№ 325
гр. Р., 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20234500500415 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД гр. С. ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявано от
изпълнителните директори на дружеството А.Ч.Д. и Н.Г.С. чрез юрисконсулт
Й.Т. против Решение № 1492/28.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1883 по
описа за 2022 г. на Районен съд Р., с което е отхвърлен като неоснователен
предявения от дружеството иск с правно основание чл.422 ГПК за
признаване установено, че В. Г. А., ЕГН: ********** от гр.Р., *** му дължи
сумата 211,86 лева – главница по Договор за кредит от №
**********/07.05.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
22.10.2021 г. до окончателното и изплащане; 28,89 лева – договорна лихва за
периода от 15.05.2021 г. до 15.09.2021 г.; 36,42 лева – обезщетение за забава в
за периода 15.05.2021 г. до 07.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 2885/25.10.2021 г. на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 5720/2021 год. по описа на Районен съд Р..
1
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Моли същото да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново такова, с което да бъдат уважени изцяло
предявените претенции.
Въззиваемата страна по жалбата В. Г. А. чрез адв. Д. В. М. – АК гр.
П. счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както
и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
неоснователността на заявените претенции за признаване установено, че В. Г.
А., ЕГН: ********** от гр.Р., *** не дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД гр. С. сумата
211,86 лева – главница по Договор за кредит от № **********/07.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.10.2021 г. до
окончателното и изплащане; 28,89 лева – договорна лихва за периода от
15.05.2021 г. до 15.09.2021 г.; 36,42 лева – обезщетение за забава в за периода
15.05.2021 г. до 07.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
№2885/25.10.2021 г. на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
5720/2021 год. по описа на Районен съд Р..
За да отхвърли ищцовите претенции, първоинстанционният съд е
приел, че договорът за потребителски паричен кредит, от който произтича
вземането, е нищожен съобразно нормите на Закона за потребителския
кредит. Не е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 ЗПК по силата на която
разпоредба, договорът за кредит трябва да бъде сключен по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните. Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, което се
установява и от въззивната инстанция – в настоящия случай приложените по
2
делото Договор за потребителски кредит, Преддоговорна информация и
Застрахователна полица са сключени в противоречие с цитираното законово
изискване, което по силата на чл. 22 ЗПК прави договора недействителен.
Както е установил и първоинстанционният съд договорът за
потребителски кредит е недействителен и на още едно основание, тъй като в
него не е посочено как е образуван ГПР – при какви допускания и от какви
компоненти. В него е посочен процент на ГПР, но единствено като абсолютна
процентна стойност и липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, се дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита, т.е.
длъжникът дължи да възстанови на кредитора само чистата стойност на
предоставения финансов ресурс. Именно в тази насока като краен резултат е
постановеният от РРС акт, с който е отхвърлена претенцията за сумата от
211,86 лева – главница по Договор за кредит от № **********/07.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.10.2021 г. до
окончателното и изплащане; 28,89 лева – договорна лихва за периода от
15.05.2021 г. до 15.09.2021 г.; 36,42 лева – обезщетение за забава в за периода
15.05.2021 г. до 07.10.2021 г., като погасени с установения размер на
плащанията, извършени от ответницата в размер на 446,00 лв, т.е. няма
основание да се приеме, че тя не е изпълнила задължението си и не е
възстановила на кредитора дължимото при обявената недействителност на
договора.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивния жалбоподател са
направените от ответната страна разноски, за които е представена справка по
чл. 80 ГПК и се претендират в размер на 480,00 лв.
При присъждането на адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие следва да бъде съобразена и съдебната практика
- Решение от 23.11.2017 г. на Съда на ЕС, постановено по съединени дела С-
427/16 и С-428/16 , както и Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм.
дело № 3002/2015 г., III отделение, съобразно която по всяко дело
националният съд при присъждане на разноски за адвокатски хонорар ще
3
следва да извършва и преценка на правната и фактическа сложност на делото
без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимален размер. В случая се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лв с ДДС при защитаван материален интерес от 277,17 лв,
при това без фактическа и правна сложност на делото, поради което
настоящият въззивен състав счита, че възнаграждението на адв. М. следва да
се редуцира до размер от 100,00 лв.
Доколкото въззивният жалбоподател не е изпълнил дадените му с
разпореждане в закрито заседание № 2160/19.09.2023 г. указания за довнасяне
на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25,00 лв по сметка на
РОС, същият следва да бъде осъден да ги заплати.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1492/28.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 1883 по описа за 2022 г. на Районен съд Р., с което е отхвърлен като
неоснователен предявения от дружеството иск с правно основание чл.422
ГПК за признаване установено, че В. Г. А., ЕГН: ********** от гр.Р., *** му
дължи сумата 211,86 лева – главница по Договор за кредит от №
**********/07.05.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
22.10.2021 г. до окончателното и изплащане; 28,89 лева – договорна лихва за
периода от 15.05.2021 г. до 15.09.2021 г.; 36,42 лева – обезщетение за забава в
за периода 15.05.2021 г. до 07.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 2885/25.10.2021 г. на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 5720/2021 год. по описа на Районен съд Р. поради извършено
плащане.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.“ ЕАД гр. С. ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. ***, представлявано от изпълнителните директори на
дружеството А.Ч.Д. и Н.Г.С. да заплати на адв. Д. В. М. – АК гр. П. сумата от
100,00 лв, за оказана безплатна правна помощ и съдействие по чл. 38, ал.1 от
4
ЗА на В. Г. А. в производството по В.гр.дело № 415/2023 г. по описа на
Окръжен съд Р..
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.“ ЕАД гр. С. ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. ***, представлявано от изпълнителните директори на
дружеството А.Ч.Д. и Н.Г.С. да заплати допълнителна държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 25,00 лв по сметка на Окръжен съд Р..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5