РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 12.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
6315 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД
твърди, че на 03.12.2015г. като кредитор е сключил договор за
потребителски кредит № ********** с ответника С.Г.Р. като длъжник. Договорът
бил сключен за сумата 1500 лева, която следвало да бъде върната за 36 месеца
при годишен лихвен процент 41,17%, годишен процент на разходите 49,89% и размер
на месечната вноска 73,19 лева. Ответницата закупила и пакет от допълнителни
услуги в размер на 1356,12 лева вноската по който пакет била 37,67 лева
месечно.
Длъжника С.Г.Р. не е погасила никаква част от задължението.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение във връзка с посоченото вземане
по гр. дело № 4292/2019г. на РРС, за следните суми:
-
3990,96 лева главница по договор за потребителски кредит
от 03.12.2015г. със законната лихва от 09.07.2019г. до окончателното плащане;
-
7,26 лева лихва за забава за периода 16.01.2016г. до
29.03.2016г,
-
139,97 лева разноски в заповедното производство.
Ответницата депозирала възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което на ищеца било указано да установи
вземането си в исково производство. В
настоящото производство „Профи Кредит България“ ЕООД предявява иск за установяване на вземането си
по заповедта за изпълнение, като не претендира лихвата за забава в размер на
7,26 лева.
С.Г.Р. оспорва предявените искове. Прави множество възражение за
противоречие на договора с добрите нрави и за заобикаляне на закона.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание
на иска е чл. 240 от ЗЗД- за връщане на парична сума дадена по договор за заем.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 03.12.2015г. страните са сключили договор за потребителски кредит №
********** (л.12-13) по силата на който
„Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на С.Г.Р. кредит в размер на 1500
лева, която сума следвало да бъде върната за 36 месеца при годишен лихвен
процент 41,17%, годишен процент на разходите 49,89% и размер на месечната
вноска 73,19 лева. Ответницата закупила и пакет от допълнителни услуги в размер
на 1356,12 лева вноската по който пакет била 37,67 лева месечно, като така
общата месечна вноска станала 110,86 лева, а общото задължение на С.Г.Р.
станало 3990,96 лева. По делото е приложено и споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, които са изброени както следва:
1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит;
2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски;
3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;
4.
Възможност за смяна на датата на падеж;
5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
На 03.12.2015г. сумата 1500 лева е преведена от ищеца по сметка на
ответника (л.22). Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение в което посочил, че претендира сумата 3990,96 лева представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ********** и 7,26 лева лихва за
забава за периода. По ч.гр.дело № 4082/2018г. е издадена заповед за изпълнение
за същите суми на същото основание.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
С.Г.Р. е получила сумата 1500 лева по договор за кредит между страните и
дължи връщането на същата, тъй като падежът на кредита е настъпил.
Заповедта за изпълнение е издадена за 3990,96 лева главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 03.12.2015г. Дължимата главница по този
кредит (сумата която е получена и подлежи на връщане) е 1500 лева и в този
размер вземането на ищеца съществува- установи се, че сумата е получена, но не
се установи да е върната. В исковото производство се прави уточнение, че
разликата над 1500 лева била плащане по договор за допълнителни услуги, но за
такова вземане не е издавана заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е
издадена за главница по договор за кредит и само на това основание се проверява
съществуването на вземането на ищеца. На
това основание (главница по договор за кредит № ********** от 03.12.2015г.) ищецът
има вземане в размер на 1500 лева, а над този размер вземането му не съществува.
Главницата се дължи със законната лихва от 09.07.2019г. до изплащане на задължението.
На следващо място т.нар. „договор за допълнителни услуги“ всъщност е част
от договора за кредит, но е обособен като отделен договор за да се заобиколи
ограничението на чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който
забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва. Допълнителната услуга „улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства“ реално не представлява услуга, тъй
като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена
някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането
на следващ кредит и условията по него става „по съгласие на страните“- т.е.
кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици
и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“
клиентът не получава никакви права, които да са противопоставими на кредитора.
За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Клаузата е нищожна и като
неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните- клиентът плаща цена, срещу която не
получава нищо. Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с договора за
кредит- приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на
вноски, възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни
услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от
кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и
така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради
което на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждат
възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни. На следващо място и тези „допълнителни услуги“
също създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните-
клиентът плаща огромна цена, съизмерима с реално получената сума, за да получи
права, които далеч не са безспорни и със сигурност не струват колкото е
договорено. По тези съображения договорът за допълнителни услуги се явява
недействителен и всички вземания по него не съществуват.
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Предвид изложеното вземането на ищеца за главница съществува в размер на 1500
лева.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Ищецът има разноски в заповедното производство в размер на 139,97 лева от
които следва да му се присъдят 52,51 лева съразмерно на съществуващата част от
предявените вземания.
В настоящото производство ищецът е бил представляван от юрисконсулт.
Съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК:
„В полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ:
„За
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв.“
На основание цитираните норми
и предвид факта, че юрисконсултът на ищеца не се е явявал в съдебни заседания
съдът определя възнаграждението му в размер на 120 лева. Ищецът е внесъл
държавна такса в размер на 79,82 лева, като така общо разноските му за
настоящото производство са 199,82 лева, от които следва да му се присъдят 75,10
лева съразмерно на уважената част от исковете. Така общо разноските на ищеца в
заповедното и в исковото производство стават 127,60 лева.
Ответницата е направила
разноски в размер на 250 лева, от които следва да й се присъди съразмерно на
отхвърлената част от иска сумата 156,04 лева.
След насрещна компенсация на
задълженията за разноски на страните ответникът следва да заплати на ищцата
сумата 28,42 лева разноски.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“, № 49, бл. 53Е, вх.В срещу С.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***5 за сумата 1500
лева главница по договор за потребителски кредит № ********** от 03.12.2015г.
със законната лихва върху тази сума от 09.07.2019г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за съществуване на
вземането по договор за потребителски кредит № ********** над размера 1500
лева, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 6315/2019г.
на РРС.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В да заплати на С.Г.Р., ЕГН **********,
с адрес ***5 разноски по делото
след насрещна компенсация в размер на 28,42 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: /п/