Р Е
Ш Е Н И Е
№
3402 05.12.2019 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд
XXXVIII - ми граждански състав
На
двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
в
открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като
разгледа гражданско дело № 6419/2019
г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано
от съдията Ковачева,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.А.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу ОД
на МВР – Бургас, адрес: гр. Бургас, ул. Христо Ботев №
46, представлявана от Р.С., с
която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1806,52 лева главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 266,55 часа извънреден труд, за периода 01.08.2016 г. –
31.07.2019 г. по възникнало между страните служебно правоотношение, по силата
на което ищецът е заемал длъжността „*“ в РУ - Айтос, ведно със законната лихва за
забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба –
01.08.2019 г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените
по делото разноски. Ищецът е изложил подробно съображенията си за основателност
на предявения иск.
Ответната Областна Дирекция на
МВР – Бургас е оспорила исковата претенция, като
са изложени подробни съображения. Посочено е, че неправилно е заявен в исковата
молба коефициент 1,143, тъй като той не е приложим в случая. Изложено е, че
положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и
заплатен. Моли се съда да отхвърли иска и присъди разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Не се спори между страните по делото, установява се и от
приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „*“ в РУ - Айтос. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е
изпълнявал дежурства по график.
Видно от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза в периода от 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. ищецът е положил 233 нощни смени, възлизащи на 1864 часа реално положен нощен
труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 2130,55
часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза
на 266,55 часа, като стойността му е 1806,52 лева. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице Д. като компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички
поставени въпроси.
При така събраните доказателства съдът намира
претенцията за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е
посочено, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за
нощен труд. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
размерът – с негова заповед,
съгласно ал. 2 от същата норма. Чл. 187, ал. 9 ЗМВР предвижда, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (ал. 6).
През процесния
период 01.08.2016
г. – 31.07.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи. В чл. 31, ал. 2 на първата от тях
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава по 0.143.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба,
в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело
№ 5450/2016 г. на ВАС, влязло в сила от 29.07.2016 г. В периода от отмяната до
издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима
е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592
и Наредба № 8121з-776 липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Това следва да се възприеме като празнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, и субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
нея при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) и 7 часа за първия.
Трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така
да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било
отчетено и от ответника, тъй като на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час
за исковия период.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143, се явява доказана
по своето основание, като за 01.08.2016 г. е приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата
част, субсидиарно – Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В тази връзка се
установи от заключението на вещото лице, че нощният труд, преизчислен с
коефициент 1.143, е 2130,55 часа. Разликата от 266,55 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно не е начислена и не е платена.
Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден
труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер от 1806,52
лева, като няма данни така претендирана сума да е заплатена на ищеца. Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен час или за част от него – между 22.00
ч. и 06.00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., но двете
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициента от 1.143, и
за същите тези нощни часове се заплаща допълнителното трудово възнаграждение за
нощен труд.
При това искът
като основателен следва да се уважи, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва от датата на подаване на исковата молба.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от съдебно-деловодни разноски в размер на 420 лева за
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Следва също така
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса
за производството в размер на 72,26 лева и 150 лева за изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: гр.
Бургас, ул. Христо Ботев № 46, представлявана от Р.С., да заплати на А.А.М., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 1806,52 лева (хиляда осемстотин и шест лева и петдесет
и две стотинки) главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.08.2016
г. – 31.07.2019 г., възлизащ на 266,55
часа извънреден труд, по възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба
– 01.08.2019 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: гр.
Бургас, ул. Христо Ботев № 46, представлявана от Р.С., да заплати на А.А.М., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет лева) за направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: гр.
Бургас, ул. Христо Ботев № 46, представлявана от Р.С., да заплати по сметка на БРС сумата от 222,26 лева
(двеста двадесет и два лева и двадесет и шест стотинки) за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, от които 72,26 лева държавна такса и 150 лева
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева