Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260084
Гр.Нови пазар,13.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно
заседание,проведено на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия
:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА
Като разгледа докладваното от съдия Радева
гр.дело №697 по описа за 2020 година,за да се произнесе,взе предвид:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл422 ал.1 във
вр.чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД и по чл.92 от ЗЗД,предявени от „Теленор България „ЕАД гр.София,чрез
пълномощника адв.З.Й.Ц.- *АК срещу Е.Б.В. ,с постоянен адрес:***.
Ищецът твърди,че между „Теленор България
„ЕАД/с предишно наименование „Космо България Мобайл“ЕАД и ответника Е.Б.В. са
сключени следните договори за предоставяне на услуги :1/Договор за мобилни
услуги №*** от ***.Съгласно договора,на клиента бил предоставен мобилен
телефонен номер ***., 2/Допълнително споразумение №***.към договора,съгласно
което влизал в сила абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса 36.99лв.с вкл.ДДС, 3/ Договор за мобилни услуги №***.,съгласно който на
клиента бил предоставен телефонен номер*** с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса 20.99лв., 4/Договор за допълнителен лизинг от ***.,който
предвиждал клиентът да получи мобилно устройство ***.Съгласно договора,общата цена на
лизинговата вещ била 491-97лв.с включен ДДС.,която лизингополучателят се
задължил да заплати на 23 месечни лизингови вноски в размер на 21.39лв.с
вкл.ДДС.Предвидено било те да се фактурират заедно с месечните вноски за
ползваните отчетни периоди мобилни услуги чрез номер ***.
Ответникът не изпълнил свои парични
задължения,начислени му в 7бр.фактури,издадени в периода м.август
2018г.-м.ноември 2018г.: фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***.,
фактура №***., фактура №***. и фактура №***.
След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги ,сключени между „Теленор България“ЕАД и ответника Е.Б.В.
по негова вина,поради изпадането му в забава,на потребителя била издадена и
фактура №***.,която включвала задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на съответния договор за мобилни услуги за номера ***
в общ размер на 52.47лв.Размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка,били уредени в чл.11 от договора от ***.
След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги ,сключени между „Теленор България“ЕАД и ответника Е.Б.В.
по негова вина,поради изпадането му в забава,на потребителя била издадена и
фактура №***..,която включвала задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на съответния договор за мобилни услуги за номера ***
в общ размер на 92.46лв.,както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за мобилно устройство ***
в общ размер на 85.56лв.с вДДС.Размерът и основанието за възникване на задължението
за неустойка,били уредени в раздел III от Допълнително споразумение №***.към договора за
мобилни/фиксирани услуги.
Предвид това,общата стойност на
неизплатените парични задължения на Е.Б.В. спрямо „Теленор България“ЕАД по
издадените фактури към сключените между тях договори,описани по-горе,била в
размер на 629.32лв.Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите
настъпила петнадесет дни след издаването й.В периода след издаване на първата о гореизброените фактури,длъжникът
не е извършвал плащания,като към момента на предявяване на иска,вземанията не
били погасени.
Поради липса на действия от ответника
,насочени към изпълнение на паричните му задължения,от страна на „Теленор
България“ЕАД било депозирано заявление по чл.410 от ГПК до НПРС,въз основа на
което било образувано ч.гр.д.№346/2020г. и била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение за част от заявените суми.
На ищеца било указано,че може да предяви
иск за установяване на вземането си,поради което моли да бъдат призовани на съд
с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата
молба,съдът постанови решение,с което признае за установено наличието на
вземане по издадената в негова полза Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№346/2020г. по описа на НПРС против длъжника Е.Б.В. ,в общ
размер на 629.32лв.,дължима се съгласно фактури №№: фактура №***., фактура №***.,
фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***. и фактура №***.,ведно
със законната лихва върху всяка от главниците,считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Препис от исковата молба и приложенията
към нея са връчени на ответника Е.Б.В. по реда на ч.47 ал.1 от ГПК,като в
указания му от съда срок,чрез назначения
му особен представител адв.Х.Н.П.,ответникът е депозирал писмен отговор на
предявения иск.Признава същия по допустимост,но го оспорва по основание и по
размер.Счита,че ищеца не е представил
доказателства за надлежно изпълнение на договора си, а именно,че е предоставил на клиента визираните в
процесните фактури услуги,че същите са вярно отчетени от измервателните
средства на доставчика на услугите и са правилно тарифирани,че са коректно
фактурирани и ответникът реално е използвал и потребил услугите.
Оспорва
искането на ищеца за присъждане на неустойка поради предсрочно прекратяване на
договора,поради липса на доказателства дали е надлежно осъществен фактическия
състав на твърдяното едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна
на ищеца,поради виновно неизпълнение от страна на ответника.Оспорва надлежното
уведомяване на ответника за предсрочното прекратяване на договора.Прави
възражение за нищожност на клаузата за неустойка при прекратяване на договора
за мобилни услуги от ***.,на основание чл.26 ал.1 пр.,3 от ЗЗД поради нарушаване
принципа на справедливост.
Моли съдът да отхвърли изцяло иска..Прави
възражение за прекомерностна претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
в заповедното производство.
В съдебно заседание за ищеца не се явява
представител.Депозира писмени бележки и моли предявеният от него иск да бъде
уважен изцяло,като му бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът се представлява от назначения
му особен представител –адв.Х.П.-*АК.Поддържа писмения отговор.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Между ищеца „Теленор България „ЕАД /с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ЕАД и ответника Е.Б.В. са сключени
следните договори за предоставяне на услуги :1/Договор за мобилни услуги №***
от ***.,като съгласно договора,на клиента бил предоставен мобилен телефонен
номер ***., 2/Допълнително споразумение №***.към договора,съгласно което влиза
в сила абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса
36.99лв.с вкл.ДДС, 3/ Договор за мобилни услуги №***.,съгласно който на клиента
е предоставен телефонен номер*** с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса 20.99лв., 4/Договор за допълнителен лизинг от ***.,който предвижда
клиентът да получи мобилно устройство ***.Съгласно договора,общата цена на лизинговата вещ е 491-97лв.с включен ДДС.,която
лизингополучателят се задължил да заплати на 23 месечни лизингови вноски в
размер на 21.39лв.с вкл.ДДС.Предвидено е те да се фактурират заедно с месечните
вноски за ползваните отчетни периоди мобилни услуги чрез номер ***.Договорите
са сключени за срок от 24 месеца.
Видно от представените от ищеца 7бр.фактури,издадени
в периода м.август 2018г.-м.ноември 2018г.: фактура №***., фактура №***.,
фактура №***., фактура №***., фактура №***., фактура №***. и фактура №***.е,че
на ответника са начислени суми за ползваните услуги ,вкл.лизингови вноски,както
следва: по фактура №***.-за периода 20.07.2018г.-19.08.2018г.- 26.88лв.,с падеж
на плащане -04.09.2018г., по фактура №***.-191-06лв.,с падеж- 09.09.2018г-, по фактура
№***.-89.51лв.,с падеж -05.10.2018г., фактура №***.,-на стойност 316.63лв.,с
падеж – 10.10.2018г., фактура №***.на стойност 319.53лв.,с падеж -09.11.2018г.,
фактура №***.на стойност 135.03лв. и падеж -05.12.2018г. и по фактура №***.на
стойност 319.53лв.,с падеж -10.12.2018г.
Във фактура №*** е начислена неустойка
предсрочно прекратяване на договори за услуги -52.47лв.,а във фактура №***-неустойка
в размер на 92.46лв.
От изготвената справка от ищеца за
извършени плащания от ответника за периода 01.07.2018г.-01.11.2018г.вкл.се
установява,че по по фактура №***.-191-06лв.същият е извършил частично плащане
на сумата в размер на 63.35лв./на 13.7.2018г./, по фактура №***.,-на стойност
316.63лв.,на 16.8.2018г.е направил частично плащане в размер на 63.35лв. По
фактура №***.-за периода 20.07.2018г.-19.08.2018г.- 26.88лв,на 17.8.2018г.е
направил частично плащане в размер на 22.00лв..По фактура №***.-89.51лв.,на 4.6.2019г.е
направил частично плащане в размер на 3.26лв.
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза,изготвена от вещото лице Н.К.,което съдът
кредитира с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено се
установява,че през периода 20.07.2018г.-24.10.2018г.“Теленор България“ЕАД е
осигурил достъп до своята електронна съобщителна наземна мрежа за телефонен
номер ***,като последният разговор е проведен на 11.09.2018г. в 5.19.35ч.След
тази дата няма потребление от телефонният номер.
За периода
20.07.2018г.-24.10.2018г.“Теленор България“ ЕАД е осигурил достъп до своята
електронна съобщителна наземна мрежа за телефонен номер ***,като последният
разговор е проведен на 30.09.2018г..в 20.12.21ч.След тази дата няма потребление
от телефонния номер.
За всяко едно действие в системата на
ищеца се води статистика ,която записва дейността на потребителите в
системата,като се събира информация за дата и начален час на действието ,избран
номер,вид на услугата,която се ползва,продължителност на разговора/обем от
данни и стойност на услугата.Тази информация е предоставена на потребителя като
извлечение –общо потребление към издадената ежемесечна фактура,„съответно –в Приложение
4 за номер *** и Приложение 5 за номер ***.Определянето на паричната
равностойност на използваните далекосъобщителни услуги е представено в
приложение –ценова листа за абонаментните планове за частни и корпоративни
клиенти ,датирано от ***.,което е приложено към експертизата Приложение 7
,която ценова листа е неразделна част от договора между ищеца и ответника.
На 22.10.2018г.на ответника Е.В. е изпратена
покана за доброволно плащане на дължимите суми в пълния им размер,като след
изтичане на дадения срок,остатъкът от вземанията е обявен изцяло за предсрочно
изискуем и кредиторът едностранно е прекратил договорите по вина на
длъжника/абоната/.На основание клаузите ,визирани в раздел III т.4 от Допълнителното споразумение
от ***.,на абоната е начислена неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя.
По искане на ищеца е издадена ,в
качеството му на заявител,е издадена Заповед №187/26.05.2020г.за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№346/2020г.по описа на НПРС,с
която съдът е разпоредил длъжникът Е.Б.В. да заплати на „Теленор България“ЕАД
сумата от 250.38лв./главница по договор за мобилни услуги №***/***.,изм.с
доп-.споразумение от ***./,92.46лв.-главница,представляваща
неустойка по договора, 82.48лв.-главница по договор за мобилни услуги №***.,
52.47лв.-главница,представляваща неустойка по договора, 64.17лв.-
главница/неплатени лизингови вноски/ по договор за лизинг и мобилно устройство
от ***., 85.56лв.- главница/предсрочно изискуеми лизингови вноски/,ведно със
законната лихва върху главниците,считано от датата на подаване на заявлението
-07.05.2020г.до окончателното плащане,както направените по делото разноски
-25.00лв./държавна такса/ и 360.00лв-./адвокатско възнаграждение/.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК
съдът е указал на заявителя ,че може да предяви иск за установяване на вземането си,което той е
сторил в указания му срок.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск иск с
правно основание чл422 ал.1 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.124 ал.1 от ГПК
във вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД и по чл.92
от ЗЗД се явява процесуално допустим,подаден от надлежно легитимирано лице,при
наличие на правен интерес,а разгледан по същество –основателен и доказан
,поради следните съображения:
За уважаването на исковата претенция е
необходимо ,ищецът,при условията на главно и пълно доказване да установи
основанието за възникване на претендираните вземания и техния размер,както и
настъпването на изискуемостта им,което обвързва установяването на договорните
отношения с ответника,с предмет ползването на далекосъобщителна услуга,точното
изпълнение на поетите задължения-реално предоставените на абоната
услуги,тяхното количество и стойност,както и,че фактурираните суми в
приложените фактури съответстват на дължимите ,изчислени съгласно договорените
–условия,обем и цени.
Фактически фактурираното задължение на
ответника по горепосочените фактури,представляващо дължимата цена за ползваните
съобщителни,мобилни услуги,по твърдения на ищеца е останало отчасти неплатено.Поради
това и заявил същото вземане по реда на чл.410 от ГПК.
Приложените по делото фактури,вкл. и
детайлизираните справки към тях – приложения А
и сметки,на които се позовава дружеството-ищец,са частни свидетелстващи документи,едностранно изготвени от него и не носят подписа на ответника-получател на
услугата.Доколкото същите не бяха оспорени по съдържание,истинност и
автентичност от страна на ответника,съдът ги цени като годни доказателствени
средства,удостоверяващи релевантни за правния спор факти,преценени в
съвкупността им със заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза и прие,че за посочените в тези фактури периоди,доставчикът „Теленор
България „ЕАД е изпълнил надлежно
задълженията си по договора,доставяйки на абоната дължимите електронни услуги,а
той от своя страна- да му заплати стойността на същите..
Ответникът е изпаднал в забава ,съгласно
т.26 от Общите условия,след изтичане на 18-дневния срок за плащане,след датата
на издаването на съответната фактура,откъдето следва,че вземанията по всяка от
фактурите,предмет на иска,са с настъпила изискуемост.Съгласно чл.19б б“в“ от
Общите условия,“Теленор“ има право едностранно да прекрати индивидуален
договор,срочен или безсрочен,в случай,че потребителят не е платил дължими суми
след изтичането на сроковете за плащане о индивидуалния договор,съответно
съгласно Общите условия,което той е сторил по надлежния ред и договорите са
прекратени едностранно от изправната страна –в случая мобилния оператор,считано
от 09.11.2018г./след изтичане на 10-дневния срок за заплащане на
задълженията,даден на абоната с връченото му предупредително писмо/.
Тъй като ответникът не е изпълнил
задълженията си в уговорения срок,по арг.на чл.86 ал.1 от ЗЗД същият дължи на кредитора
–ищец и законна лихва за забава,начиная от датата на поканата /в
случая-подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане.
По
отношение на претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договори по вина на ответника,съдът счита следното:
Неустойката е акцесорно задължение ,с
предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира
определена или определяема парична сума ,като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение ,без да е необходимо същите да
бъдат доказвани.
В т.11 от договорите за мобилни услуги и
раздел IV
от допълнителните споразумения към тях е уговорено,че ако в случай на
прекратяване на ползване на услугите ,предоставени от оператора на потребителя
с горепосочения мобилен номер през
срока,посочен в чл.2 от този раздел,по вина или по инициатива на потребителя,последният дължи неустойка в размер
на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок,като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
За да възникне правото на
неустойка,уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните
правни норми на закона и добрите нрави,принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските отношения.Противоречието със
закона и/или добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на
чл.26 ал.1 пр.1 и 3 от ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка.Преценката се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора,като клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави /чл.26 ал.1 от ЗЗД/във всички случаи,когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,обезщетителна и
санкционна функции.
Съдът намира,че уговорената в
допълнителните споразумения компесаторна неустойка ,преценена към момента на
пораждане на задължението ,не
противоречи на добрите нрави,с така фиксирания размер /не повече от три месечни
такси до изтичане на срока на договора,предвид продължителността на същия/ и не
нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските
отношения.Ето защо ,счита възражението на ответника,чрез особения му
представител за нищожност на договорната клауза в частта й на уговорената
неустойка ,на основание пр.26 ал.1 предл.1 и 3 от ЗЗД –поради противоречие със
закона и добрите нрави, за неоснователно ,поради което следва да го остави без
уважение.
От доказателствата по делото се установява
по несъмнен начин,че ответникът дължи на ищеца неустойка по предсрочно
прекратените по негова вина договори в размер,начислен в последните две
фактури,като поради изпадането му в забава,същият дължи на кредитора и законна
лихва за забава върху това вземане,начиная от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че
предявеният иск се явява основателен и изцяло доказан и като такъв следва да се
уважи,като бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца
сумите,обективирани в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По разноските :
Не е налице прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение ,определимо съобразно чл.7 ал.2 от Наредба
№1/2004г.за минималните адвокатски възнаграждения,поради което,с оглед изхода
на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство съдебни и деловодни
разноски в размер на 25.00лв./държавна такса/ и 360.00лв-./адвокатско
възнаграждение/.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в исковото производство в общ размер на
275.00лв./държавна такса/,120.00лв./адвокатско възнаграждение/,300.00лв./внесен
депозит за адвокатско възнаграждение на назначения особен представител на
ответника/ и 200.00лв./депозит за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза/-общо 805.00лв.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че
ответникът Е.Б.В. с ЕГН:**********,с адрес:с*** ДЪЛЖИ на ищеца „Теленор България“ЕАД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,район
Младост,ж.к.“Младост“4,бизнес Парк София,сграда 6 СУМИТЕ в размер на : 250.38лв./главница по договор за
мобилни услуги №***/***.,изм.с доп-.споразумение от ***./,92.46лв.-главница,представляваща
неустойка по договора, 82.48лв.-главница
по договор за мобилни услуги №***., 52.47лв.-главница,представляваща
неустойка по договора, 64.17лв.-
главница/неплатени лизингови вноски/ по договор за лизинг и мобилно устройство
от ***., 85.56лв.-
главница/предсрочно изискуеми лизингови вноски/,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на
подаване на заявлението -07.05.2020г.до окончателното плащане /за което е
издадена Заповед №187/26.05.2020г.за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№346/2020г.по описа на НПРС./.
ОСЪЖДА ответника Е.Б.В.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** да заплати на ищеца Теленор България“ЕАД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:гр.София,район Младост,ж.к.“Младост“4,бизнес
Парк София,сграда 6 направените по ч.гр.д.№346/2020г.по описа на НПРС съдебни и
деловодни разноски в размер на 385.00лв./триста
осемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА ответника Е.Б.В.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** да заплати на ищеца Теленор България“ЕАД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,район
Младост,ж.к.“Младост“4,бизнес Парк София,сграда 6 направените по
гр.д.№697/2020г.по описа на Районен съд Нови пазар съдебни и деловодни разноски
в размер на 805.00лв./осемстотин и пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: