№ 6533
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100510425 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 10.07.2023 г., гр.д. 49609/2022 г., СРС, 35 с-в признава за
установено по отношение на Е. П. И. и П. В. П., че дължат на „Топлофикация
София“ ЕАД по предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумите от по 2 022.08 лв.,
представляващи незаплатена ТЕ за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.,
както и сумите от по 33.48 лв., представляващи главница за дялово
разпределение за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумите от по 244.76 лв., представляващи мораторна
лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 15.08.2019 г. до
01.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 35467/2022г. на СРС, 35 с-в,
ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторна лихва за сумите от по 6.47 лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
1
за периода 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г., като ОСЪЖДА ответниците да
заплатят на ищеца суми от по 516.12 лв. – разноски за исково производство и
суми от по 140.38 лв. – разноски за заповедно производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответниците по тях Е. П. И. и П. В. П.. Считат, че не са
съобразени представените от тях платежни документи за исковите суми.
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство е представена писмена
справка. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има
оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Безспорно е и от писмените доказателства се установява, че
ответниците по исковете Е. П. И. и П. В. П. са собственици на топлоснабдения
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, с абонатен № ******* и са
обвързани от правоотношение за доставка на топлинна енергия с ищеца
2
„Топлофикация София“ ЕАД по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Не се спори също за основанието и размера на начислените главници и
лихви във връзка с предоставена топлинна енергия за имота през процесния
период м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., установени със съдебно-счетоводната
експертиза.
Спорно е, доколко са извършени правопогасителни плащания на
процесните задължения.
В тази насока, пред първа и въззивна инстанция, ответниците
представят писмени извлечения за плащания, касаещи процесните
задължения. Тези справки, нямат характер на частни документи предвид
липсата на подпис и качество на издател. Същите не представляват и
извлечения от официален сайт на ищцовото дружество относно всички
действително непогасени задължения, с оглед констатациите на вещото лице,
обективирани в експертизата и в протокола от о.с.з. 28.06.2023 г., когато е
прието заключението. В ССЕ се посочва, че по делото няма разходно-
оправдателни документи за извършени плащания. Представените справки не
съдържат реквизитите на счетоводен документ. Практиката при ищеца е при
образуване на съдебно вземане, дължимите суми да се осчетоводяват по друга
счетоводна сметка, като се отделят от текущите вземания, поради което не са
явни в сайта на дружеството. Според уточненията на вещото лице в съдебно
заседание, по информация от счетоводството на дружеството, обявените в
сайта съдебни вземания винаги се водят платени, като всяка лихва се
изчислява с начална и крайна дата към момента на разпечатката. Вещото лице
посочва, че ако имаше плащания, ищецът би следвало да ги отрази в
системата и да съществуват първични счетоводни документи за тях, каквито
данни липсват в счетоводството и по делото.
При липса на годни доказателствени средства за извършени
правновалидни плащания на спорните вземания, исковете за признаване на
тяхната дължимост са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано е влязло
в сила.
3
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на
въззивната жалба и молба, с които претендира уважаване на исковете и
възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 10.07.2023 г., гр.д. 49609/2022 г., СРС, 35 с-в признава за
установено по отношение на Е. П. И. и П. В. П., че дължат на „Топлофикация
София“ ЕАД по предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумите от по 2 022.08 лв.,
представляващи незаплатена ТЕ за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.,
както и сумите от по 33.48 лв., представляващи главница за дялово
разпределение за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумите от по 244.76 лв., представляващи мораторна
лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 15.08.2019 г. до
01.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 35467/2022г. на СРС, 35 с-в,
ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторна лихва за сумите от по 6.47 лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г., като ОСЪЖДА ответниците да
заплатят на ищеца суми от по 516.12 лв. – разноски за исково производство и
суми от по 140.38 лв. – разноски за заповедно производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
4
въззивна жалба от ответниците по тях Е. П. И. и П. В. П.. Считат, че не са
съобразени представените от тях платежни документи за исковите суми.
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство е представена писмена
справка. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има
оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Безспорно е и от писмените доказателства се установява, че
ответниците по исковете Е. П. И. и П. В. П. са собственици на топлоснабдения
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, с абонатен № ******* и са
обвързани от правоотношение за доставка на топлинна енергия с ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Не се спори също за основанието и размера на начислените главници и
лихви във връзка с предоставена топлинна енергия за имота през процесния
период м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., установени със съдебно-счетоводната
5
експертиза.
Спорно е, доколко са извършени правопогасителни плащания на
процесните задължения.
В тази насока, пред първа и въззивна инстанция, ответниците
представят писмени извлечения за плащания, касаещи процесните
задължения. Тези справки, нямат характер на частни документи предвид
липсата на подпис и качество на издател. Същите не представляват и
извлечения от официален сайт на ищцовото дружество относно всички
действително непогасени задължения, с оглед констатациите на вещото лице,
обективирани в експертизата и в протокола от о.с.з. 28.06.2023 г., когато е
прието заключението. В ССЕ се посочва, че по делото няма разходно-
оправдателни документи за извършени плащания. Представените справки не
съдържат реквизитите на счетоводен документ. Практиката при ищеца е при
образуване на съдебно вземане, дължимите суми да се осчетоводяват по друга
счетоводна сметка, като се отделят от текущите вземания, поради което не са
явни в сайта на дружеството. Според уточненията на вещото лице в съдебно
заседание, по информация от счетоводството на дружеството, обявените в
сайта съдебни вземания винаги се водят платени, като всяка лихва се
изчислява с начална и крайна дата към момента на разпечатката. Вещото лице
посочва, че ако имаше плащания, ищецът би следвало да ги отрази в
системата и да съществуват първични счетоводни документи за тях, каквито
данни липсват в счетоводството и по делото.
При липса на годни доказателствени средства за извършени
правновалидни плащания на спорните вземания, исковете за признаване на
тяхната дължимост са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на
въззивната жалба и молба, с които претендира уважаване на исковете и
6
възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 10.07.2023 г., гр.д. 49609/2022 г., СРС, 35 с-в признава за
установено по отношение на Е. П. И. и П. В. П., че дължат на „Топлофикация
София“ ЕАД по предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумите от по 2 022.08 лв.,
представляващи незаплатена ТЕ за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.,
както и сумите от по 33.48 лв., представляващи главница за дялово
разпределение за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумите от по 244.76 лв., представляващи мораторна
лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 15.08.2019 г. до
01.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 35467/2022г. на СРС, 35 с-в,
ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторна лихва за сумите от по 6.47 лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г., като ОСЪЖДА ответниците да
заплатят на ищеца суми от по 516.12 лв. – разноски за исково производство и
суми от по 140.38 лв. – разноски за заповедно производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответниците по тях Е. П. И. и П. В. П.. Считат, че не са
съобразени представените от тях платежни документи за исковите суми.
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
7
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство е представена писмена
справка. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има
оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Безспорно е и от писмените доказателства се установява, че
ответниците по исковете Е. П. И. и П. В. П. са собственици на топлоснабдения
имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, с абонатен № ******* и са
обвързани от правоотношение за доставка на топлинна енергия с ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Не се спори също за основанието и размера на начислените главници и
лихви във връзка с предоставена топлинна енергия за имота през процесния
период м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., установени със съдебно-счетоводната
експертиза.
Спорно е, доколко са извършени правопогасителни плащания на
процесните задължения.
8
В тази насока, пред първа и въззивна инстанция, ответниците
представят писмени извлечения за плащания, касаещи процесните
задължения. Тези справки, нямат характер на частни документи предвид
липсата на подпис и качество на издател. Същите не представляват и
извлечения от официален сайт на ищцовото дружество относно всички
действително непогасени задължения, с оглед констатациите на вещото лице,
обективирани в експертизата и в протокола от о.с.з. 28.06.2023 г., когато е
прието заключението. В ССЕ се посочва, че по делото няма разходно-
оправдателни документи за извършени плащания. Представените справки не
съдържат реквизитите на счетоводен документ. Практиката при ищеца е при
образуване на съдебно вземане, дължимите суми да се осчетоводяват по друга
счетоводна сметка, като се отделят от текущите вземания, поради което не са
явни в сайта на дружеството. Според уточненията на вещото лице в съдебно
заседание, по информация от счетоводството на дружеството, обявените в
сайта съдебни вземания винаги се водят платени, като всяка лихва се
изчислява с начална и крайна дата към момента на разпечатката. Вещото лице
посочва, че ако имаше плащания, ищецът би следвало да ги отрази в
системата и да съществуват първични счетоводни документи за тях, каквито
данни липсват в счетоводството и по делото.
При липса на годни доказателствени средства за извършени
правновалидни плащания на спорните вземания, исковете за признаване на
тяхната дължимост са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на
въззивната жалба и молба, с които претендира уважаване на исковете и
възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
9
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.07.2023 г., гр.д. 49609/2022 г., СРС, 35
с-в в частта, с която се признава за установено по отношение на Е. П. И. и П.
В. П., че дължат на „Топлофикация София“ ЕАД по предявените искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1
ЗЗД сумите от по 2 022.08 лв., представляващи незаплатена ТЕ за периода м.
05.2019 г. до м. 04.2021 г., сумите от по 33.48 лв., представляващи главница
за дялово разпределение за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 30.06.2022 г. до окончателното
изплащане на задълженията, по предявените искове с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумите от по 244.76 лв., представляващи
мораторна лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 15.08.2019 г.
до 01.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 35467/2022г. на СРС, 35 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10