Решение по дело №1099/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания, вр с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. З. Д., [ЕГН], чрез адв. Ст.П.-пълномощник, срещу Решение № 30 от 02.04.2025 г. на РС-Асеновград, постановено по АНД № 92/2025 г., с което е потвърден електронен фиш серия К, № 9580590, издаден от ОДМВР-Пловдив.

Твърди се неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Основното оплакване е, че по делото не е доказано по безспорен начин, че касаторката е извършила нарушението и то в хипотеза на повторност. Иска се отмяна на обжалваното решение на АРС и да се постанови ново, с което да се отмени издаденият ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. В представени писмени бележки се поддържа жалбата и се доразвиват доводите в подкрепа на защитата. Претендира разноски.

Ответникът по касация- ОДМВР-Пловдив, редовно призован, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд-Пловдив, в настоящия състав, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и е процесуално допустима.

От фактическа страна е установено, че Д. на 30.07.2024 г. в 10:28 ч. на главен път І-8, км. 251.600 от [населено място] към гр.Пловдив, в посока на движение на контролираните МПС от юг към север, при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак „В26” и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, като водач на МПС лек автомобил „Мерцедес А 180 ЦДИ”, с рег. № [рег. номер], е извършила нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ „ARH CAM S1“ №120ccd7 с установена скорост от 84 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч.

Издаден е обжалваният пред районния съд ЕФ серия К № 9580590, с което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Р. Д. е наложена глоба в размер на 200 лв.

С оспореното решение въззивният съд е приел, че е доказано извършването на нарушението, неговият автор, установяването на деянието е сторено с одобрен тип автоматизирано техническо средство, от Справка нарушител/водач се установява повторността на нарушението и поради това е потвърдил ЕФ.

Решението е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са касационно основание по чл. 348, ал. 1 , във вр. с чл. 84 ЗАНН.

Районният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към предмета на доказване, при спазване правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствените източници съгласно чл. 107 НПК.

На основание чл. 220 от АПК административният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от районния съд в обжалваното решение.

АНО е наложил санкцията в двоен размер при условията на повторност по чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като в ЕФ е отразено, а в представената преписка са приложени доказателства, от които се установява, че нарушението действително е извършено повторно. Съдът е приел, че от представената Справка нарушител/водач и от справка АИС АНД на ОДМВР-Пловдив е видно, че Д. вече е наказвана за нарушение по ЗДвП от същия вид и в едногодишен срок. Тези доказателства са между кориците на делото и не са били оспорени от настоящия касатор.

Законосъобразно установеното нарушение е квалифицирано като „повторно“ по см. на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП. АНО е изяснил фактите, които са го мотивирали да приеме тази квалификация, посочено е, че с влязъл в сила ЕФ сер. К № 7935761 на ОДМВР-Пазарджик е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери дали действително тезата на АНО съответства с критерия, посочен по-горе или не. В конкретния случай в ЕФ е направен извод, че деянието е извършено повторно, като са посочени фактите, от които се извежда този извод. Доказателства за „повторност“ се съдържат и в представената пред въззивната инстанция преписка.

Настоящата съдебна инстанция не приема твърдението в касационната жалба, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е приел, че деянието е правилно квалифицирано и хипотезата на повторност е доказана. Каза се по-горе, че в кориците на въззивното дело се съдържат доказателства, че на касатора, в настоящото производство, е било наложено наказание за същото по вид нарушение с влязъл в сила ЕФ сер. К № 7935761 на ОДМВР-Пазарджик. Посочените, в спорния ЕФ, норми от ЗДвП са правилно определени от административнонаказващия орган и съответстват със словесното описание на установеното нарушение на правилата за движение по пътищата.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са всички възражения, посочени в жалбата, които в болшинството са повторени и в касационната такава, като са изложени подробни съображения за несъстоятелност на същите, които настоящият касационен състав възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не намира за необходимо да преповтаря.

В съответствие със събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е приел, че нарушението е доказано по безспорен начин. Като е управлявала МПС със скорост от 84 км/ч(след приспадане на толеранс 3%), надвишаваща с 24 км/ч позволената от ЗДвП, разрешена за съответното място такава от 60 км.ч./пътен знак В26/, касаторката е реализирала състав на нарушение именно по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което правилно е административно наказана със съответното по вид и по размер такова от 200 лв. Нарушението е установено с техническо средство тип „ARCH CAM S1“, с фабр. № 120CCD7“, което е преминало съответната метрологична проверка и съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от представените по делото Протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС № 013-СГ-ИСИС/15.02.2024 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г. Изображението на представената снимка е ясно различимо. Съгласно приложените с преписката доказателства, безспорно е установена собствеността на МПС, като липсват данни, а и не се твърди от страна на касаторката да е депозирала декларация, съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за друго лице, извършило нарушението. А след като не е упражнила правото си да възрази и да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата автомобила, с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие, а именно - издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с който автомобил е извършено конкретното административно нарушение, а това е именно настоящата касаторка.

Във връзка с наведените в касационната жалба възражения, настоящата инстанция намира за необходимо допълнително да посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подробно и изчерпателно посочва реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като правилото да се посочи точната разпоредба от закона, която е нарушена, е спазено, а именно като нарушена е посочена нормата на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В процесния фиш нарушението е достатъчно ясно и конкретно описано с всички съставомерни признаци.

По отношение възраженията за неустановено място на извършване на нарушението следва да се има предвид, че предвид липсата на разминавания в посоката на движение на контролираните МПС и насочеността на АТСС, то не може да се счита, че мястото и посоката на нарушението не са установени или са неправилно установени. В снимката от заснетия клип освен автомобилът и неговият регистрационен номер са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост, като на същия се установява и номерът на АТСС, който също съвпада с посочения в протокола за използване на АТСС рег. № 239р-15049/09.08.2024 г. Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс от 3км/ч в полза на жалбоподателката. Няма допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане разположението на АТСС. Районният съд подробно е обсъдил местоположението на преносимата система за контрол на скоростта в района на кръстовище и от къде започва и къде завършва този елемент от пътната инфраструктура и не е извършил смесване на точното положение на АТСС, в каквато насока има оплакване в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. При наличието на безспорни доказателства по административното обвинение, законосъобразно е наложено административно наказание за нарушение на текста на чл. 21, ал.2, вр ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Като е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна, а ЕФ е потвърдил като законосъобразен.

От изложеното до тук следва, че районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, от ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХIV касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от 02.04.2025 г. на РС-Асеновград, постановено по АНД № 92/2025 г.

Решението е окончателно.