Решение по дело №575/2018 на Окръжен съд - Плевен

р е ш е н и е

№

гр. *, 12.11.2018 г.

 

в името на народа

 

            *СКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                           Председател: Жанета Димитрова

 

при секретаря дафинка борисова

при прокурора йорданка антонова

като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело № 575 по описа на съда за 2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.

Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС за поставяне под пълно запрещение.

Постъпила е искова молба от А.И.Ч. чрез пълномощника й адвокат М.А. против Р.А.В., с която се иска поставяне на ответницата под пълно запрещение. В молбата се твърди, че ответницата е майка на молителката и първоначално й е поставена диагноза за заболяване „деменция от смесен тип с късно начало“, а към момента й е поставена диагноза за заболяване „разстройство на личността и поведението“, за което й е определена 91 % намалена работоспособност с чужда помощ. Твърди се, че ответницата не може да се грижи за себе си – забравя имена на хора, предмети, думи, обърква се при обличане, губи се, ако излезе извън жилището си, не може да се справя с елементарни ежедневни задачи, като наред с това става агресивна и страда от тежки тазоворезервоарни нарушения. Твърди се, че състоянието на ответницата прогресивно се влошава през последните пет години, като към момента същата не е в състояние да се грижи за себе си в ежедневието и изцяло е зависима от грижите на молителката. Според молителката в интерес на ответницата е да бъде поставена под пълно запрещение за се охранят нейните интереси.

            В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по молбата Р.А.В..

Молителката се явява лично и чрез пълномощника си адвокат А. поддържа подадената молба.

            Ответницата не изразява становище по основателността на молбата.

            Окръжна прокуратура – * чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на молбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предпоставките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение са две и същите следва да са налице комулативно – лицето следва да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да се грижи за своите работи /юридически критерий/.

Съгласно разпоредбата на чл. 336 ал. 1 ГПК поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

            Не се спори между страните, а се установява от представеното по делото в заверен препис удостоверение за раждане на молителката издадено въз основа на акт за раждане № 2292/02.12.1970 г. от ОбНС – *, че молителката е дъщеря на ответницата.

            Установява се от представените по делото писмени доказателства – етапна епикриза, изд. от НК при УМБАЛ – *, епикриза ИЗ № 3973/157/06.02.2013 г., издадена от НК при  УМБАЛ – *, ЕР на ТЕЛК № 613/036/20.02.2018 г., издадено от ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ – *, че ответницата страда от заболяванията –

„ограничена атрофия на главния мозък“ и придружаващи заболявания: МСБ, ХСБ ІІІ ст., ИБС, спастичен колит, язва на дванадесетопръстника, артрозна болест.  Установява се, че за заболяването на ответницата „разстройство на личността и поведението, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък“, считано от 20.02.2018 г. безсрочно й е определена 91 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ.

            На изследване подлежи обстоятелството дали с оглед заболяванията си ответницата разбира свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи в защита на своите и на близките си интереси.

            При разпита на ответницата, който се проведе в дома й, същата не показа, че разбира въпросите на съда относно самоличността и възрастта й. Поведението на ответницата като цяло не показа, че е възприела присъствието на непознати хора в дома й, че разбира целта на провеждане на производството и на разпита й по делото, които й се обясниха от съда преди започването на разпита.

            Установи се от заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н.Л., което не се оспори от страните и като безпристрастно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че ответницата страда от „деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало“ с давност на интелектуално–паметовия упъдък от преди 5 години, с прогресираща динамика,  като интелектуалното снижение е от глобарен тип с ъс загуба на изработените в миналото навици и умения /вкл. за самообслужване/ и невъзможност за извършване на ежедневните задачи, които преди е изпълнявала постоянно и без затруднения. Вещото лице установява, че ответницата е стадий на болестта, при която е загубена способността за устно общуване, не е възможно предвижване сама и задържане самостоятелно в седнало положение, проявява безразличие към всичко и е недостъпна за вербална комуникация. Вещото лице установява, че прогнозата е небрагоприятна, настъпилите нарушения в психичното състояние на ответницата са необратими, като със съответното лечение е възможно единствено да се забави психичния разпат, по към момента вече е изключена съзнателната психична дейност. Вещото лице установява, че ответницата е физически безпомощна и не може да изпълнява и елементарните дейности и се нуждае от непрекъснато обгрижване от околните за да оцелее. Вещото лице заключава, че поради душевна болест ответницата не е в състояние да се грижи за своите и на близките си работи и интереси и да ги защитава.

Съдът съобрази противоречието на института на запрещението с европейското законодателство и приема следното: Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията, ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г.. Следва да се посочи също, че с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във всички страни – членки на съюза. С Конвенцията са установени принципни световни правни стандарти за права на хората с увреждания, като се променят класическите правни принципи относно правоспособността и дееспособността на хората с увреждания. Съгласно чл. 1 от Конвенцията хора с увреждания са „лица с тР.физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите”. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се осигурява лични избор на лицето според неговите желания и предпочитания. Считано от 07.09.1992 г. в сила за Република България е и Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи от 1963 г., ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.. В редица свои решения Европейският съд по правата на човека се е произнасял във връзка с установени нарушения на конкретни права на поставените под запрещение лица. С препоръка № R/99/4 от 23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита на интересите на лицето.

            Институтът на запрещението по българското право е в безспорно противоречие с принципите на европейското право, въведени с цитираните по – горе Конвенции и препоръки, както е безспорно, че дори при пряко приложение на нормите от по – висок ранг в българското законодателство липсват механизми, които да определят конкретни мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания и съществува риск при отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не се даде изобщо защита на правата на такова лице. Поставянето на ответницата под ограничено запрещение в действителност би охранило интересите й в случай, че се касае за разпоредителни сделки с имущество, тъй като назначеният попечител би могъл да окаже защита на нейните интереси и да потвърди волята й или да откаже да направи това. В ситуация обаче, в която ответницата изобщо не може да изрази воля, каквата е настоящата хипотеза, няма правен механизъм същата да бъде задължена да изрази адекватна такава, а евентуално назначен попечител не би могъл да замести нейното волеизявление и липсва правна възможност съдебна или друга институция да осигури защита на правата й. Съдът, като съобрази, че с оглед душевната болест, от която страда като последица от заболяването „деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало“ състоянието на ответницата е такова, че изобщо не разбира свойството и значението на постъпките си, а като цяло същият не може да се грижи за своите работи, приема, че са налице основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен нейните интереси.

            Водим от горното, Съдът

Р е ш и:

 

            поставя на основание чл. 5 ал. 1 ЗЛС Р. А.В., ЕГН **********,***  под пълно запрещение по молба на дещаря й А.И.Ч.,  ЕГН ********** ***.  

 

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителство при Община * по постоянното местожителство на ответницата във връзка с отразяване на настойничеството по чл. 173 ал. 2 СК в съответния регистър по чл. 174 от СК или при липса на настойник по право за назначаване на настойнически съвет и вписването му в посочения регистър.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.  

           

                                  

                                                                                               Окръжен съдия: