧСИ – Е.Д., но от доказателствата по делото не може да
се установи на коя дата е образувано изп.д. № 39 по описа на ЧСИ – Д. за 2007 г.
Независимо от това изпълнителния лист е издаден на 17.12.2003 г., поради което и предвид
липсата на предприети действия от ответника за принудително събиране на обективираното
в процесния изпълнителен лист вземане, то към 2007 г. е изтекла предвидената три
годишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Дори да приемем, че три годишната давност е била спирана и прекъсвана към 2016 г.,
3
когато при ЧСИ – Е.Д. е образувано изп.д. № ** г. и молбата за неговото образуване
прекъсва давността, съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то считано от 02.10.2016 г. (датата,
на която е образувано изпълнителното дело при ЧСИ – Д., въз основа молбата на ответника,
с посочен способ на изпълнение и годна да прекъсне давността), то тригодишната давност
по чл.111, б.“в“ от ЗЗД също е изтекла към 02.10.2019 г. и вземането е погасено по давност.
Това е така, тъй като видно от материалите по изп.д. № ** г. по същото няма извършени
действия насочени към спиране, респ. прекъсване на давността.
Предвид изложеното искът като основателен и доказан, следва да бъде уважен, като
се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника процесните суми, за които е
издаден изпълнителен лист по чл.237 от ГПК (отм.) от 17.12.2003 г. по ч.гр.д. № ** г. на
ПРС, тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищцата претендира присъждане на направените по делото разноски, за което е
представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съответствие с представения списък
ищеца претендира присъждане на сумата в размер на 576.32 лева, от които сумата в размер
на 102.32 лева, представляваща държавна такса за образуване на настоящото дело, сумата от
450.00 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 24.00 лева – такса копие от
изпълнително дело, които суми с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени върху
ответната страна.
Ответникът е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за
неоснователно, предвид защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност
на делото и противопоставените от ответника възражения. Минималният размер на
дължимото от ищцата адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е от
406.60 лева, като ищцата е заплатил сумата от 450.00 лева, която сума съдът не намира за
прекомерно завишена за заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение, поради което и не
следва то да бъде намалявано.
Предвид изложеното и съдържащите се в делото доказателства за извършени от
ищцата разноски в хода на настоящото производство, същите са в общ размер на 576.32
лева, които с оглед изхода на делото следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, по
отношение на „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК113012360 и адрес на управление: гр.П., кв.
„Мошино“, че Л. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“, ** ** ** ** НЕ ДЪЛЖИ
4
на „Топлофикация-П.” АД, сумата от 2213.56 лева – главница, представляваща стойност на
ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2000 г. до 30.09.2003 г., сумата
в размер на 309.30 лева - законна лихва за забава за периода от 30.01.2001 г. до 11.12.2003 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2003 г. до окончателното й
изплащане, както и направени разноски в размер на 35.23 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № ** г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № ** г. по
описа на ЧСИ – Е.Д., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК113012360 и адрес на управление: гр. П.,
кв. „Мошино“ ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“, ** **
** ** сумата в размер на 576.32 лева, представляващи разноски по производството за
държавна такса, такса за копие от изпълнително дело и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5