Определение по дело №708/2022 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви на определение № 821/25.08.2022 г. по ЧНД №708/2022г.
по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба от осъдения Н. Д. К., ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода за срок от десет години, наложено по
НОХД № 47/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
В съдебно заседание представителят на началника на затвора – гр.
Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй
като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл.
70, ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето
поправяне.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава
заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.
Назначеният служебен защитник на осъдения К., адв. Красимир
Кацарски от АК – Бургас, поддържа, че в случая са налице законовите
предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагане на института на условното
предсрочно освобождаване, като излага съображения в подкрепа на заявената
позиция, и пледира за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване на
подзащитния му.
Осъденият Н. Д. К. заявява, че желае да бъде условно предсрочно
освободен, защото няма кой да гледа децата му. Посочва, че жена му работи
за малко пари и той иска да й помага, и да си види децата.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:
Лишеният от свобода Н. Д. К. е роден на **** г. в гр. *** и е с
регистриран адрес в с. ***, общ.***, обл.***, ул. „**“ № *. Той е ***, ***
гражданин, **, ***, и е с ЕГН **********.
С присъда № 9/07.03.2018 г. по НОХД № 47/2018 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Сливен, Н. Д.К., ЕГН ********** е бил признат за виновен
за извършено на 10.05.2017 г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115
от НК и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от десет години, което
да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е
било приспаднато времето, през което К. е бил задържан с мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от 15.05.2017 г. Присъдата е
влязла в сила от 03.12.2018 г.
За начало на изтърпяване на наложеното наказание десет години
лишаване от свобода е приета датата 12.05.2017 г., когато осъденият К. е бил
предварително задържан по наказателното производство по НОХД № 47/2018
г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, като същият е бил приведен в
1

затвора в гр. Бургас на 18.01.2018 г.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 25.08.2022
г., осъденият К. е изтърпял фактически 5 (пет) години, 3 (три) месеца и 13
(тринадесет) дни, и от работа 10 (десет) месеца и 9 (девет) дни или всичко 6
(шест) години, 1 (един) месец и 22 (двадесет и два) дни, с остатък за
изтърпяване от 3 (три) години, 10 (десет) месеца и 08 (осем) дни.
По данни от документите, приложени в затворническото досие на К.
и от справката му за съдимост се установява, че същият за първи път
изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода. Преди осъждането му
по НОХД № 47/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, К. е бил
осъждан по НОХД № 1319/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Сливен за
престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на
03/04.05.2011 г., като му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, изпълнението на което е било отложено за изпитателен
срок от три години.
При постъпването си в затвора в гр. Бургас, осъденият К. е търпял
наложеното му наказание десет години лишаване от свобода при строг
режим, съобразно постановеното с присъда № 9/07.03.2018 г. по НОХД №
47/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен. Със заповед №
149/04.08.2020 г. на началника на затвора в гр. Бургас, режимът е бил
променен от строг на общ.
В корпуса на затвора осъденият К. е работил в бригада „Хамути“ и
като „гледач на служебно куче“. През месец декември 2020 г. е бил спрян от
работа, поради допуснато дисциплинарно нарушение. От 08.12.2020 г. е
разпределен в Затворническо общежитие „Дебелт“, където е полагал
доброволен труд като градинар, а понастоящем е трудово ангажиран като
работник на полоса.
В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от
свобода по отношение на осъдения Колев са били извършени общо четири
оценки на риска от рецидив и вреди.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била установена в
средни стойности - 65 точки, с изразени проблемни зони: отношение към
правонарушението, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение,
злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Рискът от вреди за обществото е
бил определен като среден. При последвалите две оценки на
правонарушителя е било констатирано понижаване на риска от рецидив,
съответно на 47 и на 46 точки (но отново в средни стойности). Във връзка с
подадената молба за УПО е била изготвена четвърта оценка на риска от
рецидив на лишения от свобода К., в която е отчетено повишение на
стойностите от 46 на 52 точки. Отчетеното завишение е било отразено в
зоните отношение към правонарушението, междуличностни проблеми, начин
на живот и обкръжение, като е установено, че същото се дължи на не напълно
осъзната отговорност по отношение на извършеното деяние, както и на
2

допуснато дисциплинарно нарушение, предизвикано от възникнал
междуличностен конфликт, дължащ се на необуздана емоция.
По време на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода К. е
бил награждаван седем пъти, както следва: - със заповед № 289/07.03.2019 г.,
на основание чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС със „Заличаване на наложено
дисциплинарно наказание“; - със заповед № 499/09.05.2019 г., на основание
чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС с „Извънредна хранителна пратка“; - със заповед
№ 881/02.09.2019 г., на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС с „Писмена
похвала“; - със заповед № 1275/12.12.2019 г., на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС с „Извънредна хранителна пратка“; - със заповед № 351/16.06.2020 г.,
на основание чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС с „Удължено свиждане за срок от 4
часа“; - със заповед № 677/23.09.2020 г., на основание чл. 98, ал. 1, т. 6 от
ЗИНЗС със „Свиждане с близките извън затвора за срок до 12 часа“; - със
заповед № 311/24.11.2021 г., на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС с
„Писмена похвала“.
Същевременно, спрямо осъдения К. са били наложени три
дисциплинарни наказания, както следва: - със заповед № 177/05.03.2020 г. на
началника на затвора, на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС е бил наказан с
„Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7
дни“ – за това, че е предизвикал пожар, който довел до допълнителни
имуществени щети, като на основание чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС изпълнението
на наказанието е било отложено за срок от 1 месец; - със заповед №
11/13.01.2021 г. на началника на ЗО „Дебелт“, на основание чл. 101, т. 4 от
ЗИНЗС е бил наказан със „Забрана за участие в колективни мероприятия за
срок от 1 месец“, за осъществяване на нерегламентиран контакт с друг лишен
от свобода, с който са разменили телевизор; - със заповед № 323/26.11.2021 г.
на началника на ЗО „Дебелт“, на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС е бил
наказан със „Забрана за участие в колективни мероприятия за срок от 2
месеца“, за физическа саморазправа с друг лишен от свобода.
Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно
предсрочно освобождаване на осъдения К. е отрицателно, тъй като счита, че
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, не са изпълнени в
необходимата степен. В подкрепа на това се изтъква, че мотивацията за
водене на законосъобразен начин на живот е формално заявена от К., същият
няма ясна визия за живота след освобождаването от затвора, а също и, че не
се отчита категорична мотивация за преустановяване на криминалните
прояви.
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения Н. К. не са налице всички предпоставки
по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.
70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият К. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание от десет години лишаване от
3

свобода, а именно 6 (шест) години, 1 (един) месец и 22 (двадесет и два) дни, с
остатък за изтърпяване от 3 (три) години, 10 (десет) месеца и 08 (осем) дни.
При извършване на преценката за наличието на втората
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със
своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето
поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се
направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни
промени в поведението на осъдения К., които да сочат, че същият се е
превъзпитал и поправил.
В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани обстоятелствата, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения –
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК
продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС №
8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с
оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие
спрямо него по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
срок от десет години, наложено по НОХД № 47/2018 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Сливен, настоящият съд приема, че набелязаните като план на
присъдата цели, свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен
начин на живот, все още не могат да се приемат за постигнати.
Действително за осъдения К. са налице част от обстоятелствата,
които сочат на положителна промяна у осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието, като добро поведение – същият е работил в
бригада „Хамути“ и като „гледач на служебно куче“, полагал е доброволен
труд като градинар, а понастоящем е трудово ангажиран като работник на
полоса. Наред с това К. е бил и многократно награждаван.
Не може да не бъде отчетено обаче, и то като неблагоприятна за
4

осъдения характеристика, че на 07.11.2021 г. лишеният от свобода К. е
извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се във физическа
саморазправа с друг лишен от свобода, за което със заповед № 323/26.11.2021
г. на началника на ЗО „Дебелт“ му е било наложено дисциплинарно
наказание „Забрана за участие в колективни мероприятия за срок от 2
месеца“. Същевременно така допуснатото дисциплинарно нарушение е
довело и до повишение на стойностите на риска от рецидив от 46 на 52 точки
при изготвената последна четвърта оценка на риска от рецидив на лишения от
свобода К..
Съдът отчита и оценките на риска от рецидив и вреди на осъдения
К., като за сравнително големия престой в затвора, не се констатира
съществена положителна промяна в стойностите. Посочените оценки на риска
от рецидив и вреди не могат да бъдат отчетени като трайна положителна
промяна в поведението на осъдения. Наблюдава се запазване на проблемни
зони, свързани с отношение към правонарушението, междуличностни
проблеми, начин на живот и обкръжение.
Съдът приема, че е започнал процес на положителна промяна у
осъдения, но към момента същият не може да се характеризира с трайност и
необратимост. Доказателствата, които осъденият К. е дал за превъзпитанието
и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не са достатъчни, за да
мотивират извод за наличие на предпоставките по чл. 70 от НК за допускане
на условно предсрочно освобождаване.
Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да
приеме, че осъденият К. не се е поправил трайно след последното му
осъждане за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК и не са
постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното
наказание, поради което не е налице втората кумулативно предвидена
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК. Предвид на това съдът
намери, че към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода Н. Д. К.
не следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по
отношение на него да се продължи корекционно – възпитателната работа в
условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК. В тази връзка молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Бургас: _______________________

5

Номер на акта:	821
Дата:	25 август 2022 г.
Съдия:	Яни Георгиев Гайдурлиев

Дело:	20222100200708
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 юли 2022 г.

Определение по дело №708/2022 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите