Решение по дело №506/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 159
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 23 декември 2020 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева - Георгиева
Дело: 20204410100506
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. ЛЕВСКИ , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -

Георгиева
Секретар:ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Гражданско дело № 20204410100506 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „***“
ЕООД, гр.София против М. Я. Н. от гр.Левски, с правно основание чл.79 от
ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 27.11.2015г. между "*****" ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка "*****", и ответника М.
Я. Н. бил сключен Договор за кредит №**********, по силата на който бил
отпуснат паричен кредит в размер на 300 лв., за период от 30 дни, с падежна
дата – 27.12.2015г. Твърди се, че преди сключването на договора на ответника
била предоставената изискуемата по закон преддоговорна информация –
стандартен европейски формуляр и приложимите към договора общи
условия. Кредитът бил отпуснат в деня на сключване на договора –
27.11.2015г. срещу разписка за извършено плащане. Между страните не било
уговорено начисляване на лихва за периода на отпускане на кредита. Твърди
се, че с настъпване на падежа по договора ответникът – кредитополучател не
погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора
и т.13.3 от Общите условия, кредитодателят започнал да начислява
наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен в
специалните условия на кредита с добавяне на наказателен лихвен процент за
1
просрочие.
Твърди, че до ответника били изпратени три броя напомнителни писма,
съдържащи подробна информация за просрочения кредит - актуален размер
на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Въпреки
отправените покани ответникът не погасил задължението си.
Ищецът твърди, че на 23.11.2018г. "*****" ЕООД, в качеството си на
цедент, сключил с "***" ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания с №ВGF-2018- 033/23.11.2018 г. По силата на
Договора цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор
№**********, в общ размер на 776,04 лв., от които: главница - 300,00 лева;
неустойка (наказателна лихва) - 446,04 за периода от 28.12.2015 г. до
22.11.2018г.; отписани такси за събиране (3бр. изпратени писма) – 30,00 лв.
Структурата на вземането била подробно описана в Приложение №1, което
било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът
бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и
в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД "***" ЕООД изпратил до
посочения в договора за кредит адрес уведомление за цесия с препоръчана
писмовна пратка чрез "Български пощи" ЕАД, която била получена лично на
14.12.2018г. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба
задължението по договора за кредит не било погасено.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на "***" ЕООД сума в
размер на 300 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника - лично, с
указания, че в случай, че не представи в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за гледане на
делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение.
В законоустановения срок по делото не е депозиран отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява.
Представя писмено становище, в което е направено искане за постановяване
2
на неприсъствено решение спрямо ответника.
Ответникът, редовно призован за проведеното съдебно заседание, не се
явява, без да е изразил становище по правния спор и да е направил искане за
гледане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Същият не е депозирал писмен
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се е явил в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие. С връченото му разпореждане по реда на чл.131 от ГПК, на
ответника изрично са указани последствията по чл.238 от ГПК. Същите
указания са дадени на ответника и с призовката за насроченото открито
съдебно заседание. Ищецът е направил своевременно искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съвкупната оценка на представените с исковата молба писмени
доказателства води до извод, че съобразно изложените от ищеца фактически
твърдения, предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид на изложеното, на основание чл.239, ал.1, във вр. с чл.238, ал.1
от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение с което да осъди
ответника да заплати на "***" ЕООД сума в размер на 300 лв.,
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед на изхода на спора, ответникът следва да бъдат осъден да
заплати на ищеца и направените от последния разноски, а именно сума в общ
размер на 150 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът на основание чл.239 от ГПК

РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.86 от
ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД М. Я. Н., ЕГН:**********, с адрес: *****, да заплати
на „***” ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от Р.В. – управител, сумата в размер на 300 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит №**********/27.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.09.2020г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК М. Я. Н.,
ЕГН:**********, с адрес: *****, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Р.В. – управител,
сума в размер на 150 лв., представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4