Решение по дело №948/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по повод исковата молба на Я. З. У.- П. с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], против Министерството на вътрешните работи, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от Заповед с рег. № 8121К-5510 от 15.06.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 946/19.10.2023 г. по АНД № 1186/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2023 г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба се твърди, че със Заповед № 8121К-1241б от 21.10.2022 г., издадена въз основа предложение с рег. № 4579р-2бб1/06.10.2022 г. от директора на Института по психология- МВР, е било възложено извършване на проверка по сигнал с вх. № 457900- 418/19.09.2022 г. за допуснато от ищцата нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В хода на проверката били взети сведения от множество служители и по този начин въведените със сигнала неверни твърдения, послужили като основание за дисциплинарната проверка, станали достояние на неограничен кръг лица. Писмени обяснения били дадени и от ищцата, заемаща длъжността началник на сектор „Лаборатория- [населено място]“ в Института по психология, която заявила, че не познава подателя на сигнала И. М., съпруг на С. М.- деловодител в същия институт, а твърденията на същия представляват интерпретация на вероятни твърдения от страна на съпругата му и са неверни. Проверката приключила с обобщена справка с peг. №3286р- 20304/20.04.2023 г. До ищцата била изпратена покана за връчване на справката и същата била уведомена за възможността да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, като такива били дадени с рег. № 10бб9р-234 от 28.04.2023 г. до министъра на вътрешните работи и ДРО. След покана от министъра на вътрешните работи, на 18.05.2023 г. ищцата представила допълнително обяснение, с което отново изразила несъгласие с изложеното в справката. Независимо от това, дисциплинарно наказващият орган, съобразявайки данните от справката и събраните доказателства, приел от фактическа страна за установено, че на 19.09.2022 г., при поискване от страна на С. М. да разположи мебелите, за да е удобно да изпълнява служебните си задължения, ищцата отхвърлила молбата с остър и рязък тон, тъй като предстояло доставяне на климатици. Вследствие на този отказ М. изпитала страх и безпокойство, почувствала се е заплашена, напрегната, обидена и унизена, с което е било накърнено достойнството и споделила със съпруга си И. М., който подал сигнал до директора на Института по психология в МВР. Деянието било квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР- неспазване на т. 55, пр. 1- во от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и тъй като отклонението от изискванията на закона било незначително, било прието, че са налице предпоставките по чл. 198, ал.1 вр. ал.2 от ЗМВР и нарушението на служебната дисциплина е маловажно, поради което Заповед №8121 К-5510/15.06.2023 г. на Министъра на вътрешните работи било наложено на ищцата наказание „мъмрене“ за срок от един месец.

С влязло в сила Решение № 946/19.10.2023 год. по адм.дело № 1186/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас заповедта била отменена, поради допуснати в дисциплинарното производство съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Съдът приел, че е налице несъответствие в описанието на дисциплинарното нарушение в обобщената справка и в оспорената заповед, което не позволява адекватна защита на наказаното лице, както и че не се установяват действия/бездействия на ищцата, съставляващи дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, вр. чл. 55 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Вследствие на издадената незаконна заповед ищцата започнала да работи под огромно напрежение и да не спи добре нощем, мислейки как да отговоря на поредните обвинения, и да очаква кога ще бъде следващото изненадващо посещение на дисциплинарно-разследващия орган. Напрежението от работа се пренесло и в дома й. Започнала да боледува по-често, страдала от безсъние, синузит, бронхит, стигнах и до предраково състояние. Стресът от несправедливо отправяните към нея обвинения и търсенето на начини да запазя честта и достойнството си на почтен човек и служител на МВР повлияли в негативен план на семейството й. Баща й- бивш служител на МВР влязъл в болница с „високо кръвно налягане и прескачане на сърцето“. Съпругът й ежедневно се оплаквал от повишено кръвно налягане, докато била разследвана от ДРО. Малкото й дете беше на 3 години, стана тревожно, плачеше повече, не се отделяше от мен и започна усилено да боледува и да приема антибиотици. На родителска среща класният ръководител на [възраст] й дъщеря била информирана от класния ръководител, че детето е много изнервено и раздразнително, разстройва се от дребни неща и крещи на съучениците си. Претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди от отменената заповед за периода от датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание- 20.06.2023 г. до датата на нейната отмяна от съда- 19.10.2023 г., в размер на 20 000 лева. Приложени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който е заявено становище за неоснователност на исковата претенция, поради отсъствие на законоустановените предпоставки. По същество се иска да бъде отхвърлена исковата претенция и да бъдат присъдени разноски.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск. Ангажира доказателства. Моли да бъда уважена заявената искова претенция. Претендира разноски.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за частична основателност на исковата претенция. Не сочи доказателства.

Предявения иск за обезщетение е допустим, с оглед твърденията на ищцата за претърпени вреди от незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение.

Бургаският административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата Я. З. У.- П. заема длъжността началник на сектор „Лаборатория- [населено място]“ в отдел „Оперативна психология“ при Института по психология на МВР. Със Заповед № 8121 К-5510 от 15.06.2023 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, е наложено на същата дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, вр. чл. 55 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. С влязло в сила Решение № 946/19.10.2023 д. по адм.дело № 1186/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас заповедта е отменена.

В показанията си пред съда свидетелят Д. заявява, че проведеното дисциплинарно производство наранило професионалното и личното самочувствие на ищцата. В резултат на извършената спрямо нея проверка същата стигнала до „доста тревожно състояние“. Посещавала психологическа група за споделяне на личен опит. Търсила помощ от свидетеля и от друг служител на Института по психология в София. Това състояние продължило около година, като били необходими на ищцата няколко месеца, за да излезе от по-острата фаза.

Разпитан в качеството на свидетел съпругът на ищцата Е. П. сочи, че двамата са дългогодишни служители на МВР. След от ищцата ползван отпуск по майчинство, същата се върнала на работа, но назначеният нов ръководител на Института по психология на МВР още в първия работен ден започнал да осъществява административен тормоз спрямо нея, който впоследствие прераснал и в образуване на дисциплинарното производство. Неговото образуване през м. ноември 2022 г. се отразило изключително тежко на цялото им семейство. Настъпила голяма промяна в ищцата, която започнала да изпада в спонтанни емоционални кризи- разплаквала се и се затваряла сама в стаята, като всичко това ставало пред очите на двете им деца. Ищцата започнала да боледува- вдигала високо кръвно, развила Хашимото. Това продължило до момента, в който съдът отменил наказанието.

За да се уважи исковата претенция е необходимо да се установи кумулативната наличност на визираните в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В случая тези предпоставки са налице. От гласните доказателства по делото се установява, че наложеното дисциплинарно наказание се е отразило негативно върху психическото състояние на ищцата. Същата е претърпяла неимуществени вреди, изразени в „нараняване на професионалното и личното й самочувствие“, повишаване на кръвното налягане и спонтанни емоционални кризи. Налице са и останалите предпоставки на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ- настъпилите вреди са пряко следствие от незаконосъобразен акт- заповед за налагане на дисциплинарно наказание, отменена с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразна. Поради това съдът приема, че предявеният иск за обезщетение е доказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените страдания. От друга страна, не бива да се допуска обезщетението за неимуществени вреди да бъде източник на обогатяване за увредения. Налагането на дисциплинарно наказание се отразява по различен начин върху психиката на отделните индивиди, поради което твърдените болки и страдания, следва да бъдат установени в съдебното производство с допустимите доказателствени средства. В случая те са доказани само частично от претендиращата обезщетение ищца. С издадената Заповед № 8121 К-5510 от 15.06.2023 г. на Министъра на вътрешните работи е наложено на същата най-лекото по вид дисциплинарно наказание- мъмрене за предвидения в чл. 198, ал. 3 от ЗМВР минимален срок- един месец. Заповедта е връчена на ищцата на 20.06.2023 г. и е отменена с решението по адм.дело № 1186/2023 г., влязло в сила на 19.10.2023 г., т.е. около четири месеца след връчването й (с исковата молба е въведена претенция за вреди, настъпили именно през този период). С оглед данните относно характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът счита, че сумата от 600 лева би обезщетила справедливо ищцата за претърпените неимуществени вреди. От доказателствата по делото не се установяват претърпени вреди в по-висок размер, поради което в останалата част до претендираните 20 000 лева претенцията за обезщетение се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

При неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Задължението за лихви е акцесорно и е във функционална зависимост с главното задължение. С оглед формирания извод за частична основателност на претенцията за обезщетение, съдът приема, че е основателно и искането за присъждане на законна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Според разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, вземането за обезщетение на вреди от незаконни административни актове може да се иска след отмяната им с решение на съда или е изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което незаконният административен акт е отменен. В конкретния случай съдебното решение, с което заповедта е отменена, е влязло в сила на 19.10.2023 г. От тази дата се дължи и лихвата за забава и тя следва да бъде присъдена на ищцата.

При този изход на спора, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ следва да бъдат присъдени на ищцата разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на 66.30 лева (от общо 2210 лева, в т.ч. заплатена държавна такса за производството в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение- 2200 лева).

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Я. З. У.- П. с [ЕГН] сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от Заповед с рег. № 8121К-5510 от 15.06.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 946/19.10.2023 г. по АНД № 1186/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2023 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на Я. З. У.- П. в останалата му част до претендирания размер от 20 000 лева.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Я. З. У.- П. с [ЕГН] сумата от 66.30 лева (шестдесет и шест лева и тридесет ст.), представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.