РЕШЕНИЕ
№ 1266
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно
наказателно дело № 20253110201765 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.
Г. У., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Бяла, общ.Б., обл. Р., ул.“***“ №2,
депозирана чрез процесуален представител адв.Хр.Х. от ВАК против Наказателно
постановление №442а-170/07.01.2025г., издадено от Началник сектор „ОП“ в Четвърто
РУ към ОД на МВР-Варна, с което му е наложено : административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 /хиляда / лева на основание чл.30, ал.3 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 17а, ал.2 от
същия закон.
В жалбата се иска отмяната на НП. Сочи се, че то е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че наказващият орган не е установил правилно субекта
на административно-наказателната отговорност по посочените административно
нарушения. В тази връзка се изтъква, че наказващия орган е допуснато нарушение на
чл.57 ал.1 т.5 пр.3 от ЗАНН, като в наказателното постановление не е посочено точно
мястото на извършване на нарушението, като в случая това нарушение се преценява от
жалбоподателя за съществено, тъй като същото водело до нарушаване на правото на
защита на наказаното физическо лице и било самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
1
Изтъква се, че жалбоподателят не е могъл да знае или предположи, че мястото
попада в рамките на плаж „Шкорпиловци-Север“ и че се касае именно за „сива дюна“.
Жалбоподателят счита, че не е установено категорично мястото на паркиране на
автомобила/липсват доказателства за това/, не може да се направи извод дали на това
място е имало никакви табели, ограждения, знаци и други с адекватни указания.
Самата граница на плажа не била ясно видима и очертана, а имало растителност, пясък
и почва и не е можело да се ограничи къде минават общинските пътища и къде е
плажът. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява в първото по
делото заседание и се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. В пренията си по
съществото на делото се позовава на обстоятелствата изложени в жалбата.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител, като чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт ангажира писмено становище. В него се излага се излага тезата за
законосъобразност на издаденото НП, като де моли за неговото потвърждаване и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.08.2024 г. въззивникът И. У. паркирал собствения си л. а. „Фиат Добло“ с
рег. №Р4599КТ в к.к.“Шкорпиловци“, общ.Долни чифлик, обл. Варна на морски плаж
„Шкорпиловци-север“, в поземлен имот №83404.502.36 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Шкорпиловци, обл.Варна. Автомобилът той паркирал в
границата на сивите дюни, върху пясъка на морския плаж.
Същия ден, около 11:30 часа, полицейски органи при Четвърто РУ-Варна, сред
които и свидетелите Ц. М. и Д. П., както и длъжностни лица от Община Долни
чифлик- св.И. Т. –заместник – кмет и св.Д. Ж. – старши експерт извършили съвместна
проверка на морски плаж „Шкорпиловци-север“. Поводът за проверката бил подаден
сигнал в Община Долни чифлик от Българската национална телевизия за разположени
каравани и и автомобили на плаж Шкорпиловци- север. На място служителите на
двете служби установили наличието на множество паркирани моторни превозни
средства /50 на брой/ в границите на сивите дюни на морския плаж Шкорпиловци-
север в имот №№83404.502.36, който бил посочен в специализираната карта на
Черноморското крайбрежие и в кадастралната карта на землището на с.Шкорпиловци.
Един от паркираните автомобили на горепосоченото място бил този управляван и
собственост на въззивника.
2
На място проверяващите не установили водачите на автомобилите. Поради горното
автомобилите били заснети от св.Ж.. На автомобила собственост на възз. също била
изготвена фотоснимка. Св.Ж. заснела и указателната табела поставена на пътя, преди
мястото на което бил позициониран автомобилът на въззивника, сочеща наличието на
дюни, както и забраната за паркиране върху тях. Впоследствие бил установен
собственикът на л. а. „Фиат Добло“ с рег. №Р4599КТ, а именно възз.У., който на
23.10.2024г. попълнил декларация на осн.чл.188 от ЗДвП, че именно той е управлявал
автомобила на 16.08.24г. около 11:30ч. На тази дата на възз. била връчена и покана за
съставяне на АУАН по ЗУЧК, като му било указано, че може да се яви в ПУ Долни
чифлик при Четвърто РУ-Варна в двуседмичен срок.
Тъй като в указания срок въззивникът не се явил за съставяне на АУАН на
12.11.2024г. св.Ц. М.- полицейски инспектор в Четвърто РУ-Варна съставил срещу
възз. акт за установяване на административно нарушение. Актът св.М. съставил в
присъствието на св.И. Т. присъствала при установяване на нарушението. В
съдържанието на съставения акт били описани установените факти на 16.08.2024г., а
именно, че възз. е паркирал собствения си лек автомобил "„Фиат Добло“ с рег.
№Р4599КТ в к.к.“Шкорпиловци“, общ.Долни чифлик, обл. Варна на морски плаж
„Шкорпиловци-север“, в поземлен имот №83404.502.36 по кадастралната карта на
с.Шкорпиловци, върху сиви дюни. В АУАН била посочена правна квалификация и
била посочена правна квалификация по чл. 17а, ал.2 вр. чл.30, ал.3 от ЗУЧК.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника на 05.12.2024г., който го подписал с
отбелязване, че не е съгласен със съставения АУАН, като посочил, че е паркирал в друг
имот. Възражения не постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН. Вследствие на това и
Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, на 07.11.2025г. издал
обжалваното НП. В него той възприел изцяло фактическите и правните констатации
на актосъставителя, като на осн. чл.30, ал.3 от ЗУЧК наложил на въззивника
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни , писмени и веществени, а именно кредитираните от съда
свидетелски показания на свидетелите М., П. , Т., Ж., М. и Х. /за последните двама в
кредитираните от съда части/, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
констативен протокол от 16.08.25г., фотоснимки, извършения оглед на мобилен
телефон в хода на съдебното следствие и др.които не навеждат на различни правни
изводи.
Като непротиворечиви, конкретни логични и взаимнодопълващи се , съдът
кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите М.- актосъставител
и П., Т., Ж. - тримата очевидци на констатираното нарушение, тъй като същите
кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени и веществени доказателства.
3
Относно показанията на ангажираните от въззивника свидетели Х. и М. , съдът
отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност като приятели на
възз. Нещо повече св. Х. също е паркирал автомобила си до този на въззивника в
процесния ден. Показанията на тези свидетели, че в района на паркиране на
автомобилите е нямало указателна табела за забрана за паркиране се оборват по
категоричен начин от показанията на всички останали свидетели, в това число и от
извършения от съда оглед на мобилния телефон на св.Ж., където в меню „Галерия“ бе
открита и фиксирана фотоснимка от дата 16.08.2024г., заснела информационна табела
указваща наличие на дюни и забрана за паркиране на автомобили, в това число и с
упомената санкция при допуснато нарушение. Не бе кредитирано и твърдението им,
че настИ.та под автомобила на въззивника е била от чакъл, тъй като в тази част
показанията им са в тотално противоречие с останалите гласни, писмени и веществени
доказателства по делото. Приложените по АНП фотоснимки, които бяха приобщени
като веществени доказателства възпроизвеждат точно обратното, а именно , че
автомобилът на въззивника е паркиран върху пясък с растителност. Ето защо в тези им
части показанията на двамата свидетели не бяха кредитирани. В останалата им част
показанията им като непротиворечящи на останалите доказателства бяха кредитирани
от съда.
Съдът напълно кредитира и приобщените по делото писмени и веществени
доказателства /фотоснимки/.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор
„ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно т.5 от заповед № 565з-
3925/08.08.2019г. на Директора на ОД на МВР-Варна- приобщена в цялост в хода на
съдебното следствие. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски
орган, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
4
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН. Действително в АУАН
като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 17а, ал.2 вр. чл.30, ал.3 от ЗУЧК.
Първият цитиран текст гласи, че се забранява поставянето на шатри и палатки, както и
преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и
полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност
(сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в
случаите на разрешено строителство по ал. 1. Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗУЧК
предвижда санкция за този, който в нарушение на закона премине или спре превозно
средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание. От фактическа страна е описано, че на 16.08.2024г
възз. е паркирал собствения си лек автомобил "„Фиат Добло“ с рег. №Р4599КТ в
к.к.“Шкорпиловци“, общ.Долни чифлик, обл. Варна на морски плаж „Шкорпиловци-
север“, в поземлен имот №83404.502.36 по кадастралната карта на с.Шкорпиловци,
върху сиви дюни. Видно от горното не е налице противоречие между описаното от
фактическа и правна страна. Отделно от това отдавна в теорията и съдебната практика
се е наложило разбирането, че административно обвиненият се защитава срещу
фактите, предявени с АУАН и НП , а не срещу придадената им правна квалификация.
А фактите описани в АУАН са ясни и ясно сочат за какво е привлечен към
адм.отговорност възз.- за това, че е паркирал автомобила си на морския плаж, в
границите на сиви дини.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
5
извършеното административно нарушение. Налице е пълно единство между
фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
На въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000
лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон.
Нормата на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г. , в сила от
30.07.2019 г.) предвижда тотална забрана за поставянето на шатри и палатки, както и
преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и
полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност
(сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в
случаите на разрешено строителство по ал. 1. Точно с тази забрана не се е съобразил
въззивникът, като на 16.08.2024г., е паркирал управляваното от него превозно средство
в границите на сивите дюни на морския плаж „Шкорпиловци-север“, находящ се в к.к.
„Шкорпиловци“, общ.Долни чифлик, обл.Варна. В тази посока са всички гласни
доказателства по делото. Свидетелите Т. и Ж. са категорични, че превозното средство
на въззивника е било паркирано на морския плаж върху сивите дюни. В тази посока са
и показанията на св.П.. Горното се потвърждава и от приложените по АНП
фотоснимки. На тях ясно е видно, че превозното средство, собственост на възз. е
паркирано на морския плаж и то върху сиви дюни. Нещо повече при справка в
Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, общодостъпна за всички на интернет адрес
https://www.cadastre.bg/frontpage е видно, че имот №83404.502.36 по кадастралната
карта на с.Шкорпиловци представлява крайбрежна плажна ивица със статут на
защитена територия и е изключителна държавна собственост. Горното идва да покаже,
че именно мястото, където е бил паркиран автомобила на възз., установено чрез
координати замерени от св.Ж., представлява крайбрежна плажна ивица, която е
защитена територия, включваща сиви дюни. Това не се отрича и от възз., тъй като в
жалбата му е описано неговото знание, че територията на която е бил паркиран
автомобилът му в процесния ден съставлява морски плаж с дюни. Въззивникът
оспорва, че е нямал знание за това, тъй като мястото не е било обозначено с
информационна табела. Всъщност наличието на информационна табела в участъка,
където са били паркирани автомобилите, в това число и този на въззивника се
потвърждава от показанията на всички лица участвали при проверката по сигнал на
БНТ- свидетелите Т., Ж., П.П. и Д.П.. Наличието на такава табела в процесния ден бе
констатирано и при извършения от съдебния състав оглед на телефона на св.Ж., на
6
който бе открита и фиксирана снимка на табелата, която съдържа информационна
табела с указание „Дюни. Забранено е поставянето на шатри и палатки,
преминаването, паркирането и престоя на превозни средства, ремаркета и
полуремаркета. На нарушителите по т. 1 се налага глоба от 500 до 1 000 лева или
имуществена санкция от 1 000 до 3 000 лева. По т. 2 се налага глоба от 1 000 до 3
000 лева или имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лева. За повторно нарушение по
т. 1 или по т. 2 наказанието е глоба от 1 000 до 3 000 лева или имуществена санкция
от 5 000 до 10 000 лева. Неохраняем морски плаж“.“, изписано български език, както
и символи изобразяващи забраната за МПС. Нещо повече и към настоящия момент в
интернет пространството / на адрес https://bntnews.bg/news/po-zritelski-signal-desetki-
avtomobili-parkirat-varhu-pyasachnite-dyuni-krai-shkorpilovci/ е наличен репортажът на
БНТ от мястото и датата на проверката, на който интервюто със свидетелката Т. в
качеството й на заместник-кмет на Община Долни чифлик е проведено именно пред
гореописаната информационна табела.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена
част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или
скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат
на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към
територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Съгласно § 1, т.4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от
насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър.
Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Именно
неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ е имало, на мястото където е бил
паркиран автомобила на въззивника, съобразно показанията свидетелите и съобразно
приложените фотоснимки. Какъв вид дюни е имало и дали възз. е съзнавал точния вид
на дюната обаче, е ирелевантно в случая, доколкото безспорно дюните са част от
морския плаж, където е забранено паркирането. Нещо повече, през последните години
/в това число и изминалата 2024г./ през летните месеци държавата ни е предприемала
широка медийна информираност на населението, че в границите на морския плаж е
забранено паркирането. В тази връзка по медиите са излъчени множество репортажи,
касателно неправомерно паркирани МПС на морските плажове по цялото българско
Черноморие.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че на 16.08.24г. жалбоподателят У. е
паркирал автомобила си на морския плаж в границите на сивите дюни и то при
наличие на указателна табела, че на тази територия е забранено паркирането. По
7
отношение на авторството на деянието, което не се оспорва в с.з. следва да се посочи,
че възз. сам посредством попълнена от него декларация, в качеството му на
собственик на автомобила е посочил, че именно той е управлявал автомобила на
процесната дата. В хода на съдебното производство, а и на досъдебното производство
не са наведени нито факти, нито доказателства, че не той, а някое друго лице е
управлявало автомобила. Попълнената от него декларация, макар и дадена въз основа
на друг закон, представлява частен свидетелстващ документ, в който издателят й
удостоверява неизгодни за себе си факти, поради това и същата се ползва с
доказателствена сила. Поради горното, съдът намира, че възз. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК, за
което била ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като
именно той на посочената в НП дата е паркирал автомобила си на територията на
морския плаж „Шкорпиловци –север“- в границите на сиви дюни. Като правоспособен
водач на МПС въззивникът е длъжен да се съобразява с всички закони, действащи в Р
България, касаещи управлението и паркирането на превозните средства.
Обстоятелството, че не се е запознал с тях и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по
никакъв начин не води до отпадане на отговорността му за извършеното нарушение.
Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл.30, ал.3 от ЗУЧК,
който предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от
3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно
средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание.
Съдът намери, че при определяне на размера на наказанието правилно са били взети
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивника това е първо
нарушение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – в
материалите по АНП не се съдържат данни за извършени други административни
нарушения от въззивника. Именно поради това АНО е наложил минималното
предвидено в закона наказание за такова нарушение – 1 000 /хиляда/ лв. За съда не
съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения
минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното
нарушение, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя касае запретено от
8
закона поведение, свързано с опазването на едно от природните богатства на
държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа
цел на ЗУЧК /чл.2, т.1/. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо
подобно нарушение би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което
обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а
именно индивидуална превенция на нарушенията. Нещо повече съгласно чл. 18 от
Конституцията на Република България подземните богатства, крайбрежната плажна
ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално
значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са
изключителна държавна собственост. В Решение № 11 от 25.09.1997 г. по
конституционно дело № 4/1997 г. Конституционният съд е приел, че обектите и
ресурсите, посочени в чл. 18, ал. 1 в Конституцията, се характеризират с два белега: а)
публичноправна значимост и б) всеобща полезност. От своя страна публичноправната
значимост е изяснена от Конституционния съд в Решение № 19 от 21.12.1993 г. по
конституционно дело № 11/1993 г., а именно, че за обектите на публичната
собственост е от значение не само видът на вещите, но и тяхното предназначение "...
да служат на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на
гражданите и юридическите лица" / в този смисъл Решение № 4 от 15.06.2000 г.,
постановено по конституционно дело № 5/2000 г. на Конституционния съд/. Ето защо
подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да се накаже с оглед
превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското
законодателство.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното НП –
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Възз. чрез своя процесуален представител е направил искане за присъждане на
разноски, но предвид изхода на спора / НП следва да бъде потвърдено/, същото е
неоснователно и се отхвърля от съда .
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
9
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №442а-170/07.01.2025г., издадено от
Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на И. Г. У.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Б., общ.Б., обл. Р., ул.“***“ №2 е наложено :
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда / лева на основание
чл.30, ал.3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за
нарушение на чл. 17а, ал.2 от същия закон.
ОСЪЖДА И. Г. У., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Б., общ.Б., обл. Р.,
ул.“***“ №2да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №1765/2025г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10