Определение по дело №212/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 837
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20203101000212
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………./………03.2020г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………….март две хиляди и двадесета година в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

            ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                  ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА           

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

въззивно частно търговско дело № 212 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.418 ал.4 от ГПК въз основа на подадена от „ЛЕННО“ АД /с предишно наименование „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ЦУМ, бул.Мария Луиза 2, ет.5, представлявано от А.Г.Т. – изп.директор, чрез пълномощник юрк Станимира Велева-Моллова частна жалба с вх.№ 95132 от 19.12.2019г. срещу Разпореждане № 39329 от 05.09.2019г. по ч.гр.д.№ 10912/2019 год. на Районен съд Варна, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „ЛЕННО“ АД ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение срещу  Д.Л.Н. с ЕГН ********** *** за следните суми

·       Сумата над 2641.35 евро до пълния претендиран размер от 2705.40 евро, падежирала главница като сбор от дължимата главница от вноска №4 до вноска № 12 вкл., съгласно приложение №1 – погасителен план от Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5488 от 24.01.2017г.  и приложение 1 – погасителен план към уведомление с изх. № 292 от 13.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението – 12.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането

·       Сумата над 55.32 евро до пълния претендиран размер от 421.79 евро, падежирала договорна лихва за периода от 30.09.2016г. до 29.01.2017г., представляваща общ сбор от договорната лихва, включена от вноска №6 до вноска №12 вкл., съгл. Приложение 1- погасителен план

·       Сумата от 584.66 евро, неустойка за забава, дължима по чл.2.3 с и d от договора, дължима за периода от 25.05.2017г. до 11.07.2019г.

При липса на категорични данни за датата, на която неизгодното за частния жалбоподател разпореждане  му е съобщено, то следва да се приеме, че срок за обжалване не е започнал да тече, съотв. за страната е налице правен интерес от обжалването му във всеки един момент. Това обуслява процесуалната допустимост на частната жалба.

От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят, сега частен жалбоподател, „ЛЕННО“ АД /с предишно наименование „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД/ ЕИК ********* чрез пълномощник, е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5488 от 24.01.2017г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1016/24.01.2017г. по описа на нотариус Кънчо Ицков рег. №572 на НК – документ по чл.417, т.3 от ГПК.

След като е преценил основателност на заявеното искане съдът е издал заповед за изпълнение и постановил незабавното й изпълнение като е осъдил длъжника Д.Л.Н. с ЕГН ********** да заплати част от заявените суми, а именно : 2641.35 евро, представляваща главници по вноски от № 4 до №  12, падежирали в периода от 24.05.2017г. до 24.01.2018г. по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план от Договор за заем Потребителски кредит „ПРАЙМ” – клиентски № 5488 от 24.01.2017г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1016/2017г. на нотариус Кънчо Ицков с рег. № 572 в регистъра на НК, от които 288.62 евро по вноска № 4, 289.83 евро по вноска № 5, 291.03 евро по вноска № 6, 292.25 евро по вноска № 7,  293.47 евро по вноска № 8, 294.69 евро по вноска № 9, 295.92 евро по вноска № 10, 297.15 евро по вноска № 11 и 298.39 евро по вноска № 12, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 12.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението; и 55.32 евро, представляваща сбор от договорни лихви по чл.2.3, (а) и (b) във вр. с чл.2.3,(f) и (е) от Договора по вноски № 4 до №  12, падежирали в периода от 24.05.2017г. до 24.01.2018г. по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план, от които  11.01 евро по вноска № 4, 9.80 евро по вноска № 5, 8.60 евро по вноска № 6, 7.38 евро по вноска № 7, 6.16 евро по вноска № 8, 4.94 евро по вноска № 9, 3.71 евро по вноска № 10, 2.48 евро по вноска № 11 и 1.24 евро по вноска № 12.

С разпореждане № 39329 от 05.09.2019г. по гр.д. № 10912/2019г. заявеното искане е отхвърлено за останалата част от сумите, която е предмет на частната жалба по чл.418, ал.4 от ГПК.

Същата е частично основателна по следните съображения :

Преценката на заповедния съд в производството по чл.417 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по отношение на който следва да се извърши проверка дали е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретния случай в качеството на документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК договорът с нотариална заверка на подписите е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения - за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на определена вещ. Само по изключение - при предпоставките на чл.418, ал.3 от ГПК, тази преценка може да се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.

Относно възможността заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК  да бъде издадена и за акцесорни вземания за обезщетение на вреди от  неизпълнение на главното задължение, в т.4  от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа (уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в документа или определяем по посочен в него начин. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417, т.2 и 3 документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи извън изпълнителното основание.

В случая представяният от заявителя Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5488 от 24.01.2017г. е с нотариална заверка на подписите и съставлява редовен от външна страна документ по чл.417, т.3 от ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице и липсата на противни твърдения по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите норми са и тези на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. За заповедния съд съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.        

Между страните е постигната и договореност,  в случай, че длъжникът не плати което и да задължение на падежа, то в 7-дневен срок от настъпване на неизпълнението да предостави допълнително обезпечение : поръчителство на ФЛ или ЮЛ, както и ипотека на недвижим имот, при определени условия. В случай, че заемополучателят не изпълни това задължение, до размерът на договорения лихвен процент се увеличава от 5 % на 36 % автоматично.

Тази клауза съдът намира, че е договорена в противоречие с добрите нрави, доколкото задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчител/и, съответно учредяването на ипотека върху недвижим имот, не е определено като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за промяна в лихвения процент, което води до оскъпяване на кредита. Изложеното обуславя извода, че съответната клауза е нищожна и цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това обуславя прилагането на първоначалния лихвен процент, съответно присъждане на главница и лихва в размера по приложение 1 погасителен план, подписан между страните при сключване на договора, в какъвто смисъл е произнасянето на заповедния съд.

Процесният договор съдържа клауза за задължение за заплащане на парични суми, каквато е и тази по чл.  2.3 б.“с“ от договора, с която е уговорено заплащане на неустойка за забава, равна  на законната лихва за забава  по българското право, приложима към всяка просрочена сума за периода между падежа  на съответната погасителна вноска и датата на плащане, като се начислява  от деня, следващ падежа на  съответното задължение, до деня на пълното му погасяване, и се изчислява на база реално изминали дни. Договорената неустойка за забава е акцесорно вземане за обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на главното  вземане, предвидено в процесния договор за заем с нотариална заверка на подписите, съставляващ документ по чл. 417, т.3 от ГПК, като  размерът й е определяем по посочен в договора за заем начин, предвид на което и съгласно разясненията  в  т.4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се уважи подаденото от „Ленно„ АД заявление по чл.417 ГПК за издаване на   заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната от  заявителя  неустойка за забава в размер на 1846.21  евро за периода от 25.05.2017г. до 11.07.2019г., изчислена по реда на Постановление № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва за просрочени задължения. В тази част обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъбразен.

На основание изложеното, въззивният съд

 

                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 39329 от 05.09.2019г. по ч.гр.д.№ 10912/2019 год. на Районен съд Варна, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „ЛЕННО“ АД ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение срещу  Д.Л.Н. с ЕГН ********** *** за сумата от 584.66 евро, неустойка за забава, дължима по чл.2.3 с и d от договора, дължима за периода от 25.05.2017г. до 11.07.2019г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК  и Изпълнителен лист  по чл.418 ГПК в полза на заявителя /с предишно наименование „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ЦУМ, бул.Мария Луиза 2, ет.5, представлявано от А.Г.Т. – изп.директор срещу длъжника Д.Л.Н. с ЕГН ********** ***

·       за сумата от 584.66 евро, неустойка за забава, дължима по чл.2.3 с и d от договора, дължима за периода от 25.05.2017г. до 11.07.2019г.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.

ЗАПОВЕДТА за незабавно изпълнение и изпълнителният лист да се издадат от първоинстанционния съд.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 39329 от 05.09.2019г. по ч.гр.д.№ 10912/2019 год. на Районен съд Варна в останалата обжалвана част, с която е отхвърлено заявлението на „Ленно” АД  за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.Л.Н. с ЕГН ********** *** за

·       Сумата над 2641.35 евро до пълния претендиран размер от 2705.40 евро, падежирала главница като сбор от дължимата главница от вноска №4 до вноска № 12 вкл., съгласно приложение №1 – погасителен план от Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5488 от 24.01.2017г.  и приложение 1 – погасителен план към уведомление с изх. № 292 от 13.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението – 12.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането

·       Сумата над 55.32 евро до пълния претендиран размер от 421.79 евро, падежирала договорна лихва за периода от 30.09.2016г. до 29.01.2017г., представляваща общ сбор от договорната лихва, включена от вноска №6 до вноска №12 вкл., съгл. Приложение 1- погасителен план

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

 

                    2.