РЕШЕНИЕ
№ 1590
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502314 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№22726/01.09.2022г.
депозирана от М. Я. Я. ЕГН:********** с адрес: гр. ***, чрез особения и
представител адв.В. П. против Решение №260396 от 07.07.2022г.
постановено по гр.д.№14429/2020г. по описа на ПРС, десети гр.с, в частта с
която се признава за установено, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД, съществуването на вземането на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Шести септември” № 250 против М. Я. Я. ЕГН:********** с
адрес: гр. *** за сумите: 1193,34лв./хиляда сто деветдесет и три лева и 34ст./
– главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот
находящ се на адрес гр. *** за времето от 26.02.2017г. до 26.02.2020г.; сумата
53,46 лв./петдесет и три лева и 46 ст./, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за времето от 26.02.2017г. до 26.02.2020г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2020г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед № 168/02.03.2020г. по
1
ч.гр.дело №246/2020г. на Пловдивски районен съд. С постановеният съдебен
акт в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, е присъдена сумата
от 143,50 лв деловодни разноски в първоинстанционното производство и
сумата 65,57 лв., представляваща разноски, сторени в производството по
ч.гр.дело №246/2020г. по описа на Пловдивския районен съд.. Решението в
посочената част, се обжалва като неправилно, необосновано, постановено
при неправилно тълкуване на събраните доказателства и в нарушение на
материалния закон. Моли се настоящата инстанция да отмени
първоинстанционният акт, като вместо това постанови друг, с който да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, чрез процесуалния и представител юрисконсулт Х. Х. оспорва
жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора.
Моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като
правилен и законосъобразен. Претендира разноски - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана
по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
в периода 22.10.2012г. - 14.02.2020г. осъществил услуги по доставяне на
питейна вода и отвеждане на канални води в обект на ответника, находящ се в
гр.***. Стойността на предоставените услуги възлиза на 1490,99 лв., върху
която главница се дължи обезщетение за забава в размер на 88,19 лева за
периода 31.12.2012г. – 31.02.2020г. За претендираните суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът възразил,
поради което за ищцовото дружество е налице правен интерес да установи
съществуването на вземането.
2
Ответницата, чрез особения и представител оспорва иска. Възразява, че
не са налице доказателства ответницата да е собственик на имота и
съответно да е потребител на водопроводни и канализационни услуги,
поради което не дължи претендираните суми. Оспорва размера на вземането,
като твърди, че част от него е погасена по давност.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните е доказано
облигационно правоотношение. Ответницата има качеството на потребител
на ВиК услуги за претендирания период по отношение на сочения обект,
давностния срок не е изтекъл по отношение на част от претендираните
вземания - за периода от 26.02.2017г. до подаване на заявлението на
26.02.2020г., поради което е уважил иска за този период, ведно с
обезщетение за забава.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира,
че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради
което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция. След преценката им, настоящият съдебен състав изцяло споделя
направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради което на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
акт.
За пълнота с оглед наведените в жалбата оплаквания, следва да бъде
отбелязано следното:
Спорът се свежда до това, дали ответницата има качеството на
потребител и съответно като такава дължи ли претендираните суми за
периода от 26.02.2017г. до подаване на заявлението на 26.02.2020г., ведно
със обезщетение за забава върху главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и чл. 8 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
3
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите
се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които се публикуват в
един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им. По делото е безспорно,, че ищцовото дружество е В и К
оператор за територията на област Пловдив, както и че дейността на същото
се осъществява въз основа на Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение
от 11.08.2014 г., които са в сила за всички потребители от областта.
Според § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В настоящия случай
от събраните по делото писмени доказателства, включително и от изпратена
до ответницата покана за доброволно плащане през 2020г. за задължения към
ищцовото дружество, която покана лично е получена от последната на адреса
на водоснабдения имот, без да се постъпили каквито и да е било възражения
от Я., обосновават извода, че ответницата се явява ползвател на имота през
процесния период и като такава същата е носител на задължението за
заплащане на доставена на питейна вода и отвеждане на канални води в
обект, находящ се в гр.***.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора. По смисъла на ал.4 от
същата разпоредба, отчетните данни по ал.2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Според чл. 23, ал. 4 от ОУ
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните от отчета. Видно от данните по делото, на името на
ответницата е открита партида, а отчетът в процесния имот е извършван по
показанията на монтираното в имота измервателно устройство, фигуриращо в
картотеката на дружеството под №13301745914, като в карнетите е
отбелязана дата и подпис на абоната или негов представител. Отчетените
количества вода са фактурирани по описаните по делото фактури.
Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извода, че
4
ищцовото дружество е доставило, а ответницата е ползвала В и К услуги в
отразените в фактурите обеми, поради което исковата претенция за периода
от 26.02.2017г. до 26.02.2020г. се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена. Основателна е и акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия потребителите са длъжни да
заплатят дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок
след датата на фактуриране, а съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното
количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща
законна лихва съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Установено е, че размерът на
дължимото обезщетение за забава плащането на главницата е 53.46 лева за
периода 26.02.2017г. до 26.02.2020г., поради което претенцията като
основателна следва да бъде уважена в посочения размер.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи, поради което решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, до
размера посочен от въззиваемото дружество съгласно представения списък,
а именно сумата от 200лв, представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260396 от 07.07.2022г. постановено по гр.д.
№14429/2020г. по описа на ПРС, десети гр.с, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Я. Я. ЕГН:********** с адрес: гр. ***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр..Пловдив,
бул.“Шести септември“ №250, сумата в размер на 200.00лв / двеста лева/, направени
пред настоящата инстанция разноски.
В необжалваната част, Решение №260396 от 07.07.2022г. постановено по гр.д.
5
№14429/2020г. по описа на ПРС, десети гр.с, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6