Р Е Ш
Е Н И Е
№
……….…./…………………..2019 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Макариева
въззивно гражданско дело № 2218 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – КИБИС ООД ЕИК
********* представлявано от управителя Росен Живков Борисов , чрез адв. С.П. е останал
недоволен от действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Луис Контрерас Ернандес , извършени по
изпълнителното дело № 20198940401653 и обективирани в
Разпореждане от 09.10.2019 г. , с което е спряно изпълнителното производство,
поради което ги обжалва с молба същите да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
В срока по чл.
436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника.
Постъпили са обяснения от ЧСИ Луис Контрерас Ернандес , със
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по
изпълнителното дело е образувано по молба на КИБИС ООД ЕИК *********
представлявано от управителя Росен Живков Борисов и приложен към нея изпълнителен лист от
18.08.2017 г. , издаден по търг.д.№ 7179/ 2014 г. по описа на Софийски градски
съд срещу Инвестиционна компания АД .
Длъжникът е представил на ЧСИ
молба към която е приложена
обезпечителна заповед издадена на 09.10.2019 г. от Районен съд Варна по
ч.гр.д.№ 16128 от 2019 г. съгласно която е допуснато спиране на изпълнителното
производство.
С Разпореждане от 09.10.2019 г. –
предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е
постановил спиране на изпълнението въз основа на обезпечителната заповед.
Обжалваното разпореждане е съобщено
на пълномощника на взискателя на 11.10.2019 г., а подадената от него жалба е
приета на 16.10.2019 г., от което следва извода, че е постъпила в едноседмичния
срок за обжалване, съгласно чл.
436, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна – взискател по изпълнението и срещу
подлежащо на обжалване действие – спиране на принудителното изпълнение,
съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от
ГПК, поради което се явява допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения: Безспорно по делото е, че обжалваното
от взискателя действие – спиране на принудителното изпълнение е постановено от
съдебния изпълнител в изпълнение на обезпечителна заповед от 09.10.2019 г.,
издадена въз основа на определение, постановено по ч.гр. д. № 16128/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по
чл.439 ГПК на Инвестиционна компания АД срещу КИБИС ООД за признаване на
установено по отношение на бъдещия ответник , че ищецът не дължи сумата от 2030
лева , чрез спиране на изпълнителното производство. Доколкото постановеното от
съдебния изпълнител спиране на изпълнението представлява действие по налагане
на определена от съда обезпечителна мярка и нейните правни последици се
предопределят от съдържанието й, съдът намира за правно ирелевантни изложените
в жалбата обстоятелства за незаконосъобразност на определението, послужило като
основание за издаване на обезпечителната заповед, предвид това, че правилността
на съдебния акт подлежи на проверка, но само в производство по обжалването му
по реда на чл. 396 от ГПК, като в случая жалбоподателя, който не е
страна по обезпечения иск, но чиято правна сфера е засегната от обезпечителната
мярка е легитимиран да обжалва налагането й, съгласно задължителните указания,
дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6
/ 2013 г., ОСГТК. В подкрепа неоснователността на жалбата следва да се посочи и
това, че налагането на обезпечителната мярка се извършва незабавно от съдебния
изпълнител и извън компетентността на същия е да преценява дали са налице или
не предпоставките за това. В разглеждания случай е налице обезпечителна
заповед, явяваща се условие за налагането на обезпечителната мярка.
Определението, допускащо обезпечителната мярка се явява спрямо нея
обезпечително основание, а обезпечителната заповед удостоверява правото на
ищеца за обезпечаване и заповядва то да се осъществи, като се наложи
допуснатата от съда обезпечителна мярка. В тази връзка следва да се посочи, че
съдебният изпълнител не е правораздавателен орган, а само изпълнителен орган на
подлежащи на изпълнение актове на съда, като действа изцяло в условията на
обвързана компетентност по отношение на представени пред него съдебни актове.
Обжалваното от взискателя действие на
съдебния изпълнител, изразяващо се в спиране на изпълнението е извършено при
наличието на предпоставките от фактическия състав на основанието по чл.
432, ал. 1, т. 1, вр. чл.
397, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което подадената жалба като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от
КИБИС ООД ЕИК ********* представлявано от управителя Росен Живков Борисов ,
чрез адв. С.П.
против действията на ЧСИ/ частен съдебен изпълнител Луис Контрерас Ернандес , с район на действие Окръжен съд Варна обективирани в
Разпореждане от 09.10.2019 г. за спиране
на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20198940401653 на ЧСИ Луис Контрерас Ернандес .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: