ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 887 19.04.2019 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, XIII търговски състав
На 19.04.2019г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 261 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът - “ВЛАДИВАН, И. И С-ИЕ” ЕИК: ********* – в
ликвидация със седалище и адрес на управление: с. Брестник, общ. Родопи, ул.
“Манастирска” - /ул. “И. Вазов” № 27/, представлявано от Г.И.З. – ликвидатор
твърди, че на 24.06.2013 г. в гр. Пловдив е
сключено Споразумение за заместване в дълг между “Сиенит инвест“ ООД,
ЕИК: *********, като кредитор, “Владиван 2” ЕООД, ЕИК: *********, като
поемател, и ответникът Ц.И.Б. с ЕГН **********, като длъжник, с което
поемателят “Владиван 2” ЕООД е заместил изцяло длъжника Ц.И.Б. по отношение на
задължението ѝ към “Сиенит инвест” ООД в размер на 60 000 лв. с включен
ДДС по фактури № 1446/27.02.2009 г. и № 1583/19.06.2009 г. Уговорено е, че
длъжникът се освобождава от задължението си към “Сиенит инвест” ООД с
подписването на споразумението, а длъжник
става поемателят. Сочи, че съгласно т. 5 от Споразумението имуществените
отношения между длъжника и поемателя във връзка с извършваното заместване в
дълг, е следвало да бъдат уредени с отделно споразумение. Твърди, че до момента
Ц.И.Б. не е заплатила на “Владиван 2” ООД сумата в размер на 60000 лева,
въпреки отправените ѝ покани. Ищецът сочи, че с Договор от 24.06.2013
год., „Владиван 2” ЕООД и “Сиенит инвест” ООД са постигнали съгласие „Владиван 2” ЕООД да прехвърли на
“Сиенит инвест” ООД вземането си към "Сиенит” ООД в размер на 178693.18
лева, като страните са се съгласили, че съгласно посоченото по-горе Споразумение
за заместване в дълг от 24.06.2013 г. “Сиенит инвест “ ООД има вземане от
“Владиван 2” ЕООД в размер на 60000 лева, като поемателя се съгласява да погаси
същото в срок до 30.06.2013 г. (Раздел II, т. 2.1.2.). В Раздел втори
„Компенсиране/прихващане“ - т. 2.2.1 е уговорено, че страните по този договор
„Владиван 2” ЕООД и “Сиенит инвест” ООД компенсират/прихващат насрещните си
задължения по т. 1.2.2, т. 2.1.1 и т. 2.1.2 до размера на вземането на “Сиенит
инвест” ООД. Ищецът твърди, че с извършеното прихващане поетото задължение от
“Владиван 2” ООД за изплащане на сумата 60000 лева с ДДС, съгласно Споразумение
за заместване в дълг от 24.06.2013 г. е изпълнено и задължението му към “Сиенит
инвест “ ООД е погасено, което всъщност е задължението на ответника Ц.Б. към
“Сиенит инвест “ ООД в посочения размер. Сочи, че на 20.09.2017 г. е вписана
промяна в правната форма на “Владиван 2”, като от същата дата то вече не е
ЕООД, а ООД, извършени са промени в
съдружниците и управителите. Ищецът твърди, че Ц.И.Б. е била поканена на среща,
която да бъде проведена на 12.10.2017 г. за постигане и подписване на
споразумение за уреждане на имуществените ѝ отношения с „Владиван 2” ООД,
съгласно т. 5 от Споразумението за заместване в дълг от 24.06.2013 г. с Нотариална покана
peг. № 8010, т.3, акт 63 на нотариус peг. № 483 гр. Пловдив, връчена ѝ на
09.10.2017 год. срещу разписка № 16. Твърди, че същата не се е явила на
посочената дата и час, съобразно отправената
покана, и не е заплатила сумата от 60000 лева на „Владиван 2” ООД,
поради което за “Владиван 2” ООД е възникнал правен интерес да предяви иск
против Ц.И.Б. за заплащане на сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва,
дължима върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда до
окончателното й изплащане, което не е сторено. Като твърди, че е кредитор на
“Владиван 2” ООД, тъй като с решение по арбитражно дело № 6/2017 год. на
Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд от 22.12.2017 г.
“ВЛАДИВАН 2“ ООД е било осъдено да му заплати сумата от 178 693.18 лева,
представляваща цена по договор за цесия от 24.06.2013г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.12.2017 г., както и сумата от 10 560.79
лв. разноски в арбитражното производство, като за присъдените суми по
арбитражното дело е бил издаден изпълнителен лист от 21.02.2018 по ч.т.д. №
77/2018 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, а до момента “ВЛАДИВАН 2 “ ООД
не е изплатило на ищеца присъдените по арбитражното дело суми, нито е предприел
действия по събиране на дължимите му от Ц.И.Б. суми в размер на 60000 лева, за него
е налице интерес сумата от 60 000 лв. да влезе в имуществото на длъжника
му “ВЛАДИВАН 2“ ООД, за да може от нея да удовлетвори своето вземане, ищецът
предявява настоящия иск на основание чл. 134 от ЗЗД да бъде осъдена Ц.И.Б. да
заплати на “ВЛАДИВАН 2“ ООД сумата от 60000 лв., с която сума “ВЛАДИВАН 2“ ООД
е погасило задължението на ответника по фактури № 1446/27.02.2009 г. и №
1583/19.06.2009 г., съгласно Споразумение за заместване в дълг между “Сиенит
инвест “ ООД, ЕИК: ********* - кредитор, “Владиван 2” ЕООД, ЕИК: *********,
като поемател и Ц.И.Б. с ЕГН: **********, с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на “ВЛАДИВАН 2“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата. Претендира разноски.
На основание чл. 134, ал.2 от ЗЗД като съищец по делото е конституиран
“ВЛАДИВАН 2“ ООД, който поддържа така предявения иск като взима становище, че
Ц.Б. е била служител в СД „Владиван, И. и с-ие“, в което собственик е бил
управителят на „Владиван 2“ ЕООД и същата се е договорила с управителя да получи
в заем от „Владиван 2“ ЕООД процесната
сума, за да заплати СМР по фактурите, посочени в исковата молба, с уговорката
парите да бъдат върнати, при условия, уговорени в допълнително споразумение.
Парите не са били дадени в брой, нито преведени по сметка, поради наличие на
финансови отношения между дружествата „Сиенит“ ООД, „Сиенит Инвест“ ООД, СД
„Владиван, И. и с-ие“ и „Владиван 2“ ЕООД, а е използвана правната форма на
заместване в дълг, по смисъла на чл. 102 от ЗЗД. Твърди, че дългът на ответника
по двете фактури към „Сиенит Инвест“ ООД е погасен, а средствата за това не са
възстановени от Ц.Б., като въпреки многократните устни и писмени покани,
последната не е пожелала да се постигне споразумение за връщане на сумата.
Същата е осчетоводена в счетоводството на „Владиван 2“ ЕООД, сега ООД, като
дължима от Ц.Б..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ц.И.Б., представлявана от адв. М. З. - М., с който оспорва иска като недопустим,
поради липса на правен интерес. Сочи, че правото по чл. 134 от ЗЗД е предвидено
за кредитора, с цел предотвратяване намаляването на имуществото на длъжника,
т.е. функцията на иска е обезпечителна и не се прилага, когато длъжникът
бездейства, но имуществото му е достатъчно да обезпечи вземането на кредитора.
Твърди, че видно от справка по лице в АВ, ищецът е обезпечил вземането си към
„Владиван 2“ ООД чрез възбрана върху собствен на дружеството имот и
следователно търсената с настоящия иск обезпечителна мярка е ненужна. Отделно
твърди, че искът е и неоснователен, доколкото не са представени доказателства,
че бездействието на длъжника застрашава интересите на кредитора му и след като
събирателното дружество - ищец в настоящото производство може да се удовлетвори
от наличното имущество на „Владиван 2“ ООД, то липсва основание за предявяване
на иск по чл. 134 от ЗЗД срещу трето лице. Навежда възражение и за това, че
иска е недопустим, предвид твърденията на
ищецът, че вземането на неговия длъжник по отношение на ответника е с произход
неоснователно обогатяване, а едновременно с това длъжникът му, конституиран
като съищец твърди наличие на договорни отношения между обогатилия се и
обеднелия, свързани със сключен между същите страни договор за заем за същата
сума.
Оспорва представените с исковата молба фактури, като твърди, че същите не
представляват документ нито по Закона за счетоводството, нито по ЗДДС,
доколкото не притежават необходимите реквизити, както и че е договарял със
„Сиенит инвест“ ООД за извършване на твърдените СМР, като сочи, че такива няма
извършени. Твърди, че не е подписвал представените фактури и не е сключвал
сделка за предоставяне на услуги по тях. Настоява съда да приеме, че договор
между „Сиенит инвест“ ООД и ответника, обективиран в процесните фактури, не е
сключван, че същият е нищожен поради липса на предмет, липса на основание,
липса на форма и съгласие, и поради това не е породил задължения за ответника.
Навежда възражение за нищожност и на сключеното въз основа на него Споразумение
за заместване в дълг. Твърди, че подписът, положен в процесното споразумение не
е изпълнен от нея и настоява съда да
отхвърли претенциите на ищеца и да присъди направените съдебни и
деловодни разноски от ответника.
В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът “ВЛАДИВАН, И. И
С-ИЕ” СД - в ликвидация оспорва възраженията и твърденията на ответника. На
първо място оспорва твърдението, че имуществото на “Владиван 2” ООД е
достатъчно да обезпечи собственото му вземане, като сочи, че възбраненият имот
е недостатъчен. Оспорва твърдението на ответника, че е налице сключено
споразумение между Ц.Б. и “Владиван 2” ООД за уреждане на имуществените им
отношения по повод договора за заместване в дълг. Твърди, че ответникът е страна по
представеното Споразумение за заметване в дълг от 24.06.2013 год., с което
последният е признал, че дължи на “Сиенит инвест” ООД сумата от 60 000 лева за
извършени услуги по двете представени фактури. Признанието от страна на
ответника, направени в Споразумението за заместване в дълг, че дължи сумата от
60 000 лева, е в основата на заместването в дълг - без такива твърдения от
страна на Ц.Б. няма и основание за заместване. Ищецът твърди, че ”Владиван 2”
ООД е изпълнил едно задължение, което е представено пред него от ответника като
съществуващо и с посочено основание - изпълнение на СМР по два броя фактури,
цитирани в Споразумението за заместване в дълг. Оспорва възражението на
ответника за нищожност на споразумението за встъпване в дълг.
В допълнителния отговор, депозиран от ответника, същият заявява, че
поддържа твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор. Оспорва
твърдението на ищеца, че сумата от 60 000 лв. е била изплатена от
”Владиван 2” ООД на “Сиенит инвест” ООД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 59 ЗЗД.
С решение от 22.12.2017г., постановено по арб.д. № 6/2017г. на АС при АБАС
„Владиван 2“ ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на СД „ВЛАДИВАН, И. И С-ИЕ“
– в ликвидация, ЕИК ********* сумата от 178 693.18 лв., представляваща
цена по договор за цесия от 24.06.2013г., ведно със законната лихва, считано от
08.12.2017г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 10 560.79
лв., представляващи разноски в производството, а на 15.02.2018г. ПАС е издал
изпълнителен лист за присъдените суми. Коментираното до тук обосновава
активната материално правна легитимация на ищеца по иска по чл. 134 ЗЗД като кредитор на „Владиван 2“ ООД.
Противно на възраженията на ответникът, съдът счита, че за кредитора - ищец
е налице правен интерес от това да упражни правата на своя длъжник, който
бездейства, като в случая е без значение дали наличното имущество на последния
е достатъчно да покрие задълженията му, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД цялото
негово имущество служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Дори и да се
приеме, че липсата на интерес за ищеца следва да се установява от длъжника, то
в хода на настоящото производство не се установи да е налично имущество на
длъжника, достатъчно да удовлетвори кредитора. Вярно е, че върху собствения на
длъжника имот е вписана на 28.02.2018г. възбрана – л.68, както и че е насочено
принудително изпълнение върху същия и след извършената публична продан в полза
на ищеца е разпределена сумата от 116 070.32 лв. – л.107-109, което от
една страна няма данни да е влязло в сила, а дори и да е, сумата разпределена
на кредитора е недостатъчна за пълното му удовлетворяване. Няма данни за
реалната пазарна стойност на откритото да е притежание на длъжника МПС –
л.116-117, за да се прецени доколко същото би могло да удовлетвори кредитора
след проведено съответно производство. Изводът е, че за ищеца е налице правен
интерес от предявения иск по чл. 134 ЗЗД.
Основателно е обаче следващото наведено от ответника възражение за
недопустимост на настоящото производство, което същия свързва с твърденията за
това, че спорното материално право, чийто носител е длъжника на ищеца е с произход договорно
отношение, което изключва допустимостта на предявения иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД. Действително със сключеното споразумение за заместване в дълг от
24.06.2013г., с което страните – „Сиенит инвест“ ООД - кредитор, „ВЛАДИВАН 2“
ЕООД – поемател и Ц.И.Б. - длъжник са се съгласили, че поемателят ще замести
изцяло длъжника по отношение на задълженията му към „Сиенит инвест“ ООД по
фактура № 1446 от 27.02.2009г. и по фактура № 1583 от 19.06.2009г., като сумата
бъде изплатена от поемателя в срок до 30.06.2013г., а имуществените отношения
между длъжника и поемателя са предмет на отделно споразумение. Обстоятелството,
че страните – заместващ и заместен в дълга изрично са предвидили отношенията
между длъжника и поемателя да се уредят отделно, означава, че такива отношения
са съществували, което изключва допустимостта на предявения иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД. Следва да се има предвид и обстоятелството, че наличието
на договорни отношения между длъжника на ищеца и ответника в настоящото
производство са потвърдени от самия длъжник „ВЛАДИВАН 2“ ООД, конституиран в
настоящото производство на основание чл. 134, ал.2 ЗЗД като съищец. В
качеството си на процесуален субституент, ищецът като кредитор, следва да
твърди и установи съдържанието на правоотношението между третото лице –
ответник и носителя на материалното право – свой длъжник, чийто права
претендира по начин, при който, ако сам би бил носител на същото, би реализирал
претенцията си по исков път. Изложеното
до тук, съпоставено с чл. 59, ал.2 ЗЗД налага да се приеме, че предявения иск е
недопустим, тъй като за ищеца, в качеството му на процесуален субституент е
била налице възможност и след постъпване на становището от съищеца „ВЛАДИВАН 2“
ООД да предприеме съответните процесуални действия по изменение основанието на
същия от такъв по чл. 59, ал.1 ЗЗД към иск за неизпълнение на договорно
задължение, което като не е сторено води до недопустимост на иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като за ищеца е налице друг път на защита.
Настоящото производство на посоченото основание – като процесуално недопустимо
следва да бъде прекратено.
На основание чл. 78, ал.4 ГПК на ответникът се дължат разноски, които
съобразно приложение списък съдът констатира да са в размер на 200 лв. депозит
за вещо лице и 2400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. От
представляващия ищецът е направено възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат, което съдът намери за неоснователно като съобрази,
че същото е в минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и в
тежест на ищеца ще се възложи за плащане сумата от 2600 лв., представляваща
направени от ответника разноски по заплащане на депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 20.03.2019г., с което е приключено съдебното дирене и е
даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д. № 261/2018г. по описа на ПОС – ХIII т.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен
срок от връчването му. Съдия: