Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019 04.05.2023г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ХXII гр.с., в публично заседание на
четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. №1148/2020г. по описа
на съда и установи следното:
Обективно кумулативно съединени
установителни искове за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
„Авитохол-153“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, адв.Л.П., сезира съда
с искане да признае за установено:
1.По отношение на ответниците „Ел
юг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Пряпорец“№1
и „Бор ин“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
бул.“Княгиня Мария Луиза“№72, че той е собственик по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност, продължила повече от 10 години, и като правоприемник
на „Авитохол-153“ ООД, на реално обособени части с обща площ 1970 кв.м. от ПИ с
идентификатор 56784.531.2132 по КККР на гр.*********, с площ от 2797кв.м., с
адрес на поземления имот в ***************, а именно:
1.1. Южната част от ПИ с
идентификатор 56784.531.2132, с площ от около 785 кв.м., оцветена в оранжево на
Приложение №1 към исковата молба и оцветена в оранжево на скица №1 към
заключението на вещото лице, придобита при необезпокоявано владение, продължило
от 01.07.03г.-01.07.13г. и продължаващо и понастоящем;
1.2. Северна част от ПИ с
идентификатор 56784.531.2132, с площ от около 1185 кв.м., оцветена в синьо на
Приложение №1 към исковата молба и оцветена в синьо на скица №1 към
заключението на вещото лице, придобита при необезпокоявано владение, продължило
от 02.05.08г.-02.05.18г. и продължаващо и понастоящем;
2. По отношение
на ответника „Ел юг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.*********, ул.“*****“№1, че той е собственик по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност, продължила повече от 10 години, при необезпокоявано
владение, продължило от 01.07.03г. до 01.07.13г. и продължаващо и понастоящем,
и като правоприемник на „Авитохол-153“ ООД, на :
2.1. Сграда с идентификатор
56784.531.2132.9, с площ 154кв.м., двуетажна, разположена в ПИ от 56784.531.2132;
2.2. Сграда
с идентификатор 56784.531.2132.10, с площ 286кв.м., едноетажна, разположена в
ПИ от 56784.531.2132;
3. По
отношение на ответника „Бор ин“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“№72, че той е собственик по
силата на изтекла в негова полза придобивна давност, продължила повече от 10
години, при необезпокоявано владение, продължило от 01.07.03г. до 01.07.13г. и
продължаващо и понастоящем, и като правоприемник на „Авитохол-153“ ООД, на реално
обособена част с площ от около 309 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.531.2953
по КККР на гр.******, с адрес на поземления имот в гр.************“, ул.“***********,
оцветена в оранжево и защрихована в Приложение №1 и оцветена с оранжево със
защриховане на скица №1 към заключението на вещото лице.
Основал е
исковете си на следните факти:
По силата на предварителен
договор от 01.07.2003г., сключен между него като купувач и продавача „Бизнес
инвест“ ЕООД, сега с наименование „Ел юг“ ЕООД, продавачът следвало да му
прехвърли собствеността върху 2000/3240 ид.части от дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 3240кв.м., съставляващо УПИ 2132 от кв.1-нов
по плана на *********“, при граници :*********“, ДИП „****“ и ДИП „****“, като страните
уговорили, че купувачът ще ползва реално оцветеното в жълт и оранжев цвят на
скицата, неразделна част от договора, с площ, която се равнява на 2000 кв.м.,
обозначено с №1 и №2 на извадката от геодезическата скица /заснемане на имот
пл.№**** от 2000г., съставляваща сега приложение №2 към исковата молба.
В деня на сключване на предварителния
договор и както било отразено в самия него /в т.ІІ.1/, продавачът предал на
купувача владението върху оцветената в оранжев цвят и обозначена с №1 от
скицата, неразделна част от предварителния договор, реална част от имота, както
и върху масивната двуетажна промишлена сграда, разположена в северната част на
оцветеното в оранжево, заснета с одобрената впоследствие КККР като две
самостоятелни сгради с идентификатори 56784.531.2132.9 и 56784.531.2132.10.
Твърди се, че и досега ищецът упражнява непрекъснато и необезпокоявано
фактическа власт върху тази реално обособена част от имота, която владеел като
собственик и като такъв извършвал в този период множество подобрения в
промишлените сгради, без да иска за това ничие съгласие или разрешение. Счита,
че е добросъвестен владелец, защото владението му е предадено по силата на
сключения предварителен договор.
Процесната реално обособена част
от около 300 кв.м., оцветена в оранжево и защрихована на приложение №1 към
исковата молба, която сега, при актуалните КККР е част от ПИ с идентификатор
56784.531.2953, към датата на предаване на владението по силата на сключения
предварителен договор била част от заснетия по КККР ПИ 56784.532.2132, и затова
владението върху нея било установено по описания начин.
За частта,
оцветена в жълто и обозначена с №2 от скицата, съставляваща неразделна част от
предварителния договор, страните се съгласили, че ще бъде предадена от продава
на купувача след уреждане на отношенията на продавача с „****“ АД, поради
спора, който се водел между тях към датата на сключване на предварителния
договор за границата от запад на УПИ 2132 от кв.1-нов по плана на кв.“****“,
гр.**********, но за нея продавачът така и не изпълнил задължението си да
предаде владението.
С
констативен нотариален акт от 28.03.08г., акт №**, том **, новоучреденото
дружество „Бор ин“ АД било признато за собственик на реално обособена част от
ПИ 2132, кв.1, кв.“*********“, с площ 870.99кв.м., съвпадаща в по-голямата си
част с оцветената в жълто част с №2 по скицата към предварителния договор.
Това
обособяване обаче било само на хартия, в кадастралната карта, но с нищо не
променило обстоятелствата относно упражняваната от ищеца фактическа власт върху
частта от имота с площ от около 300 кв.м., сега попадаща в ПИ 56784.531.2953,
която ищецът владеел на годно правно основание - сключения предварителен
договор от 01.07.03г. и понастоящем и бил вече придобил по давност преди
извършените през 2017г. промени в кадастралната карта, още повече, че същата
реално обособена част е служила и понастоящем служи като единствен вход към
производствените и складови помещения на ищцовото дружество, което е извършвало
и върху тази част от имота необезпокоявано владение и редица подобрения като в
свой собствен имот и с намерение за неговото своене.
В отговор
на действията, свързани с признаване на „Бор ин“ АД за собственик на описаната
вече реално обособена част от ПИ ****, ищецът освободил сградата от 309 кв.м. с
актуален идентификатор 56784.531.2132.12 и едновременно с това завладял демонстративно
и за двамата ответници цялата северна част от ПИ ****, с площ от около 1240 кв.м.,
като с тяхно знание я е оградил, поставил портална врата от северната и страна,
пренесъл голяма част от оборудването и техниката си от освободената сграда там
и преградил достъпа на всякакви трети лица до тази част от имота. Така от
началото на май 2008г. и до момента осъществява върху тази обособена част от
имота фактическа власт като върху свой собствен имот, вместо непредадената му
от продавача по предварителния договор част, оцветена в жълто под №2 в скицата,
неразделна част от предварителния договор, която станала собственост на „Бор
ин“ АД, като границите на същата реално обособена част и площта й от
завладяването и до момента не са се променяли.
Тъй като
Продавачът по предварителния договор така и не изпълнил задължението си да
прехвърли на ищеца като купувач по същия договор уговорените 2000/3240ид.части
от имот пл.№2132, срокът за което прехвърляне бил първоначално 20.12.05г., а
впоследствие бил продължен от страните до 28.02.06г., през 2011г. ищецът предявил
в съда иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за прогласяване в окончателен на сключения
между него и „Бизнес инвест“ ЕООД предварителен договор от 01.07.03г., който иск
бил отхвърлен с влязло в сила на 05.05.20г. съдебно решение по гражданско дело
№553/2011г. на ПОС.
Вследствие
извършени в хода на съдебния процес по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД изменения в
кадастралната карта, за които били водени и административни дела, а съдебното
производство било спирано до влизане в сила на картата, одобрена със Заповед
РД-18-12/20.01.17г., площта на имот пл.№2132, предмет на предварителния
договор, сега с актуален идентификатор като ПИ 56784.531.2132, станала
2797кв.м., като „Бор ин“ АД притежава реално обособена от него част с площ
871кв.м. /870.99кв.м./, отразена в жълто на Приложение №1 към исковата молба, а
останалата реално обособена част от 1970 кв.м. от ПИ 56784.531.2132, границите
на която не са се променили през годините по отношение на частта, оцветена в
синьо, се владее фактически и се свои от ищеца необезпокоявано и непрекъснато,
конкретно в югозападната част от имота, оцветена в оранжево, считано от 01.07.2003г.,
и в северната, оцветена в синьо от 02.05.2008г.
С оглед
изложените обстоятелства, тъй като двамата ответници били записани в
кадастралната карта като собственици на процесните имоти, а той не могъл да се
снабди по реда на производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД с титул за собственост,
а придобил такава по силата на описаните факти, ищецът обосновава наличен за
себе си правен интерес от провеждане на предявените положителни установителни
искове за собственост.
По същество
настоява за уважаване на исковете сприсъждане на разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът „Ел юг“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание на 01.12.2020г. чрез процесуалния си представител застъпва
становище, че оспорва изцяло предявените искове и твърди, че не са налице
необходимите обстоятелства, при които ищецът би могъл да се признае за
собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, като
воденото между него и ищеца и приключило вече производство по гр.д. №553/11г.
на ПОС, по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД, е ясна индиция, че у ищеца при завеждане
на делото през 2011г. е липсвало намерение за своене, тъй като към същата дата
не е навеждал твърдение да е придобил имота на основание давност, а е искал да
се прогласи в окончателен предварителния договор, съгласно който продавачът е
собственик на имота, реално обособени части от който са сега предмет на спора. Претендира
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът „Бор ин“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Оспорил е като частни документи с недостоверна за него
дата приложените от ищеца предварителен
договор от 01.07.2003г., протокол от 29.12.2005г. към същия договор, наличието
на скица, съставляваща приложение към предварителния договор, с която са
указани частите от УПИ 2132, които ще се предадат и се твърди да са реално
предадени от продавача на купувача по договора. Оспорил е още: твърденията за
постигнато с предварителния договор съгласие за различни клаузи, свързани с
продажба, като твърди, че по негова информация ищцовото дружество е било
единствено наемател на двете сгради, описани в исковата молба и на части от УПИ
2132, гранични на тези сгради.
Ответникът
посочва, че със Заповед за възстановяване на владение от 25.10.2006г. „Бор ин“
ЕАД е възстановил от „**** “ ООД владението си върху имотите, описани в
препис-извлечението от Устава на „Бор ин“ ЕАД, вписан в имотния регистър през
2002г., с изключение на сграда Едноетажен метален навес с идентификатор
56784.531.2132.12, която била предоставена от „**** “ ООД на „Авитохол-153“
ЕООД. С изпълнителен лист от 06.11.2007г. „Авитохол -153“ ЕООД било осъдено да
предаде на „**** “ ООД – в несъстоятелност открит навес с площ от 300кв.м.,
предоставен му по силата на сключен договор за наем от 10.01.2006г., прекратен
на 05.01.2007г., вследствие на което „**** “ възстановило владението си върху
този навес. Така, доколкото част от процесните за спора реално обособени части
от поземлени имоти, попадала в границите на имота, апортиран в капитала на „Бор
ин“ АД през 2002г., който имот бил ограден от него, нямало как да е била
владяна от друго лице.
Ответникът
оспорва ищецът да е владял повече от 10 години непрекъснато и необезпокоявано
реално обособените части от ПИ с идентификатор 56784.531.2132, оцветени в
оранжево и синьо в приложение №1 към исковата молба. Оспорва твърдението, че
„Бор ин“ ЕАД е съсобственик на ПИ 56784.531.2132, от което е изведен и правния
интерес на ищеца от провеждане на иска му срещу този ответник по отношение на
оцветената в синьо част от същия поземлен имот в приложение №1 към исковата
молба, като сам твърди в тази връзка, че: всъщност реалната част от ПИ с
идентификатор 56784.531.2132, на която е признат като собственик въз основа на
давностно владение с констативния акт на нотариус М. С. от 28.03.08г., е част
от собствения му ПИ с идентификатор 56784.531.1953, границите на който са
понастоящем неправилно заснети в кадастъра, като в тях не е включена земята,
попадаща под сграда с идентификатор 56784.531.2132.11, която е негова
собственост и има само един вход от западната страна, тъй че същата земя нито е
владяна, нито има друго основание да собствена на лице, различно от него,
конкретно- от ищеца по делото.
Оспорва твърдението,
че площта, обозначена с №1 в геодезическото заснемане, съставляващо приложение
№2 към исковата молба, била придобита от него по силата на предварителния
договор от 2003г., като твърди, че същата не съвпада с претендираната като
придобита по давност южна част от ПИ 56784.531.2132, очертана в оранжево и
защрихова на приложение №1 към исковата молба.
Оспорва твърдението
площта, обозначена под №2 в геодезическото заснемане, съставляващо приложение
№2 към исковата молба, да е била към 2003г. част от имот с пл.№2132, и в тази
връзка твърди, че навесът, който е начертан на геодезическото заснемане на имот
пл.№**** до *********“ в оградената с №2 част, винаги е бил в границите на ПИ
1953/ сега ****/.
Оспорва твърденията,
че няма разлика в границите на процесните за спора реални части от двата ПИ,
описани в исковата молба, от момента на установяване на владение върху тях и
понастоящем, и в тази връзка твърди, че: в двете приложения към исковата молба
под №1 и №2 има разлика в описаните от ищеца реални части от ПИ ****, както и
неправилно е отразена границата им с имотите на „Бор ин“ ЕАД, като на
Приложение №1 е нанесена в оранжево и щрихована частта между южната стена на
сграда с идентификатор 56784.531.2132.12 и оградата, както и между източната
стена на същата сграда и границата на ПИ 1953 /сега 2953/, които части не са
оцветени в Приложение №2, съответно не следва да са били предмет на твърдения
от ищеца като сключен предварителен договор.
Извън
гореказаното ответникът „Бор ин“ ЕАД изтъква, че от факта, съобщен от самия
ищец относно предмета на воденото между него и „Бизнес инвест“ ЕООД /сега „Ел
юг“ ЕООД дело по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва, че ищецът е признал собствеността
на това дружество върху реално обособените части от имот №2132, несъвместими с
упражняване на давностно владение върху тях за периода на водене на делото от 2011г.
до 05.05.2020г. С решението на съда по това дело било изрично посочено, че
основание за отхвърляне на иска е и обстоятелството, че процесният имот
представлява към датата на решението част от други поземлени имоти, по
отношение на които липсват данни да са били притежавани права от ответника по
спора, както и защото липсват основания да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.200 от ЗУТ, която позволява предмет на сделки да са реални части от
поземлени имоти.
Претендира
разноски.
Съдът, като
взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Исковете са
допустими при наличие на правен интерес за ищеца, доколкото същият твърди, че е
във владение на процесните имоти, но няма титул на собственост, а ответниците
се демонстрират като собственици съгласно данните, вписани в КККР на гр.******,
като твърденията му в тази връзка са подкрепени от представените доказателства
/виж л.24-л.29/.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
С
нотариален акт от ******г., „Балкан“ ЕООД- в ликвидация, като продавач е продал
на „Бизнес инвест“ЕООД масивна стоманобетонна сграда, бивш цех „************“,
със застроена площ 465кв.м., ведно с припадащия се терен с площ от 3240кв.м.,
съставляваща част от парцел ІХ-девети-***********, зеленина и жилищно
строителство, съгласно ЗРП, одобрен със Заповед №1043/15.11.84г., находяща се
на ул.“***********/бивша „***********/, при граници за продаващия се имот ул.“****.“,
имот план. №**-*** „****“, имот пл.№*** „****“ /н.а. на л.11 от делото/.
На
01.07.2003г. между „Бизнес инвест“ ЕООД като продавач и „Авитохол 153“ООД като
купувач е сключен предварителен договор, съгласно който продавачът се е задължил
да прехвърли на купувача собствения на дружеството недвижим имот, съставляващ:
2000/3240 ид.части от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от
3240кв.м., съставляващо УПИ 2132 от кв.1-нов по плана на „****“, гр.Пловдив,
при граници : *********“, *** „****“ и *** „****“, при продажна цена от 170
000лв., по-голяма част от която е платима чрез изработка на алуминиева дограма
от страна на купувача за обекти, възложени от продавача /л.13/.
Страните са
уговорили, че купувачът ще ползва реално южната част от описания по-горе
недвижим имот с граници: изток - масивна сграда, собственост на „Бимекс
инженеринг“ ООД, юг - ул.“********“, запад-„****“АД, север - северната стена на
масивна двуетажна промишлена сграда; цялата масивна двуетажна промишлена
сграда, находяща се в същия имот /оцветеното в жълт и оранжев цвят на скицата,
подписана от страните и съставляваща неразделна част от настоящия договор и
обозначено с 1 и 2 /л.13; скица- неразделна част от предварителен договор
/геодезическо заснемане към май 2000г. - л.52; скица реално обособени части към
01.07.2003г. /геодезическо заснемане към май 2000г.- л.10/.
Посочено е,
че към момента на подписване на договора продавачът предава на купувача
владението върху частта, обозначена с оранжев цвят на скицата, неразделна част
от договора, като липсва уговорка към същия момент, че на купувача се предава и
владението на масивната двуетажна сграда, разположена в северната част на
оцветения с оранжево терен, заснета с одобрената впоследствие КККР като две
самостоятелни сгради с идентификатори 56784.531.2132.9 и 56784.531.2132.10, както
ищецът твърди в исковата молба.
Пак
съгласно този договор след уреждане на отношенията между „Бизнес инвест“ ЕООД и
„****“ АД, продавачът се задължава да предаде на купувача владението върху
частта, оцветена в жълт цвят и обозначена с №2 от скицата, неразделна част от
договора. Страните са уговорили срок за сключване на нотариалната сделка до
20.12.2015г., който срок е бил продължен с протокол към предварителния договор
от 29.12.2005г. до 28.02.2006г.
С Решение
№539/02.04.2012г. на ПОС по гр.д. №553/2011г., в сила от 05.05.2020г., е
отхвърлен предявения от „Авитохол 153“ ООД против „Ел юг“ ЕООД иск по чл.19, ал.3
от ЗЗД за прогласяване в окончателен на предварителния договор, сключен на
01.07.2003г. между „Бизнес инвест“ ЕООД като продавач и „Авитохол 153“ ООД като
купувач, като част от мотивите, при които искът е отхвърлен, са действително
такива, каквито ответникът “Бор ин“ЕАД сочи в отговора си, а именно: че
процесният за спора по делото имот представлява понастоящем част от други
поземлени имоти, по отношение на които липсват данни за притежавани от
ответника по заведения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД права, както и липсват
основания да се приеме, че е налице хипотезата на чл.200 от ЗУТ, която
позволява предмет на сделки да са реално обособени части от поземлени имоти /л.15-23/.
Доколкото
ответникът „Бор ин“ АД е оспорил представения от ищеца предварителен договор и
протокол от 29.12.05г. като такива с недостоверна дата, както и въобще да са
били сключвани/подписвани, към предварителния договор да е имало приложена
скица, указваща кои реални части ще бъдат ползвани от купувача по този договор,
предаване на ползването на такива части от продавача на купувача на основание
сключения договор, както и постигането на съгласие между страните по всички
клаузи, съдържащи се в представения от ищеца предварителен договор, извън
писмените документи, представени от ищеца в това производство, във връзка с
тези спорни въпроси се събраха още и следните доказателства:
От
съдържанието на приложеното гр.д. №553/2011г. на ПОС е видно, че в
производството по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД са били представени предварителен
договор от 01.07.2003г. и протокол от 29.12.2005г., а след признание с отговора
на исковата молба от ответника, че между него и ищеца по предявения иск
действително е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
2000/3240 ид.части от дворно място, съставляващо УПИ 2132, кв.1 нов по плана на
кв.“****“, съдът е приел в съдебно заседание на 08.11.2011г. при докладване на
делото, че не се спори между страните, че на 01.07.2003г. е бил сключен
предварителен договор и че сделката не е финализирана, а се спори по
параметрите на договора – съществуване на имота във вида, който е уговорен, цена
и начин на плащане. По отношение на продължителността на производството по иска
по чл.19, ал.3 от ЗЗД, във връзка с изтъкнатото от ответниците прекъсване
течението на давността за срока на производството, се установява, че исковата
молба е подадена в съда на 25.02.2011г. и делото е приключило с решение, влязло
в сила на 05.05.2020г.
В
настоящото производство са разпитани свидетели на ищеца, от показанията на
които се установява следното:
След прекратяването на НПК „Г.Д.“
И. К. си създал и бил собственик на фирма „Авитохол-153“, която се занимавала с
изработване и монтиране на алуминиева дограма. Свидетелят Т. Б. бил стар негов
познат и извършвал правните му консултации и услуги във връзка с работата.
Затова Б. бил запознат и с предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот между „Авитохол-153“ и „Бизнес инвест“, макар да не го е изготвял
той, но бил намерил в компютъра си на чернова едно споразумение от 2011г., в
което се споменавали предварителния договор и един протокол от 2006г. Спомня си
и имота, който трябвало да бъде купен или по-скоро част от имота, който бил
голям и бил разделен на части, защото имало ипотеки и условието за сключване на
договора било да се вдигнат ипотеките. Б. не знае датата на сключване на
договора, а само, че тя е посочена в самия договор и че би трябвало да е тази,
на която е подписан, а от това, което намерил на компютъра си и си взел бележки
може да каже, че датата била 01.07.2003г., а впоследствие имало протокол от 26.02.2006г.
за удължаване на срока, тъй като ипотеката не била още заличена. Б. си спомня,
че е виждал и схема на делба на големия имот, тъй като имотът бил голям и бил
разделен на няколко части, част от този имот, който И. К. трябвало да купи чрез
фирмата си, бил предмет на договора. Б. знае още, че базата на И. К. за
изработване на алуминиева дограма била направена в имота, предмет на договора,
тъй като е бил там и я е виждал, както и знае, че първоначално И. имал някакъв
договор за наем или нещо от този род.
Свидетелят С.К., брат на И. К.,
който заедно с него е упражнявал дейността на фирма „Авитохол-153“ по изработка
и монтаж на ******* от 2001г., знае, че фирмата е осъществявала дейността си на
различни места, но от лятото на 2003г., на база сключен предварителен договор с
фирма „Бизнес инвест“, това е ставало на *********“№** в имот/двор, с вход
откъм тази улица, в който имало постройки- хале, в което се осъществявала
дейността и навес, който първоначално бил само навес с колони, а след това бил
довършен с насипи, бетони, прегради, прекарване на ел.инсталация, метални
конструкции с метални врати и покрив, за да може да се ползва като цех за *******.
Всичко това, както и други сгради и подобрения, било направено от фирма
„Авитохол-153“- бил направен офис в двора и канал за коли, който е покрит, като
*********. На свидетеля е известно, че към предварителния договор имало и
протокол от 2005г., който той бил виждал веднага след подписването му от брат
му. К. е виждал и схемата на л.10 от делото, която, както и сключения
предварителен договор, който бил за 2 дка, му били показани от брат му преди да
се нанесат в имота на *********“, който му казал, че схемата е във връзка с
договора и помещението, в което ще бъде цеха. Според показанията на К., от
показаното му на схемата на л.10, фирмата е ползвала оцветеното в жълто и
оранжево, като помещението, в което се нанесли веднага през лятото на 2003г., е
оранжевия правоъгълник между жълтото и синьото. Очертаното като правоъгълник с
два диагонала в жълтото, встрани до цифрата две, бил открития навес, който
впоследствие се довършил, а останалата част, оцветена в жълто, бил двора, който
използвали за оставяне на стъкла, материали и профили. В помещението, в
оранжевия правоъгълник между жълтото и синьото, в което първоначално се
нанесли, поставили метални решетки на прозорците, пуснали ел.инсталация и
сменили прозорци и осветление- всичко това със знание на „Бизнес инвест“, тъй
като помещението нямало нито инсталация, нито ел.захранване, тъй че такова било
пуснато през техния енергетик и партида и по този именно начин „Бизнес инвест“
знаела за тези извършени през 2003г. работи. Това помещение било в едната си
част с височина 4-4.5м, а в другата- 7м., като на етажа, който се падал като
втори, имало офис, а долу- съблекалня. И към датата на даване на показания от К.,
„Авитохол-153“ продължавало да ползва частта от имота на показната му схема,
която е оцветена в синьо и в оранжево, като в оцветената в синьо част фирмата
ползвала от 2008г. една сграда до басейна и конкретно - отбелязаната в долната
част като масивна сграда, където имало машини и материали на фирмата. Другите
сгради на схемата, около басейна, били срутени и не съществували. Освен това,
фирмата ползвала и частта от двора, която се намира над оранжевия правоъгълник,
по линията на точки 28, 84, 255 и 89, която е под вътрешната ограда в този
двор, находяща се по линията на точки 28-84. Останалата оцветена в синьо част
била оградена, като на свидетеля не е известно да се ползва от някой друг.
Входът за частта, оцветена в синьо, бил от улицата отгоре, между точки 23 и 128
и така се стигало до масивната сграда покрай басейна, която фирмата ползвала, а
от нея имало изход към частта от двора в синьо, който фирмата ползвала; някъде
между точки 301, 300, 299 имало вход от синьо оцветената част на двора към правоъгълника
в оранжево с надпис 2132 в него, между синята и жълтата част. Преместването от
навеса за стъклопакети в жълтата част в синята част станало след някакво водено
дело между „Бизнес инвест“ и „Бор ин“, след което дошъл съдия-изпълнител и ги
предупредил в 15 - дневен срок да напуснат помещението на навеса. След това,
въз основа на воден между брат му и
управителя на „Бизнес инвест“ разговор, на който К. не е присъствал, а знае за
него от брат си, станало преместването на машините от навеса в сградата, в
оцветеното в синьо, което станало през пролетта на 2008г. На схемата на л.9,
показана на св.К., същият е посочил, че фирмата и до момента ползва частите,
оцветени в синьо и оранжево, както и частта, оцветена в оранжево и защрихована,
като не му е известно някой до момента да е предявявал някакви претенции, да е
идвал в помещението, докато той е бил там.
Свидетеля П. е ********** на
алуминиева дограма, покрай която работа е срещал И. К. и е работил заедно с
него по обекти осем - десет години от 2000г. насетне, а също е бил наеман в
неговия цех да върши работа. Така знае цеха за ******** на ул.“********“, до
предприятие „****“ , с вход откъм ул.“*********“, където е помагал на К. през
2003г., когато наливал бетон на едно от халетата и оттогава и до датата на
показанията му знае, че цеха на фирмата му е все там, тъй като многократно е и
ходил, и работил в него; влиза се от улицата, има двор, после се влиза в халето
за производство на дограма, което е от метална конструкция, много дълго, в
едната част има стълби за втори етаж, където той никога не се е качвал, а има и
хале, което било построено през 2003г. за стъклопакети, където също е работил.
