Р Е Ш Е Н И Е №260040
гр.
Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на двадесет и пети февруари, две хиляди и деветнадесет и втора година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 135 по
описа на БОС за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба от М.И.Ф., ЕГН**********, с постоянен
адрес ***, П.Ю.Ф., ЕГН**********,*** и Ю.Ю.Ф., ЕГН**********,***,
представлявани от адв. Илия Янев от АК-Благоевград, съдебен адрес гр. София,
ул. Позитано №8, ет.5, офис12, против Л.И.Ф.-Я., ЕГН**********,***, с
която е предявен иск за разваляне до размера на 2/3 идеални части на договор за
издръжка и гледане, сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане №61 по нот. дело №2752/2019г. на
нотариус, рег.№208, с район на действие РС-Несебър между И.Б.Ф., ЕГН**********,
бивш жител на гр. Свети Влас, починал на 03.06.2020г., в качеството му на
прехвърлител и ответницата в качеството на приобретател, по силата на който
последната е придобила правото на собственост върху самостоятелна масивна
сграда с идентификатор 11538.502.25.2 по КККР на гр. Свети Влас, със застроена
площ 41 кв.м., брой етажи 2, състояща се от дневна, трапезария с кухненски
бокс, входно предверие и тоалетна, вътрешна стълба, както и използваем тавански
етаж-спалня, баня, складово помещение с предназначение курортна, туристическа
сграда, заедно с ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11538.502.25
по КККР на гр. Несебър, с площ 351 кв.м., с начин на трайно ползване за курортен
хотел, почивен дом, трайно предназначение на територията урбанизирана при
граници поземлени имоти с идентификатори 11538.502.20, 11538.502.26,
11538.502.261, 11538.502.258, 11538.502.24 по КККР на гр. Свети Влас, находящи
се в гр. Свети Влас, ул. Свети Влас№10.
В исковата молба се твърди, че ищците и ответницата
са наследници по закон на И.Б.Ф., ЕГН**********, бивш жител на гр. Свети Влас,
починал на 03.06.2020г. Посочва се, че приживе общият наследодател на страните
е прехвърлил с договор за издръжка и гледане на Л.И.Ф.-Я. процесните недвижими
имоти срещу положените до момента грижи,
издръжка и гледане и задължението да поеме и занапред издръжката и гледането му
до края на живота му, да му осигури и занапред спокоен и нормален живот, такъв,
какъвто му е осигурявала до сега, като го подпомага и полага за него
съответните грижи при болести немощ и му
подсигурява храна, лекарства и топлина, както е правила до сега лично или чрез
трети лица, включително и чрез трансформация на на гледането в даването на
парични средства. Ищците поддържат, че ответницата до датата на прехвърляне на
имота не е давала издръжка на прехвърлителя, нито го е гледала и подпомагала
лично или чрез трети лица, както и, че след тази дата също не е изпълнявала
точно и добросъвестно задълженията си-не е давала издръжка, не е гледала и
подпомагала прехвърлителя, не е полагала за него съответни грижи при болест и
немощ, не му е осигурявала храна, лекарства и топлина нито лично, нито чрез
трети лица. Допълват, че описаните грижи не са се трансформирали в издръжка и такава не е заплащана, като
прехвърлителят е живял на съпружески начела до смъртта си с жена, която е
полагала грижи за него и го е гледала.
Ангажират доказателства. Претендират разноски.
Във възстановения й срок за отговор на исковата
молба ответницата е оспорила иска като неоснователен и недоказан. Посочва, че
ищците никога не са полагали грижи за баща й И.Ф. и са били с него в лоши
отношения. Твърди, че тя е полагала за общия наследодател на страните както
преди сключване на процесния договор за издръжка и гледане, така и след това.
Посочва, че е предоставяла издръжка на баща си още през 2018г. преди здравето му да се влоши, като след сключването
на договора прехвърлителят се нуждаел от постоянни грижи, които ответницата му
е предоставяла. Посочва, че за периода месец октомври 2019г.-месец февруари
2020г. И.Ф. е хоспитализиран неколкократно, като тя е полагала постоянни грижи
за него, осигурявала прехраната му, заплащала назначените медикаменти и
процедури, след последната му сърдечна операция през месец април 2020г.
