Р Е Ш Е Н И Е
№ 260354
гр. Сливен, 18.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І –
ви граждански състав в публично заседание на първи декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А.В. като
разгледа докладваното от председателя гр. д.
№ 401 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск
с правното си основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 9 и 11, т. 7 и т. 11 от ЗКП във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК във вр.
с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска 14677.84 лв.
В исковата молба се твърди, че с
Договор за потребителски заем с № PLUS-15356725
от 09.10.2017 г., ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на
10400.00 лв. на ответника. Сумата,
предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл. 1 от договора, което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България е изпълнил задължението си по него, а усвояването на посочената сума
ответника е удостоверил с полагането на подписа си поле "Удостоверение на
изпълнението". Въз основа на чл.3 от същия, за ответника възниква
задължението да погаси заема на 60 месечни вноски - всяка по 257.90 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и
съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в
параметрите по договора.
Твърди се, че ответникът е
преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS - 15356725 на 05.05.2018 г., като към тази дата са погасени 6 месечни
вноски. На основание чл.5 от договора вземането става изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Остатъкът по заема е в размер на 13908.00 лв., представляващ
оставащите 54.00 броя погасителни вноски към 05.06.2018 г., към която дата е
станал изискуем в пълния му размер.
Сочат, че въпреки настъпилия
падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. Изпратена е покана на адреса, който е деклариран в договора, а
съгласно чл.10 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. При
условие, че установителният иск бъде отхвърлен,
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, молят съда да
приеме, че при условие на евентуалност, предявяват осъдителен иск.
Предвид изложеното, молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника И.И. дължи на ищцовото дружество
сумата от 9672.10 лв. представляваща
главница по кредита, сумата от 4235.90 лв. представляваща възнаградителна
лихва, сумата от 769.84 лв. представляваща законна лихва за забава за периода
от 05.06.2018 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано
29.10.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира за присъждане
на направените разноски в заповедното производство и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., както
и в настоящото производство и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
При
условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, който счита, че оспорва изцяло представения иск,
като неоснователен и недоказан и моли
съда да го отхвърли.
В с.з.
ищцовото дружество не се представлява от представител
или пълномощник. С молба вх. № 265797/10.11.2020 г. от юриск.
М. се поддържа предявеният иск, като моли съда да уважи изцяло исковите
претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът се представлява от
назначения особен представител – адв. Д. ***,
който поддържа представения отговор.
Счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което моли съда да
отхвърли исковата претенция.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Между страните са налице
облигационни отношения въз основа на сключен Договор за потребителски заем №
PLUS - 15356725 на 09.10.2017 г.
Към 05.05.2018
г. ответникът е погасил 6 месечни вноски. На основание чл.5 от договора
вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Остатъкът по заема е в
размер на 13908.00 лв., представляващ оставащите 54.00 броя погасителни вноски
към 05.06.2018 г., към която дата е станал изискуем в пълния му размер.
Ищцовото дружество е подало на 29.10.2019
г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е
издадена Заповед № 3426/31.10.2019 г. за сумата от 9672.10 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски заем № PLUS - 15356725 на
09.10.2017 г., сумата от 4235.90 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.10.2022 г.,
сумата от 769.84 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 05.06.2018 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и направените разноски по ч.гр.д. № 5848/2019 г. в общ размер на 343.56 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе
изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на
ищцовото дружество
срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на иска е установяване вземането
на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от
който произтича вземането му и неговия размер и тъй като ищцовото
дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да
проведе успешен установителен иск срещу ответника. В
негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното
и оспорено право.
Предвид изложеното предявеният от ищцовото дружество положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5848/2019 г. на СлРС се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
На осн. чл.
78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски в общ размер на 712.76 лв., от които 312.76 лева д.т., адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева, 300 лева за назначения особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.И., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис
12, чрез адв. Д. ***, че ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА И.И.И., с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес:***, офис 12, чрез адв.
Д. *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: