Определение по дело №243/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 228
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20201800600243
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 09 юли 2020 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - трети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                                       КРИСТИНА ТОДОРОВА

       

след като се запозна с докладваното от съдия ТОДОРОВА ВЧНД № 243/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

         Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. П. – в качеството му на законен представител /генерален директор/ на ощетеното юридическо лице – ДП”Национална компания железопътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление ***, срещу определение на Районен съд – гр.С. от 05.05.2020 г., постановено по ЧНД № 191/2020 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от 21.04.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 6/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1189 от 2017 г. на РП гр.С..

В жалбата се излагат доводи, че атакуваният съдебен акт по своето същество не съдържа произнасяне на съда по обосноваността и законосъобразността на прекратителното постановление на прокурора, каквото е дължимо съгласно разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК. Твърди се, че без да изложи собствен анализ на доказателствената съвкупност в постановения съдебен акт, първостепенният съд е възпроизвел буквално описаната в постановлението на прокурора, фактическа обстановка, което налага извод за липса на мотиви на този съдебен акт. Претендира се също, че първоинстанционният съд въобще не е обсъдил възраженията, изложени в депозираната пред него жалба срещу прекратителното постановление, поради което се изразява становище, че атакуваното определение е немотивирано. Отделно от това, в жалбата се релевират и доводи за несъгласие с възприетите от прокуратурата и споделени от районния съд решаващи изводи за липса на доказателства за извършено престъпление по чл.343 ал.1, б.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК, както и за извършено друго престъпление от общ характер. В тази връзка се сочи, че тези изводи почиват изцяло на изготвената по делото комплексна петорна съдебна експертиза, чието заключение е необосновано. В частност, от подалият жалбата се оспорват следните експертни изводи: - че техническото състояние на недерайлиралите вагони от влаковата композиция няма отношение към произшествието; - че техническата поддръжка /плановите ремонти/ на 10 бр. вагони и локомотив № 46033.7 е провеждана в съответствие с ремонтния цикъл; - че вагоните от влак 50501 са от този тип вагони, спрямо които няма специални изисквания за натоварване и разположение на товара; - че е възможно изместване на част от товара, но количеството товар във вагона не може да доведе до дерайлиране на открития вагон серия Фалс; - че неравномерното разпределение на товара в една секция не може да доведе до опасни последици по отношение на безопасността на движението; - че в периода от 2004 г. до 03.09.2016 г. в участъка В. – Х., е следвало извършването на минимум два средни ремонта на железния път. В жалбата се прави и оплакване за липса на извършено обективно, всестранно и пълно разследване по досъдебното производство, доколкото не са били изяснение обстоятелствата, относно начина на водене на влака от машинистите, които е следвало да обърнат внимание и да реагират на безпричинното падане на скоростта на движение с 46 км/ч.; относно неправилното натоварване на дванадесети вагон на влака, което е констатирано като непосредствена техническа причина за възникване на произшествието в изготвения „Окончателен доклад”; досежно техническото състояние на дерайлиралия вагон и извършването на технически преглед на вагоните, предвиден по плана за композиране на влаковете. Предвид всички тези съображения, подалият жалбата моли да бъде отменено атакуваното определение, с което е потвърдено постановлението на прокурора от РП С. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 6/2017 г. по описа на ОСлО при СОП и делото да бъде върнато с конкретни указания за продължаване на разследването.

             С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

Досъдебното производство № 6 от 2017 г. по описа на ОСлО при СОП е било образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.343 ал.1, б.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК, на основание чл. 212 ал.2 от НПК, а именно за това, че на 03.09.2016 г., около 06,45 ч., в района на 23+600 см. от ж.п. линия с междугарие – гара В. и гара Х., при управление на подвижен железопътен състав – товарна влакова композиция с № 50501, в посока на движение от гара В. към гара Х., е нарушил правилата за движение и е допуснал по непредпазливост причиняване на значителни имуществени вреди.

В хода на разследването по така образуваното наказателно производство, няма привлечено при условията на чл.219 ал.1 от НПК в качеството му на обвиняем, лице.

С постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.С. от 21.04.2020 г. по пр. пр. № 1189/2016 г. по описа на  РП С., ДП № 6/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно производство. За да постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че анализът на съществуващата по делото доказателствена основа, води до „категорично доказана липса на извършено престъпление”, респ. на извършено друго престъпление от общ характер. В частност прокурорът е приел, че наличните по досъдебното производство доказателствени източници – комплексна петорна съдебна експертиза, показания на разпитаните по разследването свидетели, писмените доказателства, в това число и окончателните доклади от техническото разследване на ж.п. произшествието, са достигнали до категорични изводи, че дерайлирането на влаковата композиция не се дължи на субективните действия на лицата, управлявали подвижния железопътен състав; че дерайлирането на влаковата композиция не се дължи на неизправности на подвижния железопътен състав или на внезапно възникнала техническа повреда на локомотива и вагоните, респ. на неравномерно разпределение на товара по отделните вагони. Т.е. според прокурорът, при това положение, след като липсва възможност от събраните по делото доказателства да се установи причината за настъпване на произшествието, то липсва състав на извършено престъпление, се налага решаващият извод за прекратяване на наказателното производство.

         С атакуваното определение на Районен съд – гр.С. от 05.05.2020 г., постановено по ЧНД № 191 по описа на съда за 2020 г., е потвърдено изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. В мотивите си към този съдебен акт, предмет на съдебна проверка в настоящото производство, съставът на първостепенния съд не е изложил фактически анализ на доказателствения обем по делото. С неангажирани с правни съображения изводи и без каквато и да е конкретика, районният съд е обосновал и заключението си за липсата на безспорна и категорична установеност на съставомерно престъпно деяние по чл.343 ал.1, б.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК, с оглед на което е споделил и крайният извод на прокурора относно необходимостта воденото за него наказателно производство да бъде прекратено на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК.

Настоящият съдебен състав на въззивния съд, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакувания съдебен акт намери същия за незаконосъобразен – постановен в несъответствие с процесуалния закон /допуснати са съществени процесуални нарушения при постановяването му/ и необоснован /допуснато е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата/. При постановяването на своя акт, съставът на първостепенния съд не е изложил изводите си за фактите по делото - възприетата от него за доказана фактическа обстановка по делото, доколкото в този акт липсва изобщо произнасяне кои факти се приемат за доказани и безспорно установени, и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства. Събраните по делото доказателства изобщо не са обсъдени от районния съд в тяхната взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед тяхната противоречивост, и отсъства какъвто и да било анализ и оценка на всяко едно от тях. Без коментар от първоинстанционния съд са останали множеството събрани по разследването гласни и писмени доказателства, и експертни заключения – показанията на разпитаните по делото свидетели М. К., Г. М., П. Р., Н. К., С. Н., И. И., Б. Г., Е. Г., К. Й., А. Й., К. М., Г. М., И. П., М. К., Ц. Й., заключенията на изготвените петорна комплексна експертиза и допълнителна такава. Проверяваното определение на първостепенния съд съдържа единствено буквален препис на малка част от изложените от прокурора мотиви в прекратителното му постановление, а именно - формално изброяване на събраните доказателствени източници по делото и по-точно на част от тях – заключение на извършената петорна комплексна експертиза, и на възприетите от нея изводи за липсата на установеност дерайлирането на влаковата композиция да се дължи на умишлени действия на машинистите, на неизправности на подвижния железопътен състав, включен в състава на влак № 50501, на внезапно възникнала техническа повреда на локомотива и вагоните, на неравномерно разпределение на товара по отделните вагони /цитирано дословно/.  Липсва сторен от районният съд и съответно изложен фактически анализ на доказателствения обем по делото, както и излагане на съдебни доводи какви правни заключения следват от приетите констатации по фактите. Единственото изведено от районния съд правно заключение е констатацията му за законосъобразността и правилността на прекратяващото наказателното производство постановление на прокурора и следващата от това необходимост последното да бъде потвърдено, без обаче същото да е ангажирано с аргументи и каквато и да е конкретика.

Предметът на дължимата съгласно разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК съдебна проверка е убягнал от вниманието на първоинстанционния съд при извършения от него контрол на прокурорското постановление. Липсва изложен фактически и юридически аргументиран отговор на въпроса, който е същински за настоящото частно производство, а именно въпроса относно ангажирани ли са по досъдебното производство доказателства за извършено престъпление и ако такива са събрани – налице ли са доказателства за неговия автор. Позоваването от страна на първоинстанционният съд на приетите от прокурора изводи по фактите и правото, чрез буквалното им преповтаряне в съдебния акт, съвсем не означава, че този съд е изпълнил задължението си по чл.243 ал.4 от НПК – да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на прекратяващото наказателното производство постановление на прокурора. От своя страна задължението за проверка на обосноваността на един акт предполага излагане на фактически и правни съображения защо становището на прокурора, че не е извършено престъпление е вярно, респ. невярно. В контролирания от настоящата инстанция съдебен акт липсват каквито и да са мотиви по отношение на посочените по-горе въпроси, свързани с обосноваността на прокурорското постановление.

Неизпълнението на визираните в разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК процесуални задължения от районния съд, в производството по съдебна проверка на прекратителното постановление на прокурора, не позволява да бъде извършена проверка от контролиращата въззивна инстанция на действителната воля на съда и на съдържанието на взетото от него решение, като от процесуалноправна гледна точка съставлява липса на мотиви. Предвид характера на допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено единствено при ново произнасяне по същество от първоинстанционния съд в процедура по чл.243 ал.5 от НПК. Противното би означавало страните да бъдат „лишени от една инстанция по същество”, с решението на която могат и следва да получат категоричен и непротиворечив отговор на въпросите, по които първият по степен съд дължи произнасяне в рамките на посочената процедура.

Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на въззивната инстанция за отмяна на атакуваното съдебно определение и за връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на същия първоинстанционен съд.

 

 

          Воден от това С. окръжен съд

 

О  П   Р   Е  Д  Е  Л   И  :

 

ОТМЕНЯВА определение № 12006 на Районен съд – гр.С. от 05.05.2020 г., постановено по ЧНД № 191/2020 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане и произнасяне по реда на чл.243 ал.4-5 НПК от друг състав на същия първоинстанционен съд.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

         Заинтересованите страни да бъдат уведомени за изготвянето на настоящото определение.

 

        

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1/.

 

 

                                                                                                 2/.