РЕШЕНИЕ
№ 1905
Враца, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - VI състав, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ТАТЯНА КОЦЕВА |
При секретар СТЕЛА БОБОЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20257080700469 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с ЗОВСРБ.
Образувано по жалба на М. Г. Д., чрез адв.С. Г., против ЗАПОВЕД на Командира на Военно формирование 54 990 № ЗЛС-26/01.10.2025г., с която му е прекратен договор за военна служба, освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса, считано от 06.10.2025г. Иска се отмяна на заповедта по изложени в жалбата съображения за нарушение на материалния закон. Претендират се разноски.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. С. Г.. Поддържа жалбата и се прави искане за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон и неговата цел. Претендират се разноски, съгласно представен списък. От жалбоподателя е представено писмено становище.
Ответникът – Командир на Военно формирование 54 990 в с.з. се явява лично командира С. Г.. Счита, че са налице всички основния за издаване на заповедта и прекратяване на договора, тъй като е сключен с военнослужещия за звание „ефрейтор“, а не за притежавано звание „сержант“, както се твърди от оспорващия. Навеждат се съображения в тази насока. Представен е писмен отговор по жалбата, с изложени доводи по съществото на спора. По делото е постъпил и втори писмен отговор, във вр. с дадената възможност на ответника в с.з.
Прието е заверено копие от административната преписка по оспорената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената преписка между жалбоподателя М. Д. и Министерство на отбраната е бил сключен договор за военна служба от 01.03.2017г. за длъжността „готвач“ във ВЛО, военно формирование 38220-Плевен, изискваща военно звание „редник 3-ти клас, като е приложен и акт за встъпване в длъжност от същата дата. С допълнително споразумение от 03.02.2020г. към сключения договор е удължен срока на договора за военна служба с 2 години, 8м. и 7 дни, считано от 05.10.2022г. С допълнително споразумение от 07.10.2022г. към договора за военна служба от 2017г., сключено между жалбоподателя и М., представлявано от подполковник [населено място] срока на договора за военна служба на ефрейтор 2 клас М.Д. е удължен до навършване на пределната възраст за притежаваното звание, считано до 05.10.2025г. Налице е и декларация от М. Д. с дата 12.12.2016г., с която е декларирал, че е съгласен да бъде приет на военна служба с по-ниско звание от притежаваното от него в резерва.
Със Заповед на Командира на Военно формирование 54 990 № ЗЛС-26/01.10.2025г. на основание чл.146,т.3,чл.161,т.3 и чл.162,т.2 от Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ/ЗОВСРБ/, чл.72,т.3 и чл.73,ал.1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, заповед на Министъра на отбраната на РБ № ОХ-672/15.08.2023г., относно оправомощаване на длъжностни лица е прекратен договор за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса с Ефрейтор-1-ви клас М. Г. Д.-гранотометчик от 2-ро механизирано отделение на 2-ри механизиран взвод във 2-ра механизирана рота на военно формирование 54990-Враца, считано от 06.10.2025г. Заповедта е връчена на лицето срещу подпис на дата 01.10.2025г.
В изпълнение на тази заповед от Командира на Военно формирование 54990 е издадена Заповед № 3-ЗЛС-27/03.10.2025г. относно отчисляване на военнослужещ от списъчния състав на военно формирование 54990, считано от 06.10.2025г. на Ефрейтор -1-ви клас М. Г. Д. в изпълнение на чл.73,ал.8 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ и на основание чл.55,ал.4 ЗОВСРБ. Със заповедта на лицето са начислени полагащите му се обезщетения при прекратяване на договора и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е връчена на лицето срещу подпис на дата 03.10.2025г.
Представена е и Заповед на командира на сухопътните войски-София №ЗЛС-203/13.09.2021г., с която подполковник [населено място] е назначена на длъжност „командир на военно формирование 54990-Враца“.
Във вр. с компетентността на органа по делото е представена Заповед на Министъра на отбраната №ОХ-672/15.08.2023г., от която е видно, че командирите на военни формирования на длъжности, изискващи военно звание “подполковник“ са оправомощени да назначават и освобождават от длъжност в подчинените им военни формирования/т.8.1 и 8.2/.
Представен е и списък на военнослужещите от военно формирование 54990-Враца навършили пределна възраст за военна служба през 2025г. с рег.№ 3-1716/16.10.2024г. на Командира на 10 механизиран батальон подполковник [населено място], в който под номер 3 фигурира жалбоподателя М. Г. със звание „Ефрейтор“ 1-ви клас, военно формирование 54 990, с посочена пределна възраст от датата 06.10.2025г. и отразяване, че не е упражнил право на пенсия.
Във вр. с притежаваното звание от жалбоподателя са приложени по делото удостоверение за допълнително обучение №8 на сержант М.Д. и от което е видно, че на 20.12.2007г. същият е завършил курс за обучение на сержанти, звание „сержант“. Това е видно и от приложеното Решение на командира на сухопътни войски рег.№ 5248/14.08.2025г., относно притежаваното звание.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, настоящият съдебен състав в съответствие с изискванията на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК, извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице-адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на делото е Заповед на Командира на Военно формирование 54 990 № ЗЛС-26/01.10.2025г., с която е прекратен договора за военна служба, освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса жалбоподателя.
В заповедта, като правни основания са посочени разпоредбите на чл.146,т.3, чл.161,т.3, чл.162,ал.1,т.2 ЗОВСРБ и чл. 72,т.3 и чл.73,ал.1 ППЗОВСРБ. На така посочените правни основания е прекратен договора за военна служба с жалбоподателя, като други правни основния в заповедта не са посочени, нито са посочени фактическите основния за нейното издаване.
Съгласно чл.146,т.3 ЗОВСРБ приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват на офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.
На основание чл.161,т.3 ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.
На основание чл.162,ал.1, т.2 ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие при навършване на пределна възраст от военнослужещия.
Съгласно чл.72,т.3 ППЗОВСРБ военнослужещите се освобождават от длъжност при прекратяване на договора за военна служба, а съгласно чл.73,ал.1 от ППЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице за освобождаване от военна служба.
Видно от разпоредбите на глава седма от ЗОВСРБ, че освобождаване от военна служба е в резултат на сложен фактически състав – прекратяване на договора за военна служба – на някое от основанията, посочени в чл.161-166 ЗОВСРБ и издаване на заповед за освобождаване от военна служба.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. чл.146,т.3 и чл.161,т.3 и чл.72,т.3 и чл.73,ал.1, тъй като от Министъра на отбраната са предоставени правомощия на ответника, съгласно приложената по делото Заповед №ОХ-672/15.08.2023г. за прекратяване на договора за военна служба/т.8.1 и 8.2/.
Заповедта е издадена и в предвидената от закона писмена форма, но не са спазени изискванията за нейното съдържание, т.е не е мотивирана, в нарушение на чл.73,ал.2 ППЗОВСРБ и чл.59,ал.2,т.4 АПК. Видно от съдържанието на оспорената заповед, командирът на Военно формирование 54 990-Враца е прекратил договора за военна служба на жалбоподателя, освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса, без да посочи за това фактическите основния за издаване на заповедта. Посочването от административния орган в заповедта правните основния за оправомощаването му и чл.162,т.2 ЗОВСРБ, който касае навършване на пределна възраст не удовлетворяват критериите за надлежно мотивиране на акта. Каква е възрастта не се посочва в заповедта, нито е посочена разпоредбата на закона, която касае съответната навършена пределна възраст. Съгласно чл.73,ал.2,т.2 ППЗОВСРБ в заповедта по ал. 1 задължително се посочват правните и фактическите основания за прекратяване на договора за военна служба. Т. изискване се съдържа и в чл.59,ал.2,т.4 АПК. В случая оспорената заповед не е обоснована с релевантните факти и обстоятелства "навършване на пределна възраст от военнослужещи", съставляващи нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прекратяване на договора за военна служба, съгласно чл.162,т.2, поради което съдът приема, че не са изпълнени изискванията на чл.73,ал.2,т.2 ППЗОВСРБ и чл. 59,ал.2,т.4 АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Доколкото законосъобразността на административния акт се преценява според фактическите и правни основания за издаването му, извеждането на предполагаемата воля на административния орган от съда, допълването или заместването на липсващи мотиви в съдебната фаза на производството, включително и с определяне на приложимите в случая хипотези на ЗОВСРБ е недопустимо. Вместо това, без да изложи каквито и да е мотиви в тази насока е прието, че договорът следва да бъде прекратен. В тази връзка съдът не споделя изложените от ответника съображения за законосъобразност на заповедта изразени в с.з. и в представения по делото писмен отговор, тъй като при липса на мотиви по съществените въпроси от предмета на акта не е възможна проверка за неговата законосъобразност и попълването му с мотиви в съдебната фаза. Същите не могат да заместят мотивите на органа при издаване на заповедта, тъй като и съдът не може да упражни контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради липсва на фактически основния посочени в него и немотивираност на същия.
Отделно от това следва да се посочи, че жалбоподателя твърди, че притежава звание „сержант“, като този факт е виден от представените по делото доказателства и не е навършил пределната възраст. В тази насока липсват мотиви в акта. Съгласно чл.76,ал.5 ППЗОВСРБ договорът за военна служба на военнослужещ, който е навършил пределна възраст за притежаваното военно звание, се прекратява независимо дали е придобил право на пенсия по чл.69 КСО. В тази насока са изложени доводи в представения от ответника писмен отговор, но същите не могат да заместят волята на органа, с оглед непосочването им в заповедта.
В този смисъл са основателни твърденията, изложени в жалбата и в с.з относно допуснати от страна на адм. орган нарушения на материалния закон. Възраженията на ответника, че заповедта съдържа фактически основния са неоснователни, видно от нейното съдържание.
Предвид така изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че процесната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. Това от своя страна изключва необходимостта от обсъждане на въпросите по съществото на спора. Жалбата се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена.
При този изход на спора и своевременно заявената претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се уважи като на основание чл.143, ал.1 АПК се осъди ответника на разноски по делото в размер на 1000.00 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък. Видно от договора за правна защита и съдействие същото е договорено и заплатено в брой. От страна на ответника не е направено възражение по отношение на разноските. Следва разноските да бъдат заплатени от Министерство на отбраната, доколкото съгласно чл.2,ал.1 от Устройствения правилник на М., министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка, част от структурата на което е военното формирование.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД на Командира на Военно формирование 54 990-Враца № ЗЛС-26/01.10.2025г., с която на ефрейтор 1-ви клас М. Г. Д. е прекратен договор за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса, считано от 06.10.2025г.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати на М. Г. Д. от [населено място] разноски по делото в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.1 АПК препис от решението да се връчи на страните.
| Съдия: | |