Решение по дело №672/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 471

 

гр. Перник, 13.12.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 13.11.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00672 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.П. против решение № 818/21.06.2019 г. по гр.д. № 7193/2018 г. по описа на РС– Перник, в частта му, с която по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу В.П. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи: 1) сумата 573,47 лв. – незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент ** в *** за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017г.; 2) сумата 86,37 лв. – лихви за забава върху главницата, считано от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г. В жалбата се поддържа недопустимост на решението в обжалваните части, тъй като с молба от 19.07.2019 г. ответникът частично е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК преди влизане в сила на решението, което обуславя неговата недопустимост. Иска се въззивният съд да обезсили решението за оттеглените размери и периоди и производството се прекрати. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, като относно допустимостта му приема следното:

Преди влизане в сила на обжалваното решение - в срока за въззивно обжалване, с писмена молба ответникът изрично е заявил оттегляне на възражението си по чл. 414 ГПК за уважените искови суми, с искане за прекратяване на производството и обезсилване на заповедта за изпълнение. Постоянна е практиката на Окръжен съд - Перник, включително и тази на настоящия въззивен състав, изложена в множество решения по идентични казуси /подробно и мотивирано аргументирана, включително и с т.10а от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, че възражението по чл. 414 ГПК е оттегляемо и след предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК и по арг. от чл. 416 ГПК е допустимо да се извърши до влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, като за настъпването на тези последици е без правно значение доведено ли е оттеглянето на възражението по чл. 414, ал.1 ГПК до знанието на заявителя. Когато оттеглянето е установен факт, както в конкретния случай, и доколкото оттеглянето е предприето след постановяване на първоинстанционното решение, то въззивният съд дължи осъществяване на всички онези процесуални действия, които са насочени към заличаване последиците от предявяване на възражението, което означава, че обжалваното решение, следва да бъде обезсилено в частта, с която са уважени исковете по реда на чл. 415 ГПК, ведно с прекратяване на производството по делото в тази част. Независимо, че липсва правен интерес, след като искът е предявен в изпълнение на дадените указания по чл. 415 ГПК /при наличие на същинско възражение от ответника - длъжник/, то не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 2 /сегашна ал. 5/ ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, в който смисъл е и т. 13 на горецитираното Тълкувателно решение - при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, последната не се обезсилва.

Доводите на жалбоподателя, че исковата молба е подадена извън едномесечния срок от уведомяването на заявителя за подаденото възражение по чл. 414 ГПК, не отговарят на фактите по делото. Видно от заповедното дело, съобщение с указанията е получено от заявителя на 19.09.2018 г., като едномесечният срок за предявяване на иск по чл. 415 ГПК е изтекъл на 19.10.2018 г., като с изрична молба, депозирана на 18.10.2018 г. по заповедното дело са представени доказателства за предявен иск за съществуването на вземането срещу длъжника.

По разноските за производството

С обжалваното решение в полза на ищеца са присъдени направените от него разноски по исковото и заповедното производство общо 168,75 лв. С оглед изхода на спора –исковете са частично уважени, дължимите на ищеца разноски по исковото и заповедното производство съответстват на горепосочените суми и правилно са разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, поради което и решението в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника за прекомерност на присъденото в полза на ищеца ю.к. възнаграждение в исковото и заповедното производство, въззивният съд намира за неоснователно. Размерът на определеното ю.к. възнаграждение за исковото и заповедното производство е в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 и чл.26 Наредбата за заплащането на правната помощ - 100 лв., съответно 50 лв. /колкото са и претендираните 100 лв., съответно 50 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в исковото производство/ и е присъдено съразмерно с уважената част от иска.

На жалбоподателя не се дължат разноски и по въззивното производство поради две причини. В случая жалбоподателят-ответник не може да се ползва от чл. 78, ал. 4 ГПК, независимо, че делото се прекратява, тъй като това не е поради причина на ищеца, а напротив - поради оттегляне на възражението след постановяване на първоинстаннционното решение (за което съгласие на заявителя-ищец не се изисква), т.е. ответникът е дал повод за завеждане и на въззивното производство, поради което предвиденото в чл. 78, ал. 2 ГПК изключение от общото правило за възлагане на разноските също не намира приложение, при положение че резултатът от спора се дължи изцяло на поведението на жалбоподателя. На второ място – след като оттеглянето на възражението води до влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК), то следва че оттеглянето на възражението има сходни последици с уважаването на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което и поради тази причина на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

Въззиваемото търговско дружество не претендира разноски по въззивното производство, поради което такива не му се дължат.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 818/21.06.2019 г. по гр.д. № 7193/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е признато за установено, че В.К.П., ЕГН ********** *** дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 573,47 лв. – незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент ** в *** за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 86.37 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3944/31.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5276/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед № 3944 от 31.07.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 05276/2018 г. по описа на РС – Перник, в частта с която е разпоредено В.К.П., ЕГН ********** ***  да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република сумата 573,47 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г. и сумата 86.37 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 818/21.06.2019 г. по гр.д. № 7193/2018 г. по описа на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част, с която В.К.П., ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 168,75 лв. – общо направени разноски в исковото и заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.