ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./………03.2020г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………….март две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно частно търговско дело № 212 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.418 ал.4 от ГПК въз основа на подадена от
„ЛЕННО“ АД /с предишно наименование „ТНК Кепитъл
мениджмънт“ АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ЦУМ, бул.Мария Луиза 2, ет.5, представлявано
от А.Г.Т. – изп.директор, чрез пълномощник юрк Станимира Велева-Моллова частна жалба с вх.№ 95132 от
19.12.2019г. срещу Разпореждане № 39329 от 05.09.2019г. по ч.гр.д.№ 10912/2019
год. на Районен съд Варна, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
„ЛЕННО“ АД ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Л.Н. с ЕГН ********** *** за следните суми
· Сумата над
2641.35 евро до пълния претендиран размер от 2705.40
евро, падежирала главница като сбор от дължимата
главница от вноска №4 до вноска № 12 вкл., съгласно приложение №1 – погасителен
план от Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5488 от 24.01.2017г. и приложение 1 – погасителен план към
уведомление с изх. № 292 от 13.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението – 12.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането
· Сумата над 55.32
евро до пълния претендиран размер от 421.79 евро, падежирала договорна лихва за периода от 30.09.2016г. до
29.01.2017г., представляваща общ сбор от договорната лихва, включена от вноска
№6 до вноска №12 вкл., съгл. Приложение 1- погасителен план
· Сумата от 584.66
евро, неустойка за забава, дължима по чл.2.3 с и d от договора, дължима за
периода от 25.05.2017г. до 11.07.2019г.
При липса на категорични данни за
датата, на която неизгодното за частния жалбоподател разпореждане му е съобщено, то следва да се приеме, че срок за
обжалване не е започнал да тече, съотв. за страната е
налице правен интерес от обжалването му във всеки един момент. Това обуслява
процесуалната допустимост на частната
жалба.
От
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят,
сега частен жалбоподател, „ЛЕННО“ АД /с
предишно наименование „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД/
ЕИК ********* чрез пълномощник, е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на Договор за
заем кредит „Прайм“ – клиентски
№ 5488 от 24.01.2017г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
1016/24.01.2017г. по описа на нотариус Кънчо Ицков рег.
№572 на НК – документ по чл.417, т.3 от ГПК.
След
като е преценил основателност на заявеното искане съдът е издал заповед за
изпълнение и постановил незабавното й изпълнение като е осъдил длъжника Д.Л.Н.
с ЕГН ********** да заплати част от заявените суми, а именно : 2641.35 евро, представляваща главници по
вноски от № 4 до № 12, падежирали в периода от 24.05.2017г. до 24.01.2018г. по
смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план от Договор за заем Потребителски
кредит „ПРАЙМ” – клиентски № 5488 от 24.01.2017г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 1016/2017г. на нотариус Кънчо Ицков с рег. № 572 в регистъра на НК, от които 288.62 евро
по вноска № 4, 289.83 евро по вноска № 5, 291.03 евро по вноска № 6, 292.25
евро по вноска № 7, 293.47 евро по вноска № 8, 294.69 евро по вноска № 9,
295.92 евро по вноска № 10, 297.15 евро по вноска № 11 и 298.39 евро по вноска
№ 12, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК – 12.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; и 55.32 евро, представляваща сбор от договорни лихви по чл.2.3,
(а) и (b) във вр. с чл.2.3,(f) и (е) от Договора по вноски № 4 до №
12, падежирали в периода от 24.05.2017г. до
24.01.2018г. по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план, от които
11.01 евро по вноска № 4, 9.80 евро по вноска № 5, 8.60 евро по вноска № 6,
7.38 евро по вноска № 7, 6.16 евро по вноска № 8, 4.94 евро по вноска № 9, 3.71
евро по вноска № 10, 2.48 евро по вноска № 11 и 1.24 евро по вноска № 12.
С
разпореждане № 39329 от 05.09.2019г. по гр.д. № 10912/2019г. заявеното искане е
отхвърлено за останалата част от сумите, която е предмет на частната жалба по
чл.418, ал.4 от ГПК.
Същата
е частично основателна по следните съображения :
Преценката на заповедния съд
в производството по чл.417 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по
отношение на който следва да се извърши проверка дали е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В конкретния случай в
качеството на документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК договорът с нотариална
заверка на подписите е годен да послужи като основание за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения - за
заплащане на парични суми или други заместими вещи
или за предаване на определена вещ. Само по изключение - при предпоставките на
чл.418, ал.3 от ГПК, тази преценка може да се разпростира и спрямо други
документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта
на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
Относно възможността заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да
бъде издадена и за акцесорни вземания за обезщетение
на вреди от неизпълнение на главното
задължение, в т.4 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена
и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за
вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези
вземания да е предвидено в документа (уговорена
неустойка или лихва/, а размерът да е определен в документа или определяем по
посочен в него начин. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417, т.2
и 3 документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи извън
изпълнителното основание.
В случая представяният от
заявителя Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5488 от 24.01.2017г. е
с нотариална заверка на подписите и съставлява редовен от външна страна документ
по чл.417, т.3 от ГПК.
При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се
установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо
лице и липсата на противни твърдения по своята правна характеристика отговаря
на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите
норми са и тези на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143
– 148 ЗЗП,
като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за
нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. За заповедния съд
съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или
неравноправна клауза, /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N
797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване
съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни
законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Между страните е постигната и
договореност, в случай, че длъжникът не
плати което и да задължение на падежа, то в 7-дневен срок от настъпване на
неизпълнението да предостави допълнително обезпечение : поръчителство на ФЛ или
ЮЛ, както и ипотека на недвижим имот, при определени условия. В случай, че заемополучателят не изпълни това задължение, до размерът на
договорения лихвен процент се увеличава от 5 % на 36 % автоматично.
Тази клауза съдът намира, че е
договорена в противоречие с добрите нрави, доколкото задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на
поръчител/и, съответно учредяването на ипотека върху недвижим имот, не е
определено като предварително условие за сключване на договора. Това
противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки
за промяна в лихвения процент, което води до оскъпяване на кредита. Изложеното
обуславя извода, че съответната клауза е нищожна и цели неоснователно обогатяване
на кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това
обуславя прилагането на първоначалния лихвен процент, съответно присъждане на главница и лихва в размера
по приложение 1 погасителен план, подписан между страните при сключване на
договора, в какъвто смисъл е произнасянето на заповедния съд.
Процесният
договор съдържа клауза за задължение за заплащане на парични суми, каквато е и тази по чл. 2.3 б.“с“ от договора, с която е уговорено заплащане на
неустойка за забава, равна на законната лихва за забава по българското право, приложима към всяка просрочена сума
за периода между падежа на съответната
погасителна вноска и датата на плащане, като
се начислява от деня, следващ падежа
на съответното задължение, до деня на
пълното му погасяване, и се изчислява на база реално изминали дни. Договорената
неустойка за забава е акцесорно вземане за
обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на главното вземане, предвидено в процесния
договор за заем с нотариална заверка на подписите, съставляващ документ по чл.
417, т.3 от ГПК, като размерът й е
определяем по посочен в договора за заем начин, предвид на което и съгласно
разясненията в т.4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва
да се уважи подаденото от „Ленно„ АД заявление по
чл.417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната
от заявителя неустойка за забава в размер на 1846.21 евро за периода от 25.05.2017г. до
11.07.2019г., изчислена по реда на Постановление № 426/18.12.2014г. за
определяне размера на законната лихва за просрочени задължения. В тази част
обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъбразен.
На основание
изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 39329 от 05.09.2019г. по
ч.гр.д.№ 10912/2019 год. на Районен съд Варна, в частта, в която е
отхвърлено заявлението на „ЛЕННО“ АД ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение срещу Д.Л.Н. с ЕГН **********
*** за сумата от 584.66 евро, неустойка за забава, дължима по чл.2.3 с и d от
договора, дължима за периода от 25.05.2017г. до 11.07.2019г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед
за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и
Изпълнителен лист по чл.418 ГПК в полза
на заявителя /с предишно наименование „ТНК Кепитъл
мениджмънт“ АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ЦУМ, бул.Мария Луиза 2, ет.5, представлявано
от А.Г.Т. – изп.директор
срещу длъжника Д.Л.Н. с ЕГН ********** ***
·
за сумата от 584.66 евро, неустойка за забава,
дължима по чл.2.3 с и d от договора, дължима за периода от 25.05.2017г. до
11.07.2019г.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ЗАПОВЕДТА за
незабавно изпълнение и изпълнителният лист да се издадат от първоинстанционния
съд.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
39329 от 05.09.2019г. по ч.гр.д.№ 10912/2019 год. на Районен съд Варна в
останалата обжалвана част, с
която е отхвърлено заявлението на „Ленно” АД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.Л.Н. с ЕГН ********** *** за
· Сумата над
2641.35 евро до пълния претендиран размер от 2705.40
евро, падежирала главница като сбор от дължимата
главница от вноска №4 до вноска № 12 вкл., съгласно приложение №1 – погасителен
план от Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5488 от 24.01.2017г. и приложение 1 – погасителен план към
уведомление с изх. № 292 от 13.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението – 12.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането
· Сумата над 55.32
евро до пълния претендиран размер от 421.79 евро, падежирала договорна лихва за периода от 30.09.2016г. до
29.01.2017г., представляваща общ сбор от договорната лихва, включена от вноска
№6 до вноска №12 вкл., съгл. Приложение 1- погасителен план
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.