Решение по дело №1062/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 113
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20211200501062
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Благоевград, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова

Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200501062 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба с вх.
№905254/13.08.2021 г., подадена от Г. Н. М., ЕГН **********, с
адрес: гр.Сандански, ул.“Георги Скрижовски“ №3, срещу Решение
№901452 от 22.06.2021 г., постановено по гр.д.№215/2020г. по описа
на РС Сандански. В нея се възразява, че първоинстанционният съд не
е обсъдил по отделно и в съвкупност всички доказателства в делото, с
което е допуснал процесуално нарушение. Такова жалбоподателят
съзира и в недопускането на тройна съдебно – графологична
експертиза, поискана от него.
Изложени са и подробни съображения за недоказаност на
приетите от съда факти, според М., както и за неправилно приложение
на материалния закон. Въз основа на всички оплаквания иска да бъде
отменено атакуваното решение и да бъде постановено ново по
същество, с което да се отхвърлят исковете.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от община Струмяни,
1
която заявява, че решението следва да бъде потвърдено като правилно
и обосновано. Сочи, че възраженията на въззиваемия са
несъстоятелни, тъй като искът е доказан по основание и размер.
Благоевградският окръжен съд, след като прецени събрания от
районния съд доказателствен материал, прие за установено от
фактическа страна следното :
Видно е от Договор за отдаване под аренда на земеделска земя
от 17.07.2013г., че е сключен между община Струмяни като
арендодател и Г. Н. М., като арендатор за поземлен имот №028002 с
начин на трайно ползване лозе и с площ от 38, 142 дка в землището на
с. Илинденци, община Струмяни. Арендодателят е поел задължение да
предостави ползването на имота за 15 стопански години, а
арендаторът да заплаща по 500лв. за всяка една стопанска година, като
за първата това плащане е следвало да се реализира в деня на
сключване на договора, а за всяка следваща до 17.07. на съответната
година.
Безспорно се установи от заключението на съдебно –
графологическата експертиза, която е компетентна и обективна, че
положеният подпис на последната страница в процесния договор за
арендатор е на Г. Н. М.. Ето защо следва да се приеме за установено
подписването на договора между страните, респ. за недоказано
възражението на ответника, че той не го е подписал.
Същият договор е бил вписан в АВ - Служба по вписванията гр.
Сандански с вх. №2899/06.12.2013г., Акт №42, т. II, к.д. №971, и.п.
17338.
Видно е от заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
че Г.М. е направил едно плащане по договора в размер на 500лв. за
стопанската 2013г. /2014г. година, в деня на подписването му.
Експертът е констатирал, че той не е правил арендни плащания за
стопанските години 2014/2015г.; 2015/2016г.; 2016/2017г.; 2017/2018г.
и 2018/2019г., за които общият размер на дължимите вноски е 2 334,
2
28лв. Експертът пояснява, че в програмният продукт „Акстър“, чрез
който се води счетоводството на общината, по партидата на Г.М. не са
отразени погасени арендни вноски.
Със заповед №3-11/25.01.2019г. на кмета на община Струмяни е
прекратен едностранно Договорът за отдаване под аренда на
земеделска земя от 17.07.2013г., считано от датата на получаването й
от арендатора. Съобщението е връчено чрез публикуването му на
интерент – страницата на общината на основание чл. 61, ал.3 от АПК
на 18.02.2019г.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№263 от 22.01.2020г., по което е
образувано ч.гр.д. 70/2020г. по описа на РС – Сандански и е издадена
такава заповед с №163 от 23.01.2020г. за арендните вноски от по
500лв. по договора за стопанските години 2014/2015г.; 2015/2016г.;
2016/2017г.; 2017/2018г. и частична вноска от 219, 30лв. за
2018/2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
22.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 43,
86лв. разноски за заповедното производство.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :
Искът за главницата е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл. 8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието.
Тъй като искът е установителен и е предявен по реда на чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК следва да се отбележи, че е
допустим защото е спазен преклузивният 1 месечен срок за
иницииране на производството и защото предметът на претенциите в
заповедното производство се покрива с установителната такава в
исковото производство.
По същество искът е основателен, тъй като категорично се
установи учредяването на валидно договорно правоотношение между
3
страните по договор за аренда, уреден в чл.2, чл. 3 и следващите от
Закона за арендата в земеделието. Процесният договор е сключен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.
Предвид това е спазена формата за действителност.
Заедно с това той е вписват в службата по вписванията и е
регистриран в съответната общинска служба по земеделие, а също има
и съдържанието по чл.2, ал.1 от Закона.
В договора изрично е записано, че влиза в сила от датата на
сключването му и при липсата на изрична уговорка за определена
процедура или съставяне на документ, удостоверяващи фактическото
предоставяне на поземления имот, следва да се приеме, че община
Струмяни е изпълнила основното си задължение по договора да
предостави за ползване ПИ №028002 на Г.М..
От доказателствата е безспорно, че последният също е изпълнил
първото си основно задължение по договора, а именно да заплати
първата арендна вноска са стопанската 2013/2014г. Това означава, че е
започнало изпълнението на договора от двете страни. Изложеното
прави несъстоятелни оплакванията в отговора на ИМ, депозиран от
ответника, че не е възникнало облигационно отношение между
страните, респ. че договорът не е влязъл в сила.
Последният е обвързвал страните до изразяването на воля от
страна на арендодателя за прекратяването му по реда на Раздел IV, чл.
3, б.“б“ от него. Видно е от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, че ответникът – арендатор не е изпълнил по време на
действие на договора задължението си да заплати арендните вноски от
по 500лв. за стопанските години 2014/2015г.; 2015/2016г.; 2016/2017г.;
2017/2018г. и частична вноска от 219, 30лв. за 2018/2019г., общият
размер на които е 2 219, 30лв.
Ответникът не проведе насрещно доказване, с което да
опровергае установения факт на неплащане на годишните арендни
вноски. Ето защо искът следва да се приеме за доказан и основателен.
4
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното пред настоящия съд съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Решаващият състав не споделя оплакването във въззивната
жалба, че първоинстанционното решение е немотивирано, а мотивите
са кратки и бланкетни. Видно от съдържанието на същите, че са
обсъдени доказателствата в пълнота, но техният обем е малък. Заедно
с това правните изводи касаят основните спорни въпроси в делото и са
базирани на установените факти в него.
Окръжният съд не съзря и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, тъй като обосновано районният съд е
отказал назначаването на тройна съдебно – почеркова експертиза.
Приетото заключение по единичната е компетентно и обосновано, тъй
като е използвало за сравнителен материал подписи на страната,
положени от нея в официални документи.
Лишени от основания са и възраженията на въззивника, че
съдебно – счетоводната експертиза е невярна. На вещото лице са били
дадени указания да отговори на поставените му въпроси, освен въз
основа на доказателствата в делото, и въз основа на данните от
необходимите справки в счетоводството на ищеца. Експертът е
направил точно това и е базирал заключението си и на счетоводните
записвания в счетоводството на ищеца.
С оглед изхода от въззивната проверка, претенцията на
въззивника за заплащане на направените от него разноски за двете
съдебни инстанции е неоснователна.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №901452 от 22.06.2021 г.,
постановено по гр.д.№215/2020г. по описа на РС Сандански.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6