Р Е
Ш Е Н
И Е
30.11.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 297 2 0 2 1 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на трети ноември 2 0 2 1 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Светла Кърлова и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Н.А.Х.Д. № 292 по описа на КнАдмС за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, чрез директора Ч.К.обжалва Решение № 260197 от 05.07.2021 г. на Районен съд - Кюстендил по Н.А.Х.Д. № 126 по описа на същия съд за 2021 г.
Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на КРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като са налице и основанията предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК –допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на делото. Решението на КРС се обжалва и в частта за разноските, които счита за прекомерни и моли същите да бъдат намалени до предвидения минимум в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Ответникът по касационната жалба се представлява по делото от адв. Светлана К, която счита касационната жалба за неоснователна. Моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
Заключението на прокурора е, че решението на КРС е правилно и обосновано, а касационната жалба намира за неоснователно по изложените в нея съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на КРС по Н.А.Х.Д. № 126/2021 по описа на същия съд за 2021 г. С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление № 42-0002517/11.12.2020 г. на Директора на РД “АА” гр. София, с което е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева, на основание чл. 104 ал. 7 предл. последно от ЗАвт.П на „Т.“ ООД, ЕИК ********* с адрес на управление ***, представлявано от управителя Ж.А., за нарушение по чл. 91в т. 2 предл. второ от ЗАвтП.
Наказателното постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН серия А, № 283902/03.12.2020 г. срещу „Т.“ ООД, ЕИК ********* с адрес на управление ***, представлявано от управителя Ж.А., за това, че на 03.12.2020 г. около 13.30 часа, в сградата на ОО „АА“ в гр. Кюстендил, пл. „Ген. Иван Колев“ № 1, при извършена тематична проверка в изпълнение на Заповед № РД-12-953/03.12.2020 г. и попълнен Констативен протокол от 03.12.2020 г., превозвача „Т.“ ООД, притежаващ лиценз на Европейската общност № 6070/08.08.2020 г. за международен превоз на товари за чужда сметка не представя информация, извлечена от картата на водача Г.А., в цифрово криптиран формат „DDD“ за периода от 28.08.2020 г. до 15.10.2020 г., през който е управлявал влекач ***с рег. № ***, собственост на превозвача, оборудван дигитален тахограф, видно от извлечена инхормация от паметта на дигиталния тахограф, като за описания по-горе период превозвача е надлежно уведомен с известие № 12-00-00-1176/7/13.11.2020 г., връчено на ръка на 18.11.2020 г. в 14.00 часа на Павлинка Любенова Михалкова – упълномощен представител на фирмата превозвач.
Нарушението е установено при проверка извършена на 03.12.2020 г., като АУАН е съставен на същия ден. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 91в т. 2 предл. второ Закона за автомобилните превози. Актът е връчен на М.Л.Г - упълномощен представител на фирмата превозвач на същата дата, като в графата за възражения е вписано цитирам: „Информацията ще бъде представена в 10 дневен срок. Забавянето е поради извънредната епидемична обстановка.“ Въз основа на АУАН е издадено НП № 42-0002517/11.12.2020 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв., на основание чл. 104 ал. 7 предл. последно от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 91в т. 2 предл. второ от ЗАвтП.
Първоинстанционният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, при липса на пълно, ясно и точно описание на нарушението, непосочване на обстоятелствата, при които е извършено същото, както и при несъответствие на съставомерните факти в описанието на деянието и приложената законова разпоредба, поради което е отменил издаденото НП.
Кюстендилският административен съд, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК решението на КРС ще бъде потвърдено.
Основен принцип в административнонаказателното право е принципът на законоустановеност на административните нарушения и наказания. Административно нарушение съставлява само онова деяние, чийто състав е уреден в закон или указ – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. От този принцип следва извода, че в актовете, чрез които се установяват извършените нарушения и се налагат санкции за тях, т. е. в АУАН и НП, нарушението следва да бъде описано със своите съставомерни признаци. Неизпълнението на това изискване представлява съществено нарушение на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като го лишава от възможността да узнае за какво конкретно административно нарушение му е наложена санкцията.
В случая позитивните задължения на превозвачите, какъвто е и ответника, във връзка с работата на дигиталните тахографи, са уредени в чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП. Според тази норма превозвачите са "... длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи - информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача". При уреждане на белезите от обективната страна на нарушението санкционната норма на чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП не просто препраща към чл. 91в т. 2 от ЗАвПр, а самостоятелно установява две форми на изпълнителното деяние на предвиденото с нея административно нарушение. Предвидената санкция се налага на превозвач или лице, извършващо превози за собствена сметка, който не съхранява разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи. Очевидно е, че втората форма на изпълнителното деяние се изразява не в простото непредоставяне на посочените документи при проверка, което може да се дължи на различни причини, а в отказ те да бъдат предоставени, т. е. в категоричното волеизявление от страна на последния да изпълни задълженията по закон. По този начин (чрез посочване на съставомерното поведение на превозвача -"... не предоставя информация за проверка... ") нарушението е неправилно квалифицирано от административнонаказващия орган, а именно по чл. 104 ал. 7 предл. последно от ЗАвтП. От представените с административната преписка доказателства, а и от събраните такива писмени и гласни може да се направи обоснован извод, че наказващият орган, в нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, не е установил по несъмнен начин извършването на нарушението, като в конкретния случай не се установява ответникът да е отказвал да предостави посочената в НП информация от паметта на дигиталния тахограф на контролните органи.
Настоящата съдебна инстанция не споделя възраженията на касатора в частта за разноските. Правилно въззивния съд е присъдил съдебни разноски в размер на 370 лв. на основание чл. 13 ал.2 във вр. с чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се явява и предвидения в разпоредбата минимум.
С оглед изхода от делото и съобразно представените доказателства за сторени съдебни разноски ИА „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на „Т.“ ООД разноски в размер на 370 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение на КРС № 260197 от 05.07.2021 г. на Районен съд - Кюстендил по Н.А.Х.Д. № 126 по описа на същия съд за 2021 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК ********* с адрес на управление ***, сумата в размер на 370 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: