№ 6059
гр. С., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100508111 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита
от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 211670/17.06.2025 г. по регистъра
на СРС, депозирана от П. П. Е. – лично и като майка и законен представител
на малолетната С. В. П. чрез надлежно упълномощения адв. В. С. К. – САК
срещу Решение № 11155/11.06.2025 год. постановено по гр.д. № 67623/2024
год. по описа на СРС, ГО, 37 състав, с което е оставена без уважение молбата
на П. П. Е. – лично и като майка и законен представител на малолетната С. В.
П. за издаване на заповед за защита срещу В. С. П..
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд
въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото
доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Отправя
искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като се приеме, че
молбата депозирана от П. П. Е. – лично и като майка и законен представител
на малолетната С. В. П. е основателна.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивниците не се явяват, представляват
се от упълномощен процесуален представител, който поддържа въззивната
жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски, като
представя списък по чл. 80 ГПК.
1
В законоустановения тридневен срок по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН е постъпил
отговор на въззивната жалба от В. С. П. чрез адв. Е. П. - САК, с който се
оспорва изложените във въззивната жалба доводи и се поддържа становище за
правилност на решението, поради което моли то да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна се явява лично,
представлява се от адв. П., който оспорва жалбата, като неоснователна. В хода
на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В предоставения от съда срок по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК страните са
депозирали писмени бележки, в които излагат доводи по същество на спора.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства, допуснати
са експертизи.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от
обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата
на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран,
поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
обжалвания съдебен акт, прие следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по молба, депозирана на
13.11.2025г. от П. П. Е., действаща лично и като законен представител на
малолетното дете С. В. П. срещу В. С. П. с твърдения за извършени актове на
домашно насилие, както следва:
На 03.11.2025г. около 12:50 ч. на обяд ответникът П. отишъл у дома на
молителите на адрес гр. С., ж.к. Надежда, ул. „******** без предупреждение.
2
При пристигането си бил видимо ядосан, защото не могъл да види детето С.
на 01.11.2024г., съгласно утвърден от съда режим на лични контакти, защото
детето било болно. При отваряне на вратата от страна на молителката Е.,
ответникът се нахвърлил върху нея, хванал я за косата и започнал да й нанася
удари по главата, в резултата на което загубила съзнание. Тези действия на
ответника били извършени в присъствието на малолетното дете С. П.. След
като се свестила молителката видяла, че ответникът се опитва да изведе
детето насила от дома му, което пък пищяло и се било напишкало. Ответникът
пуснал детето и започнал да обижда молителката Е., наричайки я „боклук
мръсен“, „курва долна“. С тези думи ответникът си тръгнал от дома им.
Към молбата е приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в която
подробно са описани актовете на домашно насилие.
Ответникът В. С. П. е оспорил твърденията в сезиращата молба.
С Решение № 11155/11.06.2025 год. постановено по гр.д. № 67623/2024
год. по описа на СРС, ГО, 37 състав е оставена без уважение молбата на П. П.
Е. – лично и като майка и законен представител на малолетната С. В. П. за
издаване на заповед за защита срещу В. С. П..
Разпределил е отговорността за разноски.
Пред първата съдебна инстанция е представен Протокол от 08.11.2021г.,
в който е обективирана спогодба по гр. д. № 60115/2020г. по описа на СРС, 91
състав, съгласно която родителските права по отношение на детето С. В. П. са
предоставени на майката П. П. Е., като при нея е определено и
местоживеенето на детето, а на бащата е определен разширен режим на лични
контакти.
Към молбата за защита са приложени медицински документи.
От лист за преглед на пациент № 255560/03.11.24г. издаден от спешен
кабинет по неврохирургия, УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” е видно, че на П. П. Е.
е поставена диагноза: „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма.“ В анамнезата е посочено, че по данни на болната на същата е бил
нанесен побой. Същата има гадене и болки в шията, както и липса на спомен
за конкретни моменти. На същата са назначени консултации с хирургия,
ортопедия и травматология, лицево-челюстна хирургия. Назначени са
изследвания, както следва: лицева рентгенография на долна челюст нос-чело;
полуаксиална рентгенография на цял череп; профилна рентгенография на цял
череп - десен профил; профилна рентгенография на цял череп - ляв профил;
лицева рентгенография на цял череп. Изследваното лице е отказало
хоспитализация.
От лист за преглед на пациент № 255577/03.11.24г. издаден от лицево-
челюстна хирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, се установява, че на П. П.
Е. е поставена диагноза „Нарушения на темпоромандибуларната става“. В
графа „анамнеза“ по данни на пациента е посочено, че на същата е бил
нанесен побой. Като придружаващи заболявания и усложнения е посочено:
„Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб“, както и „Други повърхностни травми в околоочната област.“ При
прегледа на пациента е отразено неговото обективно състояние, а именно:
„луксация на ТМС вдясно; тризмуст 3ст.; контузия на врата; контузия на
3
скулата вдясно“. На пациентката е назначена и терапия.
От амб.лист № 24308В00А1F1/03.11.24г., 14.25ч. на УМБАЛСМ ,Н. И.
Пирогов” е видно, че на П. П. Е. е поставена диагноза „Контузия на раменния
пояс и мишницата.“ На пациента са назначени изследвания и терапия.
От съдебномедицинско удостоверение № 27/2024г. е видно, че П. П. Е., е
прегледана от д-р Т.Б., съдебен лекар в Отделение „Съдебна медицина“ при
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, гр. С. на 05.11.2024 год. от 8:53 часа. По данни на
прегледаната е посочено, че на 03.11.24 г. на обяд към 12.50 ч. в дома й в кв.
Надежда, ул. ******** бащата на детето й, с който нямат брак, отишъл на
адреса, влязъл вътре, хванал я за косата, започнал да й нанася удари в главата,
ударил я в челюстта, при което тя паднала на земята и загубила съзнание за
секунди. Не помни от какво се е получила синината на ръката, предполага, че
е ударен с юмрук. След това я оставил, грабнал детето и се опитал да я изведе
от дома. Детето било свидетел на инцидента, плачела и пищяла през цялото
време. Той се опитал да я изведе от апартамента, при което прегледаната
застанала на вратата, детето казало че иска при мама и той я пуснал. След
инцидента потърсила медицинска помощ в Пирогов. При прегледа съдебния
лекар е установил следното: „В дясно теменно тилно и в дясно горно тилно се
установяват участъци, болезнени при опипване, като не се установяват
видими травматични увреждания. По долната устна в дясната й половина
личи напречно повърхностно охлузване на площ 0.4/0.2 см леко под нивото на
околната кожа с по-тъмно червеникаво дъно, суховато. По долната повърхност
на брадата, почти срединно се установява дъговидно с дъга отворена назад
петнисто мораво кръвонасядане на площ 2 см в диаметър с блед център с
диаметър 1.7 см. По предно външната повърхност на горна към средна трета
на лявата мишница личи интензивно петнисто мораво синкаво кръвонасядане
с набелязано позеленяване по ръбовете на площ 14/6 см- горе- 2 см- долу, косо
ориентираш- отгоре надолу и отляво надясно, със заоблен горен край.
Външно от него и леко под него личи подобно кръвонасядане на площ 9/5 см-
горе- 2 см-долу.”.
В заключение е посочено, че от прегледа на П. П. Е. и от представена
медицинска документация се установяват следните травматични увреждания:
мозъчно сътресение; болезнени при опипване участъци в окосмената част на
главата в дясно теменно тилно и в дясно горно тилно; охлузване в дясната
половина на долната устна; кръвонасядане по долната повърхност на брадата;
изкълчване на дясната долночелюстна става; навяхване на шията;
кръвонасядания на лявата мишница. Така установените травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се
получат по времето и начина, съобщени в предварителните сведения. Предвид
данните за мозъчно сътресение с липса на спомен за някои моменти от
инцидента, изкълчването на дясната долночелюстна става и обширността на
кръвонасяданията на лявата мишница, така установените при пострадалата
увреждани са й причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
По делото е депозиран социален доклад с вх. № 385127/28.11.2024 год.
по регистъра на СРС, изготвен от АСП, Д „СП“ – Лозенец след проведена
среща и разговор с бащата В. С. П.. Социалните работници са посочили, че в
дома на бащата се спазва отлична хигиена, а към датата на социалното
4
проучване бащата работи като предприемач в частният сектор. Основни грижи
за детето се полагат от неговата майка, а той не е виждал детето съгласно
отреденото му в режима за лични контакти. В заключение е посочено, че
детето не трябва да става обект и свидетел на насилие и да не се манипулира
неговото мнение. За правилното личностно развитие на детето е необходимо
то да има връзка и с двамата си родители и близки роднини, по сигурен и
безопасен начин. Посочено е, че нарушаването на връзката „родител-дете“ не
е в интерес на С. и ще се отрази на емоционалното и психическото й
състояние.
По делото е депозиран социален доклад от ДСП-Сердика, изготвен след
проведена среща-разговор с майката П. Е. и детето С.. По данни на майката на
03.11.2024 год. бащата В. П. е посетил дома й, като била нападната от него,
като последният е употребил физическа сила спрямо нея. Детето е избягало,
напишкало се е, докато бащата се е опитвал да вземе С. с него, но детето е
заявило, че иска да остане с майка си. За случая е проведен разговор с детето
С., което е споделило пред социалния работник, че не помни нищо от
ситуацията между своите родители на 03.11.2024 год., но не иска да вижда
баща си, тъй като той я е „взел от вкъщи и е лош“. С оглед събраните данни,
майката П. Е. е консултирана да потърси психолог за работа с детето,
вследствие на което майката е подала заявление за насочване на С. към
социална услуга в общността по реда на ЗСУ „Терапия и рехабилитация“ за
детето. В дома на майката са констатирани отлични условия и добра хигиена,
а за детето е осигурена самостоятелна стая, оборудвана с всичко необходимо.
По данни на майката, същата е трудово ангажирана на длъжност „медицинска
сестра“ в УМБАЛСМ ,Н. И. Пирогов”. Към момента на изготвяне на
социалното проучване, детето С. е записано в ДГ „Дора Габе“, но по данни на
майката детето не посещава детската градина, с оглед конфликта между
родителите и опасения на майката, че бащата може да посети без
предупреждение детската градина. В тази връзката майката е информирана, че
С. подлежи на задължително предучилищно обучение и е в интерес на детето
да посещава детска градина. В заключение е посочено, че е в интерес на детето
да бъде отглеждано в среда благоприятстваща неговото развитие, условията за
която е отговорност и на двамата родители.
За нуждите на производството пред първия съд е депозиран доклад от
Фондация „Център отворена врата“ изготвен от г-жа З.М., която е посочила,
че родителите на С. са подали заявление за ползване на социална услуга, но от
предоставени от фондацията дати, са се осъществили само две срещи между
детето С. и неговия баща В. П., тъй като майката не е водила детето и не е
уведомявала за това предварително, както следва да бъде съгласно
подписаните между родителите и центъра договор и правила. На
осъществените само две срещи между детето и бащата, е констатирана топла
емоционална връзка, като детето е заявило, че има желание да вижда по-често
баща си. По време на втората осъществила се среща, майката е направила
опит да наруши процеса на работа в центъра, без обективна причина за това й
поведение. Психологическата интерпретация на изложената конкретика води
до извод за родителска двойка с висок конфликт във взаимоотношенията, в
който конфликт се прави опит да бъде въвлечено и детето. Родителите са
насочени към специализирани консултации за предоговаряне на конфликта
5
между тях, с цел същият да не попречи на връзката на детето с родителите.
По делото са представени заверени копия от амбулаторните книги на
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, видно от които П. Е. действително е посетила
медицинското заведение, за което са й били издадени и съответните
медицински документи.
В съдебно заседание пред първия съд са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетели Т.Б. Ш. и Д. С.а П. – сестра на ответника
В. П..
В своя разпит свидетелката Т.Б. Ш. е споделила, че не познава П. Е., но
знае, че същата е служител в болница Пирогов. За случая си спомня, че е
издавала 1 брой СМУ, след личен преглед и представена документация.
Твърди, че при прегледа не е установила мозъчно сътресение при пациента.
Според свидетелката отразеното в медицинската документация мозъчно
сътресение е на база твърдението за липса на спомен на освидетелстваната.
Свидетелката лично е установила останалите констатирани охлузвания при
извършения преглед. Твърди, че е пропуск, че в СМУ не е записано, че е
използвана медицинска документация, но същата е цитирана в
удостоверението. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на
свидетелката са обективни и логични, същата е възприела непосредствено
състоянието на пациента, поради което ще кредитира същите по отношение на
релевантните за спора факти.
В проведения в хода на съдебното дирене разпит на свидетелката Д. П., се
установява, че по думи на брат й, последният е бил нападнат с нож на
03.11.2024 год. от П. Е. в дома й, която при отваряне на вратата тръгнала
срещу него, но той я изблъскал и започнал да тича към изхода. Спомня си
датата, тъй в телефонен разговор с брат си, последният е говорел несвързано.
Същият ден се е видяла с брат си в района на Южния парк, който бил шокиран
и пребледнял. Свидетелката посочва, че е присъствала на случаи назад във
времето, в които П. Е. е проявявала агресия към нейният брат.
Действително, свидетелката Д. П. се намира в близка родствена връзка с
въззиваемия, но това обстоятелство само по себе си не е основание за
дискредитиране на нейните показания, а единствено за преценката им с оглед
всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК).
Отчитайки вероятността този свидетел да е заинтересован в полза на
въззиваемия, законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да
бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия
смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І
ГО и мн. др.) Съдът ще кредитира показанията на посочения свидетел, само в
частта в която същата е придобила лични впечатления за състоянието на брат
си, след процесната случка, но не и в частта относно действително развилите
се събития преди тяхната среща на 03.11.2024 год., тъй като свидетелката
преразказва споделеното й от нейният брат, но свидетелката не е била
очевидец на процесния инцидент.
Съобразявайки предмета на спора, въззивният състав служебно е
допуснал съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/, изготвена от вещо лице
– Л. Т.-., заключението по което е кредитирано от съда, като безпристрастно
дадено и неоспорено от страните (лист 60-67 от делото).
6
В хода на експертното изследване с бащата В. П., същият е споделил, че
действително е посетил дома на П. Е. с цел да види детето си. Не отрича, че в
този ден е имало физически сблъсък между него и П. Е., но подчертава, че е
било в ситуация на самозащита. Не отрича, че и детето С. е било свидетел на
този конфликт, което според думи на бащата се е изплашило и започнало на
пищи, след което той избягал.
При проведеното интервю с майката П. Е., същата е споделила детайли
относно инцидента от 03.11.2024 год. , като вещото лице е констатирало, че
майката е силно повлияна от инцидента и концентрирана върху защитата на
детето си, използвайки преки цитати от изказванията на С.. Емоционалният
тон и съдържанието на споделеното, според вещото лице очертават ясна
негативна нагласа към бащата, основана на страх и усещане за заплаха.
В хода на експертното изследване с детето, С. е споделила пред вещото
лице, че си спомня за случка, която се развила „отдавна, вкъщи“, когато майка
й помислила, че на вратата звъни дядо й , но всъщност се оказал баща й и по
думи на детето „И моя баща я преби. Защото тя е непослушна и не слуша “,
детето продължава разказа си за случката с думите „Вкъщи си бях, и мама и
тя. Видях го. Почувствах се лошо“. В експертното обсъждане вещото лице е
посочило, че при С. се наблюдава конфликт на лоялност, вследствие на реално
преживян страх върху който се наслагва устойчив родителски дискурс с
негативни квалификации към бащата. Успоредно с това С. е съобщило пред
вещото лице за телесно-емоционални следи /“почувствах се лошо“/, както и
регресивна симптоматика /“напишкване“/ - които според вещото лице са
индикатори за автентично травматично преживяване. В заключение вещото
лице е посочило, че действително при детето С. има данни, че същото е било
свидетел на инцидент от 03.11.2024 год., при който е възприело физическо
насилие спрямо майката, тъй като С. описва детайлно ситуацията в хода на
експертното изследване, което свидетелства за лично преживяна травматична
сцена. Относно инцидента от 03.11.2024 год. С. е споделила, че е възприела
само и единствено извършено физическо насилие спрямо майка й, но не и
спрямо нея самата. Разказите на детето, че е било „бито с пръчка“, според
вещото лице са лишени от епизодични детайли, което ги прави по-вероятно
внушени или преразкани, поради което вещото лице е заключило, че данните
за лично упражнено насилие спрямо детето не са достатъчно достоверни и
категорични. В заключителната част на експертното изследване вещото лице е
посочило, че в изказванията на С. се наблюдават внушени интерпретации,
които се наслагват върху личното й преживяване, въпреки това обаче чрез
проективни методи в хода на експертното изследване, се проявяват позитивни
чувства към бащата, което е индикатор за амбивалентност при С., характерна
за дете в ситуация на конфликт на лоялност.
За нуждите на производството по делото въззивният състав служебно е
допуснал съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещо лице – д-
р Ц. Н. Г., заключението по което е кредитирано от съда, като безпристрастно
дадено и неоспорено от страните (лист 54-58 от делото).
В заключителната част на експертното изследване, след запознаване с
7
медицинската документация по делото, касаеща инцидент от 03.11.2024 год.,
вещото лице е достигнало до извод, че при пострадалата П. П. Е. са
констатирани данни за следните травматични увреждания: данни за контузия
на главата с лекостепенно мозъчно сътресение; лицева травма с изкълчване на
слепоочно-долночелюстна става в дясно; охлузване в дясната половина на
долната устна и контузия с кръвонасядане по долната повърхност на брадата;
клинични данни за навяхване на шията; травма с кръвонасядания на лявата
мишница.
Така констатираните травматични увреждания, вещото лице е
заключило, че са причинени от действие на твърди тъпи предмети, като е
конкретизирал, че от директно травмиране по механизъм на удар е причинена
травмата с кръвонасядане в областта на долната половина на брадичката
срединно. Ударът довел до това контактно увреждане може да се нанесе с
юмрук на човешка ръка или друг подобен предмет при побой по време и начин
съобщени от пострадалата. Вещото лице е посочило, че съобразно
медицинската документация по делото, най-вероятно от този удар е
причинено и лекостепенно мозъчно сътресение, каквато диагноза е поставена
от специалист по неврохирургия след преглед в деня на инцидента. От
изложеното в медидинската документация основен симптом даващ основание
за така поставената диагноза е съобщеното от пострадалата за липсата на
спомен за случилото се след удар при инцидента. Съобщената липса на
спомен, не е еквивалент на загуба на съзнание. Съобразно данните от делото и
отразеното след прегледа за установен нормален неврологичен статус наскоро
след инцидента, в конкретния случай за полученото сътресението на главен
мозък следва да се приеме, че е било лекостепенно, придружено с само със
степенна промяна на съзнанието- зашеметяване /при което също е възможно
да има липса на спомен/, посочва вещото лице.
На следващо място в заключителната част на експертното изследване
вещото лице е достигнало до извод, че при удар с достатъчна кинетична
енергия локализиран в областта на брадичката отдолу, по индиректен
механизъм освен сътресение на главен мозък може да настъпи и увреждане от
надпределно движение в слепоочно- долночелюстна става. Такова увреждане
на дясната долночелюстна става е регистрирано при пострадалата от ЛЧХ
специалист в деня на инцидента и за него е проведено лечение с наместване
под локална упойка. От директно травмиране по механизъм на удар с
неголяма травмираща сила или по механизъм на притискане с или върху
твърди тъпи предмети е причинено като контактно увреждане регистрираното
травмиране с масивни кръвонасядания в областта на лява мишница.
Установените травматични увреждания с болезненост в дясно теменно тилно и
в дясно горно тилно могат да се причинят от контактно въздействие на удар с
малка травмираща сила или да се обяснят с ексцентрично въздействие от
дърпане на косата, каквото е съобщено от пострадалата при преглед - дърпане
за косата. При такова дърпане за косата по индиректен механизъм е възможно
да се причини и констатираното при прегледа в деня на инцидента травма с
навяхване на гръбнака в областта на шията.
Вещото лице е констатирало, че видно от приложената по делото
медицинска документация, диагнозата „Мозъчно сътресение“ вписана в
преглед КДБ/СО № 255560/03.11.24 г.на П. П. Е. на 03.11.24 г., не е вписана в
8
самата амбулаторна книга., което може да се третира като евентуално налично
несъответствие между съобщеното от пострадалата П. Е. и медицинската
документация. На следващо място вещото лице е посочило, че при преглед от
съдебен лекар е установена и описана травма с охлузване в дясната половина
на долната устна и контузия с кръвонасядане по долната повърхност на
брадата в областта на брадичката, каквито не са регистрирани при прегледа от
ЛЧХ специалист, което може да се приеме като относителен диагностичен
пропуск.
В изслушването си пред съда, вещото лице е посочило, че въпреки
констатираните несъвпадения между медицинската документация и данните,
изхождащи от пострадалата, то няма данни за такива несъответствия, които да
бъдат основание за промяна на изводите в експертното изследване.
Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани .
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка, а психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Съобразявайки конфликтните отношения между П. П. Е. и ответника В.
С. П., при извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото,
настоящият въззивен състав приема, че доказателствата са обективни и
отразяват действителните отношения между страните за осъществен акт на
домашно насилие на 03.11.2024г. около 12:50 ч. на обяд в дома на молителките
на адрес гр. С., ж.к. Надежда, ул. „********, изразяващо се във физическо
насилие спрямо пълнолетната молителка П. Е., в присъствието на детето С..
Опора за този извод на съда е кредитираната от въззивния състав
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, чиято доказателствена стойност не е
оборена от другите доказателства по делото. Нормата на чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН (в приложимата редакция обн. в Доп. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от
01.01.2024 г.) постановява, че когато няма други доказателства за конкретни
факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В конкретният случай в
подкрепа на изложеното в декларацията са и заключенията на допуснатите по
делото СПЕ и СМЕ, както и гласните доказателства чрез разпит на
свидетелката Боянова. Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява годно
доказателствено средство за установяване на твърдения насилнически акт към
П. Е. в присъствието на детето С., тъй като съдържа данни за извършителя,
времето, мястото и начина на извършване на деянието, във връзка с което се
иска предоставянето на защита. Въззивният състав приема, че няма причина
да не зачете доказателствената сила на декларацията на молителката,
доколкото актовете на насилие са извършени в отсъствието на други лица,
освен страните, която декларация е достатъчна за установяване акта на
насилие по несъмнен начин. Изявлението за съществуването на определен
9
кръг от факти, което е предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има
характера на лично волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от
акт на домашно насилие. Наказателната отговорност за деклариране на
неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията
съответната доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От
тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се
налага извод, че след като декларацията е подписана от търсещия защита по
ЗЗДН, то тя установява релевантни за спора факти (място, време, начин и от
кого е извършен акта на насилие) и е част от доказателствената съвкупност.
Т.е. декларацията, изходяща от П. П. Е. е допустимо доказателствено средство
съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като в настоящия случай не са събрани други
доказателства, които да оборват доказателствената й сила.
В подкрепа на извода за извършването на насилието са множеството
медицински документи по делото, както и приетото и неоспорено от страните
по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, видно от което, при
прегледа на пълнолетната молителката са установени травматични
увреждания, а именно: контузия на главата с лекостепенно мозъчно
сътресение; лицева травма с изкълчване на слепоочно-долночелюстна става в
дясно; охлузване в дясната половина на долната устна и контузия с
кръвонасядане по долната повърхност на брадата; клинични данни за
навяхване на шията; травма с кръвонасядания на лявата мишница, които са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на
удари с или върху такива, и биха могли да се получат по време и начин, както
се съобщава в предварителните сведения – в резултат на нанесен побой.
Съгласно заключението на съдебно-психологичната експертиза, вещото
лице е достигнало до извод, че детето С. е било свидетел на инцидент на
03.11.2024 год., при който е възприело извършено от нейният баща спрямо
майка й физическо насилие, а описаното от детето и отзвука от събитията
свидетелстват за травматично им преживяване.
Следва, че деянията на домашно физическо и психическо насилие,
извършени от въззиваемия В. П. спрямо П. Е. в присъствието на детето им С.
са доказани с доказателствените средства съгласно приложимите разпоредби
на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
Следва да бъде посочено, че физическото насилие е най-видимата
проява на насилие, изразяващо се в: хапане, драскане, бутане, блъскане,
ритане, скубане, удряне, душене, хвърляне на предмети, физически
ограничения (връзване) и други. Физическото насилие може да бъде всеки вид
нежелано, насилствено действие, което се опитва да причини или води до
болка и/или физическо нараняване.
Психологическо и емоционално насилие е всеки акт, в резултат на който
възникват негативни последствия в психичното здраве на индивида,
изразяващи се в интензивни и продължителни преживявания на страх, гняв,
вина и други негативни емоции и водещи до трайни състояния като депресия,
ниска самооценка или друго психично неблагополучие. Именно тези
състояния на молителките са намерили отражение в експертното заключение
на допусната и приета по делото СПЕ.
Всеки акт на насилие, който се е случил в присъствието на дете се
10
определя като психическо и емоционално домашно насилие върху него.
За настоящия спор е ирелевантно каква е била причината за физическата
агресия на В. П. към молителката П. Е., тъй като от събраните доказателства
се установи, че действието на ответника, представлява акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Дали случилото се на процесната
дата е било провокирано от влошените лични отношения на страните е без
правно значение за настоящия спор. Правните норми, регулиращите
отношенията на лицата, които са във връзка по някоя от хипотезите на чл. 3 от
ЗЗДН, не допускат извършване актове на домашно насилие.
Следва да се отбележи, че производството по ЗЗДН е силно
рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в случаи, при които е
налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие,
както и че това производство потенциално може да доведе до силно
ограничаване правата и законните интереси на страните, поради което съдът
следва да подхожда изключително внимателно при преценка на твърденията и
на събраните доказателства, а също и че процесът, не следва да се използва за
разрешаване на междуличностни конфликти.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е отказана защита на П. П. Е. и детето С. В. П., като се уважи
молбата им, а спрямо въззиваемият В. С. П. - да се приложи мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалите лица.
Същевременно, неизпълнението на мярката ще доведе до влизането в
действие на предвидените в чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН негативни правни последици
за извършителя на насилието. Съдът дължи да наложи по своя преценка една
или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
С наложената на въззиваемия мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН е дадена
достатъчно ефективна защита на молителите, която е съобразена с вида на
осъщественото домашно насилие. Други защитни мерки в това производство
не следва да бъдат прилагани, тъй като не следва прекомерно да се засягат
правата на въззиваемия.
Наложената мярка е безсрочна, като В. П. трябва да се въздържа от
извършване на акт на насилие. Следва да се обърне внимание, че насилието не
е само физическо, но то може да бъде и психическо, както е разяснено в
настоящия съдебен акт, като въззиваемия следва да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето й във всяка
една негова форма. Наложената мярка е съобразена с естеството и тежестта на
извършеното посегателство, като същата е от характер да постигне
превантивната си цел и да възпре въззиваемия от осъществяване на акт на
насилие.
С оглед факта, че страните имат родителската отговорност към детето
си, въззивният състав приема, че наложената на В. П. мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН е съобразена с приетото в мотивите по Тълкувателно решение (ТР) №
2 от 25.11.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2019 г. на ВКС, ОСГК. В
цитираното ТР се указва, че съдът не е обвързан от искането в молбата, а се
ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на
пострадалото лице.
По изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете
11
инстанции правни изводи, въззивният състав отменя обжалваното решение в
частта, с която е отхвърлената молбата на молителката П. П. Е. действаща
лично и като майка и законен представител на детето С. В. П., като уважава
молбата им за защита по ЗЗДН.
Настоящият съдебен акт е окончателен (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно и
от двете страни, поради което съдът дължи произнасяне.
Като съобрази изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН съдът
осъжда В. С. П. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25
лева за молбата за защита от домашно насилие, а във вр. с чл. 18 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС и държавна такса за
въззивното производство от 12,50 лв.
Процесуалния представител на въззивниците е претендирал адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., като е представил списък по чл. 80
ГПК. С оглед изхода на делото, неговата фактическа и правна сложност, броя
на съдебните заседания и извършените процесуални действия, настоящият
съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в размер от 600 лева, които на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН следва
да бъдат възложени в тежест на въззиваемия В. С. П..
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение № 11155/11.06.2025 год. постановено по
гр.д. № 67623/2024 год. по описа на СРС, ГО, 37 състав, с което е оставена без
уважение молбата на П. П. Е. – лично и като майка и законен представител на
малолетната С. В. П. за издаване на заповед за защита срещу В. С. П. и е
отказано издаване на заповед за защита, с която по отношение на ответника да
бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу В. С. П., ЕГН: **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА В. С. П., ЕГН: **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
П. П. Е., ЕГН:********** и детето С. В. П., ЕГН:**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. С. П., ЕГН: **********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН: **********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
12
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. С., бул. „Витоша“
№ 2, държавни такси в общ размер на 37.50 (тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН: **********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
да заплати на адвокат В. С. К., сумата в размер на 600.00 лв. (шестстотин лева)
– разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 от
Закон за адвокатурата по въззивно гр. дело № 8111/2025г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Решението е окончателно.
Препис от решението да се връчи на страните и да се изпрати на
районното управление на МВР по местоживеене на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13