№ 21
гр. Варна, 31.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600025 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК от
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения А. Ф. П. срещу протоколно
определение №12 от 11.01.2023г. по ЧНД №1523 по описа за 2022г. на
Окръжен съд Варна, с което му е отказано условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част на определеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8мес. по НОХД№3009/2022г. на РС Варна.
Излагат се съображения за наличие на доказателства за основателността на
направеното искане. Моли се постановеното определение да бъде отменено,
като съдът допусне условно предсрочно освобождаване.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Лишеният от свобода е започнал на търпи наказанието на 02.08.2022г.,
като към 19.01.2023г. е изтърпял 6мес. и 23дни, от които: фактически
3мес.21дни, от арест 2мес. И 20дни и от работа 12дни. Неизтърпеният остатък
от наказанието е в размер на 1мес. и 7 дни.
Едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно
1
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода“ е осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора
от наложеното наказание.В конкретния случай тази законова предпоставка по
чл.70,ал.1 от НК е налице.
Първоначалната и единствена оценка на риск на осъденото лице от
рецидив е показала стойности над средно ниво-67точки, такава е и оценката
за риска от вреди по отношение на обществото. Отчетените зони на дефицит
са: отношение към правонарушението, управление на финанси и доходи,
злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Осъденият търпи наложеното
наказание при „общ“ режим, който не е бил променян.
Поради изминалия кратък период от време не е извършена
последващата оценка на риска.
От представените писмени доказателства от затворническата
администрация се установява, че по време на престоя си в МЛС осъдения не е
наказван и награждаван. В резултат на заявено желание за полагане на труд,
същият е изведен на работа във ВРО „Шери Ю“, като по сигнал от
работодателя поради несправяне със задълженията и по молба на осъдения е
бил премеснен на по-лека работа в цеха за „Бетонни изделия“ на територията
на ЗО“Разделна“.
С него се провеждат единствено разговори и беседи, в индивидуален
формат, насочени към постигане на мотивация за водене на законосъобразен
живот на свобода.
Видно от приложеното становище на затворническата администрация
лишеният от свобода се стреми да спазва правилата за поведение и
дисциплина. Същият не проявява критичност към извършеното и декларира
само формална мотивация за промяна. Липсва стабилна мотивация за
постигане на качествена промяна. Според служителите на затворническата
админисрация, които имат пряк поглед върху поведението на осъдения,
приемане и участие в изпълнение на изготвения план на присъдата са само
формални, което осуетява реалното изпълнение на заложените в плана задачи
и корекционни цели, респ. възпрепятстват процеса на
ресоциализация.Същите са карегорични че процеса на поправяне не е
завършен и следва да продължи.
Посочените изводи се подкрепят и от експертната оценка на актуалното
2
психично и емоционално състояние на осъдения. Заключението на експерта
сочи, че заявената от него мотивация е неподкрепена с достатъчно аргументи
за промяна.
Чл.439а от НПК очертава кръгът от доказателства, които сочат за
установяване на положителна промяна в осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В конкретния случай видно от приложеното досие такава
тенденция е налице, но достигнатите резултати са без необходимите трайност
и осъзнатост. Участието на осъдения в полагане на доброволен труд,
стремежа да спазва установените правила и дисциплина сочи на една
положителна стъпка към поправянето и превъзпитанието му. В същото време
актуалната оценка на риска от рецидив и опасността за обществото остава на
средни позиции. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е
преценил, че осъденото лице не е поправило трайно своите престъпни
навици. Резултатът от започналата известна позитивна промяна е лишен от
категоричност.
Правилният подход при преценка наличието на втората предпоставка на
чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна
на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на
осъденото лице. Това е така, тъй като предпоставките за прилагане на по-лек
режим са аналогични с тези, които важат за УПО. Ето защо, обстоятелствата
на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния
ход на корекционния процес. Видно от материалите по делото, режимът на
изтърпяване на наказанието не е променян. Именно преминаването през
отделните етапи свидетелства за съзнателна промяна в личността и активна
самокорекция, чийто финал е постигане на УПО. Реализирането на
специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена, при достигане на
най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в
условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние
да докаже трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-
рано и успешно ресоциализиран.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване. За разлика от условията на изменение на
3
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по нататъшния
престой в затвора не се налага.
Отчитайки изложеното се налага извода за необходимост от
продължаване на провежданата с осъдения корекционна дейност за
затвърждаване и разширяване на процесите на позитивно развитие в
личностен план и гарантиране в бъдеще неговото законосъобразно поведение.
От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Съобразявайки изложеното, апелативната инстанция намира, че са
изпълнени само формалните условия, но не е налице втората кумулативна
предпоставка по смисъла на чл.70,ал.1 от НК. В този смисъл определението на
първоинстанционния съд е законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение №12 от
11.01.2023г.по ЧНД №1523 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна, с което
е отказано на А. Ф. П. условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част на определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
8мес. по НОХД№3009/2022г. на РС Варна, като законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4