ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138
гр. В., 17.03.2023 г.
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело №
20231300500112 по описа за 2023 година
Делото е образувано по частна жалба на В. М. И. чрез адв.М.К. против
Определение №2 от 03.01.2023г. по гр.д.№1338/2022г. на ВРС, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по делото направени от
него разноски в размер на 1 500лв.
Излага оплаквания ,че неправилно съдът е присъдил разноски,тъй като
ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК,а съдът не е изпълнил
задълженията си по чл.129 и чл.130 ГПК като е следвало да се произнесе
относно допустимостта на иска и едва след това да изпрати препис от ИМ за
отговор.
Иска от съда да отмени обжалваното определение като приеме,че
молбата по чл.248 ГПК,подадена от ответника е недопустима,а при условията
на евентуалност-неоснователна.Претендира направени по делото разноски.
Ответникът по жалба „А.-Н“ЕООД не е подал отговор на частната
жалба.
От данните по делото съдът приема за установено следното от
фактическа страна.
В. М. И. чрез адв.М.К. е предявил иск с правно основание
чл.26,ал.2,предл.3-то от ЗЗД във вр. с чл.576 ГПК срещу „А.-Н“ЕООД като
1
иска да бъде прогласен за нищожен НА №182,т. I,рег. №19891н.д. №148 от
28.03.2019г.,издаден по обстоятеилствана проверка,с който ответникът е
признат за собственик на поземлен имот,подробно описан,находящ се в с.
Новоселци,общ.В. ,поради нищожност на нотариалното удостоверяване-
чл.576 ГПК и липса на изискуема от закона форма-чл.26,ал.2 ЗЗД.Твърди,че
той е собственик на процесния имот.
В изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от
ИМ и приложенията на ответника,който е подал отговор чрез адв. С. И. като е
оспорил иска и е претендирал присъждане на разноски по делото.С отговора е
представен Договор за правна помощ и съдействие,с който ответникът „А.-
Н“ЕООД е упълномощил адв. С. И. за защита по гр.д. №1338/22г. на
ВРС,изготвяне,подписване и депозиране на отговор на ИМ по
делото.Договорено е възнаграждение в размер на 1 500лв.,за която сума е
отбелязано,че е внесена в брой от упълномощителя.
С Определение №1709 от 05.11.22г. по същото дело ВРС е прекратил
производството по делото,като е приел,че ищецът не е страна по
нотариалното производство и при наличие на спор за собственост ищецът
следва да защити правата си като предяви иск по чл.124 ГПК.С това
определение съдът не се е произнесъл по разноските по делото.
Ответникът е уведомен за прекратяването на производството на
24.11.22г. и с молба от същата дата адв. С. И. като пълномощник на ответника
е подала молба по чл.248 ГПК за допълване на решението в частта за
разноските.При спазване процедурата на чл.248 ГПК ищецът е уведомен за
направеното искане и е подал становище,с което моли молбата по чл.248 ГПК
да бъде оставена без уважение.
ВРС е постановил обжалваното определение като е приел искането по
чл.248 ГПК за основателно и го е уважил.
Настоящият състав на ВОС намира изводите на ВРС за правилни.
Не се установиха твърдените от жалбоподателя нарушения при
постановяване на обжалваното определение.
Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок от ответника по делото и ВРС
е спазил процедурата при разглеждането на молбата.
Твърденията,че съдът не е спазил задълженията си по чл.129 и чл.130
2
ГПК са несъстоятелни,тъй като съдът може да се произнесе по допустимостта
на ИМ и след подаване на отговор от ответната страна,а и в хода на
производството.
В представеният Договор за правна помощ и съдействие,с който
ответникът „А.-Н“ЕООД е упълномощил адв. С. И. за защита по гр.д.
№1338/22г. на ВРС,изготвяне,подписване и депозиране на отговор на ИМ по
делото изрично е посочено,че договореното възнаграждение в размер на 1
500лв.е изплатено в брой от упълномощителя.Задължението за представяне
на списък по чл.80 ГПК е до приключване на последното заседание в
съответната инстанция и очевидно няма такова задължение да се представи
още с отговора на ИМ.
В чл.78,ал.4 ГПК изрично е посочено,че ответникът има право на
разноски и при прекратяване на производството,какъвто е настоящият случай
и правилно такива са присъдени от първоинстанционния съд.
ВРС се е произнесъл и по възражението за прекомерност на адв.
възнаграждение като се е обосновал,че предвид измененията в НМРАВ ,в
сила от 08.11.22г. минималният размер на адв. възнаграждение за такъв вид
дела е 1 500лв.
По настоящото дело няма данни ответникът по жалба да е направил
разноски,поради което такива не следва да се присъждат.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2 от 03.01.2023г. по гр.д.
№1338/2022г. на В.ски районен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3