Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 11.02. 2024
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и
втори ноември
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя
т.д. №
696
по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.134 ОТ ЗЗД
ВР. ЧЛ. 510 ОТ ГПК, СЪЕДИНЕН ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ С ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 452 АЛ. 3 ОТ ГПК.
Ищецът „Т.У." ООД, ЕИК *******седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Т., съдебен
адрес:*** Бизнес център, ет. 1, офис 4, чрез адв.
А.Т., тел. *********, е предявил на 19.04.2021 г. искова молба срещу „С.2." ЕООД, ЕИК******** и "Д." ЕООД, ЕИК*********, в качеството им на съдружници в „С.-БИ-РУСЕ" - Дружество по ЗЗД, Булстат ********,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.В.М..
В исковата молба се твърди, че „Т.У." ООД е кредитор на „ПСИ.” ЕООД за сумата от общо 140
695.28 лева по Изпълнителен
лист, издаден в полза на „Т.У." ООД от СРС, 159 с-в по ч.гр.д. №
15713/2020 г.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20208440401202 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844
на КЧСИ, с район на действие - СГС, срещу длъжника "ПСИ.” ЕООД, ЕИК ********.
Във връзка с изискано от ЧСИ С. Я.по горното изпълнително
дело от НАП извлечение от дневниците за продажби на длъжника "ПСИ.” ЕООД
от НАП за 2020 г. (за периода м. януари- м. юли 2020 г.), е установено, че
длъжникът е в трайни търговски отношения - декларирани продажби с получател
ДЗЗД ,,С.Б.Р.".
Със запорно съобщение изх. №
025099 от 10.08.2020 г. по горното изпълнително дело до ДЗЗД „С.Б.Р."-
като трето задължено лице, ЧСИ Я.е уведомил третото лице за основанието и
размера на дължимите суми по цитираното изп. дело,
като на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 от ГПК е наложен запор на
вземанията на длъжника "ПСИ." ЕООД, ЕИК ********, произтичащи от
договорните правоотношения помежду им.
Запорното съобщение е получено от
третото задължено лице ДЗЗД "С.Б.Р." на 31.08.2020 г., като в указания от ЧСИ С. Я.седмичен срок третото задължено лице не е
дало отговор.
Длъжникът по изп. дело „ПСИ."
ЕООД също е уведомен от ЧСИ С.Я.за наложените запори на вземания от трети лица,
в това число и ДЗЗД "С.Б.Р." със съобщение изх. № 025129/10.08.2020
г., получено от длъжника на 14.08.2020 г.
Във връзка с изискано от ЧСИ С. Я.по горното изпълнително
дело от НАП извлечение от дневниците за продажби на длъжника "ПСИ."
ЕООД от НАП се установява, че са декларирани продажби с получател ДЗЗД ,,С.Б.Р." по Фактура №366/04.08.2020 г. в размер на 74
301.31 лева и за м. септември по Фактура № 371/01.09.2020 г. в размер на 48
301.92лева.
С нарочна молба ищецът е поискал ЧСИ С. Я.да изпрати на
третото задължено лице „С.Б.Р."ДЗЗД напомнително
писмо, с което да изиска обяснения защо не е изпълнило запора и не е удържало и
превело суми до размера на наложения от ЧСИ запор по посочената в запорното съобщение банкова сметка, ***анковата
сметка на длъжника след налагане на запора, банката, в която е открита сметката
и размера на сумата.
ЧСИ С. Я.е изпратил напомнително
съобщение до третото задължено лице изх. № 045272/18.12.2020 г., като е изискал
обяснение съгласно разпоредбата на чл. 508,
ал. 1 от ГПК.
В отговор на напомнителното
съобщение третото задължено лице ДЗЗД "С.Б.Р." съобщава, че не е
превеждало дължимите суми по Фактура 366/24.08.2020 г. и по Фактура
№371/01.09.2020 г., описани в съобщението.
Във връзка с изискано от ЧСИ С.Я.от НАП извлечение от
дневниците за продажби на длъжника "ПСИ.” ЕООД от НАП за месеци октомври,
ноември и декември 2020 г. и постъпилите за тези месеци извлечения се
удостоверява, че са декларирани вземания на длъжника „ПСИ.” ЕООД в големи
размери от третото задължено лице ДЗЗД ,,С.Б.Р." за месец октомври,
ноември, декември 2020 г., както следва: по Фактура № 381/01.10.2020 г. в
размер на 33 867.91 лева; по Фактура №382/01.10.2020 г. в размер на 46 931.81
лева; по Фактура № 385/06.10.2020 г. в размер на 47 378.20 лева, по фактура №
387/20.10.2020 г. в размер на 10 284.54 лева; по Фактура №392/17.11.2020 г. в
размер на 43 032.75 лева, по Фактура № 393/18.11.2020 г. в размер на 27 868.92
лева; по Фактура № 397/11.12.2020 г. в размер на 62 049.66 лева, по Фактура
№11/17.12.2020 г. в размер на 50 919.72 лева. Всички описани фактури, отразени в дневниците за продажби на „ПСИ."
ЕООД, са с дата на издаване след налагане на запора върху вземанията на
дружеството от ДЗЗД "С.Б.Р.", поради което действието на наложения
запор се простира по отношение на тези фактури.
С второ напомнително съобщение
изх. № 3934/01.02.2021 г. ЧСИ С. Я.повторно е напомнил на третото задължено
лице ДЗЗД „С.Б.Р.", че следва да даде обяснение съгласно разпоредбата на
чл. 508, ал. 1 от ГПК.
С отговор от 15.02.2021 г. на напомнителното
съобщение, третото задължено лице ДЗЗД „С.Б.Р." съобщава, че към датата на
получаване на съобщението няма извършени преводни нареждания по банковата
сметка на длъжника „ПСИ.” ЕООД.
Въпреки наложения от ЧСИ С. Я.още на 31.08.2020 г. запор
на вземанията на „ПСИ.” ЕООД, третото задължено лице ДЗЗД „С.Б.Р." не е
превело никакви суми по изп. дело, т.е. не е
изпълнило запора, вкл. и до момента на подаване на настоящата искова молба.
С Постановление за възлагане на запорирано
вземане за събиране по чл. 510 от ГПК, ЧСИ С. Я.е възложил на взискателя „Т.У." ООД да събере на основание запорираното вземане към дружество ДЗЗД "С.Б.Р.", Булстат ********, до
размера на дължимото по изпълнително дело №20208440401202 задължение.
Доколкото неудовлетвореното вземане на кредитора „Т.У."
ООД от длъжника „ПСИ.” ЕООД към момента на предявяване на иска е в размер на
140 694.29 лева, а възложеното от съдебен изпълнител за събиране вземане на
длъжника по посочените в Постановлението на ЧСИ С. Я.вземания в общ размер на
370 635.43 лева, е предявен главен иск с правно основание чл. 286 от ТЗ, във вр.
с чл. 510 от ГПК от ищеца „Т.У." ООД в качеството му на процесуален субституент на „ПСИ.” ЕООД като негов длъжник по изп.д. №20208440401202 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на
КЧСИ, за солидарно осъждане на ответниците „С.2."
ЕООД и "Д." ЕООД в качеството им на съдружници
в ДЗЗД „С.Б.Р." да заплатят на „ПСИ.” ЕООД сумата от 30 000
(тридесет хиляди) лева, която сума представлява част от претенцията от 140
694.29 лева, представляваща стойност на извършените продажби по процесните фактури, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Предявявен е и евентуален иск за солидарно осъждане на ответниците „С.2." ЕООД и "Д." ЕООД в
качеството им на съдружници в ДЗЗД "С.Б.Р.”, да
заплатят на „Т.У." ООД сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, която сума представлява част от претенцията от 140694.29 лева, в случай, че
третото задължено лице ДЗЗД "С.Б.Р." е заплатило своите задължения по
търговски сделки, обективирани в посочените в
обстоятелствена част на исковата молба фактури на длъжника „ПСИ." ЕООД по изп.д. № 20208440401202 по описа на ЧСИ С. Я., след
връчване на запорното съобщение, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира присъждане на разноски.
С молби от 12.05.2021 г., 01.11.2021 г. и
22.11.2021 г. ищецът „Т.У." ООД, ЕИК *******чрез адв. А.Т., е направил уточнения във връзка с указания на
съда.
С молба на ищеца от 21.06.2023г., на основание чл. 214 изр. последно от ГПК е
изменен размера на исковите претенции, като същият е увеличен на сумата от 90
000 лева.
Ответникът „Д.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, п.к. 1619, р-н Витоша, ул. „**********,
представлявано от управителя - О.М.П., е подал на 21.12.2021 г. отговор на искова молба, в който заявява, че счита същата по
същество за неоснователна, оспорва я като такава и моли да бъде оставена без
уважение.
Изразено е становище за недопустимост на предявения от „Т.У.“
ООД иск срещу „Д.“ ЕООД, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „С. - БИ - РУСЕ“, БУЛСТАТ
********, поради липса на пасивна процесуална легитимация на това ответно дружество,
както и поради липса на правен интерес от ищцовата
страна.
Според ответника изложените от ищеца в исковата молба
факти досежно правния интерес от иска не са
достатъчни за извършване на преценка за допустимостта на последния, предвид
което производството следва да бъде прекратено.
Според ответника, на предпоставката „пасивна процесуална
легитимация“ в качеството на ответник по настоящото производство би отговарял
единствено и само длъжникът по изп. дело № 1202/2020
г. по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844, а именно „ПСИ."
ЕООД с ЕИК ********, срещу който има две висящи производства, образувани по
молба на ищеца „Т.У.“ ООД, а именно: т.д. № 1635/2021 г. по описа на СГС,
образувано въз основа на молба по чл. 625 от ТЗ и т.д. № 558/2021г., по описа
на СГС, което е възобновено по молба на „Т.У.“ ООД, прекратено от СГС и
изпратено по подсъдност на СРС.
В случай, че производството не бъде прекратено поради
липса на пасивна процесуална легитимация и липса на правен интерес на ищцовата страна, ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер като неоснователни, поради което същите не следва да бъдат
уважавани. Не се оспорва твърдението на ищеца, че съгласно разпоредбата на чл.
507, ал. 3 от ГПК след получаване на запорното
съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от
него вещи или суми, но предвидената в закона „солидарна отговорност“ на третото
задължено лице не му придава качеството на длъжник в изпълнителното
производство, тъй като не е обхванато от субективните предели на издадения
срещу длъжника изпълнителен лист.
Ответникът „С.
- 2010“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***15, р-н Младост, ж.к. *******,
вх*******представлявано от управителя С.Ч., чрез процесуалния
си представител адвокат Б.Е., съдебен адрес:***, тел. *******-mail:*********net,
е подал на 24.01.2022 г. отговор на
исковата молба, в който заявява, че счита същата за
недопустима, а по същество за неоснователна.
Твърди се, че видно от представените доказателства,
активната процесуална легитимация на ищцовото
дружество произтича от Постановление на ЧСИ Я., с което е възложено събиране на
вземания на „ПСИ.“ ЕООД срещу „С. - 2010“ ЕООД.
В този случай, правомощията на взискателя се свеждат
до това да предяви иск срещу третото задължено лице от името и за сметка на
длъжника и постъпленията от събраните вземания да бъдат разпределени от
съдебния изпълнител. Ответникът
счита, че възлагане на вземането за събиране, взискателят
може да бъде процесуален субституент и да води дело
срещу длъжника само и единствено ако съществува надлежно и висящо изпълнително дело.
Във връзка с горното, ответникът сочи, че от вписванията
по партидата на длъжника по изпълнителното дело „ПСИ.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ е видно, че
с Решение № 362 от 22.12.2021 г. по т. дело № 1635/2021 г., Софийски градски
съд е открил по отношение на него производство по несъстоятелност. Ответникът счита, че ищецът по
настоящото дело не може да продължи да извършва процесуални действия, тъй като
качеството му на процесуален субституент произтича
единствено от висящо изпълнително дело, по което могат да се извършват валидни
изпълнителни действия. В случая, изпълнителни действия не могат да се извършват
поради спиране на делото.
Ответникът счита още, че производството по настоящото
дело следва да се прекрати, тъй като ако ищецът е предявил вземанията си в
производството по несъстоятелност - поради липса на висящо изпълнително дело, а
ако вземанията не са предявени - поради липса на правен интерес. И в двата
случая, производството по настоящото дело е недопустимо.
В исковата молба се твърди, че „С. - 2010“ ЕООД
има непогасени задължения към „ПСИ.“ ЕООД по посочените в постановлението на
ЧСИ Я.за възлагане фактури. Информацията за съществуващите фактури, ищецът е
взел от дневниците за продажби на длъжника по изпълнителното дело „ПСИ.“ ЕООД.
Този факт сам по себе си водел до наличие на вземания на длъжника към „С. - 2010“ ЕООД по
посочените фактури. Ответникът твърди,
че няма изискуеми задължения към „ПСИ.“ ЕООД. Наред с това, твърди, че е
извършил редица плащания в полза и за сметка на длъжника „ПСИ.“ ЕООД. Общият
размер на плащанията, извършени от „С. - 2010“ ЕООД
в полза на длъжника по изпълнителното дело надхвърля размера на исковата
претенция. С оглед на това
и при условията на евентуалност, се прави възражение за прихващане на
вземанията на „ПСИ.“ ЕООД към „С. - 2010“ ЕООД с вземанията на „С. - 2010“ ЕООД към „ПСИ.“ ЕООД до размера на частичната искова
претенция.
В случай, че съдът прецени, че исковото производство е
допустимо, страната моли да бъде постановено решение, с което да бъдат
отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, в това число и
адвокатски хонорар.
Ищецът
„Т.У."
ООД, ЕИК *******е депозирал
допълнителна искова молба във връзка с писмения отговор на
ответника „Д." ЕООД в качеството му на съдружник в ДЗЗД "С.-БИ-РУСЕ",
с която е взел отношение по твърденията и възраженията на страната.
Ищецът
„Т.У."
ООД, ЕИК:*******е депозирал допълнителна
искова молба, с
която взел отношение и във връзка с доводите от писмения отговор на ответника „С.2." ЕООД в качеството му на съдружник в ДЗЗД "С.-БИ-РУСЕ".
Ответникът
„С. - 2010“ ЕООД, ЕИК********, е депозирал допълнителен отговор на допълнителна искова
молба, в който заявява, че поддържа възраженията си за недопустимост на
исковете, а по същество, счита, че са неоснователни.
Съдът, като се запозна и прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В производството е прието Удостоверение изх.№ 19259 / 27.04.2021г., в уверение на това, че в кантората на Частен
съдебен изпълнител С.Я. с per. № 844 на КЧСИ е образувано
изп. дело № 20208440401202, по молба на взискателя Т.У.” ООД, ЕИК *******въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 29.05.2020 г. по гр. д. № 15713/ 2020 г. на
СРС, 159 състав, по който длъжникът „ПСИ.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 6, дължи
към дата на конкретното удостоверение следните суми: Главница в размер
на 121 000.00 лева, ведно със законна лихва за
периода от 13.04.2020 г. до окончателното изплащане, (която към 27.04.2021 г., е в размер на 12 772.22 лева), 4 395.00 лева присъдени съдебни разноски, 2 580.00 лева присъдени разноски по
изпълнителното дело за заплатен адвокатски хонорар, както и 1 173.50 лева заплатени
авансово от взискателя обикновени такси по ТТР към
ЗЧСИ.
В хода на индивидуалното принудително изпълнение, със запорно съобщение изх. № 025099 от 10.08.2020 г. по горното изпълнително
дело до ДЗЗД „С.Б.Р."- като
трето задължено лице, ЧСИ Я.е уведомил същото за основанието и размера на
дължимите суми по цитираното изп. дело, като на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507,
чл. 508 от ГПК е наложен запор на вземанията на длъжника "ПСИ." ЕООД,
ЕИК ********, произтичащи от договорните правоотношения помежду им. ЧСИ Я.е
наредил на третото задължено лице на основание чл. 507 от ГПК да превежда дължимите
от длъжника суми по посочена в запорното съобщение
банкова сметка ***. ЧСИ Я.е указал на третото задължено лице в седмичен срок от
получаване на запорното съобщение да даде обяснение,
съгласно разпоредбата на чл. 508 ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Запорното съобщение е получено от третото
задължено лице ДЗЗД "С.Б.Р." на 31.08.2020 г.
Длъжникът по изп.
дело „ПСИ." ЕООД също е уведомен от ЧСИ С.Я.за наложените запори на
вземания от трети лица, в това число и ДЗЗД "С.Б.Р." със съобщение изх. № 025129/10.08.2020 г.,
получено от длъжника на 14.08.2020 г.
ЧСИ С. Я.е изпратил напомнително съобщение до
третото задължено лице изх. №
045272/18.12.2020 г., като е изискал обяснение съгласно разпоредбата на чл.
508, ал. 1 от ГПК защо след наложения
запор на вземанията на „ПСИ.” ЕООД към ДЗЗД „С.Б.Р." и записани вземания в
дневниците за продажби на длъжника „ПСИ." ЕООД по Фактура № 366/24.08.2020
г. в размер на 74 301.31 лева и по Фактура
№371/01.09.2020 г. в размер на 48 301.92 лева, имайки предвид, че запорът на
вземане по чл.507, ал.1 от ГПК обхваща всички настоящи и бъдещи вземания не са
изпълнили запора и не са удържали и превели суми до размера на запорното съобщение по посочената от съдебния изпълнител
сметка. Поискано е също третото лице да посочи дали е превело дължимите суми по
описаните фактури на длъжника „ПСИ." ЕООД, по коя банкова сметка ***.
В отговор на напомнителното
съобщение третото задължено лице ДЗЗД "С.Б.Р." е
заявило, че не е превеждало дължимите
суми по Фактура 366/24.08.2020 г. и по Фактура №371/01.09.2020 г., описани
в съобщението.
Във връзка с изискано от ЧСИ С.Я.от
НАП извлечение от дневниците за продажби на длъжника "ПСИ.” ЕООД от НАП за
месеци октомври, ноември и декември 2020 г. и постъпилите за тези месеци
извлечения се удостоверява, че са декларирани вземания на длъжника „ПСИ.” ЕООД
в големи размери от третото задължено лице ДЗЗД ,,С.Б.Р." за месец
октомври, ноември, декември 2020 г., както следва: по Фактура № 381/01.10.2020
г. в размер на 33 867.91 лева; по Фактура №382/01.10.2020 г. в размер на 46
931.81 лева; по Фактура № 385/06.10.2020 г. в размер на 47 378.20 лева, по
фактура № 387/20.10.2020 г. в размер на 10 284.54 лева; по Фактура
№392/17.11.2020 г. в размер на 43 032.75 лева, по Фактура № 393/18.11.2020 г. в
размер на 27 868.92 лева; по Фактура № 397/11.12.2020 г. в размер на 62 049.66
лева, по Фактура №11/17.12.2020 г. в размер на 50 919.72 лева.
С последващо съобщение
изх.№3934/01.02.2021г. ЧСИ С.Я.е напомнил на третото задължено лице ДЗЗД "С.Б.Р. , че следва да даде обяснение
съгласно разпоредбата на чл.508 ал.1 от ГПК. ЧСИ С.Я.повторно е съобщил на
третото задължено лице, че запорът на вземане по чл.507 ал.1 от ГПК, наложен
със съобщение с изх.№025099/10.08.2020г. обхваща
всички настоящи и бъдещи вземания. Също така,
посочвайки, че без значение от наличните насрещни престации
между двете дружества, извършвано ли е плащане, или не по заведените в
дневниците за продажби фактури, съдебният изпълнител е напомнил, че дължимите
на длъжника „ПСИ.“ЕООД суми следва да бъдат преведени по сметка на ЧСИ С.Я., в
изпълнение на полученото запорно съобщение. ЧСИ С.Я.е
съобщил на третото задължено лице, че при неизпълнение на задължението, ще бъде
наложена глоба на виновното длъжностно лице на основание чл.93 ал.1 т.З от ГПК,
както и ще бъде сигнализирана прокуратурата по чл.277 ал.2, чл.283, чл.296 НК.
С отговор от 15.02.2021 г. на съобщение изх.№3934/01.02.2021г., третото задължено лице ДЗЗД"С.Б.Р."
е уведомило ЧСИ С.Я., че към датата
на получаване на съобщението няма извършени преводни нареждания по банковата
сметка на длъжника „ПСИ.ЕООД.
С Постановление за
възлагане на запорирано вземане за събиране по чл.
510 от ГПК, ЧСИ С. Я.е възложил на взискателя „Т.У."
ООД да събере на основание чл. 510 от ГПК запорираното
вземане: по Фактура № 371/01.09.2020 г. за заплащането на 48 301.92 лева; по Фактура № 381/01.10.2020г. за заплащането на 33 867.91 лева; по Фактура № 382/01.10.2020 г. за заплащането на 46 931.81 лева; по Фактура № 385/06.10.2020 г. за заплащането на 47 378.20 лева, по Фактура № 387/20.10.2020 г. за заплащането на 10 284.54 лева; по Фактура № 392/17.11.2020 г. за заплащането на 43 032.75 лева, по Фактура № 393/18.11.2020 г. за заплащането на 27 868.92 лева, по Фактура № 397/11.12.2020 г. за заплащането на 62 049.66 лева, по Фактура № 11/17.12.2020 г. за заплащането на 50 919.72 лева, на длъжника „ПСИ.”
ЕООД, ЕИК ********, към дружество ДЗЗД
"С.Б.Р.", Булстат ********, в качеството му на трето задължено лице, чрез съдружниците в дружеството, а именно: „С.2."
ЕООД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.А.Ч.и "Д." ЕООД, ЕИК*********, седалище и
адрес на управление:***, представлявано от О.М.П., до размера на дължимото по изпълнително дело №20208440401202
задължение.
По делото са приложени Дневници за продажби на „ПСИ."ЕООД за месеци септември, октомври, ноември и декември 2020г., предоставени от НАП на ЧСИ С.Я.по
изп.д.№ 20208440401202.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно –
счетоводна експертиза, видно от заключението на която, данъчни фактури №371/01.09.2020 г, №381/01.10.2020
г., №382/01.10.2020 г., №385/06.10.2020 г., №387/20.10.2020 г., №392/17.11.2020
г., №393/18.11.2020 г., издадени от „ПСИ.“ ЕООД на „С.Б.Р.” ДЗЗД на обща стойност 309 199,24 лв.
в
т.ч. данъчна основа 257 666,03 лв. и ДДС 51 533,21 лв. са намерили отражение в
счетоводните регистри при издателя на фактурите „ПСИ.“ ЕООД по с/ка 411 „Клиенти“, аналитичната партида на „С.Б.Р.” ДЗЗД
като вземане от него. Същите са отразени при „ПСИ.“ ЕООД в Дневниците за
продажби по ЗДДС в месеца на тяхното издаване, като е начислено и задължение за
внасяне на начисленото във фактурите ДДС във фиска.
Фактурите са намерили
отражение и в счетоводните регистри при „С.Б.Р.” ДЗЗД по с/ка
401 Доставчици“, аналитичната партида на „ПСИ.“ ЕООД като задължение към него, включени
са в Дневниците за покупки в месеца на тяхното издаване, като е начислено и
правото на данъчен кредит за размера на начисленото във фактурите ДДС.
Съгласно предоставено
извлечение от „ПСИ.“ ЕООД от с/ка 411 “Клиенти“,
аналитичната партида на „С.Б.Р.” ДЗЗД, експертът е констатирал, че към момента
на проверката, „ПСИ.“ ЕООД е закрило всички свои вземания от „С.Б.Р. ДЗЗД по
конкретните данъчни фактури.
С молба до СГС с вх.№316036 от 12.05.2022 г., подписана от Т.У.” ООД, ЕИК ********„ПСИ.“ ЕООД, ЕИК ********,
„С.2."ЕООД и „Д. ООД последните две
дружества в качеството им на съдружници в „С.Б.Р."
Дружество по ЗЗД е представено подписано извънсъдебно споразумение за
уреждане на отношенията по настоящото дело с договорено разсрочено плащане, във връзка с което е поискано
от Съда на основание чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК спиране на производството по
т.д. 696 / 2021 г. на ТО, VІ-9 състав.
С определение на Съда от
21.05.2021 г. производството по т.д.№696/2021г. е спряно на основание
чл.229 ал.1 т.1 от ГПК.
С последваща молба с вх. N353698 от 01.11.2021 г., ищецът „Т.У."ООД е поскал възобновяване на
производството поради неизпълнение на извънсъдебното споразумение. Към молбата
са представени и доказателства за заплатени на 11.05.2021 г. суми от 20 000
лева и на 30.07.2021г. - 37 763,64 лева, извършени от „С.Б.Р."ДЗЗД за
сметка на „ПСИ.'ЕООД.
Приобщени към материалите по делото още са:
Постановление за налагане на глоба на „С.Б.Р."; Частна жалба на ДЗЗД „С.Б.Р."
срещу постановление за налагане на глоба по изп.д.№20208440401202; Справка от Регистър Булстат за ДЗЗД „С.Б.Р.".
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран със
съединени в условията на евентуалност: Главен
иск – с предмет чл. 510 от ГКП и евентуален
иск - по чл. 452, ал.3 от ГПК.
Първоначално претендираният размер на осъдителните претенци
е 30 000 лева,
(заявена като част от цялата претенцията, възлизаща на 140 694.29 лева към момента
на предявяване на исковата молба, съответно – на 147 763.64 към датата
29.04.2021г., при натрупана допълнително законна лихва върху главницата от 121
000лв., заплатени от взискателя обикновени такси по изп. дело и разноски). Същият е, увеличен на сумата от
90 000 лева на основание чл. 214 изр. последно от ГПК, с молба на ищеца от
21.06.2023г., формирана при съобразяване и след приспадане на плащания в общ
размер на 57 763.64 лв., реализирани при висящност на
настоящото производство и на основание взаимни договорки по извънсъдебно
споразумение от 29.04.2021 г. за уреждане на отношенията между страните.
В резултат на
дължимата от съда проверка по допустимостта на исковете, с Определение от 12.08.2022 г. настоящият съдебен състав е приел,
че са налице процесуални пречки за разглеждането им по същество, поради което е
постановил връщане на исковите молби с правно основание чл. 510 , съответно –
452, ал.3 от ГПК и е прекратил производството по т.д. 696/2021г. по описа на
СГС, ТО, V—9състав.
Така постановеният
акт е обжалван от заинтересованата страна, като в рамките на проведеното въззивно производство, на 16.01.2023 г. е постановено Определение по в.гр.д.
20221000503063 на САС,ТО, 9-ти състав, с което е приета частична
основателност на обжалвания акт, поради което втората инстанция е потвърдила
атакуването Определение в частта, с което е прекратено производството по чл.
510 от ГПК. Отменен е преграждащият разглеждането по същество акт на СГС, ТО,
VІ - 9с-в. по т.д. 696 / 2021г. в частта по предявения в условията на
евентуалност иск с предмет чл. 452, ал.3 от ГПК, като делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съобразявайки изложеното по – горе, изрично очертаващо
предмета на настоящото производство, съдът намира следното:
Изпълнението върху
вземания на длъжника от трето задължено към него лице (чл.507 и сл. ГПК) като
изпълнителен способ е основано върху притезанието на
длъжника да иска от третото задължено спрямо него лице предаване на дължимите
имуществени обекти - пари или вещи, независимо от основанието, на което те се
дължат. За да бъде вземането обект на изпълнение, не е нужно то да е изискуемо.
Такъв обект могат да бъдат условни, спорни, срочни вземания, както и вземания,
които зависят от предоставяне на насрещна престация
от длъжника. Не се дължи и проверка, дали действително длъжникът има вземане
спрямо третото задължено лице – запорът се налага и изпълнителните действия се
предприемат само въз основа на твърденията на взискателя
за неговото съществуване. Но взискателят може да се
удовлетвори, едва след като спорът относно вземането се разреши със сила на пресъдено нещо, като едновременно с това се установи
неговата ликвидност и изискуемост.
Насочването на
изпълнението върху вземане от трето задължено лице става с налагането на
запора. Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на
съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за
принудително удовлетворяване на взискателя и се
забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с
него, а на третото задължено лице - да извършва плащания на длъжника. Запорът
върху вземането се счита наложен с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, видно от изричните разпоредби на чл.450
ал.3 и чл.507 ГПК. От този момент
насетне, на третото лице придобива качеството на пазач по отношение на
дължимите суми. (В този смисъл ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. и ТР
№ 3/10.07.2017 г. по т.д.№ 3/2015 г.).
Изпълнението върху
вземания на длъжника е способ, за чиято реализация е нужно съдействие от страна
на трето лице, което е външно за изпълнителното дело. Тогава когато това трето
лице откаже нужното съдействие, без обаче да оспорва наличието на вземането, законът
предвижда редица санкции за това лице, които имат за крайна цел събиране на
задължението по изпълнителното производство. Така например, посочените в чл.510 ГПК възможности представляват същинските изпълнителни способи за
удовлетворяването на взискателя при бездействие на
третото задължено лице. Възлагането на
вземането за събиране представлява овластяване на взискателя,
по негово искане, в качеството му на процесуален субституент,
да предяви иск (чл.134 ЗЗД) срещу третото задължено лице и да се снабди с
изпълнително основание, ако такова липсва, като той не става титуляр на
вземането и не може да се разпорежда с него. Така възниква правомощиета
на взискателя да упражни правото на длъжника от свое
име за негова сметка. Възлагането на
вземането вместо плащане има гражданските последици на цесия срещу плащане
по смисъла на чл.65 ал.3 от ЗЗД, т.е. представлява особен вид законово
регламентирана принудителна цесия. Взискателят става
титуляр на вземането и може да се разпорежда с него: ако длъжникът е имал изпълнителен
лист взискателят може да събира вземането от свое
име; ако длъжникът има изпълнително основание без изпълнителен лист – взискателят може се снабди с такъв в своя полза; а ако длъжникът няма
изпълнително основание – взискателят ще трябва да води
исков процес като главна страна.
