Р Е
Ш Е Н
И Е
№220/13.8.2020г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично
съдебно заседание, проведено на 29.07.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 296 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.49 от СК от Н.Н.М.,
ЕГН ********** срещу Б.Б. М=, ЕГН ********** за прекратяване на гражданския
брак между страните по вина на ответницата, предоставяне на родителските права
спрямо детето В=Н.Н., р. на 03.09.2012г.
на бащата, определяне режим на лични отношения на майката Б.Б. М= с ненавършилото
пълнолетие дете В=Н.Н., осъждане на ответницата да заплаща в полза на детето В=Н.Н.
чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка от 160 лв до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване и за
възстановяване предбрачното фамилно име на ответницата М.. Претендира разноски.
В
исковата молба се излага, че страните от дълго време живели във фактическо
съжителство, като от връзката им на 03.09.2010г. се родила дъщеря им В=Н.Н..На
09.03.2015г. страните сключили граждански брак и заминали за чужбина. След три
месеца ответницата заедно с детето и целия си багаж се завърнала в
страната, същата заявила на ищеца, че не
желае, да живее повече с него и има друга визия за живота си. От месец Юни
2015г. страните били разделени и повече не се събирали.
В срока за отговор на исковата молба ответната
страна заявява, че страните са живели съвместно след сключване на гражданския брак
едва четири месеца. Заявява, че причина за раздялата между съпрузите е била изпитвана ревност от страна на ищеца и
прояви на агресия от негова страна спрямо ответницата. Твърди, че от месец Юни
2015г. страните не са живели заедно и единствения контакт помежду им е бил само по отношение на детето.
Твърди, че за петгодишния период от датата на фактическа раздяла преките грижи
към детето В=са се полагали само от
нея с помощта на родителите й, ищецът не
е давал издръжка освен суми по 150 евро в месеците след раздялата им. Предявява
насрещна искова молба с искане за прекратяване на гражданския брак между
страните по вина на ищеца, предоставяне на родителските права спрямо детето В=Н.Н.,
р. на 03.09.2012г. на майката и
определяне местоживеенето на детето при нея на адрес в с. ***, определяне режим
на лични отношения на бащата Н.Н.М. с ненавършилото пълнолетие дете В=Н.Н.,
осъждане на ищеца да заплаща в полза на детето В=Н.Н. чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка от 250 лв ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване.
В
хода на делото страните представят подписано споразумение по 49, ал.4 от СК, с
което страните уреждат отношенията си
след развода, предвид което съдът е допуснал изменение на предявения иск в иск
по чл.49, ал.4 от СК.
След
преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представеното удостоверение за сключен граждански брак страните по делото са
съпрузи на основание сключен граждански брак от 09.03.2015г. с Акт за
граждански брак № 0094 от същата дата, съставен в гр. ***. След сключване на
брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга М.
Видно
от представеното копие от удостоверение за раждане от ***г., издадено въз
основа на акт за раждане №0960 от 05.09.2012г. страните са родители на В=Н.Н.,
р. на 03.09.2012г.
Съгласно
представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП ***детето В=Н.Н. се
отглежда в жилище, собственост на
родителите на Б.М. *** дол, при много добри социално битови условия, подходящи
за отглеждане на дете. Между майката и детето има изградена силна емоционална
връзка. В грижите за детето й оказват подкрепа и помощ бабата и дядото на
детето по майчина линия. Семейството на майката има приятелски кръг в
населеното място и е добре прието в общността. Г- жа М. е всеотдаен родител,
отдаден изцяло на своето дете. По данни на майката тя никога не е
въпрепятствала срещите на детото с баща й. Често се случва детето да ходи при
него, да му гостува, както и редовно се чуват по телефона.
Съгласно
представено по делото становище от ДСП ***Н.М. е извън страната и не могат да осъществят контакт с него.
С
оглед събраните доказателства съдът приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Бракът на страните не
изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с
развод. Съдът като прецени, че постигнатото между молителите споразумение
съответства на изискванията на разпоредбата на чл.49, ал.4 от СК, не противоречи
на закона и на морала, намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а
разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака на основание чл.49, ал.1 вр. ал.5 от СК.
Доколкото от страна на молителите в споразумението по чл.49, ал.4 СК не се
съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.
49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Съдът определя държавна такса по иска за
развод при решаване на делото в размер на 60 лв., на осн. чл.6, т. 1 и т.2 от
ТДТССГПК, която да бъде заплатена от страните поравно съгл. чл 329 от ГПК, като
се приспадне вече платената от съпругата
такса в размер на 25 лв. Съпругът следва да заплати и държавна такса в размер
на 115, 20 лева върху размера на издръжката от 160 лева, определен с
постигнатото между страните споразумение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД брака между Н.Н.М., ЕГН **********, и Б.Б.М., ЕГН **********, сключен
на 09.03.2015г. в гр. ***, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак № 0094/09.03.2015г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, без да се произнася по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.1
вр. ал.5 от СК.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото споразумение по чл.49, ал.4 от СК, в следния смисъл :
1.
Родителските права относно детето В=Н.Н. с ЕГН **********, се предоставят за
упражняване на майката Б.Б.М..
1.2
Определя се местоживеене на детето при неговата майка Б.Б.М., на адрес: ***.
За
периодите, в които детето ще пребивава с майка си извън Република България, и
бащата е дал съгласие за това, същата следва да го уведоми за адреса, на който
ще пребивава детето в чужбина.
1.3
Определя се следният режим на лични отношения на детето с бащата Н.Н.М.:
-Всеки
първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 17.00 часа в петък до 17.00 часа
в неделя, по три дни от пролетната и зимната ваканция с преспиване от 10.00
часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден; тридесет дни през лятото
извън двадесетте дни, когато майката ползва платен годишен отпуск.
-на
личните празници на детето В=Н.Н. (рожден ден, имен ден, завършване на училище,
продукции и др. под.) с двамата родители максимално дълго време през съответния
ден или по взаимно съгласие при единия от тях, като в последния случай от 9.00
часа до 20.00 часа на съответния ден;
-на
личните празници на всекиго от родителите /рождени дни, именни дни/
празнуващият има право да бъде с детето, включително и в нощта, следваща
празника, от 09.00 часа на празничния ден до 17.00 часа на следващия го ден.;
1.4 Бащата - Н.Н.М., се задължава да заплаща в
полза на детето В=Н.Н. чрез неговата майка и законен представител Б.Б.М.,
месечна издръжка в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, платими до 5-то число
на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, считано от влизане в сила на съдебното решение, до навършване
на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това
задължение.
2.
Относно имуществените отношения, съшите се уреждат по следния начин:
2.1.Ползване
на семейно жилище не се поставя, тъй като е напуснато от двамата съпрузи.
2.2.Не
се претендира присъждане на издръжка от съпруг на друг съпруг.
2.3.След
прекратяване на брака съпругата Б.Б.М. ще носи брачното си фамилно име - М..
2.4.Всеки
от двамата съпрузи са получили личните си вещи, а движимите такива са поделени
помежду ни и нямат претенции един към друг.
2.5.Разноските
по делото, включващи окончателната държавна такса за развод, която съдът ще
определи с решението си, се поемат от двамата съпрузи по равно, а за
присъдената издръжка от бащата.
ОСЪЖДА
Н.Н.М., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса по иска за развод в
размер на 5.00 лв. / пет лева/ по сметка на ДРС съгласно чл.6, т.1 и т.2 от
ТДТССГПК, държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 115,20 лева
/ сто и петнадесет лева и 20 стотинки /
и държавна такса от 5 лева / пет лева / при служебно издаване на
изпълнителен лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА
Б.Б.М., ЕГН **********,*** дол, да заплати държавна такса по иска за развод в
размер на 30.00 лв. / тридесет лева/ по сметка на ДРС съгласно чл.6,т.1 и т.2
от ТДТССГПК и държавна такса от 5 лева / пет лева / при служебно издаване на
изпълнителен лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...............................