О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 34
28.01.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №45 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.267 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№36875/13.12.2018г. от Държавата, представлявана от МРРБ, подадена чрез пълномощника Е.Д. – началник отдел „ПАК“ в Областна администрация-Пловдив, против Решение №1449 от 26.11.2018г., постановено по гр.дело №2896/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е уважен предявения спрямо нея установителен иск за право на собственост върху реална част от поземлен имот. Решението се обжалва с конкретни доводи за неправилност и се претендира да бъде отменено и иска отхвърлен по същество. С жалбата е заявено доказателствено искане в хипотезата на чл.266,ал.2,т.1 от ГПК и в потвърждение на изложените с нея правни доводи за назначаване на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инженер-геодезист, което да отговори на въпросите: какъв градоустройствен статут е притежавал стар имот №14 по плана към одържавяването му с Акт за завземане на имота за държавен №2397/5035 от 11.09.1952г. към тази дата – включен ли е бил в урбанизираната територия, имал ли е характер на земеделска земя, тъй като в акта е записан като „нива“; да се посочи какво е било отреждането му по действащ план към 1952г. и преди одобряване на плана от 1978г., като се има предвид, че КП са се одобрявали едновременно с градоустройствените планове при действието на ЗПИНМ от 1949г.; да се посочи площта и границите на имот №14.
Въззиваемите страни М.В.Я. и И.В.Я. са депозирали чрез пълномощника им адв.Н.А. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски. Възразили са по доказателственото искане на жалбоподателя като процесуално недопустимо по чл.266 от ГПК и поради това, че поставените с него въпроси са напълно изяснени от приетите пред първата инстанция експертизи. Не са заявили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
Третото лице-помагач М У П не е депозирало отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответника; касае неблагоприятното за него първоинстнационно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът намира за неоснователно доказателственото искане на жалбоподателя. По отношение на него е налице преклузията на чл.266,ал.1 от ГПК, тъй като е могло да бъде своевременно заявено в първоинстанционното производство. Въззивната жалба съдържа оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение досежно статута на имота, но не и за допуснати процесуални нарушения, попречили за използването на исканото сега доказателствено средство или пропуск за служебно назначаване на исканата експертиза. Такива нарушения не са и налице. В производството пред окръжния съд са приети основно и допълнително заключение на СТЕ именно за изясняване статута на имота по отделните налични планове, както и писмени доказателства в тази насока. Ответникът не е оспорил заключенията и не е поискал изготвяне на допълнително или повторно заключение. При тези обстоятелства искането следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Държавата, представлявана от МРРБ, за допускане на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инженер-геодезист, което да отговори на въпросите: какъв градоустройствен статут е притежавал стар имот №14 по плана към одържавяването му с Акт за завземане на имота за държавен №2397/5035 от 11.09.1952г. към тази дата – включен ли е бил в урбанизираната територия, имал ли е характер на земеделска земя, тъй като в акта е записан като „нива“; да се посочи какво е било отреждането му по действащ план към 1952г. и преди одобряване на плана от 1978г., като се има предвид, че КП са се одобрявали едновременно с градоустройствените планове при действието на ЗПИНМ от 1949г.; да се посочи площта и границите на имот №14.
НАСРОЧВА делото за 25.02.2019г.-10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпратят преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: