№ 18358
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Ц.Т.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110102008 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. С. Т.,
конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса В. С. Т.,
с искане да бъде признато за установено, че дължи следните суми: 741,71 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, АДРЕС, аб. № ******* в периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г., сумата от 74,34
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 13.07.2022г., сумата от
17,58 лева, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г.,
сумата от 2,87 лева, мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 16.05.2020г. до 13.07.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 02.08.2022г., до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 41998/2022г. по описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в топлоснабдения имот, като за процесния период е консумирал
топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Поддържа, че ищецът не е доказал основния факт по делото, а
именно дали ответникът е потребявал топлинна енергия в процесния период. Счита, че
служителите на ищеца е следвало да положат нужните усилия и да достъпят до имота, за да
1
извършат нужните проверки на топломерите, за да се отчете количеството потребена вода,
период от една година бил твърде дълъг ищецът да прояви бездействие и потреблението на
топлинна енергия в процесния апартамент било калкулирано на прогнозни месечни вноски,
без да се отчита реално потребеното количество. Сочи, че основният въпрос по делото бил
дали за процесния период била потребявана топлинна енергия и дали в тези обеми, както и
от кого е била потребявана. Твърди, че ищецът не е представил и не твърди, че ответникът е
живял на адреса и е ползвал топлинна енергия. Релевира възражение за погасяване на
процесните вземания по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от
08.03.2024г. е посочил, че не оспорва предявения иск. Счита същият за основателен и
доказан.
С Определение № 4874 от 31.01.2024г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК
на мястото на починалия в хода на процеса ответник- В. С. Т., неговият законен наследник-
С. С. Т..
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед възражението на ответника в тежест на ищеца е да докаже факти и
обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
2
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е прието Заявление-декларация с вх. № Г-4746 от
04.03.2020г., подадено от В. С. Т., с което е поискано да бъде открита партида за
топлоснабдения имот- ап. 6, находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № ******- л. 15 от делото.
Приет е и Договор за наем от 20.02.2020г., сключен по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредба за
реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община, сключен с В. С. Т.. От приетия препис се установява, че Столична
община, район „Искър“ е предоставил на В. Т. за ползване под наем общинско жилище,
находящо се в гр. София, АДРЕС, състоящо се от стая, кухня и обслужващи помещения със
застроена площ от 44,20 кв.м. и жилищна площ от 18,20 кв.м. Не е посочен срок на договора.
Съгласно чл. 5, т. 3 наемателят се задължава да заплаща наемната цена, такса смет и всички
консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище. Съгласно чл. 5.4 при
подписване на договора наемателят се задължава да представи документи за открити
партиди за консумативни разноски.
Приета е и Заповед № РИС20-РД66-22/20.02.2020г. на кмета на район „Искър“, с която
на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община е настанен В. С. Т. и членовете на
семейството му в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Дружба“, жилищен
блок № АДРЕС.
От служебна бележка, издадена от Столична община, район „Искър“ на 21.02.2020г.,
адресирана до „Топлофикация София“ ЕАД, се установява, че същата е издадената на В. Т. в
уверение на това, че със Заповед № РИС20-РД66-22/20.02.2020г. е настанен в общинско
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Дружба- 2“, бл. АДРЕС, като партидата до момента
е била на В.Е.Н.. Уточнено е, че непогасените задължения следва да бъдат търсени от В.Н..
Служебната бележка е издадена да послужи пред „Топлофикация София“ ЕАД за откриване
на партида на В. С. Т. от датата на настанителната заповед- л. 21 от делото.
В писмо от 21.12.2023г. Столична община, район „Искър“ са посочили, че В. С. Т. е бил
настанен в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.АДРЕС със
Заповед за настаняване № РИС20-РД66-22/20.02.2020г., както и че лицето е обитавало
жилището до смъртта си на 31.03.2023г. като ключовете от общинското жилище са
предадени в районната администрация от брат му – С. С. Т., на 30.06.2023г.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че ответникът е бил
наемател на процесния общински имот за процесния период, настанен въз основа на Заповед
за настаняване № РИС20-РД66-22/20.02.2020г. и сключил Договор за наем от 20.02.2020г. по
реда на чл. 22, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община. Наемателите на топлоснабдения
имот са извън кръга от лица, с които облигационното правоотношение по неформален
договор за доставка на топлинна енергия възниква по силата на закона съобразно чл. 153, ал.
1 ЗЕ, поради което такова правоотношение може да възникне само при наличие на насрещни
3
волеизявления на страните за неговото сключване. Както е уточнено с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя, при топлопреносното дружество, но
не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В настоящия случай от приетия препис от договор за наем се установява, че В. Т. е поел
задължение да заплаща консумативните разходи за общинския имот /чл. 5.3 от договора/,
както и да открие партида на свое име за същия /чл. 5.4 от договора/. В изпълнение на
задълженията си наемателят е подал заявление –декларация за откриване на партида на
негово име за процесния имот на 04.03.2020г. От страна на собственика на процесния имот-
Столична община, е била издадена служебна бележка, която да послужи на наемателя пред
ищцовото дружество за откриване на партида на процесния имот от датата на
настанителната заповед.
Така описаното заявление за откриване на партида по своята същност представлява
предложение по чл. 13 ЗЗД за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, което
видно от обстоятелството, че партидата за имота е заведена на името на В. Т., респ. на
негово име са издавани съобщения към фактури и индивидуални сметки, е било прието от
„Топлофикация София“ ЕАД. В конкретния случай от приетата служебна бележка се
установява и съгласие на собственика на имота да бъде открита партида за същия на името
на наемателя- В. Т..
С оглед на гореизложеното по делото се установява по категоричен начин, че В. Т. е
живял в процесния имот в процесния период, доколкото договорът за наем е от 20.02.2020г.
/т.е. преди процесния период/, до смъртта си на 31.03.2023г. /настъпила след процесния
период/. С оглед на изричното и неоспорено изявление в заявление –декларация за
откриване на партида на негово име за процесния имот от 04.03.2020г. съдът намира, че
между страните е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия и именно В. Т. е
имал качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период и
е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане на топлинна
енергия. За неговите наследствени задължения отговаря наследникът му по закон- С. Т., като
по делото не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателствени искания същият да
се е отказал от наследството на своя брат- В. Т..
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
4
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и от документите, представени от третото лице-помагач. От
заключението на вещото лице се установява, че исковият период включва последните два
месеца на отчетен период 2019г./2020г. и целия отчетен период м. 05.2020г.-м.04.2021г.
Експертът е уточнил, че фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлинна енергия
за отопление само от сградна инсталация, а за БГВ по норма за разход на един обитател
поради липса на узаконен водомер за топла вода. Вещото лице е посочило, че топломерът,
монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки
през две години, относими към исковия период и от ежемесечните му отчети са били
приспадани технологичните разходи на абонатната станция. От заключението се установява,
че в имота няма работещи отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че стойността на
топлинна енергия за процесния имот и период е 742,55 лева, в която не са включени лихви за
просрочено плащане и стари задължения, ако има такива, междинни погасявания и суми за
дялово разпределение за топлинна енергия.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма данни за извършени
от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Експертът е
посочило, че с изравнителните сметки за възстановяване съобразно месеците на
осчетоводяване не са погасявани задължения извън процесния период. Вещото лице е
посочило, че съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период,
утвърдени от КЕВР, общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия, възлизат на
741,71 лева /прогнозни фактури 758,25 лева + изравнителни сметки 4 лева- разлика цена
20,54 лева/. Били начислени и незаплатени и суми за услуга дялово разпределение в общ
размер от 17,58 лева.
Относно стойността на топлинна енергия съдът намира, че вещите лица по двете
заключения са дали почти идентична стойност като разликата от 0,84 стотинки е резултат от
извършено аритметично действие- закръгляне. С оглед на което приема, че стойността на
доставената топлинна енергия за процесния имот и период при спазване на принципа за
диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, е 741,71 лева.
Така по делото е безспорно установено, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 741,71 лева, като не се
установява сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия
на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
5
процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 17,58
лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 74,34 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
претендирания размер от 74,34 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявения иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020г.- 13.07.2022г. следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
6
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /02.08.2022г./ не са налице погасени по давност вземания. Това е така защото
вземането за м.03.2020г. е станало изискуемо на 22.07.2020г. с изтичане на 45-дневния срок,
считано от 01.04.2020г. и удължаване на давностния срок с 2 месеца и 7 дни, през който не е
текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП. Поради което към датата на подаване на
заявлението не е бил изтекъл приложимия давностен срок.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.03.2020г. е възникнало на 01.04.2020г. и давността за него е следвало да изтече на
01.04.2023г. След удължаване на давностния срок с два месеца и седем дни се установява, че
давността за вземането изтича на 08.06.2023г. /след датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК/.
Поради което предявените искове за дължимост на цена на топлинна енергия, дялово
разпределение и лихва върху главницата за топлинна енергия са изцяло основателни. Както
беше посочено, в хода на производството е конституиран законният наследник на В. Т.- С. Т.,
който не твърди и не ангажира доказателства да се е отказал от наследството на своя брат,
поради което предявените искове следва да бъдат уважени спрямо него.
Следва да бъде отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение в общ размер от 2,87 лева за периода от 16.05.2020г. до 13.07.2022г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но както
първоначалният ответник, така и новоконституираният ответник са били представлявани от
особен представител, поради което не са сторили разноски. Заповедта за изпълнение е била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса
в размер от 25 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, тоест
7
общо 75 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер от 74,74 лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75
лева, депозит за СТЕ и ССчЕ в общ размер от 600 лева, депозит за особен представител на
В. Т. и С. Т. в общ размер на 500 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева,
тоест общо 1275 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 1270,62 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. С. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото
на починалия в хода на процеса В. С. Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните
суми: сумата от 741,71 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № ******* в периода от
01.03.2020г. до 30.04.2021г., сумата от 74,34 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 13.07.2022г., сумата от 17,58 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-
02.08.2022г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 41998/2022г. по описа на СРС, 25-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 2,87 лева, мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2020г. до 13.07.2022г.
ОСЪЖДА С. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74,74 лева, представляваща
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от
1270,62 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9