РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. ****, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213100101056 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „СИ
ТРАНС“ ЕООД , ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
****************, представлявано от Д. БР. Х., против Т. ИЛ. Й. ЕГН
********** и В. Т. ЯН. ЕГН ********** и двамата с адрес гр.
***************, с правно основание чл. 464 от ГПК за приемане за
установено по отношение на „СИ ТРАНС“ ЕООД, гр. ****, че не
съществува вземането на В. Т. ЯН. към Т. ИЛ. Й. за сумите, както следва:
сумата от 59 158.49 лева, представляваща стойността на извършени
подобрения върху Самостоятелен обект в сграда площ по док. – 60 кв.м.,
сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.492 обл. ******, община ******* бул.
„*********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 72 от ЗС; сумата от 8873.77 лева, представляваща уговорена
неустойка в чл. 3 от подписаното Споразумение от 15.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от
1
ЗЗД, сумата от 2886.04 лева, представляваща заплатена арбитражна такса и за
право на задържане до изплащане на подобренията от 59 158.49 лева,
представляваща стойността на извършените подобрения върху Самостоятелен
обект в сграда площ по док. – 60 кв.м., сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.492
обл. ******* община ********* на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС, за което е
постановено Решение № 18.06.2020 г. по арбитражно дело № 11/2019 г. по
описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна
асоцияция за правосъдие и арбитраж“, гр. ******* и е издаден изп.лист №
260032/15.07.2020 г. по ч.т.д. № 853/2020 г. по описа на ВОС.
В исковата молба се твърди, че ищецът е взискател по изп.д №
20188950400479 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на КЧСИ, с район на
действие ВОС с длъжници Т. ИЛ. Й. и „Вики 2005“ ЕООД, като към него е
присъединено изп.д. № 20208950401910 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на
КЧСИ, с район на действие ВОС с взискател ищеца и длъжници Т. ИЛ. Й. и
„Иво Транс 2009“ ЕООД. Излага се, че „СИ ТРАНС“ ЕООД, гр. ******** е
присъединен по право взискател с вписана предходна възбрана към изп.д. №
2020719041015 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719 на КЧСИ, с район на
действие ВОС с взискател В. Т. ЯН. и длъжник Т. ИЛ. Й., образувано въз
основа на горецитирания изпълнителен лист. Твърди се, че вземането по него
не съществува в действителност. Оспорва се добросъвестното владение на Я.,
както и извършените от нея подобрения и техния вид и размер. Излага се, че
процесът пред арбитражния съд е привиден, както и се оспорва
компетентостта на последния да разгледа спора. Оспорва се валидността на
споразумение от 15.03.2019 г. Претендират се направените по делото
разноски. В допълнително становище 20.20.2021г. оспорва сллючения
предварителен договор от 20.01.2017 г. като такъв съставен с оглед нуждите
на процеса и привиден, счита, че е нищожен като заобикалящ закона и
противоречащ на добрите нрави и унищожаем като сключен от непълнолетен.
Ответникът Т. ИЛ. Й., редовно уведомен за инициираното
производство, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК.
Ответницата В. Т. ЯН. депозира отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че между нея
и другия ответник е сключен предварителен договор от 20.01.2017 г. и
2
споразумение от 19.02.2019 г., които доказват основанието на вземанията.
Излага се, че са налице реално извършени подобрения. Претендират се
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли за уважаването
му, а ответниците молят за отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
Видно от доказателствата по делото изп.д № 20188950400479 по описа
на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС e образувано по
молба от 26.03.2018г. на кредитора „СИ ТРАНС“ ЕООД с длъжници Т. ИЛ. Й.
и „Вики 2005“ ЕООД. Основание за образуването е представен ИЛ от
01.11.2011г. на СГС, съгласно който Т. ИЛ. Й. и „Вики 2005“ ЕООД са
осъдени да заплатят солидарно на „СИ ТРАНС“ ЕООД вземания в размер на
52 199,99 лв. главница, 11 194,69 лв. – обезщетение за забава, законна лихва
върху главницата и 7 736,90 лв. разноски.
Изп.д № 20208950401910 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на КЧСИ, с
район на действие ВОС e образувано по молба от 23.09.2020г. на кредитора
„СИ ТРАНС“ ЕООД с длъжници Т. ИЛ. Й. и „Иво Транс 2009“ ЕООД.
