РЕШЕНИЕ
№ 4091
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Е.С. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 6667 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 23-2300092 от 30.03.2023 г.,
издадено от директора на дирекция ДИТ – Софийска област, с което на „Нова
Форма БГ” ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление (НП), като се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 08.02.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка на
24.01.2023 г., е било констатирано, че жалбоподателят в качеството си на
работодател не е сключил трудов договор в писмена форма със свой работник
Д.С., който е полагал труд, на датата на проверката като общ работник в обект
СМР на магазин за промишлени стоки, Магазин „Teodor”, находящ се в гр.
София, кв. Враждебна, местност Богровски песоци, район Кремиковци
(Джъмбо Плаза, бул. Ботевградско шосе), като СМР се извършват от
жалбоподателя – нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл.
62, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на
свидетелите М. М. – актосъставител (л. 71-72 от делото), И.М. (л. 73 – 74 от
делото) и И. Г. (л. 79 от делото), както и от писмените доказателства по делото
(напр. л. 62, л. 20 и сл. от делото) се установява, че Д.С. е полагал труд при
дружеството-жалбоподател, без да е имал сключен трудов договор в писмена
форма, като не само той, но и редица други лица, са извършвали строително-
ремонтни дейности на обект, който е следвало да бъде построен от
жалбоподателя. Обсъдените доказателствени източници са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в
2
рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, като в качеството си на работодател не е сключил
трудов договор в писмена форма със свой работник, въпреки че този работник
е извършвал трудова дейност при жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1
от КТ е повече от категорична и изисква трудовият договор да бъде сключен в
писмена форма, нещо което не е било сторено в конкретния случай.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че в
случая не било налице трудово правоотношение и затова не следвало да се
сключва трудов договор, а гражданският такъв бил достатъчен. На първо
място, е необходимо да се отбележи, че в случая работникът е предоставил
своята работна сила на своя работодател, като този извод следва от
установените по делото факти и приложените доказателства. Така например, в
декларацията работникът е посочил, че е имал работно време, което е напълно
достатъчно за да квалифицира правоотношението като трудово. Всичко това
категорично изключва гражданско-правния характер на правоотношението и
квалифицира същото като трудово. И това е така, защото изпълнителят не е
трябвало да престира определен резултат, а е следвало престира своя труд в
рамките на определеното от работодателя работно време и място – това се
установи по несъмнен и категоричен начин от доказателствената маса,
обсъдена по-горе.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева, в предвидения от
закона минималнен размер. Съдът намира, че следва да бъде отчетено като
отегчаващо отговорността обстоятелство, констатираните от проверяващите и
други нарушения на трудовото законодателство (спр. протокола за извършена
проверка), а също така са били застрашени и правата на засегнатия работник,
което сочи на отрицателни характеристични данни на дружеството-
нарушител. Ето защо, по преценка на настоящата инстанция, наложената
3
санкция е съответна на степента на обществена опасност на нарушението и на
нарушителя и не следва да бъде намалявана допълнително, тъй като би
създало усещане за безнаказаност у нарушителя, а наред с това не би могла и
да постигне целите на административното санкциониране.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същата е обща и приложението й е изключено от разпоредбата на чл.
415в КТ, а в същото време разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, изключва
възможността за приложението на маловажния случай за нарушения като
настоящото.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно – законосъобразно и обосновано, следва да
бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2300092 от
30.03.2023 г., издадено от директора на дирекция ДИТ – Софийска област, с
което на „Нова Форма БГ” ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на
труда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, „Нова Форма БГ” ЕООД, с
ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Главна инспекция по труда, сума в размер
на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
4
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5