№ 1404
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110160024 по описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът Н.П. твърди в исковата молба, че по гр.д.№ 6867/2009г. на СРС, 87 състав,
срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист.
Предявява отрицателен установителен иск за признаване за установено, че принудителното
изпълнение на вземанията на ответника за : сумата от 7383,90 лева главница, сумата 4728,71
лева лихва – за забава от 1.1.1998г. до 30.4.209г. и 734,50 лева разноски,, е погасено по
давност.
Ответникът, в отговор в срока по чл.131 ГПК, оспорва твърдението за погасителна
давност, с довод, че давността е 5- годишна и е била прекъсната с подаване на молбата за
образуване на изпълнително дело, като давността за вземането не е изтекла.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
От приложения заверен препис от изпълнително дело се установява, че същото е
образувано по молба на ответника от 30.5.2012г. с приложен изпълнителен лист. Съдебният
изпълнител е изпратил запорни съобщения до кредитни институции. На 6.7.2012г. е
приложен отговор от ...., че запорът е наложен и на 9.7.2012г е приложен отговор от ...., че
запорът е наложен , но няма наличност. На 25.8.2015г. е ...., е върнал запорното съобщение с
уведомление, че банковата сметка е закрита. На 27.2.2019г. от взискателя е подадена молба
за извършване на изпълнителни действия – налагане на запор на банкови сметки и трудово
възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
1
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземанията на ответника по отношение на
ищеца, съставляват т.нар. „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите, като същите не са установени със съдебно решение.
Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно производство по чл.410
ГПК, по което е издадена заповед, не е проведено исково производство по чл.422 ГПК за
установяване вземането по заповедта. Не може да се сподели становището на ответника, че
неоспорената заповед за изпълнение придава нова 5 – годишна давност на вземането –
давността за вземането е уредена с изрични, императивни разпоредби, като подобно
тълкуване е недопустимо, защото е разширително. Придаването на 5- годишна давност на
задължения с различна давност произтича от решаване на спора със сила на пресъдено
нещо, каквато не е налице при неоспорена заповед за изпълнение – същата има само
изпълнителна сила, но не и сила на пресъдено нещо.
Съдът намира, че подаването на заявление по чл.410 ГПК има действието, предвидено в
чл.115,б. ж ЗЗД /“докато трае съдебният процес за вземането“/ и с него давността за
вземането се спира, поради следното. Заповедното производство, без съмнение е съдебно
производство, като издадената заповед за изпълнение, когато влезе в сила, е изпълнително
основание по чл. 404 ГПК и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като законът не й
придава такава сила. Когато вземането не се оспорва от длъжника, такава не е и необходима,
за да се събере принудително вземането, както е при заповедното производство. Подаването
на заявлението съставлява действие на кредитора, изразяващо готовност да пристъпи към
принудително събиране на вземането си, като използва облекчения ред, предвиден в закона
със заповедното производство. Но това е действие на кредитора, насочено към събиране на
вземането му, следователно не може да се приеме, че няма правна последица върху
давността, която съставлява последица от кредиторовото бездействие. Основанията,
посочени в чл.115 ЗЗД са именно такива – изчаква се настъпването на определен
юридически факт, който според закона съставлява обективна пречка между страните да тече
давност. Именно затова, и докато трае съдебният процес за вземането, давност не тече,
защото след края на съдебния процес, вземането придобива нова, 5 – годишна давност, ако е
установено със съдебно решение /както би било и ако след заповедта за изпълнение е
предявен иск за вземането/, а изтеклата давност се заличава.
Използвайки облекчения ред на заповедното производство, заявителят се лишава
именно от последиците на прекъсването на давността, посочени по – горе, но доколкото
изразява воля да събере вземането, не бездейства, и при изричната разпоредба „трае
съдебния процес“ / а не например „трае исковият процес“/ на чл.115 Ж ЗЗД, следва да се
приеме, че заявлението спира давността, която отново започва да тече от датата, следваща
датата на издаване на изпълнителния лист. Давността за вземането се прекъсва , съгласно
разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или
2
възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната; с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
защитата на длъжника се осъществява в исковия процес, който молителят следва да
инициира за установяване на вземането си, когато длъжникът е подал възражение срещу
заявлението за издаване на заповед за изпълнение или чрез предявяване от длъжника на иска
по чл. 424 от ГПК. Настоящото производство е образувано след изтичане срока за
възражения заповедното дело, поради което и допустимо е за разглеждане единствено дали
след издаване на изпълнителното основание, вземането е погасено по давност, защото
погасяването по давност преди издаване на изпълнителното основание е предмет на
защитата, евентуално, по предявен отрицателен установителен иск на длъжника, в рамките
на срока по чл.424 ГПК.
С оглед изложеното, предвид допустимите твърдения, изложени в исковата молба, се
налага извод, с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, давността
за вземането е била прекъсната, съгласно чл.116,ал.1 ЗЗД. Цитираната разпоредба
предвижда, че давността за вземането се прекъсва , съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с
признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
с предприемане на действия за принудително изпълнение. Давността за вземането в
започналото производство по изпълнение е прекъсвана с всяко изпълнително действие, в
рамките на определен изпълнителен способ. С подаването от ответника на молбата за
образуване на изпълнително дело, тази нова давност е била прекъсната на основание чл. 116,
буква “в” ЗЗД. С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира на осн. чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД . С Тълкувателно решение по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГГТК/т.10/, това Постановление беше обявено за изгубило сила. В същото ТР се прие, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В същото тълкувателно решение се прие, че изпращането на покана за доброволно
изпълнение и изготвянето на справки за имущество на длъжника от съдебния изпълнител не
съставляват действия на принудително изпълнение, защото не са насочени за събиране на
вземането. Такива действия са запорните съобщения, но само и единствено ако същите са
довели до същинско събиране на дълга. Този извод на съда следва от обстоятелството, че
ако изпращането на запорните съобщения не доведе до същинско налагане на запор /
например поради липса на наличност по банковите сметки, както е в настоящия случай/, то
и взискателят следва да посочи друг изпълнителен способ за събиране на вземането си, в
противен случай едновременно, не събира вземането си, и бездейства, или налице е
3
хипотезата на чл.433,ал.1,т. 8 ГПК. Налагането на запор върху сметки, в които няма
средства, не води до събиране на вземането, защото този запор е свързан с едно бъдещо
несигурно събитие – евентуалното постъпване на средства по тези сметки и не може да се
приеме, че вземането се събира по този начин.
Следователно, датата на последното изпълнително действие е молбата за образуване на
изпълнително производство-30.5.2012г., а доколкото нито едно от запорните съобщения не е
довело до събиране на вземането, то и извършването им не прекъсва давността.
Поради изложеното, от 31.5.2015г, вземанията не подлежат на принудително
изпълнение, поради изтекла давност.
С оглед изложеното, искът е основателен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който е освободен от
заплащане на държавна такса по делото, поради което и на основание чл.78,ал.6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 534,51 лева държавна такса в полза
на бюджета на СРС. Следва да се определи адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител, по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, тъй като защитата се осъществява въз основа
сключен договор за безплатно представителство, на материално затруднено лице, в размера,
посочен в чл.7,ал.2,т.4 НМРАВ, от 915,41 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Н. Д. П. ЕГН ********** с адрес ..... не дължи чрез
принудително изпълнение на ...., ЕИК ...., с адрес ...., сумата от 7383,90 лв., за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода м.11.1997г - април 2008 г., сумата 4728,71 лева
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 1.1.1998г.- 30.4.2009г. и сумата
734,50 лева разноски, по изпълнителен лист, издаден на 24.4.2012г. по гр.д.№ 6867/2009г. от
СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., с адрес .... да заплати в полза на бюджета на Софийски
районен съд сумата от 534,51 лева държавна такса
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата възнаграждение за
процесуално представителство на Н. Д. П. по делото от 915,41 лева.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., с адрес .... да заплати на адвокат И.Г. ...., САК, ЕГН
********** с адрес на кантората : ...., партер, сумата от 915,41 лева за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5