РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Пазарджик, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20255200600474 по описа за 2025 година
С Присъда № 3 от 23.01.2025 година,постановена по НЧХД № 24/2024
година на Панагюрския районен съд, е признат подсъдимия А. М. Е. за
невиновен в това,че в периода от 20.08.2023 година до 11.02.2024 година в град
П., като родител на малолетните деца А. А. Е., ЕГН: **********, роден на
година и Б. А. Е., ЕГН: **********, родена на година не изпълнил задължение
по влязло в сила Решение № 480/10.11.2021 година по в. гр. д. 1012/2021
година на Окръжен съд - Бургас, относно режима на лични контакти с децата,
да ги връща на упражняващия родителските права родител, в посоченото в
решението време - престъпление по чл. 182, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК,
като е оправдан по така повдиганото обвинение.
Осъдена е частната тъжителка Г. В. Д. да заплати по сметка на Районен
съд - Панагюрище разноски по НЧХД № 24/2024 г., в размер на 133,16 лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
служебния повереник на частната тъжителка Г. В. Д. – адв.Ц. Ч. от АК-
Пазарджик.Твърди се в жалбата,че присъдата е неправилна,необоснована и
1
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.Иска се да бъде отменена,като се постанови нова,с
която подс.Е. да бъде наказан по повдигнатото му обвинение или се отмени
присъдата,като се върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.Не се сочат нови доказателства.
Депозирано е и писмено допълнение към въззивната жалба от адв.Ч.,в
което твърди,че първоинстанционният съд се е произнесъл по частно
обвинение,което не било повдигано и поддържано по отношение на
подсъдимия.Твърди се,че мотивите на съда били лишени от логика и
вътрешно противоречиви и оттам абсолютно неразбираеми.Не ставало
ясно,коя хипотеза на чл.304 от НПК и кое изпълнително деяние по чл.182,ал.2
от НК бил изследвал съдът.Съдът не бил оценил цялата доказателствена
съвкупност по предвидения процесуален ред,което било довело до
противоречия по съществени фактически въпроси от значение за
съдържанието на наказателната отговорност на подсъдимия.Твърди се,че
съдът произволно бил тълкувал решението на Бургаския районен съд по
начин,противоречащ на самото решение.Твърди се,че липсват мотиви и че
били нарушени от съда правилата на формалната логика.Съдът бил
пристрастен,постановявайки оправдателната присъда-да е „компенсация“ за
осъждането на подсъдимия същия ден по предходно дело за неплащане на
издръжка.Твърди се,че свидетелските показания са ценени
едностранчиво.Твърди се,че съдът извличал права за подсъдимия,каквито
нито законът,нито решението създавали,в това число и забавеното изпълнение
всеки път при връщане на децата.Не се сочат нови доказателства.
Жалбата и допълнението към нея се поддържат в съдебно заседание от
жалбоподателката-частен тъжител.
Подсъдимият и защитникът му искат да се потвърди
първоинстанционната присъда,като оспорват жалбата.Иска се присъждане
на сторените разноски пред първата и пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания
съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
2
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения
процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел,
че подсъдимият А. М. Е. е невиновен в това,че в периода от 20.08.2023 година
до 11.02.2024 година в град П., като родител на малолетните деца А. А. Е.,
ЕГН: **********, роден на година и Б. А. Е., ЕГН: **********, родена на
година не е изпълнил задължение по влязло в сила Решение № 480/10.11.2021
година по в. гр. д. 1012/2021 година на Окръжен съд - Бургас, относно режима
на лични контакти с децата, да ги връща на упражняващия родителските права
родител, в посоченото в решението време, като на основание чл.304 от НПК
във връзка с чл.9, ал.2 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
За да направи горния извод,първоинстанционният съд обосновано е
кредитирал показанията на свидетелите О. А. Д., В. Г. С., А. Н. Н., К. Н. М., К.
Д. Д., обясненията на подсъдимия А. М. Е., приетите по делото писмени
доказателства - Решение № 260267/11.02.2021 г., постановено по гр. д. №
8070/2019 г. по описа на РС - Бургас, дневник за получени сигнали по ЕЕН
112, докладна записка № 16796/18.10.2023г., жалба от Г. В. Д. до РУ П. от
23.08.2023г., социален доклад с изх. № ПР/Д- РА-ПН/60-001/04.09.2024 г. на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Панагюрище; справка за съдимост с рег.
№ г.; преписка вх. № 310000-6375/22.08.2023г. ; писмо с вх. № 6318/10.12.2024
г. от РЦ 112 К., относно приети повиквания на 21.08.2023 г. от номер писмо
вх. № 6342/11.12.2024 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище,
ведно с приложени към него ксерокопия на всички материали от образуваните
преписки за периода 10.08.2023 г. - 11.02.2024 г.; Протокол за извършена
експертиза № 2/2025 г., входирана в РС - Панагюрище с № 123/10.01.2025 г.;
Справка за съдимост рег. № 250121005000031389 от 21.01.2025 г. за А. М. Е.;
справка за подадени от подсъдимия уведомления към държавни органи във
връзка с изпълнение на режим на лични контакти с децата А. Е. и Б. Е., за м.
г., вещественото доказателство - компакт диск със запис на обаждане на
ЕЕНСП 112, надлежно приобщено по реда на НПК.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А. М. Е. е роден на година в град Б., живее в град Б., ул.
„Ц. С.“ № , вх. , ет. , ап. , с висше образование, неженен, неосъждан
3
/реабилитиран/, работи като.
Подсъдимият Е. и частната тъжителка Г. В. Д. /С./ са родители на
малолетните деца А. А. Е., ЕГН: ********** и Б. А. Е.а, ЕГН: **********,
родени от фактическото им съжителство.След раждането на децата
отношенията между родителите се влошили и те се разделили. Децата
останали да живеят при майката, която поела грижите за отглеждането и
възпитанието им.На 17.10.2019 година Г. Д. сключила граждански брак със
свидетеля О. А. Д. Двамата съпрузи заедно с децата на подсъдимия се
установили в родния град на Д. - град П. И понастоящем продължават да
живеят там, на ул. „Г. И.“ № .Подсъдимият останал да живее в град Б.
С Решение № 260267/11.02.2021 година по гр. д. 8070/2019г. на Районен
съд - Бургас, потвърдено с Решение № 480/10.11.2021 година по в. гр. д.
1012/2021г. на Окръжен съд - Бургас, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 50907/06.12.2022г. на ВКС, III, г. о., упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца А. и Б. било
предоставено на майката, местоживеенето им е определено на адреса й в гр.
П., ул. „З.С.“ № и е определен следният режим на лични контакти на децата с
бащата: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17:00 часа в петък, до 18:00
ч. в неделя; първите три дни от всяка пролетна ученическа ваканция на децата,
от 10:00 часа на първия ден, до 18:00 часа на третия ден; по 10 дни през
месеците юли и август всяка година, от 10:00 часа на първия, до 18:00 часа на
десетия ден; всяка четна година от 10:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на
деня Великден и от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12; всяка нечетна
календарна година от 10:00 часа на 30.12. до 18:00 часа на 01.01.; всяка година
на рождения ден на бащата от 10:00 ч. до 19:00 ч., ако денят е неучебен, или
от 16:00 до 19:00 часа, ако денят е учебен; всяка четна календарна година на
рождените дни на децата - . и . от 10:00 ч. до 19:00 ч., ако денят е неучебен или
от 16:00 часа до 19:00 часа, ако денят е учебен, като срещите на бащата за
рождените дни се провеждат и с двете му деца.
Съобразно горепосоченото решение на съда при осъществяване на
режима на личните отношения бащата следва да взема двете деца от дома на
майка им Г. В. Д. в гр. П., ул. „З. С.“ № и да ги връща на същия адрес в края на
определеното време. Всеки от посочените по - горе периоди за лични
отношения за повече от едно денонощие включва и правото на преспиване на
4
децата в дома на баща им. Решението е влязло в сила на 06.12.2022 година.
Поради влошените отношения между подсъдимия и тъжителката
двамата преустановили преки контакти помежду си. Контактите им се
осъществявали чрез посредничеството на ДСП-Панагюрище, до която всеки
от тях изпращал е - mail - и, съобщения чрез ССЕВ или се обаждал по
телефона - с искания социалните работници да уведомят другия, кога и къде
ще бъдат предадени децата, къде и кога трябва да бъдат върнати.Всеки път,
когато следвало да осъществи контакт с децата, подсъдимият Е. изпращал
електронни съобщения, че в 17:00 часа ще бъде на адреса на предаване на
децата и настоявал Д. да бъде уведомена за наказателната отговорност, която
носи съгласно чл. 182, ал. 2 от НК, ако не изпълни съдебното решение или
осуети изпълнението му относно личните контакти с децата. За всяко
електронно съобщение или телефонно обаждане е съставян протокол от
служителите на ДСП - Панагюрище.
Подсъдимият Е. настоявал да взема децата от мястото, посочено в
съдебното решение винаги точно в 17:00 часа в петък, но доста пъти ги
връщал след 18:00 часа в неделя, като посочвал различни причини за
закъснението - дългият път от Б. до П. или трафикът по пътищата.
На 09.08.2023 година подсъдимият изпратил чрез ССЕВ съобщение до
ДСП Панагюрище, с което поискал частната тъжителка Д. да бъде
информирана, че съгласно изп. дело № 37 има задължение на 11.08.2023
година в 17:00 часа в град П. да предаде децата за осъществяване на режим на
лични контакти с него,както и да бъде уведомена за наказателната
отговорност, която носи по чл. 182, ал. 2 от НК.
На 09.08.2023 година бил проведен разговор между началника на ОЗД
към ДСП Панагюрище А. Н. и тъжителката Г. Д., на който тъжителката
съобщила на св.Н., че децата ще бъдат подготвени на година в 17:00 часа за
предаването им на бащата за осъществяване на режим на лични контакти, като
от тази дата ще бъде изпълнен и 10 - дневния летен режим на лични
контакти между бащата и децата за м..Телефонният разговор между
тъжителката и св.Н. е обективиран в Протокол за среща на л.322 и приет по
НЧХД №24/2024 година от първоинстанционния съд.
Думите на тъжителката Д. били предадени на подс.Е., който обаче
изразил несъгласие да върне децата на 21.08.2023 година. Той считал, че
5
времето от 17:00 часа на година до 18:00 часа на година не следва да се
включва във времето на личните контакти през летните месеци, защото този
период попадал в първата седмица от месеца. Според него режимът на лични
контакти през лятото следвало да започне от 14.08.2023 година и да приключи
на 24.08.2023 година, но тъй като на 25.08.2023 година съгласно съдебното
решение започвала третата седмица от месеца – предвид режима на лични
контакти, той заявявал,че щял да върне децата при тъжителката Д. на
27.08.2023 година/който е ден неделя от седмицата/ в 18,00 часа - на адреса в
град П.,посочен в съдебното решение.
В горния смисъл подс.Е. изпратил и писмо на 16.08.2023 година до
множество институции,в това число и до ДСП-Панагюрище,РДСП-
Пазарджик,ДСП-Бургас,МВР,Държавна агенция „Закрила на детето“,с които
ги уведомявал,че е взел децата си за режим на лични контакти на 11.08.2023
година за първа седмица;считано от понеделник 14.08.2023 година започвал да
тече летния режим на лични контакти,който завършвал на 24.08.2023
година;считано от 25.08.2023 година съгласно съдебното решение следвала
третата седмица на режим на лични контакти.Подс.Е. искал майката на децата
тъжителката Д. да бъде уведомена,че децата ще й бъдат предадени на
27.08.2023 година в 18,00 часа.Това писмо е прието по делото и се намира на
л.138,л.327 и л.309-310.
Липсват данни по делото някоя от институциите,до които е адресирано
писмото на подс.Е. от 16.08.2023 година,да са уведомили тъжителката Д. за
съдържанието му.
Подс.Е. взел децата на 11.08.2023 година в 17:00 часа от град П. и ги
завел в град Б. Тъй като не ги върнал на десетия ден,считано от 11.08.2023
година,на 21.08.2023 година в 18:00 часа, тъжителката Д. подала сигнал на
ЕЕНСП 112 18:51 часа. Съобщила, че с подсъдимия, който е баща на децата й,
имат спор за родителски права, че ги е взел за десет дни за осъществяване на
режима на лични контакти и е следвало да ги върне днес до 18:00 часа, но не
ги е върнал, че няма никаква връзка с него и с децата, че е притеснена, за това
че може да ги е извел извън страната.
Осъществена била връзка със служители на РУ - Панагюрище и РУ-
Бургас от оператора на ЕЕНСП 112. Служител на РУ - Бургас се свързал с
подс.Е. и разговарял с него. Подс.Е. го уведомил, че заедно с децата се
6
намират във В. и че не възнамерява да ги върне в П. тъй като този период на
лични контакти с децата през лятото се застъпва с периода първа и трета
седмица за лични контакти през месец август. Служителят на РУ - Бургас
разговарял и с детето А., което му казало, че е добре.
Тъжителката била уведомена от полицейския служител за проведените
разговори с подс.Е. и с малолетния А. Полицейският служител я посъветвал
да подаде жалба до МВР или до прокуратурата, или да обяви децата за
издирване.
На 21.08.2023 година Г. Д. подала жалба в РУ- Панагюрище, че
подсъдимият не е върнал децата на 21.08.2023 година на адреса в град П.
съгласно съдебното решение. По жалбата била образувана преписка вх. №
310000-6368 от същата дата.
По делото е прието заключение по назначена съдебно-техническа
експертиза,изготвено от вещото лице Б.Заключението е неоспорено от
страните по делото,поради което съдът го кредитира изцяло.Предмет на
заключението е възпроизвеждане на хартиен носител на съдържанието на
аудиозаписите с обажданията,записани на диск,предоставен от ДНС 112,РЦ
112-Кърджали.От него е видно,че на 21.08.2023 година в 18,51 часа
тъжителката се е обадила на телефон 112,за да подаде сигнал за децата
си.Същата е разговаряла с дежурния в РУ-П.,след което дежурният от РУ-П. е
разговарял с дежурния в РУ-Б.Впоследствие от заключението също става
ясно,че от РУ-Б. е разговаряно както с подсъдимия,така и с детето А.,като
тъжителката е била уведомена,че детето е звучало добре и е казало,че са
добре.От разговора на полицейския служител с подс.Е. е станало ясно,че те се
намират във В.
По делото е прието извлечение от Дневник за получени сигнали по ЕЕН
за спешни повиквания 112 в ОДЧ на РУ-Панагюрище/л.74-75/. От този
дневник става ясно,че тъжителката Д. и подс.Е. са се разбрали по
телефона,като тъжителката е разговаряла и с децата си.Посочено е също,че е
подадена жалба.
По делото е приет Протокол от среща от 22.08.2023 година на Отдел
„Закрила на детето“ при ДСП-Панагюрище/л.307 от делото/.От този протокол
също е видно,че на 21.08.2023 година в РУ на МВР-Панагюрище чрез
телефона на полицейски служител майката на децата тъжителката Д. се е
7
свързала с бащата на децата-подс.Е.,като е провела и разговор с децата А. Е. и
Б. Е..В протокола е посочено също,че на телефонния разговор е присъствал
социален работник К.М.
Децата били върнати от подс.Е. на адреса по съдебното решение в град
П., на датата,посочена от подс.Е. – на 27.08.2023 година, в неделя.
След 27.08.2023 година подсъдимият периодично подавал сигнали до
ДСП Панагюрище за това, че не може да осъществи контакт с децата си по
телефона или чрез друго средство за електронна комуникация. По сигналите
били образувани преписки, провеждани били срещи с двамата родители, на
които им било разяснявано, че в интерес на децата е да поддържат нормална
комуникация помежду си.
На 09.02.2024 година в 08:44 часа тъжителката изпратила съобщение на
e-mail-a на ДСП Панагюрище, че поради неотложни семейни ангажименти на
деня децата ще бъдат предадени на бащата в 18:30 часа. Поискала да бъде
информиран подсъдимия. Не посочила какви са неотложните семейни
ангажименти.Началникът на ОЗД към ДСП - Панагюрище свидетелката А. Н.
провела телефонен разговор с тъжителката по повод изпратеното съобщение и
я е попитала, защо сама не уведоми подсъдимия за промяната на часа за
предаване на децата, на което Д. отговорила, че не желае да разговаря с него.
Съобщението било препратено на подс.Е., който изпратил съобщение до
тъжителката Д. и ДСП Панагюрище по e-mail, с което поискал да научи
ангажиментите, за да прецени, дали е в интерес на децата предаването им да
стане по - късно. Последвало ново съобщение по електронната поща от
тъжителката Д. до ДСП-Панагюрище, че във връзка с ангажименти на детето
А. Е. и с оглед неговото правилно израстване и развитие децата ще бъдат
предадени в 18:30 часа на адреса на предаване.
На 09.02.2024 година свидетелката А. Н. провела телефонен разговор с
подсъдимия, който я информирал, че пътува към град П. за изпълнение на
режима на лични контакти с децата в 17:00 часа и попитал, дали тъжителката
Д. е информиране за наказателната отговорност по чл. 182, ал. 2 от НК. Св.Н.
му отговорила, че е провела разговор с Д. и че я е информирала за това.
В 17:00 часа тъжителката Д. се обадила на св.Н., за да й каже, че е
предала децата на баща им в 17:00 часа.
Настоящата инстанция възприе горната фактическа обстановка въз
8
основа на доказателствата - гласни,писмени и веществени,посочени подробно
по-горе и кредитирани и от първоинстанционния съд,както и въз основа на
приетото и неоспорено експертно заключение.
Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от
първоинстанционния съд.
Няма спор по делото,а и се установява от показанията на свидетелите О.
Д., В. С. и К. Д.,че на 11.08.2023 година в 17:00 часа подсъдимият е взел двете
деца от посочения в съдебното решение адрес в град П., ул. „З. С.“ № и ги е
върнал на 27.08.2023 година, което подсъдимият също не отрича.
От показанията на свидетелите Д. и С. се установява също,че се е
случвало подсъдимият да връща децата със закъснение. Обосновано
първоинстанционният съд е кредитирал тези им показания,въпреки близката
им семейна и родствена връзка с подсъдимата /съпруг и баща/,тъй като не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.Именно поради
близките си отношения с тъжителката и с децата тези свидетели имат лични и
непосредствени впечатления относно осъществяване на режима на лични
контакти между бащата и децата. Че се е случвало подсъдимият да връща
децата със закъснение, не се опровергава и от показанията на свидетеля К. Д.
Наблюденията на този свидетел са инциденти, но същевременно свидетелят не
отрича, че понякога подс.Е. е закъснявал при връщането.
Настоящата инстанция счита,че напълно обосновано и законосъобразно
при така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел,че е налице хипотезата на чл.9,ал.2 от НК.Въпреки че формално подс.Е.
е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от
НК,извършеното от него деяние не е обществено опасно,тъй като същото не е
оказало отрицателно въздействие до степен да застрашава обекта на
посегателство.
Обект на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК са обществените
отношение, осигуряващи изпълнението на влезлите в сила решения относно
упражняваното на родителските права и режима на лични контакти с
ненавършили пълнолетие деца. Осигурена е ефикасна наказателноправна
защита на интересите на децата - с цел да се създадат възможно най-
благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание. От
друга страна са защитени също и правата на родителите за редовни контакти с
9
децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител. Наказателна
отговорност по чл. 182, ал. 2 от НК възниква независимо от това, дали е
образувано изпълнително производство за изпълнението на съдебното
решение относно упражняване на родителски права или лични контакти с
дете.Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК се осъществява чрез две форми на
изпълнителното деяние - неизпълнение на съдебно решение или осуетяване на
изпълнението на съдебното решение. Неизпълнението е формално
престъпление - за разлика от реализиране на другата форма на изпълнително
деяние по чл. 182, ал. 2 НК - осуетяване на изпълнение, когато се създава
обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено
решението, и става дума за резултатно престъпление.Неизпълнението може да
се състои в непредаване на детето, във фактическо недопускане на съответния
правоимащ да осъществява лични контакти, в невръщането на детето на
упражняващия родителските права родител след осъществяване на режима на
лични контакти.В случая подсъдимият Е. е обвинен от частната тъжителка Г.
Д., че не е изпълнил решението на съда - да връща децата в посоченото в
решението време, след като осъществи контакти с тях.
Съгласно Решение № 480/10.11.2021г. по в. гр. д. 1012/2021г. на
Окръжен съд - Бургас, с което е изцяло потвърдено Решение №
260267/11.02.2021г. по гр. д. 8070/2019г. на Районен съд - Бургас, през летния
период подс.Е. има право да прекарва с децата по 10 дни през юли и август
всяка година от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на десетия ден, всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък до 18:00 часа
в неделя, както и времето от 10:00 часа на 30.12. до 18:00 часа на 01.01. всяка
нечетна година.
Безспорно е установено по делото,че подс.Е. е взел децата на
11.08.2023г. в 17:00 часа.Децата са върнати от него на майката на 27.08.2023
година. Съдът обосновано е приел,че месец август 2023 година има пет
седмици,като съгласно съдебното решение подсъдимият трябва да прекара с
децата си през м.август времето от 17 часа в петък до 18 часа в неделя
първата и третата седмица плюс още десет дни за времето от 10:00 часа на
първия до 18:00 часа на последния ден, или общо 14 дни. Не се твърди,а и не
е установено по делото подс.Е. да е осъществявал лични контакти с децата
през м.август 2023 година извън периода от 10.08.2023 година до 27.08.2023
година.Следователно по силата на съдебното решение същият
10
законосъобразно е прекарал с децата си общо 14 дни за времето от 11.08.2023
година до 25.08.2023 година.Подс.Е. е следвало да върне децата на 25.08.2023
година в 18,00 часа.Налице е закъснение от негова страна при връщането на
децата на майката от два дни.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че
това закъснение от два дни в конкретния случай се явява незначително и не е
обществено опасно.Съдебните решения безспорно следва да се изпълняват,но
не всяко тяхно неизпълнение е престъпление.В случая обосновано съдът е
приел,че се касае за неточно /забавено във времето/ изпълнение, което не е
поставило в риск децата и не е препятствало по какъвто и да е начин другия
родител да упражнява родителските права. Извършените от подсъдимия в
случая действия не притежават присъщата за престъпленията висока степен на
обществена опасност и морална укоримост,така че да ангажират неговата
наказателна отговорност. Липсват каквито и да било доказателства по
делото подс.Е. с действията си да е създал риск за физическото и/или
психическото здраве на децата или престоят им при него над определените с
решението общо 14 дни през м.август да им се е отразил негативно. Напротив
- при проведения разговор от полицейски служител от РУ-Бургас с детето
А.,то не му се е оплакало, казало е, че е добре, не е поискало да се прибере при
майка си.
Видно е от прието извлечение от Дневник за получени сигнали по ЕЕН
за спешни повиквания 112 в ОДЧ на РУ-Панагюрище/л.74-75/,че тъжителката
Д. и подс.Е. са се разбрали по телефона,като тъжителката е разговаряла и с
децата си.По делото е приет и Протокол от среща от 22.08.2023 година на
Отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Панагюрище/л.307 от делото/.От този
протокол също става ясно,че на 21.08.2023 година в РУ на МВР-Панагюрище
чрез телефона на полицейски служител майката на децата тъжителката Д. се е
свързала с бащата на децата-подс.Е.,като е провела и разговор с децата А. Е. и
Б. Е..В протокола е посочено също,че на телефонния разговор е присъствал
социален работник К.М.
Предвид горното и настоящата инстанция счита,че липсват каквито и да
било доказателства по делото,че при това забавено изпълнение от 2 дни на
бащата-подс.Е. да изпълни съдебното решение,децата А. и Б. са изпитвали
какъвто и да било стрес или дискомфорт при баща си.
11
Макар и изчислявайки неправилно дните за режим на лични контакти с
децата през м.август,подс.Е. е изпратил още на 16.08.2023 година писмо до
множество институции,в това число и до ДСП-Панагюрище, РДСП-
Пазарджик, ДСП-Бургас, МВР, Държавна агенция „Закрила на детето“,с което
ги е уведомил,че е взел децата си за режим на лични контакти на 11.08.2023
година за първа седмица;считано от понеделник 14.08.2023 година започвал да
тече летния режим на лични контакти,който завършвал на 24.08.2023
година;считано от 25.08.2023 година съгласно съдебното решение следвала
третата седмица на режим на лични контакти.Подс.Е. искал с това писмо
майката на децата тъжителката Д. да бъде уведомена,че децата ще й бъдат
предадени на 27.08.2023 година в 18,00 часа.Това писмо е прието по делото и
се намира на л.138,л.327 и л.309-310.
Липсват обаче данни по делото някоя от институциите,до които е
адресирано писмото на подс.Е. от 16.08.2023 година,да са уведомили
тъжителката Д. за съдържанието му,което вероятно е довело и до нейната
реакция на 21.08.2023 година,когато децата не са й били върнати от
подсъдимия.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел от
събраните по делото доказателства,че не е установено на останалите
инкриминирани дати 01.01.2024 година, 21.01.2024 година и 11.02.2024 година
подс.Е. да не е върнал децата съобразно съдебното решение,а да ги е върнал в
посочените в тъжбата часове.И св.В. С.,и св.Д. говорят за закъснения понякога
от страна на подсъдимия,но в показанията на първия свидетел липсва
конкретика за дата/дати,когато е имало такива закъснения,а вторият свидетел
не винаги е придружавал подс.Е. при връщане на децата и също не може да
посочи, на кои дати с колко подсъдимият е закъснял да ги върне.Данни за
закъснения на посочените дати не се съдържат и в показанията на свидетелите
А. Н. и К. М., нито в приложените по делото писмени доказателства. Данни за
закъснения на посочените по-горе три дати липсват и в показанията на св.Д.
При това положение обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел,че единствено доказателства за невръщане
на децата навреме са събрани по делото при осъществяване на режима на
лични контакти с децата през м. август 2023 година – за посоченото по-горе
закъснение от два дни.За да приеме,че това деяние на подс.Е. не е обществено
12
опасно,обосновано първоинстанционният съд е преценил и обществената
опасност на дееца.Подсъдимият Е. към инкриминирания период е
неосъждан,трудово ангажиран е,като според социалните работници
притежава родителски капацитет и възпитателски качества.
Обосновано първоинстанционният съд е приел също,че са останали
недоказани твърденията в тъжбата, че след престоя си при бащата децата се
били връщали при майката мръсни и гладни, а поради закъсненията не могли
да се подготвят за училище.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита,че обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е приложил материалния
закон,като е приел,че следва да приложи нормата на чл.9,ал.2 от НК и подс.Е.
следва да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 182, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК – за това,че в
периода от 20.08.2023 година до 11.02.2024 година в град П., като родител на
малолетните деца А. А. Е., ЕГН: **********, роден на година и Б. А. Е., ЕГН:
**********, родена на година не изпълнил задължение по влязло в сила
Решение № 480/10.11.2021 година по в. гр. д. 1012/2021 година на Окръжен
съд - Бургас, относно режима на лични контакти с децата, да ги връща на
упражняващия родителските права родител, в посоченото в решението време.
Първоинстанционната присъдата следва да бъде потвърдена като
правилна,законосъобразна и обоснована.Въззивната жалба следва да се остави
без уважение като неоснователна.Изцяло неоснователни са възраженията,че
съдът се бил произнесъл но частно обвинение,което не било повдигано и
поддържано.Първоинстанционният съд правилно е определил правната
квалификация на фактите,изложени в тъжбата.Всички събрани по делото
доказателства са били обсъдени поотделно и в съвкупност от
първоинстанционния съд,като мотивите на съда са ясни,логични и
разбираеми,без да е налице вътрешно противоречие в тях.Неоснователни са и
доводите в жалбата за произволно тълкуване от страна на
първоинстанционния съд на решението на РС-Бургас относно режима на
лични контакти на подс.Е. с децата му.
Присъдата е законосъобразна и в частта,с която частната тъжителка Д. е
осъдена да заплати на Районен съд-Панагюрище сторените разноски за
експертиза.
13
При извършената служебна проверка от въззивната инстанция не се
установи да са допуснати от първоинстанционния съд съществени
процесуални нарушения,които да налагат отмяна на присъдата на това
основание,включително такива,които да опорочават оценката на събраните
доказателства и правните изводи въз основа на тях.
Предвид признаването на подс.Е. за невинен и неоснователността на
въззивната жалба на частната тъжителка, на основание чл.190,ал.1 от НПК ще
следва тъжителката Г. В. Д. да бъде осъдена да заплати на подсъдимия А. Е.
сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер
общо на 3000 лева,от които 1500 лева за адвокат за първата инстанция и 1500
лева за адвокат за въззивната инстанция.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3 от 23.01.2025 година,постановена по
НЧХД № 24/2024 година на Панагюрския районен съд.
ОСЪЖДА Г. В. Д. от град П.,ул.“Г. И.“№,с ЕГН **********, да
заплати на А. М. Е. от град Б.,ул.“Ц. С.“№,с ЕГН **********,сторени от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 3000 лева,от които
1500 лева за адвокат за първата инстанция и 1500 лева за адвокат за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14