№ 733
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Георгиев
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211110207717 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от В. СВ. Г. чрез адв. П. срещу заповед за
задържане на лице рег. № 228зз-504/28.04.2021 г., издадена от инспектор в 4
РУ-СДВР.
В жалбата излага доводи за незаконосъобразсност на заповедта – че не е
съпричастен към извършването на кражба; че не са посочени данни
обосноваващи мярката; че не е било нужно задържането и няма конкретна
цел на същото. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в
нея. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.
Ответникът оспорва жалбата. Негов пълномощник излага в писмен вид
доводи, че заповедта съдържа фактически и правни основания за
задържането, че е била с превантивен характер и спрямо лице, за което е
имало данни, че е извършило престъпление. Моли заповедта да бъде
потвърдена.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Повод жалба за откраднат велосипед в 4 РУ-СДВР започнала проверка в
хода на която били снети сведения от жалбоподателя. На 02.04.2021 г. СРП
образувала д.п. № 462/2021 г. по описа на 4 РУ-СДВР за престъпление по чл.
194, ал. 1 НК. Служител на 4 РУ-СДВР – инсп. М. Х. търсил по телефона
жалбоподателя, за да го повика в управлението, като имал съмнение, че той е
съпричастен към извършване на кражбата, но жалбоподателят не се явил. На
жалбоподателя била връчена призовка да се яви на 28.04.2021 г. в 14:00 ч. в 4
РУ-СДВР за разпит като свидетел. Жалбоподателят отишъл на посочените
дата и час в сградата на управлението и бил задържан за срок до 24 часа, за
което инсп. Х. издал обжалваната заповед за задържане на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят бил освободен на 29.04.2021 г. в 11:30 ч.
Веднага след това, за времето от 11:35 до 11:45 ч. бил разпитан като свидетел,
а в 12:00 ч. му била връчена призовка да се яви на 07.05.2021 г. в 09:00 ч. за
извършване на разпит и очна ставка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Посочената фактология се установява от наличните по делото копие от
книга за задържани лица, протокол за личен обиск, декларация, ксерокопие
на д.п. № 462/2021 г. по описа на 4 РУ-СДВР и др., показанията на св.
Гугуманов, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради
което по-подробното му обсъждане е ненужно.
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Чл. 72 ЗМВР урежда правомощието на полицейските органи да задържат
лица при наличието на изчерпателно изброени хипотези. По своя характер
задържането има характер на принудителна административна мярка /ПАМ/
по смисъла на чл. 22 ЗАНН. За постановяването й се издава заповед – чл. 74,
ал. 1 ЗМВР. Упражняването на това правомощие е в условията на оперативна
самостоятелност, като полицейският орган има възможността да прецени
дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да
наложи или не принудителната административна мярка.
Извършваната от съда проверка при оспорване на такава заповед,
обхваща преценката дали съответният орган е разполагал с материална
компетентност и с оперативна самостоятелност, спазил ли е изискванията за
законосъобразност при издаване на заповедта и нейното съдържание.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР и в кръга на предоставените му от
закона правомощия – това се установява от наличната по делото заповед за
назначаване на издателя на заповедта на съответната длъжност.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на
административно-производствените правила. В нея са отразени
задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР:
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта;
фактическите и правни основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и правата на
задържаното лице. Посочени са и датата и часа на освобождаване.
Съдът намира, че фактите, обосновали задържането, са изложени в
достатъчен обем. Заповедта е мотивирана с излагане на причината за
задържане на лицето – установяване на съпричастност му към престъпно
деяние по чл. 194 НК – кражба на велосипед. Тези обстоятелства са напълно
достатъчни за да мотивират заповедта. Посочен е престъпният състав от НК и
най-общо е възпроизведен текстът му. Поради това, съдът намира, че
заповедта е достатъчно мотивирана в степен да не засегне правото на защита
3
на лицето – за субекта да е неясно по какви причини е задържан. Не е
необходимо да се посочва кога, къде и как е осъществено деянието, тъй като
подобен реквизит за заповедта не е изискуем. Няма законова предпоставка за
третирането на заповедта за задържане, която е административен акт, като
обвинителен акт /за да се посочи къде, кога и какво е извършил/, тъй като
целите са различни на двата акта. С оглед това и разписаните реквизити също
се отличават.
На следващо място, в закона няма изискване безсъмнено да е доказано на
авторството на деянието. Законосъобразността на заповедта за задържане се
преценява към момента на издаването й и неотносими са последващите
обстоятелства, които са настъпили. Подобно условие за постановяване на
заповедта за задържане в ЗМВР не съществува.
Предвид това, съдът приема, че формалните изисквания относно
реквизитите на заповедта и реда за издаването й са били спазени.
Обхватът при проверката за законосъобразност на оспорения акт
включва и прилагането на принципа за съразмерност.
Съдът намира, че тази мярка не съответства на наложеното с акта
ограничение в правната сфера на лицето, тъй като била напълно ненужна и
излишна. Видно е, че жалбоподателят е бил призован да се яви в
полицейското управление на 28.04.2021 г. в 14:00 ч. за разпит като свидетел,
което той е сторил. В 15:00 ч. той е бил задържан за срок до 24 ч. и е бил
разпитан като свидетел на следващия ден веднага след освобождаването му в
11:30 ч. !?! Тогава му е била връчена и призовка за 07.05.2021 г. за
извършването на други следствени действия с негово участие. Поставя се
въпросът защо вместо да бъде разпитан на 28.04.2021 г. когато доброволно се
е явил в указаните му дата и час, той е бил задържан с процесната заповед, за
да бъде разпитан като свидетел на другия ден. Разпитът му на другия ден в
това му процесуално качество сочи, че основанието за неговото задържане,
вписано в заповедта, се разминава с истинските причини за това.
Действително, при издаването на заповедта по чл. 74 ЗМВР е ирелевантно
дали на задържаното лице ще му бъде повдигнато обвинение за престъпление,
както и дали ще бъде признат за виновен. Тоест, задържането за срок до 24 ч.
за установяване на съпричастност към престъпление не предполага
4
задължително повдигането на обвинение и едно лице може да бъде
освободено без да бъде привлечено към наказателна отговорност. Но това
обикновено се случва в един съвсем ранен етап от проверката или
досъдебното производство и задържането има преустановително и
превантивно действие и цели осуетяване на продължаването на
противоправно поведение и препятства последващи прояви. Тогава и би
могло да се приеме, че налагането на тази ПАМ има действително за своя цел
установяване на съпричастност към извършване на престъпление. Но в
конкретния случай това не е така. Било е изминало много време от
извършване на кражбата, във връзка с която е бил призован за разпит
жалбоподателят и не е имало необходимост от действия с преустановителен
характер или други от бърз и неотложен порядък. В случай, че съответният
разследващ орган е имал съмнение за участие на жалбоподателя в извършване
на престъплението, то задържането му за срок до 24 ч. по никакъв начин не
би допринесло за установяване на това обстоятелство, а работа в тази насока
биха му свършили съответните способи за събиране на доказателства. В
случай, че е имало идея за привличането му като обвиняем, отново задържане
не е нужно, а това би могло да стане след призоваване да се яви за това
конкретно процесуално действие. Въпреки това, жалбоподателят е бил
задържан за срок до 24 ч. и то съвсем ненужно. Причината за това е открива в
показанията на св. Гугуманов – след телефонни разговори между издателя на
заповедта и жалбоподателя са явяването му в управлението, той не се е явявал
и Х. трудно го откривал. За такива разговори няма данни по делото т.е. те не
представляват призоваване по телефон, за което да е бил съставен протокол.
От това следва, че те не са имали процесуален характер. Но дори и да са
имали такъв, то в случай, че жаблоподателят не се е бил явил след
призоваването му за разпит като свидетел, то за съответния разследващ орган
е било възможно да използва някое от средствата, предоставени му в чл. 120,
ал. 3 НПК. Вместо това, напълно безпричинно, след като се е явил във
времето, в което е бил призован за разпит, жалбоподателят е бил задържан с
процесната заповед. Това обаче е било напълно ненужно за преустановяване
на извършване на престъпление или да се обезпечи събиране на доказателства
за извършено престъпление от общ характер или пък друга каквато и да е
легитимна цел. Налице е пълно несъответствие между приложената
административна принуда и засягането на правната сфера на жалбоподателя -
5
задържането на жалбоподателя се явява полицейски произвол, поради което
обжалваната заповед следва да бъде отменена.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в
полза на жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото –
500 лева за адвокатски хонорар, 10 лева за държавна такса и 1,90 лева
банкова такса за внасянето й. Молбата относно хонорара следва да се уважи в
искания размер, който съдът не намира за прекомерен с оглед сложността на
делото и броя на съдебните заседания.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 228зз-504/28.04.2021 г.,
издадена от полицай в 4 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на да заплати на В.
СВ. Г. сумата от 511,90 лева за разноски по делото, както и в случай, че не
изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за
служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6