Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 278 /23.05.
Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 17 април Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Д.Б.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00057 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №1069444 на ГД „Национална полиция“, София,
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП на Б.М.П.,с
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 350 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Срещу електронния фиш е постъпила
жалба от Б.М.П.,с която иска неговата отмяната , оспорвайки
материално-правната и процесуално-правната му законосъобразност.
В писмената жалба,освен твърдяно несъгласие,са изложени определени
доводи:
-изтекла е една година от
извършване на нарушението/позоваване на чл.34 ал.1 от ЗАНН/
-изтекъл е срок,по –дълъг от две
години/позоваването е на чл.82 ал.1 б.“б“ от ЗАНН,
-изтекла е абсолютната давност от
извършване на нарушението.
В съдебно заседание страната-жалбоподател
не се явява,не изпраща представител.
Въззиваемата страна не е
изпратила представител.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 03.04.2015г.,
в 15:32 часа, на АМ „Люлин“,при км.15+233, в района на тунел Голямо Бучино, в посока
София - Перник,след пътен знак Е-24,при
ограничение на скоростта,въведено с пътен знак В26, се движело МПС - л.а. Мерцедес
С 500 ,с регистрационен номер *******.
Това са
данните от Електронния фиш.
В същия
район с автоматизирано
техническо средство 3М „Система за измерване на средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на скоростта на движещите се моторни превозни
средства. Измерването се осъществявало чрез два броя камери, разположени на две
контролни точки /в случая в началото и
края на тунела/, като скоростомерът автоматично измервал средната
скорост на преминаващите МПС чрез разделяне
на разстоянието между тях, на измереното
време, за което разстоянието е изминато от
съответния автомобил.
В 15:32
часа през обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил. Впоследствие,
при снемане на записаната информация от
стационарно позиционираното автоматизирано техническо средство се
установило, че преминаването е осъществено за времето от 15:32:25 часа до 15:32:40
часа, като при измерването на скоростта са фиксирани при първично време на преминаване 138.488 км/ч. и при
вторично време на преминаване 139.716 км/ч.
След съответно приспадане на допустимата
грешка при измерването /в случая от 1%
за над 100 км/ч./, системата отчела скорост на движение 137 км/ч.,като
установена скорост, което превишавало
със 57 км/ч. разрешената за пътния участък от 80 км/ч., въведена с ПЗ В 26.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на Б.М.П.,поради
което с оглед разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП срещу страната-жалбоподател
, бил издаден електронен фиш, серия К, №1069444, с който на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, му е била
наложена глоба 350 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Липсват
данни за инициирана процедура по чл.189 ал.5 от Закона за движението по
пътищата.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени
доказателства справка от централна база данни – КАТ, заверени копия на: снимков
материал от 3М Система за измерване на средна скорост, №388, удостоверение за
одобрен тип №14.09.5064, изд. от Български институт по метрология и приложение
към него, писмо от производителя на системата, протокол от първоначална проверка
№388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ“
при ГДМИУ - БИМ, заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741 от 28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и
8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на
министъра на вътрешните работи, заверени копия на заповед № Iз-305/04.02.2011 г.
на МВР, ведно с образец на електронен фиш, както и писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на
А „ПИ“ ведно с приложени към него писмо,
изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“, писмо вх. № 311/09.03.2012 г. от RM MM FORCE, заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на А”Пътна
инфраструктура”, и схема на организация на движението по АМ „Люлин“ в участъка от
км.14+206 до км. 15+237, посока София-Перник.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице.
В
съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се
обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си на
жалба е било ограничено. По тази причина, съдът приема, че пропускането на
срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като
е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да
означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и
общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита
срещу актове, засягащи правата и
интересите на гражданите, съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Според представените данни от
въззиваемата страна,връчването на ЕФ е с дата 01.11.2018г.,а данните за
подаване на жалбата,според посочена куриерска фирма е от 14.11.2018г.
Разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност, преценявайки и възраженията и доводите на жалбоподателя, съдът
не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния
фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с
АТСС - скоростомер, тип ЗМ Система за измерване на средна скорост, което е
стационарно автоматизирано техническо средство и извършва заснемане автоматично,
без намесата на човешки фактор. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015 г., в
сила към датата на нарушението/, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Приетото като писмено
доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064
/01.09.2014 г., издадено от Български институт по метрология и приложението към
нето, безспорно доказват, че процесното средство за измерване, представляващо
скоростомер, тип 3М Система за измерване на средна скорост, състоящо се 2 броя
3М камери за средна скорост, тип Р397, 3М сървърен софтуер за средна скорост и
софтуерен модул РМ ММ Форс, е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 5064 и е със срок на валидност 01.09.2016 г., Видно от протокол № 388-ФМИ от
30.09.2014 г., при извършената първоначална проверка на системата е установено
съответствие с одобрения тип, като грешките не превишават максимално
допустимите грешки за първоначална проверка. От същия протокол се установява,
че към 16.09.2014 г. системата е била трайно монтирана на АМ „Люлин”, 3-ти
тунел, посока София - Перник. Въз основа
на това съдът приема, че именно с това стационарно АТС е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, че същото е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Протокола
от последващата проверка/30.09.2015г./намиращ се в административно
наказателната преписка. е несъотносим -т.е. след датата на вмененото нарушение.
Съдът приема за доказано изпълнението на изискването
участъкът от пътя, в който е осъществяван видеоконтрол със стационарното автоматизирано
техническо средство, да е предварително обозначен, произтичащо от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т.8 ЗДвП, приложима към датата на нарушението. Тя задължава контролните органи да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка
от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи.
Това кумулативно
изискване за допустимост на издаването на електронен фиш е обосновано с необходимостта
участниците в движението да бъдат информирани за
осъществяването на видеоконтрол в съответния пътен участък преди да навлязат в
обхвата на действие на техническото средство. Оттук се налага извод, че при липса
на обозначаване на пътната отсечка като обхваната от техническо
средство за видеоконтрол на движението, проведеното производство по налагане на
административно наказание за движение с превишена скорост чрез издаване на
електронен фиш ще бъде опорочено /Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по т.д. №1/2013 г. на Общото
събрание на колегиите във ВАС/.
Представената
по делото схема на организацията на движение по АМ „Люлин“ в участъка от
км.14+206 до км. 15+237, посока София - Перник
/обхващащ отсечката преди и след края на тунел Голямо Бучино/, безспорно
установяват, че към датата на нарушението пътния участък, в който е
осъществявано видеозаснемане чрез стационарно техническо средство е бил
обозначен по предвидения ред.
Видно е, че на км. 14+443, преди мястото на
нарушението посочено в електронния фиш, и
преди началото на тунела, където е била разположена първата камера на
АТС, е имало поставена табела“РАДАР“.
Некоректно
се сочи в обжалвания електронен фиш,,че е бил налице пътен знак Е-24,
обозначаващ извършващия се след него контрол на скоростта.
Такъв
пътен знак не е съществувал към датата на вмененото административно нарушение.
Същите доказателствени материали доказват и
наличието на въведено ограничение на скоростта до 80 км/ч. с поставен ПЗ В 26
на км 14+610, в обхвата на който попада и визираното в електронния фиш място на
нарушението /отменянето на забраната относно скоростта е сигнализирано с ПЗ В34 на км.15+237 след края на
тунела/.
В този
аспект събраният
доказателствен материал позволява формиране на несъмнен положителен извод
относно означената във фиша пътна структура /извън населено място/ и установения
скоростен режим, а оттук, че квалифицирането на нарушението съответства на
изложените факти и е
извършено законосъобразно.
Приобщения
снимков материал от записа, извършен със стационарното АТС №388, удостоверява с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш
обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 189, ал.
15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен
с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
От една страна, начина на обозначаване на осъществявания контрол
на скоростта не е сред обстоятелствата изискващи се към съдържанието на
електронния фиш, съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП /от гледна точка редовността му/, а
от друга страна - по делото безспорно е доказана информираност към датата на
нарушението на водачите за осъществявания контрол чрез горепосочената табела РАДАР ,като условие за
законосъобразното прилагане на съкратената процедура за наказване.
При тези обстоятелства законосъобразно и обосновано /при всестранна и
обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на страната-жалбоподател
е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш
съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра
на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
е редовен от процесуална страна.
Тъй като не се налага административно наказания на
моторно превозно средство ,а по процесния ред на неговия собственик,или когато
моторното превозно средство е собственост на Юридическо лице,на неговия законен
представител,е предвидена възможност електронния фиш на бъде анулиран и издаден
друг, на конкретен извършител на вменено
нарушение от този вид,на когото е предоставено управлението на моторното
превозно средство.
В настоящия случай спорен момент е преследвателната
давност ,която е предмет на разглеждане
и произнасяне с Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС,и при
съобразяване с това произнасяне,при отчитане на датата на нарушението,датата на
издаване на ЕФ-всъщност според съдебния състав датата на обективирането му като
документ/разпечатка ,приложена към административно наказателната
преписка/,датата на връчването на ЕФ,не е изтекъл срока ,визиран в чл.81 ал.3
вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК,към които разпоредби препраща чл.11 от ЗАНН,и при
абсолютна преследвателна давност от четири години и шест месеца/от датата на
нарушението/ ,поради което защитните доводи съдът ги намира за неоснователни.
Институтите на преследвателната давност по НК са
приложими в административнонаказателното производство не само относно
абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.
В настоящия случай, специалните давностни
срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират
съставянето на АУАН и издаването на
наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото.
Законовата
препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове/така,както
разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗАНН не се отнася до фишовете,съставени по реда
на чл.186 от Закона за движението по пътищата/
Разпоредбата
на чл. 85а от ЗАНН/ДВ бр.11 от 2011г./ предвижда, че доколкото в този закон
няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по
издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Следователно, относно институтът на погасителната
давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими са разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ,
бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Въпросното административнонаказателното преследване
е било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има
необходимата предметна и персонална насоченост.
Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу страната-жалбоподател е
издаден/може би обективиран като документ/ на 15.11.2015г., т.е., в срока по
чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението.
Съгласно
нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността,
започва да тече нова тригодишна давност.
ЕФ е връчен на 01.11.2018г.,не е изтекъл тригодишният
срок,а към момента не е изтекъл и срока на абсолютната преследвателна давност.
От друга страна,срокът на абсолютната давност за преследване /в случая четири
години и половина/ е обвързан единствено с началния момент на започването на давността за преследване -
датата на довършване на
престъплението/нарушението, не с датата на някое от действията, които я
прекъсват,а тази давност /абсолютната/ за наказателно преследване е приложима
когато не е изтекла обикновената
преследвателна давност.
По отношение вида и размера на
наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията
се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е
определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта.
В конкретния случай скоростта е превишена със 57 км/ч.
която /стойност е получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима
санкцията по т.6 от визираната разпоредба/за превишаване над 50 км/ч-глоба от
300лв.,като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се
увеличава със 50лв..
В случая именно такова наказание е наложено, и
предвид законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден.
Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Потвърждава електронен фиш, серия К, №1069444 на ГД „Национална полиция“,
София, с който на основание чл. 189, ал.
4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП, на Б.М.П.,***, с ЕГН **********, е наложена
глоба в размер на 350 лева за нарушение
на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала:
СГ