Представен е ИЛ от 25.09.2020г. на ВОС, съгласно който Т. ИЛ. Й. и „Иво
Транс 2009“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „СИ ТРАНС“ ЕООД
вземания в размер на 120 000 лв. главница, 27 245,90 лв. – обезщетение за
забава, законна лихва върху главницата и 7 250лв. разноски.
Видно от Изп.д № 20208950401910 по описа на ЧСИ Л.С. /л.341/, на
15.02.2021г. е присъединено вземането на В. Т. ЯН. по ИЛ №
260032/15.07.2020г. на ВОС по ч.т.д. № 853/2020г., издаден въз основа на
влязло в сила арбитражно решение от 18.06.2020. по арб.д. № 11/2019г. на
Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоцияция за
правосъдие и арбитраж“, гр. ******, съгласно който Т. ИЛ. Й. е осъден да
заплати на В. Т. ЯН. сумите, както следва: сумата от 59 158.49 лева,
представляваща стойността на извършени подобрения върху Самостоятелен
обект в сграда площ по док. – 60 кв.м., сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.492
обл.***** община ****** бул. „В********** ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 72 от ЗС; сумата
3
от 8873.77 лева, представляваща уговорена неустойка в чл. 3 от подписаното
Споразумение от 15.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД, сумата от 2886.04
лева, представляваща заплатена арбитражна такса. В същия ИЛ е
обективирано и задължението на Т. ИЛ. Й. да търпи валидно упражненото в
процеса право на задържане от страна на В. Т. ЯН. до изплащане на
подобренията от 59 158.49 лева, върху Самостоятелен обект в сграда площ по
док. – 60 кв.м., сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.492 обл. ****, община ****,
бул. „****, на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС. /За вземането първоначално е
било образувано изп.д. № 2020719041015 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719 на
КЧСИ, с район на действие ВОС./
Недвижимият имот - Самостоятелен обект с площ от 60 кв.м. с ид.
10135.4504.492.1.10 в сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.492, с адм. Адрес: обл.
**************, е обявен на публична продан, като за купувач на публичната
продан е обявена В. Т. ЯН., предложила цена от 84 511.68лв.
Видно от Постановление за предварително разпределение по чл. 495 от
ГПК от 10.03.2021г., след приспадане на сумата от 77641,22лв. от продажната
цена на имота, В. Т. ЯН. следва да внесе сумата от 6870.46лв., като съгласно
разпределението ищецът следва да получи сума в размер на 411лв., Община
**** за МДТ – 177.08лв., представляваща данък за продадения имот и сумата
от 6 282,38 лв. е разпределена в полза на ЧСИ.
По делото е представен от ответниците предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.01.2017 г., съгласно който Т. ИЛ.
Й. се е задължил да прехвърли на В. Т. ЯН. недвижим имот – жилище,
находящо се на адрес: гр. ************ за сумата от 100 000лв. в срок до
01.04.2018г. Поето е задължение до посочения срок за прехвърляне на имота,
същият да бъде освободен от вещните тежести, които са наложени върху
имота. Владението върху имота се предава от продавача на купувача в деня на
подписване на предварителния договор.
Съгласно извънсъдебно споразумение от 19.02.2019г., сключено между
Т. ИЛ. Й. и В. Т. ЯН., доколкото имотът не е бил освободен от вещните
тежести до указаната дата на прехвърляне, то продавачът не е могъл да
изпълни условията на предварителния договор, а купувачът е извършвал в
4
имота подобрения, то между страните липсва спор относно вида и характера
на подобренията и техния размер. Поето е задължение за заплащане на сумата
от 59158,49лв. в срок до 15.03.2019г., уговорена е неустойка в размер на 15%
от стойността на подобренията при неизпълнение в срок, както и е уговорено
упражняването на право на задържане върху имота до заплащане на
подобренията. Уговорена е и арбитражна клауза.
По делото е изготвена и приета единична СТЕ, съгласно която всички
описани в извънсъдебното споразумение от 19.02.2019 г. ремонтни дейности
са изпълнени /с изключение на т. 46 - Доставка и монтаж на паркет 1-во
качество, хол и т. 4 - Доставка и монтаж на паркет 1-во качество, спалня,
доколкото паркетът е само циклен и лакиран/. Общата стойност на разходите
за поддръжка и подобрения към момента на изпълнението им е изчислена
след закръгление на 32 600.00 лева. Остатъчната стойност на разходите към
момента на експертизата е изчислена след закръгление на 21 900.00 лева.
Стойността на подобренията, които водят до увеличение на стойността на
имота е изчислена след закръгление на 17 500.00 лева. Относно периода на
извършените подобрения, в.л. се позовава на оценителния доклад на в.л. ****,
съставен на база протокол за опис на недвижим имот от 23.10.2020г., където е
записана дата на извършен текущ ремонт в ап. 10 - 2008г. Срещу тази дата
няма възражения. Съдейки по вида на използваните материали, в.л. счита, че
по-голямата част от ремонтните дейности в жилището са изпълнени към
2008г. или около тази година. Евентуално поради латексовото покритие,
кухненското обзавеждане и паркетите поради доброто им състояние е
възможно в периода след 20.01.2017г. в ап.10 да са изпълнени освежителен
ремонт и обзавеждане. Дограмата на дневната също се отличава от PVC
дограмите на другите помещения. Поради тези съображения ремонтните
дейности са разделени на два периода - към 2008г. и към 2017г. Стойността
на имота с ид. 1035.4504.492.1.10 заедно с направените подобрения се равнява
на 81 500.00 лева. Увеличената стойност на имота вследствие на направените
подобрения се равнява на 39 900 лева, от които, увеличена стойност
вследствие на подобренията към 2008г. - 25 600 лева и увеличена стойност
вследствие на подобренията към 2017г. - 14 300 лева.
По делото е изготвена и приета и тройна СТЕ, която дава идентично
заключение по отношение реалното изпълнение на СМР и периода на
извършването им. Стойността на имота с ид. 1035.4504.492.1.10 заедно с
5
направените подобрения е изчислена на 80 015 лв., увеличената стойност на
Апартамент №10 е идентификатор 10135.4504.492.1.10 към настоящия
момент, с оглед извършените СМР и подобрения, към 18.06.2020г. възлиза на
42 900 (четиридесет и две хиляди и деветстотин) лева, от които за
извършените СМР и подобрения през 2008г. - 25 602,65 - кръгло 25 600
(двадесет и пет и шестстотин) лева и за извършените СМР и подобрения през
2017г. - 17 296,24 - кръгло 17 300 (седемнадесет хиляди и триста) лева.
По делото са разпитани и свидетелите на ответниците ********* и
*********. Св. ********* сочи, че през месеците октомври – ноември 2017г.
се е правил някакъв ремонт в жилището, но не знае точно какъв. Виждал е да
изнасят стари мебели и строителни отпадъци, чувал е шум. Виждал е там
съпругът на ****.
Св. ********** сочи, че се занимава с работа по строителството.
******* му се обадила през есента на 2017 г. за извършване на ремонт на
жилището, което има. Той трябвало да направи обръщане на дограмата от
вътрешната страна на спалнята, на кухнята и на хола с терасата. По време на
огледа заварил ПВЦ дограма. Направил цялостна шпакловка – шкурене,
грундиране и боядисване, отгоре надолу по стените, не само покрай ъглите.
Сменил теракота на банята, на тоалетната, на мокрото помещение, на
коридора и на кухнята. Терасата е усвоена към кухнята. Самата стая, където е
усвоена кухнята, е обръщал дограмата, като на стените и на тавана е
шпакловал, грундирал и боядисвал. Дограмата била вече сложена и била още
с лепенките. Сложил контакти, ключове и декорации на осветителните тела.
Предполага, че ел. инсталацията най - вероятно също е била сменена, защото
като отворил ел. таблото всички предпазители били нови. ВиК инсталацията
също била подменена. Видял на място как са отрязани тръбите и са сложени
нови, тъй като той направил куфража и фаянса. В банята монтирал моноблока
с тоалетната чиния, мивката и бойлера. **** се занимавала с финансовата
част. Не може да каже точно колко пари му платила **** за ремонта на
апартамента. През 2017 г. *********била на 18 г., ученичка в Строителния
техникум. Не знае след като е завършила училище дали е работила някъде.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният по делото иск намира правното си основание в
6
разпоредбата на чл. 464 от ГПК. По този ред се оспорва съществуването на
вземане на друг взискател, конкуриращо с правата на ищеца в конкретно
изпълнително производство, от където произтича и правният интерес от иска.
Оспорването на вземането на присъединен кредитор се осъществява по
реда на чл. 464 ГПК с предявяването на отрицателен установителен иск.
Предмет на спора по него е не/съществуването на правото на вземане на
присъединения кредитор по отношение на длъжника по изпълнението, като
искът се предявява едновременно срещу присъединения кредитор и
длъжника.
С оглед общите правила за разпределение на доказателствената тежест
в процеса всяка страна в гражданското съдопроизводство следва да установи
фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си. В
конкретния случай при отрицателния установителен иск, ищецът доказва
единствено твърденията си, с които обосновава правния си интерес от иска –
т.е. следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
спора, доказвайки единствено, че е взискател по изп. дело срещу длъжника и
има подлежащо на изпълнение вземане срещу него, a вторият ответник е
присъединен взискател с конкуриращи права. Ответникът от своя страна е
длъжен да доказва при условията на пълно и главно доказване
съществуването на отричаното от ищеца право, т.е. че са налице всички
предпоставки за възникване на вземането на присъединения взискател, както
и неговия размер. /Така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК/ - в същия смисъл Решение
№ 104 от 16.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят *******.
Не се оспорват по делото фактите, от наличието на които произтича
правния интерес на ищеца от иска по чл. 464 от ГПК, като същите се
установяват от присъединените изпълнителни дела по делото, а именно, че
ищецът „СИ ТРАНС“ ЕООД е взискател по изп.д № 20188950400479 и по
изп.д № 20208950401910 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на КЧСИ, с район
на действие ВОС, а ответникът Т. ИЛ. Й. е длъжник по същите, че В. Т. ЯН. е
присъединен взискател с длъжник Т. ИЛ. Й. към изп.д № 20208950401910 по
описа на ЧСИ Л.С., с разпореждане на съдебния изпълнител от 15.02.2021г.,
като за вземането й по ИЛ № 260032/15.07.2020г. на ВОС по ч.т.д. №
853/2020г., е първоначално образувано в изп.д. № 2020719041015 по описа на
7
ЧСИ С.Я., рег. № 719 на КЧСИ. Поради липса на спор по посочените факти,
съдът намира, че за ищеца е доказана активната материално правна
легитимация по иска с правно основание чл. 464 от ГПК, в качеството му на
взискател по по изп.д № 20208950401910 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на
КЧСИ, с район на действие ВОС. Доказана се явява и пасивната материално
правна легитимация на ответниците по делото в качеството им на взискател с
конкуриращи права и длъжник по изпълнението.
Спорен по делото се явява факта на действителността на вземането на В.
Т. ЯН. към Т. ИЛ. Й., по арбитражното решение от 18.06.2020. по арб.д. №
11/2019г. на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна
асоцияция за правосъдие и арбитраж“, гр. *********.
Възникването на процесното вземане и неговият размер подлежат на
пълно и главно доказване от ответниците по делото в настоящото
производство, независимо от постановеното преди това арбитражно решение.
Арбитражното решение има сила на пресъдено нещо само по отношение на
страните по делото, а именно между ответниците В. Т. ЯН. и Т. ИЛ. Й. и не
се ползва с никаква сила спрямо ищеца по делото „СИ ТРАНС“ ЕООД. В. Т.
ЯН. и Т. ИЛ. Й. следва да проведат такова доказване в настоящото
производство, което да опровергае твърденията на ищеца за симулативност
на процеса по арбитражното дело и да докаже действителността на
вземанията. Следва да бъдат доказани всички предпоставки за възникване на
вземанията на В. Т. ЯН. към Т. ИЛ. Й. по ИЛ № 260032/15.07.2020г. на ВОС
по ч.т.д. № 853/2020г., а именно: че между страните В. Т. ЯН. и Т. ИЛ. Й. са
сключени валидни предварителен договор от 20.01.2017 г. и споразумение от
19.02.2019 г., с достоверна дата, че въз основа на предварителния договор В.
Т. ЯН. се явява добросъвестен владелец на имота, че като такъв е извършила
за своя сметка подобрения в имота, съгласно твърденията по вид, размер и
период на извършване, че за обезщетяване на същите собственика на имота Т.
ИЛ. Й. дължи обезщетение в посочения размер, че в споразумение от
15.03.2019 г. е включена валидна неустоечна клауза, че са изпълнени
предпоставките за начисляване на неустойката, че във процеса по
арбитражното производство са реално сторени разноски, които подлежат на
обезщетяване.
Съдът намира на първо място, че не е доказано при условията на пълно и
8
главно доказване, че за периода от 20.01.2017 г. /датата на предаване на
владението според предварителния договор/ до 19.02.2019 г. /датата на
споразумението/, В. Т. ЯН. е извършила в имота подобрения, съгласно
посочените в споразумение от 19.02.2019 г. вид и размер. Макар повечето
подобрения, обект на обезщетяване в арбитражното споразумение и подробно
описани в споразумение от 19.02.2019 г., да са налични в имота /без
полагането на нов паркет, доколкото такъв изобщо не е полаган, а е циклен
стар паркет/, съгласно заключенията на единичната и тройната СТЕ, то
повечето от СМР са с давност много преди 2017г., а именно 2008г. Само част
от подобренията /латексовото покритие, кухненското обзавеждане и
дограмата на дневната/ вещите лица могат да отнесат към периода 2017г.-
2019г. Тези заключения на четирите вещи лица по двете СТЕ влизат в
противоречие както с посоченото в извънсъдебното споразумение от
19.02.2019 г., сключено между ответниците, така и с показанията на св. на
ответниците ****, който твърди, че освен посочените подобрения е правил
ремонт на банята, както и че по същото време са били сменени ВиК и ел.
инсталациите. Поради това съдът не кредитира показанията на св. *********,
както и счита, че споразумение от 19.02.2019 г., е сключено с оглед нуждите
на арбитражното производство. Отразените в споразумението факти /кога са
извършени подобренията/ се различават от действителното положение на
нещата /реалното извършване на СМР/, поради което съдът намира, че
споразумението не отразява по автентичен начин действителните отношения
между страните по него /вкл. че СМР са извършвани от В.Я./.
Съдът намира още, че дори и част от подобренията да са извършени през
периода 2017г.-2019г. /латексовото покритие, кухненското обзавеждане и
дограмата на дневната/, то тези подобрения не е доказано да са извършени от
В. Т. ЯН.. За да възникне правото на В. Т. ЯН. да търси обезщетение за
извършени от същата подобрения в чужд имот, то от нейния патримониум
следва да са излезли парични средства и/или същата да е положила личен
труд, т.е. същата да се е обединила в размера на вложените от нея лични
средства или труд в чуждия имот. Въпреки надлежните възражения на ищеца,
че към периода, в който са били извършвани подобренията В. Т. ЯН. е била
непълнолетна, а в последствие пълнолетна, но без доходи, то ответниците не
са провели надлежно доказване, че в патримониума на ******** е имало
парични средства, които са послужили за плащане на извършените в имота
9
СМР. Дори и да кредитираме показанията на св. ******** /за който съдът
прие, че показанията му са недостоверни/, то фактът, че **** е възложила
работата по изграждане на СМР в имота и „се е занимавала с финансовата
част“ съвсем не означава, че същата е плащала с нейни лични средства, а не
със средства на собственика на вещта – неин баща. А само при условие, че
паричните средства за СМР са излезли от нейния патримониум, това е
основание за присъждане на обезщетение в нейна полза.
Доколкото не се доказва В. Т. ЯН. с нейни средства да е заплащала
извършените за периода 2017г.-2019г. подобрения, с която сума същата да се
е обеднила за сметка на собственика на имота Т. ИЛ. Й. /неин баща/, то
сумата от 59 158.49 лева, представляваща стойността на извършени
подобрения върху Самостоятелен обект в сграда площ по док. – 60 кв.м.,
сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.492 обл. *****************************
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 72 от ЗС, /Решение № 18.06.2020 г. по арбитражно дело № 11/2019 г. по
описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна
асоцияция за правосъдие и арбитраж“, гр. ****** и издаден изп.лист №
260032/15.07.2020 г. по ч.т.д. № 853/2020 г. по описа на ВОС/, не се дължи от
Т. ИЛ. Й. в полза на В. Т. ЯН..
Доколкото не е налице вземане на В. Т. ЯН. към Т. ИЛ. Й. в размер на
59 158.49 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в
имота, то уговорката в споразумение от 15.03.2019 г. за връщане на
посочената сума в дадения срок, се явява без основание. Поради това и
уговорката за неустойка при неизпълнение на това задължение в срок, също
не поражда правото на страната да търси уговорената неустойка. Поради това
и вземането за сумата от 8873.77 лева, представляваща уговорена неустойка в
чл. 3 от подписаното Споразумение от 15.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД,
съгласно Решение № 18.06.2020 г. по арбитражно дело № 11/2019 г. по описа
на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоцияция за
правосъдие и арбитраж“, гр. **** и издаден изп.лист № 260032/15.07.2020 г.
по ч.т.д. № 853/2020 г. по описа на ВОС, се явява недължимо.
10
Доколкото недължими се явяват сумите, за които е постановено
Решение № 18.06.2020 г. по арбитражно дело № 11/2019 г. по описа на
Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоцияция за
правосъдие и арбитраж“, гр. ******, то недължими се явяват и сторените
разноски по делото в размер на 2886.04 лева, представляваща заплатена
арбитражна такса.
Липсата на задължение за заплащане на подобренията от Т. ИЛ. Й. в
полза на В. Т. ЯН. води до отпадане на признатото с арбитражното решение
право на задържане до изплащане на подобренията от 59 158.49 лева,
представляваща стойността на извършените подобрения върху Самостоятелен
обект в сграда площ по док. – 60 кв.м., сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.492
обл. ********* на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС.
С оглед горното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен.
Предвид изхода от спора, на ищеца се следват разноските за
производството, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателствата са в размер на 6943,53 лв., от които 4110.80лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Направено е от страна на ответниците
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. За да се произнесе по него съдът
съобрази, че цената на иска е в размер на 70 918.03лв., като минималното
възнаграждение, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба 1/2004г., е в размер на
2657,55лв., по чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба 1/2004г. е в размер на още 300лв. /в
частта за правото на задържане/, а възнаграждението по чл. 7 ал. 8 от Наредба
1/2004г. е в размер на още 300лв. /за допълнителните с.з./ или общият размер
на минималното възнаграждение е 3257,55лв. без ДДС /не са представени
доказателства за регистрация по ДДС/. Отчитайки правната и фактическа
сложност на делото съдът намира, че възнаграждение в размер на 4110,80лв.
не се явява прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИEMA ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „СИ ТРАНС“ ЕООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. ******************,
11
представлявано от Д. БР. Х., против Т. ИЛ. Й. ЕГН ********** и В. Т. ЯН.
ЕГН ********** и двамата с адрес гр. ****************, иск по чл. 464 от
ГПК, че по отношение на „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявано от Д. БР.
Х., не съществува вземането на В. Т. ЯН. ЕГН ********** с адрес
гр.*********** към Т. ИЛ. Й. ЕГН ********** с адрес гр. *************,
както следва: сумата от 59 158.49 лева, представляваща стойността на
извършени подобрения върху Самостоятелен обект в сграда площ по док. – 60
кв.м., сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.492 обл. *************, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 72 от
ЗС; сумата от 8873.77 лева, представляваща уговорена неустойка в чл. 3 от
подписаното Споразумение от 15.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД, сумата от 2886.04
лева, представляваща заплатена арбитражна такса и за право на задържане до
изплащане на подобренията от 59 158.49 лева, представляваща стойността на
извършените подобрения върху Самостоятелен обект в сграда площ по док. –
60 кв.м., сграда № 1 в ПИ № 10135.4504.492 обл. ************** на
основание чл. 72, ал. 3 от ЗС, за което е постановено Решение № 18.06.2020 г.
по арбитражно дело № 11/2019 г. по описа на Софийски арбитражен съд при
сдружение „Международна асоцияция за правосъдие и арбитраж“,
гр.******** и е издаден изп.лист № 260032/15.07.2020 г. по ч.т.д. № 853/2020
г. по описа на ВОС, на основание чл. 464 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. ИЛ. Й. ЕГН ********** и В. Т. ЯН. ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. В**************, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „СИ ТРАНС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
****************, представлявано от Д. БР. Х., сумата от 6943.53 лв. /шест
хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 53ст./, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – ****: _______________________
12
13