РЕШЕНИЕ
№ 260045 ,
15.02.2021г., гр.Исперих,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на деветнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Наталия Тодорова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 688 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова
молба вх.№ 3601/ 02.09.2019г. от
„Теленор България“ ЕАД град София адрес
град София, район Младост, жк „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда
6, чрез пълномощник адвокат
В.Н., с която молят да бъде прието за установено по отношение на ответника Т.Д.А., ЕГН – ********** ***, че същата им дължи сумата 107.96/сто и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ представляваща
главница на задължения за незаплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги по договор за мобилни услуги с
предпочете номер ++359*********, законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 305/
2019г. по описа на РС - Исперих в съда – 17.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се заплащането и на разноските по
заповедната процедура и настоящото исково производство. В исковата молба ищецът
разказва, че се намира в договорни отношения с ответната страна по силата на
сключен помежду им Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
от 22.12.2016г., който е бил със срок 24 месеца. По този договор месечният
абонамент е бил в размер на 24.99лв. и 36.01%
Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. По този договор А. не
изпълнила задълженията си за заплащане на месечната такса и ползвани услуги за
отчетен период 22.12.2016г. до 19.02.2017г. в общ размер на сума 107.96лв. За
посоченото задължение са издадени два Броя фактури – първата от 21.01.2017г. и
втората от 20.02.2017г. Поради
неизпълнението от страна на длъжника на поетите задължения по Договора за
мобилни услуги ищецът – кредитор подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като във връзка с него било образувано ч.гр.дело №
305/ 2019г. по описа на РС – Исперих, по което е издадена Заповед за изпълнение
срещу ответницата за описаната горе сума.
Предвид обстоятелството, че ответницата не е била намерена на известните по
делото адреси и уведомяването и за заповедната процедура е извършено по чл.47,
ал.5 от ГПК, съдът е указал на кредитора предявяване на установителен иск за
вземането, което той сторил своевременно в настоящото производство. Ищецът моли
искът да бъде изцяло уважен. Представя писмени доказателства, които моли да
бъдат приети по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особеният представител на ответницата Т.А. –
адвокат А.М.. Същият счита искът за допустим, като сочи че по основателността
ще вземе становище след събиране на доказателствата по делото. Не възразява
срещу направените доказателствени искания. Не заявява собствени искания по
доказателствата.
В
съдебно заседание не се явява представител на ищеца.
Особеният
представител на ответницата Т.А., адвокат А.М. поддържа писменият отговор. Моли
да се постанови съдебен акт по вътрешно убеждение на съда. Моли алтернативно да
се отхвърли претенцията ако съдът счете, че е изтекла давност или длъжникът
реално не е ползвал тези услуги.
Съдът, след като се
запозна с представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка : Страните се намират в договорни отношения по
силата на сключен между тях Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
от 22.12.2016г., който е бил със срок 24 месеца. По този договор месечният
абонамент е бил в размер на 24.99лв. и 36.01%
Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. По този договор Т. А. не изпълнила задълженията си за заплащане
на месечната такса и ползвани услуги за отчетен период 22.12.2016г. до 19.02.2017г.
в общ размер на сума 107.96лв. За посоченото задължение са издадени два Броя
фактури – първата от 21.01.2017г. и втората от 20.02.2017г. Поради неизпълнението от страна на длъжника
на поетите задължения по Договора за мобилни услуги ищецът – кредитор подал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като във връзка с него
било образувано ч.гр.дело № 305/ 2019г. по описа на РС – Исперих, по което е
издадена Заповед за изпълнение срещу ответницата за описаната горе сума.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че задължението на
ответницата Т.А. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
за използвани услуги през отчетният период от 22.12.2016г. до 19.02.2017г. по Фактура
№ **********/ 20.01.2017г. и Фактура № **********/ 20.02.2017г. е в размер на
107.96лв. Първата фактура била на стойност 76.20лв., по която има частично
плащане на 4.00лв., а втората фактура била на стойност 35.76лв.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Договорът за услуга
срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника.
По делото не е
спорно, а и от представеният договор за мобилни услуги, се установяват
възникналите облигационни правоотношения между страните. Съдът приема, че
представените издадени данъчни фактури, макар и едностранно съставени от ищеца
и неподписани от ответника, при условие, че не са оспорени от последния,
доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е
представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги за мобилни
номера за отчетен период (негова е доказателствената тежест),
поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на ищеца в
този размер.
Безспорно по делото
се доказа, че страните се намират в договорни отношения, като ответницата е
поела задължение да заплаща на ищцовото дружество ежемесечна абонаментна такса
за ползване на мобилен номер ++359*********, както и
стойността на провежданите разговори. Не е изпълнила това свое задължение за
отчетният период от 22.12.2016г. до 19.02.2017г. По тази причина правилно и
законосъобразно са и били начислени суми за плащане в общ размер на 107.96лв.
по двете издадени от ищцовото дружество фактури. Ответницата дължи посочената
сума, тъй като е ползвала мобилните услуги.
С оглед изхода на
делото на ищцовото дружество на осн. чл.78, ал.1 от ГПК се следват сторените по
делото разноски в размер на 475.00лв. включващи: заплатена държавна такса за
исковото производство в размер на 25.00лв., възнаграждение за особен
представител в размер на 150.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
300.00лв. Следват се също така и разноските по заповедната процедура -
сумата 25.00 лв. -
заплатена държавна такса за образуване на делото и 360.00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.А., ЕГН – ********** ***, че същата
дължи на „Теленор
България“ ЕАД град София адрес град София, район Младост, жк
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адвокат В.Н. сумата 107.96/сто и седем лева и деветдесет
и шест стотинки/
представляваща главница на задължения за незаплатени месечни абонаментни такси
и използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.дело № 305/ 2019г. по описа на РС - Исперих в съда – 17.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т.Д.А., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“
ЕАД град София чрез пълномощник адвокат В.Н. за
разноски по ч.гр.дело № 305/ 2019г. по описа на РС – Исперих сумата 25.00
/двадесет и пет лева/ - заплатена държавна такса за образуване на делото и
360.00 /триста и шестдесет лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК Т.Д.А., ЕГН – **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България“ ЕАД град София чрез пълномощник адвокат В.Н. за
разноски по настоящото исково производство сумата 475.00 /четиристотин
седемдесет и пет лева/ включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за
особен представител и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: