РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Русе, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Васил Петков Гражданско дело №
20244500100056 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Ищeцът И. В. И. твърди, че на 04.06.2022г. в гр. Русе Д. И. И. при
управление на лек автомобил модел „Тойота ****“ нарушил правилата за
движение по пътищата, при което му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в многофрагментно счупване на левия крак с излив в колянната
става, довело до трайно затрудняване на движението на крака за повече от
тридесет дни, във връзка с което Д. И. бил освободен от наказателна
отговорност и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева по АНД № 2321/2022г. с решение № 99/23.02.2023г. В резултат на
посоченото ПТП ищецът претърпял тежки телесни увреждания, като освен
трайното затрудняване на движението на крака търпял и много силни и
продължителни болки. Било невъзможно пълно излекуване и възстановяване
в пълен обем на движението на крака. След посоченото ПТП ищецът бил
откаран и приет в отделението по травматология на УМБАЛ „КА.“ Русе, след
което бил транспортиран до МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, гр. Плевен, където
на 06.06.2022г. му била проведена хирургична интервенция с прилагане на
външно фиксиращо устройство- тибия и фибула. На 14.06.2022г. му била
проведена втора оперативна интервенция под упойка, при която било
1
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.
Имплантираната в костта метална шина била с дължина около 25 сантиметра
и била фиксирана с 13 броя винтове. Извършена била имлантация на парче
костна тъкан в колянната става, изрязана от горната част на таза.
Впоследствие ищецът вдигнал температура и развил инфекция на меките и
костни тъкани, която била животозастрашаваща, във връзка с което била
извършена още една оперативна интервенция. Впоследствие ищецът бил
изписан от болницата с предписания да прави превръзки на три дни, да не
стъпва на оперирания крайник в продължение на четири месеца и да се
предвижва с помощни средства до рентгенографско установяване на
заздравяване на счупването, но не по-малко от шест месеца. В резултат на
травмата ищецът престоял в болница от 04.06.2022г. до 27.06.2022г., в който
период имал непрекъсната необходимост от чужда помощ за ежедневните си
нужди и претърпял множество неудобства, болки и страдания. Болничният
престой се отразил тежко както на физическото, така и на психическото му
състояние. Вследствие на шока и употребата на упойки получил констипация
за седемнадесет дни, като била обсъждана нова хирургична операция за
отпушване на стомашно чревният тракт. Ищецът бил допълнително
притеснен, че е бил увреден единствения му здрав крак, тъй като другият му
крак е увреден от предишно заболяване, като е с нарушени лимфни пътища,
трудно подвижен и с ограничено сгъване на колянната става. Ищецът имал и
предходно онкологично заболяване, във връзка с което преминал през
множество курсове на химиотерапия, което правило всеки престой в болница
много болезнен. Много трудно преживял и лечението в домашни условия,
като след злополуката неколкократно се наложило да се предвижва от
жилището си до клиниката в гр. Плевен и това било свързано с големи
трудности и неприятни преживявания. В този период се налагало постоянно
да има придружител от семейството му, който да се грижи за него. През
възстановителния период провел множество рехабилитационни процедури, за
които заплатил 300 лева. Въпреки проведените процедури, не постигнал
пълно възстановяване. Установило се, че в резултат на ПТП е получил
персистираща хипотрофия на мускулатурата и други сериозни трайни
увреждания на ляв долен крайник. В резултат на тези увреждания колянната
става се огъва навътре при стъпване на левия крак и това води до изкривена
походка и куцане. Мускулната атрофия е довела до отслабване и изтъняване
2
на левия крак, като така между двата му крака има значителна разлика.
Липсата на хрущял в ставата е необратимо състояние и води до ускореното й
износване, като при последната консултация с ортопед бил посъветван да не
натоварва оперирания крак. Продължава да изпитва болка и в мястото на
отрязаното парче от тазовата кост. На ищецът е трудно да приеме, че
двигателната му функция никога няма да се възстанови както преди
инцидента. Уврежданията му пречат да се грижи за 11 годишното си дете.
Травмата трайно променила живота на ищеца- вече не кара велосипед и се
страхува от ПТП, влошил се сънят му, както и вниманието и паметта му. Във
връзка с последното провежда консултации с психолог, като се установило, че
страда от посттравматично стресово разстройство. В продължение на шест
месеца ищецът бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. В резултат
на посоченото ПТП ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между работната заплата и полученото обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 1881,29 лева, както и вреди от неучастие в
поръчки по договори в размер на 1500 лева. Заплатената сума за
психологически консултации също представлява имуществена вреда, като
така общият размер на имуществените вреди на ищеца стават 4131,29 лева. С
писмо от 23.08.2023г. ответното дружество уведомило ищеца, че има
готовност да му изплати единствено сумата от 11359,18 лева, от които 7000
лева обезщетение за неимуществени вреди и 4359,18 лева обезщетение за
имуществени вреди. На 20.09.2023г. ответното дружество заплатило на ищеца
сумата 11359,18 лева.
И. В. И. иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
обезщетение в размер на 70 000 лв. за причинените болки и страдания в
резултат на ПТП от 04.06.2022г., причинено от Д. И. И., както и 4131,29 лева
обезщетение за имуществени вреди в резултат на посоченото ПТП.
В допълнителна уточняваща молба И. В. И. сочи, че имуществените
вреди в размер на 4131,29 лева е формирана като сума от 1881,29 лева,
представляваща разлика между заплата и обезщетение за временна
неработоспособност за периода 05.06.2022г. до 01.12.2022г. Последната сума
представлява разлика между трудовото възнаграждение, което би получил в
посочения период- 5285,90 лева и полученото обезщетение за временна
неработоспособност- 3401,61 лева. Относно неучастието в поръчки по
договори ищецът уточнява следното: в периода на временната му
3
нетрудоспособност от началото на месец юли 2022г. до началото на месец
декември 2022г. работодателят му имал два сключени договора за инженерно-
геоложко проучване, като възнагражденията по тези договори се получават
като допълнително възнаграждение към работната заплата. Неучастието му в
изпълнението на тези договори го е лишило от възнаграждение в размер на
1500 лева.
Ответникът ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД прави възражение за местна
подсъдност и оспорва предявените искове. Счита, че размерът на претенциите
е прекомерен. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че
ищецът е извършил нарушения на правилата за движение, които са станали
причина за настъпване на ПТП. Счита, че обезщетението следва да бъде
намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Оспорва причинно-следствената връзка между вредите и
настъпилото ПТП. Оспорва наличието на имуществени вреди над платените
доброволно от застрахователното дружество.
В допълнителна молба от 23.04.2024 г. ищецът заявява, че за лекия
автомобил „Тойота ****“, с който на 04.06.2023 г. е причинено процесното
ПТП е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника
ЗАД „ОЗК Застраховане“ съгласно застрахователна полица № *********,
сключена между Д. И. И. и „ОЗК Застраховане“ АД с период на действие на
застраховката от 30.08.2021 г. до 29.08.2022 г. Уточнява, че погрешно е
посочил номера на претенцията. Сочи и верния входящ номер на заявената
претенция, а именно вх. № *******/03.08.2023 г., както и номера на щетата.
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД първо възразява, че преписка с вх. № 99-
69-49 от 2021 г. не съществува, признава наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ относно л.а. „Тойота ****“. Признава, че по
претенцията на ищеца е образувана щета № ********** и твърди, че по тази
щета дружеството е заплатило обезщетение в размер на 7 000 лв.
неимуществени вреди и 4358,18 лв. обезщетение за имуществени вреди и иска
тези обстоятелства да бъдат признати за безспорни.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С решение № 99 от 23.02.2023г. по а.н.д. № 2321/2022г. на РРС
подсъдимият Д. И. И., с ЕГН********** е признат за виновен в това, че на
4
04.06.2022г., в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Тойота“, модел „****“, с рег. № Р **** КК, нарушил правилата за
движение по пътищата, като водач на МПС, не намалил скоростта и не спрял,
не пропуснал движещия се по пътя с предимство колоездач И. В. И. -от гр.
Русе, като по този начин нарушил чл.50, ал.1 от ЗДвП, като бил длъжен, не
пропуснал движещият се по пътя с предимство колоездач, в резултат на което,
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. В. И. от гр.Русе,
изразяваща се в многофрагментно счупване в горната трета на лявата
голямопищялна и малкопищялна кост с излив на кръв в колянната става,
довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за
повече от 30 дни, поради което е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Съгласно чл. 300 от ГПК
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Със същата задължителна сила се ползва и решението на наказателния
съд за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. По тези съображения по делото е безспорно
установеновиновното причиняване на ПТП от Д. И. И. на 04.06.2022г. при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота“, модел
„** *“, с рег. № Р **** КК което довело до причиняване на средна телесна
повреда на И. В. И. от гр.Русе, изразяваща се в многофрагментно счупване в
горната трета на лявата голямопищялна и малкопищялна кост с излив на кръв
в колянната става.
С определение в открито съдебно заседание на 27.05.2024г. по
настоящото дело съдът е признал за установено и ненуждаещо се от доказване
в отношенията на страните, че към 04.06.2022 г. относно л.а. „Тойота ****“ с
рег. № Р **** КК е имало валидна и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ при дружеството ответник ЗАД „ОЗК Застраховане“;
образуването на щета с вх. № ********* при дружеството ответник по
заявление на ищеца, както и че ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е заплатило на
ищеца И. В. И. обезщетение в общ размер на 11359,18 лв., от които 7000 лева –
5
обезщетение за неимуществени вреди и 4359,18 лева – обезщетение за
имуществени вреди.
Механизма на настъпване на процесното ПТП се установява от
заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза:
Причината за произшествието от технически характер е навлизане на л.а.
„Тойота“ в коридора на движение на велосипеда, в опасната му зона за
спиране. Геометричната видимост в района на произшествието е около и над
100 м. Произшествието е станало на прав, равен участък, с еднопосочно
движение, през светлата част на денонощието. Времето е било ясно,
видимостта към момента на произшествието е била отлична, а пътната
настилка суха. В делото няма данни други участници в движението или
препятствия да са ограничавали видимостта между двамата водачи. При тези
данни е направен извода, че двамата водачи са имали обективна възможност
да се възприемат взаимно от разстоянието на геометричната видимост. От
данните в делото се определя, че към началото на удара велосипедът се е
движил по дясната лента на южното платно на бул. „Липник“ със скорост
около 12,6 км/ч. Южното платно е еднопосочно, за движение по посока от
кръговото кръстовище с бул.„Цар Освободител“ към кръстовището с улиците
„Дебър“ и „Лозен плаН.“ (към Олимп). Велосипедът се е движил по посоката,
по която е разрешено движението на превозните средства по южното платно
на бул. „Липник“. В района на произшествието, за посоката на движение на
велосипеда няма пътен знак Б2, пред който той да трябва да спира. От данните
в делото вещото лице определя, че времето за реакция на водача на велосипеда
в конкретната пътнотранспортна ситуация - 0,9 сек е по-голямо от времето на
възникване на опасност за движението от технически характер до момента на
удара - 0,68 сек. Следователно в конкретната ситуация водачът на велосипеда
не е имал възможност да започне спиране. Съгласно заключението в
конкретната пътнотранспортна ситуация И. И. не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез намаляване на скоростта или спиране.
В приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза вещото лице
дава заключение, че И. В. И. е получил следните увреждания при ПТП,
настъпило на 04.06.2022 г.: Многофрагментно вътреставно счупване на лява
голямопищялна кост в близкия край, наложило алопластика на кост и метална
остеосинтеза. Излив на кръв в лява колянна става. Многофрагментно счупване
на лява малко пищялна кост в близкия край. Така установените травматични
6
увреждания в областта на лява колянна става и лява подбедрица на И. са
резултат на комбинацията от аксиална компресия, валтус и ротация в областта
на колянната става и горната трета на подбедрицата. Тези травматични
увреждания много добре отговарят да бъдат получени при процесното ПТП на
04.06.2022г., a именно при падане на ляво от движещ се велосипед и опит за
стъпване (подпиране) с левия крак на терена в процеса на падането. Така
установените травматични увреждания при И. В. И. могат да се квалифицират
по медико-биологичния признак — трайно затрудняване на движенията на ляв
долен крайник, за срок повече от тридесет дни.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска
експертиза се установява, че при такива увреждания, каквито са установени
при пострадалия, обикновено болките в увредените области са най-силни
непосредствено след получаването им и продължават със значителен
интензитет до имобилизация на крайника и прилагане на обезболяващи
средства, след което постепенно намаляват. Болки със значителен интензитет
се усещат и в следоперативните периоди и в периода на раздвижване. Болки с
по-слаб интензитет, но с продължителен характер обикновено се усещат за
дълъг период от време, месеци и години, дори и за цял живот, особено при
физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.
Съгласно същото заключение болничното лечение на И. е продължило
24 дни. B делото няма представена медицинска документация, от която да
може да се прецени по обективен начин колко е продължило домашно-
амбулаторното лечение на И.. По негови данни рехабилитацията под
ръководството на кинезитерапевт в домашни условия е продължила около 1-
1,5 месеца, a хигиенно-охранителния режим за движение с помощни средства
до края на пролетта на 2023 г. Според вещото лице при такива счупвания,
каквито са установени при И. И., ако не са налице усложнения, основният
възстановителен процес продължава около 7-8 месеца. Като се има предвид
видът на увреждането и изминалият период от време, за в бъдеще не се очаква
да настъпи спонтанно подобряване на функционалното състояние на левия
долен крайник на И. И..
В приетата и неоспорена съдебно-психологична експертиза вещото лице
дава заключение, че претърпяното на 04.06.2022 г. пътно-транспортно
произшествие от И. И., съпроводено с травми, болка и обездвижване, е
7
представлявало силен стресогенен фактор, свързан сьс страхове и напрежение
oкoлo и след възникналата ситуация. Впоследствие при ищеца са се
наблюдавали травматични последици - имал безсъние, кошмари, нарушения
на апетита, висока степен на безпокойство и страхове, нарушения в паметта,
концентрацията и вниманието. Чувството за безпомощност, безнадежност,
невъзможност за самообслужване, директната физическа болка и споменът за
преживения страх, са предизвикали повишена тревожност, депресивни
нагласи, негативно настроение, емоционална реактивност и умишлено
избягване на събития, свързани с елементи на инцидента, който е с
травматичен характер за психиката и може да се определи като силно
стресогенно преживяване. Към него момент това би могло да се причисли към
групата невротични, свързани с посттравматичен стрес и реактивно
депресивна симптоматика, разстройства. Физическата болка,
продължителното лечение, връщането към спомена за прекараното
онкологично заболяване със съпътстващите го медицински интервенции,
както и временната недееспособност са рефлектирали фрустриращо върху
психиката на И. И.. Безпокойството, свързано с нефункционалността на
засегнатия крайник и невъзможността за пълното му възстановяване,
нарушената двигателна активност, изцяло нарушената обичайна рутина в
ежедневието му, последвалото му социално отдръпване, снижилите се
своевременно фокус на внимание и ефикасност на паметта, както и
възникналата потенциалната възможност от загуба на работното място са
довели до силно усещане за непълноценност и неувереност.
Съгласно същото заключение при наличието на ситуативна тревожност,
която в случая благоприятства възпроизвеждането на негативните спомени,
съпътстващи преживяното пътно-транспортно произшествие и трайно
установилите се емоционални промени, с цел да се предотврати
хронифицирането им се препоръчват периодични консултативни срещи с
психолог или психотерапевт. Възстановяването след преживяването на такова
събитие е индивидуален процес с различна продължителност - месеци или
години. При ищеца причинените силно завишени като степен стресови,
тревожни и реактивно депресивни индикации, са намалили интензитета си
постепенно след произшествието, но все още не са редуцирани изцяло. B
перспектива, предвид и наличните физически дискомфорт и двигателни
затруднения, при определени обстоятелства, са възможни проявления на
8
преживяното силно стресогенно събитие - емоционално връщане към
спомена, асоциативни негативни мисли, повишаващи интензитета на
стресовите и тревожни маркери, завишена уязвимост към ситуации в
ежедневието, силна реактивност на стресорно въздействие.
За установяване размера на дължимото трудово възнаграждение, което
ищецът е следвало да получи за времето, през което е бил нетрудоспособен, от
05.06.2022 г. до 01.12.2022 г. включително и разликата между същото и
полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период е
назначена съдебно-икономическа експертиза. Съгласно приетото и
неоспорено заключение на вещото лице разликата е в размер на 1367.81 лв.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като пълни и обективни
и обосновани.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди в настоящото
производство са разпитани като свидетели Н. В. Д., В. А. В. и Д. Х. М.. Н. В.
Д. – с. на ищеца, твърди, че когато му отишла на свиждане в болницата в
Плевен, той бил много блед, прежълтял, изтормозен, измъчен, безпомощен и
обездвижен. Много не си говорили, тъй като брат й обичайно не дава външен
израз на емоциите си, но вида му показвал че се чувства зле. Бил обездвижен
на леглото, всяко едно леко размърдване му причинявало болка. Около месец
след изписването, при следващото им виждане в Русе, когато той си бил
вкъщи, видяла почти същата ситуация, но в домашна обстановка. И. й
споделил, че се страхува когато стъпва с патериците да не стъпи на увредения
крак. Имал нужда от подкрепа за придвижване. Брат й бил силно депресиран,
осъзнавайки какви ще бъдат последиците от увреждането. Към настоящия
момент го намира за подтиснат, унил, на моменти много затворен, като цяло
по-нервен, по-избухлив, сприхав. Докато бил в болницата не искал да му ходят
на свиждане, защото не искал да го виждат в такова състояние. Той бил много
променен, тези качества не били характерни за него преди инцидента. Не бил
вече спокоен, уравновесен и весел човек, какъвто го познавала. Преди това
произшествие преживял много тежко онкологично заболяване, от там останал
увреден единия крак, сега се увредил и другия и това нямало как да не се
отрази на психическото му състояние. Станало натрупване на здравословни
проблеми, а в случая вече и с необратими последици. Дразнел се от факта, че
не може да върви, уморява се бързо, походката му е деформирана, имал
9
чувство за непълноценност.
Св. В. А. В. – съпруга на ищеца изнася данни, че на 04.06.2022 г. била с
детето си пред Английската гимназия, когато приятел й се обадил за да й
съобщи, че е И. е блъснат с велосипеда. Веднага отишли пред Спешното
отделение. Когато го докарали с линейката, И. изглеждал много объркан,
уплашен, неадекватен. Направили му снимка и им казали, че е много сериозно
счупването и най-вероятно ще се наложи смяна на колянна става. Като
разбрала това, свидетелката започнала да търси варианти да го преместят в
Плевен в болница „Сърце и мозък“. По време на превозването тръскането на
линейката му причинявало силна болка. На следващия ден след приемането
му в болницата му направили първата операция, в която трябвало да се
фиксира кракът, за да може да се обездвижи и да спадне отока, след това на
осмия ден му направили същинската операция със слагането на металните
шини. И двете операции били с пълна упойка и доста продължителни.
Докторите казали, че по-късно ще се наложи смяна на колянната става. По
данни на св. В. над двадесет дена, близо месец престоял И. в болницата в
Плевен. Много тежко понасял престоя в болницата. Чувствал се ужасно, че не
можел да се обслужва сам, а нея не я допускали да се грижи за него. Той бил
притеснен, че при инцидента е пострадал здравия му крак, тъй като имал
проблем с другия крак след заболяване. След инцидента не знаел дали ще
може да проходи. Изключително много бил паднал духом. След операцията
имал следоперативни усложнения, бил на легло и санитари го обслужвали. От
болницата го прибрал негов приятел - Д. М., като се наложило да разместват
седалките на автомобила, за да може И. да си държи крака опънат по време на
пътуването. Той не можел да ходи, макар да бил с патерици и някой трябвало
да го придържа. Тази катастрофа сложила голям отпечатък върху цялото
семейство. Рехабилитатор идвал 3-4 пъти седмично, дал му много добри
насоки, показвал му упражнения, учил го как да се придвижва. След 3-4
посещения на рехабилитатора, И. започнал да се придвижва с патерици
вкъщи. Месец - два отнело преди да успее да излезе от вкъщи. Поне осем
месеца му се наложило да използва патериците. След този инцидент И. се
променил много, бил много отчаян, защото два месеца преди инцидента
започнал нова работата и се притеснявал какво ще бъде отношението на
новото работно място заради отсъствието му от работа. Преди инцидента
всяка сутрин бягал в парка, карал колело, но след този инцидент не можел да
10
кара, дори на семейството си не разрешавал да карат колело. След инцидента
спрял да общува с приятели, не искал да се среща с никого, дори не искал да
празнуват рождения ден на детето. Към настоящия момент куцал, предстояла
смяна на колянната става. Освен, че походката му била променена, той не
можел да извършва елементарни ежедневни дейности. По стълбите се качвал с
усилие. Не можел да спи през нощта, постоянно бил раздразнителен, а преди
инцидента бил много спокоен човек. Дори предишното заболяване, което било
изключително тежко, той не го преживял по този начин, както му се отразил
инцидента. Финансово инцидентът също му се отразил зле, тъй като И.
участвал в проекти извън трудовото си правоотношение, за което получавал
отделно допълнително възнаграждение. Докато бил в болнични имали такива
проекти, но той нямало как да участва.
Св. Д. Х. М. – приятел на ищеца научил за инцидента от съпругата на И.,
после самият И. му се обадил с молба да го прибере от болницата в Плевен.
Когато отишъл да го вземе, изглеждал зле, не можел да ходи с патериците,
явно изпитвал болка през цялото време. Човек от персонала им помагал да го
настанят в колата. Докато пътували с колата молел свидетеля да кара по-
бавно, защото явно го болял кракът от тръскането. През цялото време
изпитвал сериозни болки. Като пристигнали в гр. Русе, жена му им помогнала
да го изкарат от колата и много трудно се качил по стълбите към асансьора.
Като влязъл в тях се разплакал с глас, бил много отчаян. След две седмици му
се обадил да се видят, но И. не изпитвал желание да контактува и излиза. Бил
трудно подвижен през цялото време. Според свидетелят И. не е възстановен
нито психически, нито физически.
По делото е разпитан като свидетел и водачът на автомобила участвал в
ПТП- Д. И. И.. Съгласно показанията му на тръгване от магазин „Кауфланд“,
завил надясно по бул. „Липник“, но тъй като излизал от път без предимство на
път с предимство, гледал в лява посока. Не знае как велосипедът се е оказал
пред него, видял го в момента на удара.
Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират,
като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се помежду си и от
другите събрани доказателства.
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
направените искания, съдът квалифицира правно исковете по чл. 432 от КЗ вр.
11
чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на увреждането. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД (вреди, противоправно деяние, причинна връзка и
вина), пораждащи отговорността на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. На основание чл. 45 от ЗЗД при деликт
на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Налице са всички елементи от състава на
непозволеното увреждане, като по делото е доказано, че деликвентът –
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“, има вина за
настъпване на ПТП, тъй като причината за произшествието от технически
характер е навлизане на л.а. Тойота в коридора на движение на велосипеда, в
опасната му зона за спиране, като в конкретната пътнотранспортна ситуация
Ив.И. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез намаляване
на скоростта или спиране.
Възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредата от
страна на ищеца остана недоказано. Вещото лице, изготвило съдебната
автотехническа експертиза установява, че времето за реакция на водача на
велосипеда в конкретната пътнотранспортна ситуация е по-голямо от времето
на възникване на опасност за движението от технически характер до момента
на удара. Следователно в конкретната ситуация водачът на велосипеда не е
имал възможност да започне спиране. Съобразявайки заявеното становище на
експерта, съдът счита, че не е налице на съпричиняване.
Въз основа на събраните писмените доказателства по делото съдът
приема, че ищецът е изпълнил процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до
застрахователя писмена застрахователна претенция, като в тримесечния срок
по чл. 496 от КЗ ответното дружество не е изплатило в пълен размер
претендираните обезщетения. Предвид доказаното осъществяване на състава
12
на непозволено увреждане вследствие на настъпилото ПТП, наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл. 380 от КЗ, съдът
счита, че за ищеца е възникнало правото да получи обезщетение от
застрахователя на деликвента за претърпените вреди от деликта, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетенията за причинените
неимуществени се определя от съда по справедливост. Някои от критериите за
определяне на този размер са, видът, обемът и тежестта на причинените боли
и страдания, интензивността и продължителността на душевните
преживявания, възрастта на пострадалия, социално-икономическите условия
към момента на настъпване на деликта и общоприетото понятие за
справедливост.
В случая от събраните доказателства се установи, че от процесното ПТП
на ищеца са причинени: многофрагментно вътреставно счупване на лява
голямопищялна кост в близкия край, наложило алопластика на кост и метална
остеосинтеза; излив на кръв в лява колянна става; многофрагментно счупване
на лява малко пищялна кост в близкия край. Установи се, че болките при
такива увреждания са със значителен интензитет, усещат се и в
следоперативните периоди и в периода на раздвижване, а болки с по-слаб
интензитет, но с продължителен характер обикновено се усещат за дълъг
период от време, месеци и години, дори и за цял живот, особено при
физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. В съдебно
заседание вещото лице д-р П. Д. уточнява, че се касае за тежко,
многофрагментно, вътреставно счупване на костите на лява подбедрица в
областта на коляното, при което не се очаква по принцип да настъпи пълно
функционално възстановяване, както и че счупването е на много нива, много
кости са разместени и се е налагало да се взема допълнителна кост, за да се
запълват части, касае се за сериозно счупване, което при по-непрофесионален
подход може да доведе до пълна инвалидизация. Според вещото лице със
сигурност се очаква да има дефицити в колянната става. Ищецът е търпял
болки и страдания с голям интензитет, за продължителен период от време.
Многократно се е налагало да постъпва в болнични заведения, като е
претърпял няколко хирургични интервенции. Произшествието е променило
драстично начинът му на живот, като над осем месеца е имал нужда от помощ
13
за елементатни битови нужди и съответно за него са се грижили членове от
семейството му. Въпреки проведените рехабилитационни процедури
здравословното състояние не се е възстановило достатъчно за да води начин
на живот като преди инцидента. Узнаването, че никога няма да се възстанови
напълно и че в близко бъдеще ще се наложи замяна на колянна става е
предизвикало силен шок и негативни емоционални преживявания на ищеца.
Поради полученото увреждане колянната става се огъва навътре, което
предизвиква куцане и изкривена походка. Мускулната атрофия е довела до
изтъняване на левия крайник, който се различава от десния. Липсата на
хрущял в ставата е необратимо състояние, което води до ускореното й
износване. Увреждането на левия крак възпрепятства физически активности и
ограничава значително дейности като ходене бягане и различни видове
спортни занимания, вкл. карането на велосипед, от което ищеца се страхува
след инцидента. Ищецът е понесъл травмите изключително тежко и по
причина, че е бил увреден единствения му здрав долен крайник, като другият
му крак е имал дефицити в резултат на предходно заболяване.
Всички изброени обстоятелства сочат на едни продължителни и
интензивни както физически болки, така и душевни страдания. Уврежданията
са променили трайно и завинаги живота на ищеца, като са го лишили от
възможността да води един по-активен живот. По тази причина и като се
съобразят вече заплатените суми от застрахователя съдът приема, че искът за
70 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди е изцяло основателен и
следва да се уважи, която сума се дължи със законната лихва от датата на
увреждането- 04.06.2022г. до окончателното изплащане.
Съгласно уточнението на л.53 от делото ищецът претендира и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4131.29 лв., от които 1881,29
лева – разлика между дължимото трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за временна неработоспособност, 1500 лева – пропуснати ползи
и 750 лева разходи психологически консултации . От заключението на вещото
лице изготвило съдебно-икономическата експертиза се установява, че
разликата между дължимото трудово възнаграждение, което ищецът е
следвало да получи за времето, през което е бил нетрудоспособен от
05.06.2022 г. до 01.12.2022 г. включително и полученото обезщетение за
временна неработоспособност за същия период е в размер на 1367,81 лева, с
14
което се установява тази част от имуществените вреди.
По делото е представена служебна бележка от работодателя(л.44) в
уверение на това, че през периода на неработоспособност ищецът е пропуснал
възможността да участва в задачи по допълнително трудово възнаграждение,
поради което не е реализирал финансови ползи в размер на 1500 лева. Тази
служебна бележка обаче не е надлежно доказателство за обстоятелствата
посочени в нея- по същество тя представлява писмени свидетелски показания,
които не са допустимо доказателства съгласно процесуалния закон.
Съществуват факти и обстоятелства за които на работодателите е делегирана
удостоверителна компетентност, но обстоятелството какво е пропуснал един
работник не е измежду тях. По тази причина представения от ищеца
удостоверителен документ от работодателя за това, какви финансови ползи е
пропуснал ищеца не може да установи тези обстоятелства и съдът приема
същите за недоказани.
По делото е назначено вещо лице психолог, което установява подробно
какви са негативните изживявания на ищеца в резултат на произшествието,
като вещото лице сочи, че за да се предотврати хронифицирането на
емоционалните промени са препоръчителни периодични консултативни срещи
с психолог. Ищецът е провел такива психологични консултации за което е
заплатил сумата 750 лева, който разход е необходима последица от
произшествието, поради което заплатената сума също следва да бъде
включена в имуществените вреди претърпени от ищеца. По изложените
съображения общият размер на имуществените вреди претърпени от ищеца
като последица от процесното ПТП е 2117,81 лева до който размер искът за
обезщетение за имуществени вреди е основателен, а над него се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. Сумата се дължи със законната лихва.
Обезщетението за имуществените вреди се дължи от момента на настъпване
на вредите, който е по-късно от датата на деликта, като съдът приема, че
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди следва да се
заплати от 01.12.2022г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от
ЗА в полза на пълномощника на ищеца адв. Н. М. от АК Русе следва да бъде
присъдена сумата от 6900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената от нея безплатна правна помощ, определено съгласно чл. 7, ал.
15
2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
изчислено съобразно уважената част от исковете. Този размер на
възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото,
броя на проведените съдебни заседания, процесуалната активност,
материалния интерес и практиката на СЕС по отношение на размерите на
адвокатските възнаграждение, поради което възражението за прекомерност е
неоснователно.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска. Същият представя доказателства за разноски в общ размер 12560
лева и има право на разноски в размер на 341,14 лева съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
При условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от
държавна такса и разноски по делото. По тази причина на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Русе
държавната такса по иска – 2884,71 лева, както и 224 лева за изготвената
счетоводна експертиза и 643,77 лева за изготвената съдебно-психологична
експертиза или общо 3752,48 лева.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ № *, ет. *, да заплати на И. В. И., ЕГН
********** от гр. Р., ул. „А.В.“ № ***, вх. * ет. *, ап. *, сумата 70 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 04.06.2022 г. в гр. Русе, ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ № 7, ет. 5, да заплати на И.
В. И., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „А.В.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. *, сумата
2117,81 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 04.06.2022 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва, считано от
01.12.2022г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
16
иска за имуществени вреди за размера над 2117,81 лева до претендираната
сума от 4131,29 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ № *, ет. *, да заплати на адвокат Н. М.
от АК-Русе, адрес: гр. Р., ул. „Т.А.“ №* на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
6900 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ № *, ет.*, да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 2884,71 лева, както и
разноски в размер на 867,77 лева.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „А.В.“ № 38Г, вх.
2, ет. 3, ап. 3 да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.С.“ № *, ет. * сумата 341,14
лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
17