При неприложимост на
двете разграничителни хипотези, уредени в чл.510 ГПК, доколкото същите са възможни само ако третото лице не е
изпълнило задължението си към длъжника, ищецът се явява активно
легитимиран по иск с правно основание чл. 452 ал.3 от ГПК.
Съгласно тази
разпоредба взискателят и присъединилите се
кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането,
което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление
на третото задължено лице отговарят солидарно с него. Визираният от закона фактически състав предвижда като
предпоставка за възникване на правото на взискателя и
присъединените кредитори да искат плащане от третото задължено лице, последното да е извършило плащане на свое
задължение към длъжника след връчване на запорното съобщение.
Следователно, основанието за кредитора и взискателите да
искат плащане от третото задължено лице въпреки извършеното такова в полза на
длъжника, не е самата сделка, от която произтичат погасените въпреки запора
задължения към длъжника от страна на третото задължено лице, а нарушаването от страна на последното на
забраната по чл.507 от ГПК да не предава дължимите от него суми или
вещи на длъжника, като последица от което законът предвижда третото
задължено лице отново да плати платеното на длъжника, но вече на кредитора и
присъединените взискатели. Запорът лишава
длъжника от легитимация да получи валидно плащане и затова плащането, което
третото задължено лице би извършило на длъжника след запора, е недействително
спрямо взискателя и присъединилите се
кредитори и те могат да искат от това трето задължено лице повторно плащане.
В рамките на настоящото
производството ищецът е изложил доводи в исковата молба за
наличието активна легитимация като взискател, за
чиито неудовлетворени парични вземания в хода на индивидуално принудително
изпълнение е наложен запор върху вземанията на длъжника му - „ПСИ.” ЕООД към ответника, така и пасивната легитимация на ДЗЗД "С.Б.Р."
като трето задължено лице, за което се
твърди, че е погасило свое парично задължение към „ПСИ.” ЕООД след (и въпреки полученото запорно съобщение).
При изясняване на
спора от фактическа страна по делото бе установено, че въз основа Изпълнителен лист,
издаден на 29.05.2020 г. по гр. д. № 15713/ 2020 г. на СРС, 159 състав, в полза
на ищеца по делото „Т.У." ООД срещу длъжника „ПСИ.” ЕООД е било образувано изпълнително дело № 20208440401202 по описа на С.Я. с per. №
844 на КЧСИ. По искане на взискателя ЧСИ е изпратил
до ДЗЗД
"С.Б.Р." запорно съобщение изх. № 025099 от 10.08.2020 г., с което е наложил
запор на вземанията на длъжника "ПСИ."
ЕООД, ЕИК ********, произтичащи от договорните му правоотношения с ДЗЗД "С.Б.Р.". Запорното съобщение е
получено от ответника на 31.08.2020 г.
С изявленията на страните, обективирани в
подписаното при висящността на настоящото
производство Споразумение за извънсъдебно уреждане от 29.04.2021 г. е признато наличието на следните
вземания на „ПСИ.”
ЕООД от ДЗЗД "С.Б.Р.", а именно: по Фактура № 371/01.09.2020 г. за заплащането на 48 301.92 лева; по Фактура № 381/01.10.2020г. за
заплащането на 33 867.91 лева; по Фактура № 382/01.10.2020 г. за заплащането на 46 931.81 лева; по Фактура № 385/06.10.2020 г. за
заплащането на 47 378.20 лева, по Фактура № 387/20.10.2020 г. за заплащането на 10 284.54 лева; по Фактура № 392/17.11.2020 г. за
заплащането на 43 032.75 лева, по Фактура № 393/18.11.2020 г. за заплащането на 27 868.92 лева, по Фактура № 397/11.12.2020 г. за
заплащането на 62 049.66 лева, по Фактура № 11/17.12.2020 г. за заплащането на 50 919.72 лева.
Възникналите в полза на „ПСИ.” ЕООД, ЕИК ******** вземания след получаване на запорното съобщение от ДЗЗД "С.Б.Р."
по
общо седем от деветте, описани по-горе данъчни фактури, а по-конкретно: Фактури с № № 371/01.09.2020 г.; 381/01.10.2020г.; 382/01.10.2020 г.; 385/06.10.2020 г., 387/20.10.2020 г.; 392/17.11.2020 г., по Фактура № 393/18.11.2020 г., е потвърдено и
от анализа на изслушаната по делото съдебно – счетоводно експертиза.
Вземанията на ПСИ.“
ЕООД по Фактура № 397/11.12.2020 г. и по Фактура № 11/17.12.2020 г. обаче не са част от експертната
проверка, поради което в производството евентуалните техни погашения,
респективно – от кого, по какъв начин и кога са извършвани такива, не се
установява.
Що се отнася до
вземанията по Фактури с №№ 371/01.09.2020 г.; 381/01.10.2020 г.; 382/01.10.2020 г.; 385/06.10.2020 г., 387/20.10.2020 г.; 392/17.11.2020 г., по Фактура № 393/18.11.2020 г., на база предоставено
на вещото лице извлечение от „ПСИ.“ ЕООД от с/ка 411
“Клиенти“, аналитичната партида на „С.Б.Р.” ДЗЗД, към момента на проверката, експертизата
е установила, че „ПСИ.“ ЕООД е закрило всички свои вземания от „С.Б.Р. ДЗЗД.
Според експерта закриването е чрез извършени плащания от страна на „С.Б.Р.”
ДЗЗД за сметка на „ПСИ.“ ЕООД. Същевременно вещото лице констатира липсата на
физически плащания, нареждани от ДЗЗД "С.Б.Р." по разплащателната сметка на „ПСИ.“ ЕООД, тъй като същата е
била запорирана.
В производството не
се твърди, а и не се установява плащания по така изброените фактури да са били
реализирани по касов път. Вещото лице е
констатирало извършени плащания от ДЗЗД "С.Б.Р." за сметка на
„ПСИ.“ ЕООД, което с оглед
дадената формулировка на израза предполага погасяване на задължения на „ПСИ.“
ЕООД към трети лица. От това обстоятелство обаче не следва (а и не се
доказва) погасяването (плащането на чужд дълг), да е обвързано с
правоотношението във връзка, с което е наложен процесния
запор. Самото правоотношение, страни по което са „ПСИ.“ ЕООД и различни от ДЗЗД "С.Б.Р." трети лица, не
предполага вземания, възникнали в полза на „ПСИ.“ ЕООД, а още по-малко такива,
който да бъдат приети като част от вземанията, обект на процесния
запор. Напротив, погасителните действия за чужда сметка обосновават извод за
вземания, възникнали за ДЗЗД "С.Б.Р.", т.е. същият да е станал кредитор на „ПСИ.“ ЕООД за сумите,
които е платил, погасявайки неговия
дълг. Какво е обаче основанието за отписване на вземания на „ПСИ.“ ЕООД
към ДЗЗД
"С.Б.Р." във връзка с Фактури с № № 371/01.09.2020 г.; 381/ 01.10.2020г.; 382/01.10.2020 г.; 385/06.10.2020 г., 387/20.10.2020 г.; 392/17.11.2020 г., по Фактура № 393/18.11.2020 г., т.е. дали това е
опрощаване, компенсация или друго правно действие, съответно кой е предприел
тези действия („ПСИ.“ ЕООД или ДЗЗД "С.Б.Р."), едностранни ли са тези действия или са реализирани по
волята и на двете страни, не се установява в хода на настоящото производство.
При това положение извод в посока за несъобразяване личните действия на трето лице в качеството му на пазач при
наложен запор не може да бъде изведен.
Липсата
на доказване на виновно поведение от страна на ДЗЗД "С.Б.Р." (респ. участниците в него), води до неоснователност на иска
по чл. 452 ал.3 от ГПК, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
При този изход на делото, в това число и по отношение на прекратителната част от производството, ответникът има
право на сторените по делото разноски.
В случая, разноските са
предявени своевременно само от „С.2." ЕООД, ЕИК******** - съдружник в ДЗЗД "С.Б.Р.",
като заявеният от него и установен размер на разноските за процесуално
представителство и защита възлиза на 1 555 лева и следва да бъде уважен изцяло.
Водим от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Т.У." ООД, ЕИК *******седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Т., съдебен
адрес:*** Бизнес център, ет. 1, офис
4 против „С. - 2010“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***15, р-н Младост, ж.к. „********, вх*******представлявано
от управителя С.Ч. и „Д.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, п.к.
1619, р-н Витоша, ул. „**********, представлявано от управителя - О.М.П., в качеството им на съдружници в „С.-БИ-РУСЕ" - Дружество по ЗЗД, Булстат ********,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.В.М., иск с правно основание чл. 452 ал.3 от ГПК за заплащане на сумата 90 000 ( деветдесет хиляди) лева, с която третото задължено лице ДЗЗД "С.Б.Р." е погасило свои
задължения по Фактура № 371/01.09.2020 г.; по Фактура № 381/01.10.2020г.; по Фактура № 382/01.10.2020 г.; по Фактура № 385/06.10.2020 г., по Фактура № 387/20.10.2020 г.; по фактура № 392/17.11.2020 г., по Фактура № 393/18.11.2020 г., Фактура
№ 397/11.12.2020 г. и по Фактура № 11/17.12.2020 г. на длъжника „ПСИ." ЕООД по изп.д. № 20208440401202 по описа на ЧСИ С. Я., след
връчване на запорното съобщение, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Т.У." ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Т., съдебен адрес:*** Бизнес център, ет. 1,
офис 4 да заплати на „С. - 2010“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***15, р-н Младост, ж.к. „********,
вх*******представлявано от управителя С.Ч., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сторените по
делото разноски в размер на 1 555 (хиляда петстотин петдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: