Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2622 24.06.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20051 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК ********* против Община
Пловдив, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по
чл.
410, ал.1, т.2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 12.03.2018 г. при движение по ул. „Б.
ш.” на входа на гр. П. от с. В., в близост до СБА, било реализирано
пътно-транспортно произшествие – лек автомобил марка ”Шкода Октавия”, с ДК № ..,
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат
настъпили материални щети – увреждане на предна дясна гума и лята джанта.
Между
собственика на автомобила и ищеца било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица
№ .. ., със срок на покритие 05.05.2017 г. – 05.05.2018 г. С доклад по щета,
ищецът определил обезщетение в размер на 243,35 лева. На 19.06.2018 г. чрез
банков превод същото било платено на автосервиз, извършил ремонта.
Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. Твърди с плащане на
застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане
в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от предявяване на иска –14.12.2018 г. до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва мястото на
произшествието да попада в регулационните граници на Общината, при което нямала
задължение да поддържа пътя, където се твърди да е настъпил инцидентът. Оспорва
- механизма на произшествието, както и да е налице причинна връзка с
настъпилите щети. Нямало съставен протокол за ПТП. Не било отчетено поведението
на водача, който трябвало да следи за обстановката на пътя, т.к. управлявал в
дъждовно време, при което следвало да намали скоростта и да направи маневра, за
да избегне дупката. Релевира възражение за съпричиняване. С оглед изложеното се
моли за отхвърляне на иска. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря
за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят
да е изплатил на застрахования или
на трето лице, овластено да получи плащане /респ. автомобилен сервиз, извършил
ремонт/, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера
на обезщетението.
Предвид становището на страните, на основание чл. 153,
във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 19.06.2018 г. застрахователят е заплатил
сумата от 243,45 лева на автосервиз, извършил
ремонт на МПС; към датата, на която се посочва да е настъпило събитието, е била
налице валидна и действаща застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1387/05.02.2019 г.–
л.32-33/.
Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за
застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица № ..., със срок на
покритие 05.05.2017 г. – 05.05.2018 г., ведно с общи условия, който е действал към момента
на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени
вреди в резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника не се оспорва фактът
на заплащане на дължимите вноски по застрахователния договор, поради което
следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и
първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
За настъпването
на въпросния инцидент са събрани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетеля К.М. /водач на МПС/. Той заявява, че на …. управлявал
автомобила към работното си място, като приблизително срещу СБА имало отворена
дупка в пътното платно, с ширина около 50 см. на метър и 20-25 см. дълбочина, и
остри ръбове. Тъй като валял дъжд, не могъл да я възприеме и избегне. Настъпили
вреди по предна дясна гума и джанта. Дупката не била сигнализирана или
обезопасена по никакъв начин. Уведомил застрахователя, след което щетите били
отстранени.
Дадените
показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети
от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани
доказателства.
На 13.03.2018
г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото декларации,
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В
изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил. Същите са
били определени на стойност 243,35 лева.
По делото е
прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ,
експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка,
механизмът на ПТП е свързан именно с преминаване на МПС през дупка с посочените
от свидетеля размери. Наличните щети по автомобила се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Според вещото лице, пазарната
стойност, необходима за ремонтно-възстановителните дейности, възлиза на сумата
от общо 247,77 лева. Сочи и, че пътният участък, на който е реализирано ПТП,
попада на територията на Община Пловдив.
Въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност,
съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на
посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства, от
които да се установят по несъмнен начин - мястото на произшествието и
реализирането му по описания начин, не се споделят, а и се опровергават от
събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на
събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са
налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между
механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до
застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от
експертното заключение.
Отделно,
не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения
на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова поведение на
водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно
обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било
преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се
констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
Установява се,
че с платежно нареждане на 19.06.2018 г. ищецът е платил на сервиза, извършил ремонт на увреденото
МПС, обезщетение в размер на 243,35
лева.
С оглед горното,
съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно
обезщетение в размер на търсената сума.
Налице е
основание за възникване на регресното право.
Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата
не следва от обективното качество на вещта.
Установява
се с категоричност от св. показания и заключението на САТЕ, че пътният участък,
на който е реализирано произшествието, се намира на територията на Община
Пловдив и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път
по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив
/чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително
да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да
отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото нито се твърди,
нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от
чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела
или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени
със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание
чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Налице
е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния
резултат.
Според
заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на
застрахователното събитие е 247,77 лв.
Обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече
от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на извършеното плащане, а именно 243,35 лв. Искът следва да
бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
до погасяването.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски
следва да се присъдят в полза на ищеца. Направено е съответно искане, представени
са списък по чл. 80 ГПК /л.60/ и доказателства за сторени такива в размер на: 50
лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ - 150 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Разноските от общо 500 лева ще бъдат
възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, пл. „Позитано” № 5, следните
суми: 243,35 лева /двеста четиридесет и три лева и тридесет и пет
стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт”,
по полица № ..., за причинени щети на
лек автомобил марка ”Шкода Октавия”, с ДК № …, в резултат от настъпило ПТП на ...
при движение по ул. „Б. ш.” на входа на гр. П. от с. В., в близост до СБА,
поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 14.12.2018 г. до окончателното
погасяване, както и общо 500 лева /петстотин
лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП