ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. Бургас , 14.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500225 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н.В.Ц., от гр.Бургас, против
разпореждане №261008/05.04.2021г., постановено по ч.гр.дело №60/2021г. по
описа на Бургаския окръжен съд, с което е върната частната му жалба вх.
№263732/02.03.2021г.
Иска се отмяната на горното разпореждане като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се определение №8015/10.06.2013 г. на ВАС, на
което, според жалбоподателя противоречи практиката на БРС и на БОС,
изискваща от него внасянето на държавна такса от 15 лв. при обжалването на
съдебни определения и разпореждания.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и
като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на инстанционен контрол, пред компетентната да го разгледа
инстанция, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна, а съображенията за това са следните:
1
Пред Бургаския районен съд е образувано гр.д.№5310/2019г. по исковата
молба на Н.В.Ц., против „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, ЕИК
81211521, за присъждането на сумата от 840 лв.
С разпореждане №263924/19.10.2020г., постановено след влизане в сила
на определение по делото, с което е оставена без уважение молбата на Ц. да
бъде освободен от заплащане на държавна такса по исковото производство,
поради трайното му инвалидизиране, исковата молба е оставена без движение
с указание в едноседмичен срок от връчването на съобщението да заплати по
сметка на БРС такса за разглеждане на предявения иск в размер на 80 лв.,като
представи платежен документ.
Разпореждане №263924/19.10.2020 г. е обжалвано от Н.Ц. с частна жалба
272 606/19.11.20г.(подадена в срок), по която е образувано ч.гр.дело
№60/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд. С разпореждане
№260348/01.02.2021 г. по това дело съдът е констатирал, че частната жалба е
насочена против акт, който не подлежи на съдебен контрол и е постановил
връщането й на жалбоподателя.
Горното разпореждане е обжалвано от Н.Ц. с частна жалба вх.№
263732/02.03.2021г., адресирана до Апелативен съд Бургас.
С разпореждане №260760/05.03.2021 г. частната жалба е оставена без
движение и на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от връчването
да уточни искането си за защита, отправено до съда и да представи документ
за внесена по сметка на БАС такса за разглеждане на частната му жалба(от
15лв.).
В срока за отстраняване на нередовностите на жалбата, е постъпило
заявление от Н.Ц.(от 11.03.21г.), което според администриращия съд не
изпълнява дадените указания за поправка и жалбата отново е оставена без
движение със същите указания и с искане за представяне на документ за
внесена по сметка на БАС такса за разглеждането й(разпореждане
№260865/16.03.2021г.).Посоченото уточнение е прието от съда и за нередовно
процесуално действие по смисъла на чл.100а, ал.1 ГПК(съдържа обидни за
съда квалификации).
2
В срока за отстраняване на нередовностите е представено ново заявление
от Н.Ц.(от 30.03.21г.). С обжалваното тук разпореждане съдът е приел, че то
съдържа същите обидни квалификации и не изпълнява указанията за
отстраняването на нередовностите в жалбата в дадения на страната срок,
поради което е постановил връщането й на подателя.
Настоящата инстанция счита обжалваното разпореждане за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.2 ГПК вр. с чл.260 , т.4 ГПК и
чл.261, т.4 ГПК, за да бъде приета за редовна частна жалба, тя следва да
съдържа искане за защита, отправено до съда и да бъде представен документ
за дължимата за разглеждането й държавна такса, в случая-от петнадесет
лева, съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси, която се събира от
съдилищата по ГПК за частна жалба по граждански дела.
Въпреки неколкократното предоставяне на жалбоподателя на
възможността да отстрани нередовностите на жалбата, като посочи какво е
искането му, отправено до съда–дали желае отмяна на обжалвания съдебен
акт, неговото изменение или друго, Н.Ц. не е предприел указаното му
действие.
Освен това той не е внесъл и указаната му от администриращия съд
държавна такса.
По спора за дължимостта й: Според данните по делото, с определение
№2493/02.10.2020г. по ч.гр.д.№2151/2020г. по описа на БОС, Н.Ц. е
освободен от заплащане на държавна такса само по разгледаната в частното
производство жалба, но не и от заплащане на такси по жалби против други
актове, касаещи гр.д.№5310/19г. по описа на БРС, включително и от таксата
за разглеждането на исковата молба по същото дело. До момента частният
жалбоподател не е освободен по реда на чл.83,ал.2 от ГПК от внасянето на
държавна такса в производството по гр.д.№5310/2019г. по описа на БРС,
което да важи пред всички инстанции до приключването му, поради
непредставяне на декларация за семейно и имотно състояние по образец, за
подаването на която е бил уведомен и напътен още от първоинстанционния
районен съд, даващ му и указания да попълни такава (вж. разпореждане л.16 –
дело БРС), преди да остави без уважение искането на Ц. за освобождаване от
3
внасянето на държавна такса, на база установена с медицински документ
инвалидизация.
В контекста на конкретно въведения от жалбоподателя довод за
съобразяване на практиката на гражданските съдилища (БРС, БОС и БАС) с
Определение №8015/10.06.2013г. на ВАС, по въпроса за дължимостта на
държавна такса по съдебни дела от Н.Ц., след като е удостоверил надлежно с
медицински документ, че попада в кръга от лица, освободени от плащането й
по чл.5, ал.1,т.“о“ от ЗДТ, съдът добавя следното: Цитирана е съдебна
практика на ВАС, касаеща съдебно-административно обжалване, поради
което е неприложима по въпроса за дължимостта на държавна такса за
поставеното за разглеждане гражданско дело, но освен това тя остава
изолирана на фона на редица граждански актове, създаващи трайна практика,
изцяло отричаща приложимостта на горепосочената правна норма в случаите
на провеждани искови производства. В Определение № 256 от 10.01.2008 г.
на ВтАС по в. ч. гр. д. № 574/2007 г., ГК, II-ри с-в, Определение № 77 от
21.03.2008 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 158/2008 г., ГК, Определение от
17.03.2008 г. на ОС-Велико Търново по в. ч. гр. д. № 332/2008 г., ГК, и
Определение № 494 от 16.11.2007 г. на ОС - Велико Търново по гр. д. №
1061/2007г., които този съд споделя, е изрично възприето, че
освобождаването от д.т. по чл.5, б.“о“ от ЗДТ не се отнася до държавните
такси, дължими по искови производства, а освобождава от заплащането й
посочените в хипотезата на нормата лица, сред които са лицата с увреждания,
какъвто е Ц., но само в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в
друго, от една специалност или форма на обучение в друга, по здравословни
причини, установени със заключение на медицинска комисия. В този смисъл
са още:Определение № 90 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3504/2014 г., II
т. о., ТК, както и Определение № 863 от 20.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6483/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 228 от 7.06.2012 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 213/2012 г., II г. о., ГК.
В обобщение: Настоящият съд(както и предходните съдилища-БРС и
БОС)е на становище, че жалбоподателят тълкува нормата на чл.5, б.“о“ от
ЗДТ превратно и неправилно.В случая тя не намира приложение.Безспорно
доказаното увреждане и степен на неработоспособност на ищеца, не е
самостоятелно основание за освобождаването му от плащането на държавна
4
такса в размер на 15лв. по сметка на БАС, за разглеждането на ч.жалба №263
732/02.03.21г.
Затова Ц. е следвало да заплати по сметка на БАС указаната му такса в
размер на петнадесет лева, но не го е сторил в дадения срок.
Неотстраняването на нередовностите на частна жалба №263 732/02.
03.21г. в рамките на определения срок, е основание за връщането й, както
правилно е съобразила предходната инстанция, в съответствие с разпоредбите
на чл.275, ал.2 ГПК вр. с чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
При тези констатации настоящата частна жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
С оглед демонстрираното дотук цялостно процесуално поведение на Ц.,
като ищец по гр.д.№5310/19г. по описа на БРС и като жалбоподател при
предходните обжалвания пред БОС и БАС, във връзка с внасянето на
дължимите държавни такси по делата и за да осуети подаването на нови
„каскадни“ жалби, Бургаски апелативен съд не е изискал от жалбоподателя
дължимата държавна такса от 15 лв. по частно гражданско дело №225/21г.
предварително, а следва да го осъди за заплащането й с настоящото
определение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. В. ЦВ. от гр.Бургас,
подадена против разпореждане №261008/05.04.2021 г. по ч.гр.дело №60/2021
г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. В. ЦВ. с ЕГН **********, от гр.Бургас, ул.“Т.“ №* да
заплати на Бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Бургас,
държавна такса от 15лв. (петнадесет лева) за разглеждането на частната му
5
жалба в производството по ч.гр.д.№225/2021г. по описа на БАС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6