ответницата заминала за гр. Свети Влас, където лично се грижила за баща си,
осигурявала му топлина и спокойствие, както и лично заплащала сметките за домакинството.
Излага, че през месец май 2020г. баща й постъпил на лечение в гр. Бургас, като
тя е била неотлъчно до смъртта му на 03.06.2020г. Ангажира доказателства.
Предявен е
иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
По допустимостта на производството съдът съобрази
следното:
Видно от приложеното удостоверение за наследници ищците
са наследници на И.Б.Ф., б.ж. на гр. Свети Влас, починал на 08.06.2020г., като
ищецът М.И.Ф. е негов син, ищците П.Ю.Ф.Ф. и Ю.Ю.Ф. са деца на починалия преди
наследодателя негов син Ю.И.Ф.. След
смъртта си И.Б.Ф. е оставил и дъщеря – ответницата Л.И.Ф.-Я.. Предвид това
ищците са призовани към наследяване наследници по закон на общия наследодател И.Ф.,
като имат общ наследствен дял от
наследството му в размер на 2/3 идеални части. Потестативното право за разваляне на договора за издръжка и
гледане поради неизпълнение е наследимо до размера на съответния наследствен
дял, с оглед на което ищците
установяват по делото активната си процесуална легитимация по предявения иск за
разваляне на договора за издръжка и гледане до претендираните от тях 2/3
идеални части.
Окръжният съд, като взе предвид становищата на страните и
събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане№61 по нот. дело №2752/2019г. на нотариус, рег.№208, с район на действие
РС-Несебър, И.Б.Ф. е прехвърлил на дъщеря си Л.И.Ф.-Я.на 12.12.2019г. правото на собственост върху самостоятелна масивна сграда с идентификатор
11538.502.25.2 по КККР на гр. Свети Влас, със застроена площ 41 кв.м., брой
етажи 2, състояща се от дневна, трапезария с кухненски бокс, входно предверие и
тоалетна, вътрешна стълба, както и използваем тавански етаж-спалня, баня,
складово помещение с предназначение курортна, туристическа сграда, ведно с с
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11538.502.25 по КККР на гр.
Несебър, с площ 351 кв.м., с начин на трайно ползване за курортен хотел,
почивен дом, трайно предназначение на територията урбанизирана при граници
поземлени имоти с идентификатори 11538.502.20, 11538.502.26, 11538.502.261,
11538.502.258, 11538.502.24 по КККР на гр. Свети Влас, находящи се в гр. Свети
Влас, ул. Свети Влас№10.
Видно от нотариалния акт прехвърлителят И.Ф. се е
задължил срещу положените до момента грижи, издръжка и гледане от
приобретателката Л.Ф.-Я., като последната е поела насрещно задължение да поеме
и занапред издръжката и гледането му до края на живота му, да му осигури и
занапред спокоен и нормален живот, такъв, какъвто му е осигурявала до сега,
като го подпомага и полага за него съответните грижи при болест и немощ и му подсигурява храна, лекарства и
топлина, както е правила до сега лично или чрез трети лица, включително и чрез
трансформация на гледането в даването на парични средства.
В случая договорът за издръжка и гледане е сключен
както за минали, така и за бъдещи грижи, но той е единен и задължението за минали и бъдещи
грижи е неделимо по своето естество и по
намерението на договарящите, като от това произтичат последици във връзка с неговото изпълнение. Грижите и издръжка до
датата на сключването му не са алеаторни, те са вече престирани и са приети от
прехвърлителя, поради което по отношение на тях не може да търси насрещно изпълнение /в този смисъл решение №
327/25.02.2015 г. на
ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1205/2014 г./
Съдът намира, че тъй като в нотариалния акт се съдържа
извънсъдебно признание относно положените до сключването му – 12.12.2019г. минали
грижи от ответницата, които са приети от прехвърлителя, предмет на изследване в
производството следва да бъдат предоставените издръжка и гледане за периода
12.12.2019г. до смъртта на общия наследодател на страните – 03.06.2020г.
Грижите,
положени за минало време обаче не обосновават наличие на изпълнение,
защото договорът за издръжка и гледане
поражда задължения занапред.
При тълкуването на процесния договор за издръжка и
гледане по реда на чл. 20 ЗЗД съдът взе предвид, че не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, поради което след сключването на договора се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
Предвид това издръжката и грижите, след като не е уговорено нещо различно, се дължат в пълния им обем, независимо
дали продавачът по алеаторния договор е разполагал със собствени средства за издръжка. С оглед така постигнатите договорки
между страните ответницата следва да осигурява на прехвърлителя изцяло храна, режийни разноски, дрехи, лекарства и консумативи според нуждата на прехвърлителя, като в тази връзка е без значение възможността му да се издържа сам от
имуществото и доходите си, както и дължи полагане
на грижи лично или чрез трети лица за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
По делото е представена епикриза от
Клиниката по кардиохирургия към УБ Лозенец, видно от която И.Ф. е постъпил на
17.05.2013г. и изписан на 07.06.2013г. за планово оперативно лечение-поставяне
на аортна клапна протеза. В периода 13.01.2020г.-05.02.2020г. му е извършена
хоспитализация с планова операция - повторно аортно клапно протезиране с
биологична клапна протеза съгласно приложена епикриза. Последвал е нов прием в
Клиниката по кардиохирургия в периода 14.02.2020г. -19.02.2020г., където е
постъпил по спешност и лекуван по повод
усложнения след операцията.
Видно от приетите по делото извлечения от движението по
банкови сметки на И.Ф. за периода
01.01.2018г.- 30.06.2020г. в ПИБ АД, Банка ДСК ЕАД и Юробанк България ЕАД няма
извършвани парични преводи по сметка на прехвърлителя от ответницата.
От постъпилата справка от ГД „Гранична полиция“ се
установява, че ответницата е била извън пределите на страната в периода 23.12.2019г.-06.01.2020г.,
20.02.2020г.-17.03.2020г.
Установява се по делото от събраните гласни доказателства
– показанията на свид. П.Д.-съсед и приятел на покойния И.Ф., че непосредствени
грижи за прехвърлителя в последните пет месеца, преди да почине, са полагали както
свид. Д., така и приятелката на Ф. Е.П.,
с която двамата са живели заедно в едно домакинство. Посочва, че Ф. сам е
осигурявал средствата за издръжката си от своята пенсия и от отдаване на негови имоти в гр. Свети Влас
под наем през летния сезон, като ответницата го виждала само през лятото
набързо, когато почива на море с децата. Твърди, че прехвърлителя не е бил в
никакви отношения със своята дъщеря Л.Ф. – Я., която когато идвала на море през
лятото казвала само „Здравей“ на баща си. Свидетелят Д. е посещавал И.Ф. в Правителствената
болница в гр. София след претърпяна от него операция и ежедневно му е носил
храна по три пъти на ден, както и вестници, засичал е ответницата само един или
два пъти в болницата. Няма спомен кога точно е извършена първата операция на Ф.
в Правителствена болница, но посочва, че преди операцията се задъхвал,
празнували заедно Коледа и след Нова година влязъл в болницата и към третия
месец преди рождения му ден на 27 март го оперирали. Свидетелства, че след
изписването на Ф. от болницата му е помогнал да наеме апартамент в гр. София,
където прехвърлителят престоял с приятелката си. Обяснява, че след това И.и Е.
са се завърнали в гр. Свети Влас и Л. не е посещавала баща си след операцията.
Свидетелят И.Г.в показанията си, депозирани пред
настоящата инстанция посочва, че И.Ф. е живял постоянно заедно с приятелката си
К.от 1995г.-1996г. до смъртта си. Съобщава, че първоначално е обитавал квартира
при покойния Ф. в продължение на 10 години, след това същият си построил къща в
гр. Свети Влас и продължили да поддържат връзка, като е бил в приятелски
отношения с него и с децата му. Доколкото знае ответницата Л.Ф.-Я. първоначално
не е била призната от баща си, но след множество молби от нейна страна той я
признал за законна дъщеря, но тя рядко идвала да го посещава, не му е известно
да е оказвала някаква помощ на И.Ф.. Твърди, че бащата на страните е бил
подпомаган финансово единствено от ищеца М.Ф., който живее в Германия и му е гостувал
в чужбина по празниците на негова издръжка. Заявява, че И.Ф. не е имал нужда от
допълнителни грижи, бил е много активен човек и постоянно работел, през лятото
получавал наеми от имотите си в гр. Свети Влас, през зимата, когато е имал
нужда пари му е изпращал сина му М., като непосредствени грижи за него е
полагала единствено приятелката му Е., с която живеел съвместно. Преди да влезе
в болницата И.Ф. не се е залежавал, изглеждал много здрав, бил деен и
непрекъснато работел. Свидетелят е виждал рядко ответницата в гр. Свети Влас,
при посещенията й през лятото в гр. Свети Влас идвала на почивка и отсядала в
закупен от нея друг имот, не при баща си, отивала само да го поздрави.
Свидетелката С.К. е състудентка на ответницата от Спортна
академия. Присъствала е при приемането на И.Ф. в болницата в гр. София през
2013 година и при посещенията на дъщеря му Л.Ф.-Я. на свиждания. Спомня си, че
бащата на ответницата бил получил инсулт, обездвижен и с говорни проблеми и
дъщеря му го масажирала всеки ден, докато бил в болницата. Посочва, че
ответницата е помагала на дядо И.да се бръсне в болницата, носила му необходими
неща и продукти. Преди да почине Ф., на
24-25 май 2020г. свидетелката К. заедно с Л.Ф.-Я.отишли да почистят градината
му. И.Ф. споделил пред свидетелката, че е много благодарен на дъщеря си Л. и на
децата й за финансовата им помощ, защото
пенсията му била много ниска – 250 лева. Докато е била заедно с Л. свидетелката
К. не е виждала друга жена при И.. Посочва, че при посещенията на ответницата в
гр. Свети Влас тя е обитавала отделен имот, закупен от нея през 2015г.-2016г.,
за да не притеснява баща си и за да може той да отдава къщата си под наем.
Свидетелят Ж.Н., който работи като лекар в болница
Лозенец, има непосредствени възприятия от престоя на И.Ф. там през 2019г.
Спомня си, че през есента на 2019г. ответницата му се обадила и търсила
съдействие и консултации от свидетеля за състоянието на баща си, който бил
приет в болницата в Отделението по кардиология. Обяснява, че Л. е посещавала
баща си там, за да го подготви за операция, бръснела го, носила лекарства
когато липсват в болничната аптека. След операцията на Ф. дъщеря му пак го е
водила в болницата на няколко пъти, последно през пролетта на 2020година. През
2013г. Л. се обадила на свидетеля Н., за да й препоръча добър кардиолог за баща
й, като той я свързал с негова колежка кардиолог и се наложило да бъде опериран
през пролетта на 2013г. от дегенеративна аутостеноза. Свидетелят след
запознаване с медицинската документация установил, че И.Ф. е имал усложнения
след операцията и получил инсулт. По време на престоя му през 2019г. в
болницата е бил в тежко състояние ендокардит и след операцията през 2019г.
дълго време е лекуван там, но след изписването му получил плеврални изливи,
което наложило ново хоспитализиране за извършване на последващ дренаж, както и
амбулаторно третиране.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, които не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
Прехвърлителят
е починал на 03.06.2020г. близо шест месеца след
изповядване на сделката-12.12.2019г., като от събраните по делото гласни
доказателства категорично се доказва, че през месец декември 2019г.
здравословното му състояние е било влошено, като му е предстояла повторна
операция по аортно клапно протезиране. В периода 13.01.2020г.-05.02.2020г. и
14.02.2020г.-19.02.2020г. И.Ф. е бил хоспитализиран в Клиниката по кардиология
в гр. София съгласно приетите по делото епикризи. Независимо, че ответницата е
съдействала на баща си да получи медицинска помощ и, че е заплащала отделни консумативи за лечението
му, както и, че същият е бил благодарен за оказаната му от нея и децата й
финансова помощ, така както посочват свид. К. и свид. Н., посочените действия
не представляват изпълнение на уговорената дължима насрещна престация по
договора в пълен и точен обем. Ответницата не се е задължила за допълване на
издръжката със сключения договор, а за предоставяне на цялостна издръжка на
прехвърлителя, поради което дори и да е подпомагала баща си с парични средства
над пенсията му очевидно не е предоставила уговорената пълна издръжка на
кредитора.
По делото не се доказва ответницата да е изпълнявала поетите
задължения за полагане на грижи и издръжка на
прехвърлителя трайно, ежедневно и непрекъснато, както и да му е обезпечила по-добри социално-битови условия за
преживяване, каквато е основната цел на сключения договор. Длъжникът по договор
за издръжка и гледане следва да осигури на кредитора такава издръжка, която е
достатъчна той да посрещни всичките си нужди, като основното негово задължение
е за трайна престация. Предвид това той трябва да следи във всеки един
момент конкретните нужди на
прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане, които да съответстват на
тези конкретни нужди.
При горните мотиви и като взе предвид, че по делото от ответницата, чиято е
доказателствената тежест, не се доказва същата да е изпълнявала пълно и точно
задълженията си по процесния договор за издръжка и гледане, съдът счете, че е
налице виновно неизпълнение поради причина, за която тя отговаря, поради което
предявеният иск с правно основане чл.87, ал.3 от ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен.
При този изход от спора в полза на ищците следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2408,80 лева.
Воден от горното,
Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ по предявените искове от М.И.Ф.,
ЕГН**********, с постоянен адрес ***, П.Ю.Ф., ЕГН**********,*** и Ю.Ю.Ф., ЕГН**********,***,
представлявани от адв. Илия Янев от АК-Благоевград, съдебен адрес гр. София,
ул. Позитано №8, ет.5, офис12, против Л.И.Ф.-Я., ЕГН**********,***, до
размера на 2/3 идеални части сключения договор за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане №61 по нот. дело №2752/2019г. на нотариус, рег.№208, с район на
действие РС-Несебър, по силата на който И.Б.Ф., ЕГН**********, бивш жител на
гр. Свети Влас, починал на 03.06.2020г. е прехвърлил на Л.И.Ф.-Я. правото на
собственост върху самостоятелна масивна сграда с идентификатор 11538.502.25.2
по КККР на гр. Свети Влас, със застроена площ 41 кв.м., брой етажи 2, състояща
се от дневна, трапезария с кухненски бокс, входно предверие и тоалетна,
вътрешна стълба, както и използваем тавански етаж-спалня, баня, складово
помещение с предназначение курортна, туристическа сграда, заедно с ½
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11538.502.25 по КККР на гр. Несебър, с
площ 351 кв.м., с начин на трайно ползване за курортен хотел, почивен дом,
трайно предназначение на територията урбанизирана при граници поземлени имоти с
идентификатори 11538.502.20, 11538.502.26, 11538.502.261, 11538.502.258,
11538.502.24 по КККР на гр. Свети Влас, находящи се в гр. Свети Влас, ул. Свети
Влас№10.
ОСЪЖДА Л.И.Ф.-Я., ЕГН**********,***, да
заплати на М.И.Ф., ЕГН**********, с постоянен адрес ***,
П.Ю.Ф., ЕГН**********,*** и Ю.Ю.Ф., ЕГН**********,***, сумата от 2408,80 лева, представляващи
направени съдебно-деловодни разноски в производството пред БОС.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен
съд.
СЪДИЯ: