Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 70
гр. Варна, 05.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети
февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при
секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№19 по описа за 2020г. на ВАС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 151/15.11.2019год. по т.д. № 127/2019год. ДОС е
отхвърлил предявеният от «ЕКО ВАРНА «ЕАД,ЕИК- 02071012, гр.Варна срещу «Арт
нова плюс» ЕООД, ЕИК-********* ,гр.Добрич, иск за сумата от 61 283,97
лв.,представляваща обезщетение поради неизпълнение на договорни задължения, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Недоволен
от решението е останал ищецът „ЕКО ВАРНА“ ЕООД, който го обжалва чрез изпълнителния директор М И с оплаквания за
неправилност, поради незаконосъобразност и необоснованост на същото и при
постановяването му са допуснати процесуални нарушения.
Твърди,
че представените фактури за преведени аванси са съставени и издадени от
ответника и чрез тях същия признава за получените аванси. Съдът напълно е
игнорирал неоспореният факт на извършщени плащания в размер на общо
220 000лв., срещу които има реално осъществени и отчетени изпълнителски
дейностти на стойност 150 716,02лв., като и разликата между тези две числа
определя размера на пропуснатата полза за ищеца. Разликата между платеното в аванс по договора
и частичното насрещно изпълнение формира
по безспорен начин размера на претендираното обезщетение, и за това счита,че
съдът неоснователно е приел, че размера на обезщетението за недоказан.
Излага
съображения че посочената от съда правна квилификация –по чл.79 ТЗ за
неправилна. Счита, че описания в исковата молба фактически съставследва да бъде
подведен към хипотезата на чл.55 ал.1 пр.3-то ЗЗД.
Въззиваемата
страна не е изразила становище по жалбата.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима, поради което
следва да бъде разгледана.
Делото е образувано въз основа на молба от «ЕКО ВАРНА
«ЕАД,ЕИК-*********,гр.Варна срещу «Арт нова плюс»ЕООД,ЕИК-*********, гр.Добрич,
с която се иска осъждането на ответника за сумата от 61 283,97 лв., представляваща
обезщетение поради неизпълнение на
договорни задължения, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба,че на
02.04.2018г. страните по делото са подписали договор за изработка, по силата
на който изпълнителя/ответник/ се е задължил в продължение на една година да
извършва дейности по сортиране и разсортиране на метални отпадъци,собственост
на ищеца, срещу възнаграждение в размер на 88, 01 лв. за всеки тон обработени
отпадъци.
В периода април-юни 2018 г. ответникът „Арт
нова плюс” ЕООД получил от ищеца авансови плащания общ размер на 220 000 лв., срещу които
следвало да извършва в срок от 1 година
дейности по сортиране/ разсортиране на количества метални отпадъци.
След приспадането на заплатеното
авансово за извършената работа, ответникът
дължал извършването на договорените работи за сумата от 69 283,97 лв., представляваща разликата между
общата авансова сума /220 000 лв./ и цената на реално осъществените дейности
/150 716, 02 лв./.
След
изтичането на срока на договора ищецът
поканил ответника да върне полученият аванс, като на 27 май 2019 г. ответника „Арт нова плюс” ЕООД върнал по сметка на ищеца „ЕКО ВАРНА” ЕАД само
сумата от 8000 лв. с основание „върната сума по договор за услуга”.
Представен е по делото Договор
от 02.04.2018 г., съгласно който
ответното дружество, като изпълнител се
е задължил в продължение на една година да извършва дейности по сортиране и
разсортиране на метални отпадъци,собственост на ищеца, срещу възнаграждение в
размер на 88, 01 лв. за всеки тон обработени отпадъци. Договорено е също така заплащането на
възнаграждението да се извършва от Възложителя към Изпълнителя по банков път,
на авансови вноски, като срещу всяка получена авансово вноска, изпълнителят е
следвало да издава фактура за получен аванс.
Представени
са също така банкови извлечения от сметка на ищеца в Банка „Пиреос“ Варна,
които установяват,че за периода април-юни 2018 г. ответникът „Арт нова плюс”
ЕООД е получил от ищеца авансови
плащания общ размер на 220 000 лв.
От представено извлечение от сметката на ищеца
е видно,че на 23.05.2019 г. ответното дружество е превело по сметката на ищеца
8 000 лв., с основание върната сума по договор за услуга.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази приложимия закон,съдът прави следните правни изводи:
Следва
да се отбележи, че съобразно предмета на делото, предявения иск има характеристиките на
иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, поради
следното:
От
обстоятелствената част на исковата молба се установява твърдение за наличие на
договорна връзка между страните, прекратена поради изтичане на срока, по която
ищецът е превел чрез авансови плащания сумата от 220 000лв. Претендира се заплащане
на сумата от 61 283,97лв.-която видно от обстоятелствената част на
исковата молба, представлява разликата между цената на реалнто осъществените
дейностти по ф-ра № 1000001/01.06.2018год. и ф-ра № 1000004/30.06.2018год. –на
обща стойност 150 716,02лв. и върнатата сума от ответника в размер на
8 000лв. Следователно, с петитума
на иска реално се иска връщане на авансово преведена от ищеца сума, по прекратения
между страните договор.
За
това, въпреки че в петитума на иска е посочено че сумата се претендира като
обезщетение поради неизпълнение, видно е, че според обстоятелствената част на иска, става въпрос
за връщане на преведен, но неусвоен аванс. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че в иска не е посочено като основание на иска-настъпили
вреди, вида на същите и как е формиран претендирания размер, от неизпълнение на договора.
За
това, съдът намира, че правната квалификация на предявения иск е по чл.55 ал.1
пр.3 ЗЗД.
Окръжния
съд е дал правна квалификация на иска за
заплащане на сумата от 61 283,97 лева, като иск по чл.79 ЗЗД.
Като
предпоставки за уважаване на иска, поставени в доказателствена тежест на ищеца,
съдът е посочил:
Наличие
на облигационно правоотношение между страните по делото, основано на валидно
сключен договор; виновно неизпълнение на поетите от ответника договорни
задължения; настъпилата от неизпълнението вреда за ищеца под формата на
пропусната полза в безспорно установен размер; наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между твърдяното неизпълнение от страна
ответника на поетите договорни задължения и последвалата, претендирана от ищеца
настъпила по вид и размер вреда.
Съответно,
за да отхвърли същия, се е мотивирал с обстоятелството, че ищецът не е
ангажирал доказателства за виновно неизпълнение на поетите от ответника
задължения, както и за размера на претендираното обезщетение.
Следователно,
действително, окръжния съд е дал правна квалификация на иска и е разгледал иск
по чл.79 ал.1 вр.чл.82 ЗЗД.
Следва
да се отбележи, че съобразно предмета на делото, както се посочи, предявения иск има
характеристиките на иск по чл.55 ал.1
пр.3 ЗЗД.
Следователно,
съдът е разгледал непредявен иск. Съобразно разпоредбата на чл.270 ал.3 ГПК,
ако е разгледан непредявен иск, решението следва да бъде обезсилено, а делото
върнато, за разглеждане на иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.
Воден от гореизложеното, съдът
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 151/15.11.2019год. по т.д. № 127/2019год. с което
е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от «ЕКО ВАРНА
«ЕАД,ЕИК-*********,гр.Варна срещу «Арт нова плюс»ЕООД,ЕИК-*********
,гр.Добрич,иск за сумата от 61 283,97 лв.,представляваща обезщетение
поради неизпълнение на договорни
задължения,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Връща делото на
Добрички окръжен съд за произнасяне от друг състав на съда, по иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му при
условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.