На показаната му схема на л.10 П. е посочил, че цехът за производство на
алуминиева дограма, голямото хале, за което е говорил, е оцветеното в оранжево
с надпис **** в едната част, а халето за стъклопакети, тъй като се опира в
другото хале, вероятно е правоъгълника в
жълто, в който се намират числата 310, 34 и 287. Допреди седмица от депозиране
на показанията му, П. е ходил и знае, че фирма „Авитохол“ продължава да работи
в халето, оцветено в оранжево, с надпис 2132, и никога не е виждал там някой
друг освен двамата братя И. и С. К.. За халето за стъклопакети П. знае, че си
стои, но фирмата не работи в него, като не помни годината, когато И.
преустановил работа там, но знае, че това е станало, защото го повикал да
разрежат една голяма маса за стъклопакети, която се намирала в него, за да може
да се изнесе оттам. П. е влизал и в оцветената в синьо част на показаната му
схема от врата, която е между оранжевата и синьо оцветената част, някъде около
точка 298, където имало една порутена сграда /сочи частта с цифри 84, 255, 304,
254/, където бил влизал да взима материали, но това било 2003г., 2004г. или
2005г. и със сигурност не е влизал там през последните 8-10години. Откакто П.
знае фирма „Авитохол“ и досега, те винаги си били работили в това хале, което е
в оранжево и докато правели стъклопакети, в другото хале за стъклопакети, в
частта, оцветена в жълто. В синьо оцветената част той е влизал много пъти, но
преди 8-10години.
Свидетелят М.,
много добър приятел на С. К., знае, че приятелят му се занимава с ******* още
откакто се уволнил 1992г.-1993г., както и че фирмата се намира в К., до бившия
„****“, където били търговиите от 2003г., което М. помни добре, защото 2005г.
му се родил син, а предишната година правил основен ремонт, а С. му направил
дограмата за апартамента, която той взел и платил именно там. Фирмата имала
много голям двор и цех за *******, който бил в една сграда, а също и офис и
тоалетна в двора, които се падали вдясно от входа. На показаната му на л.10 от
делото схема, свидетелят е посочил, че централната врата и входа са откъм ул.“**********“.
Отпред на входа има гумаджийница. Офисът се пада в чупката до цифри 112 и 305,
а малко по-нагоре, може би до 119, е тоалетната. Така се стига до главната
сграда, съставляваща правоъгълника между синята и жълтата част, с надпис вътре
2132. Някъде до цифра 299 има врата, от която се влиза към синята част, където
има помещение, точно до басейна, в което има машини. Всичко, което се ползвало,
било оградено, включително частта в синьо, която и сега, и от доста време се
ползвала от фирмата; офисът, тоалетната, производственият цех и склада отзад, в
синьото, били в много добро състояние. В синята част М. е виждал само една
сграда и това е сградата, за която е казал, че имало машини на „Авитохол“, като
е посочил, че в синьото може и да има други сгради, но той в другата част, в
частта отзад не е влизал и не знае за нея.
От данните в
публичния търговски регистър по ЕИК ********* на купувача по предварителния
договор „Авитохол 153“ООД се установява, че на 01.02.2010г. е вписана промяна
във формата на дружеството от такова с ограничена отговорност в еднолично дружество
с ограничена отговорност /л.159-л.165/.
От данните в
публичния търговски регистър по ЕИК ********* на продавача по предварителния
договор от 01.07.2003г. „Бизнес инвест“ ЕООД се установява, че на 26.08.2011г.
е вписана промяна в наименованието на дружеството от „Бизнес инвест“ в „Ел юг“.
Съгласно
данни от 12.01.2018г., част от които актуални и към 20.05.2020г. и 22.05.2020г.,
изходящи от СГКК-****** се установява, че:
На
основание н.а. №**,том ***, рег.№***, дело ***/****г. на АВ, СВ-*****и н.а №***,
том ***, рег.№***, дело №****г. на СВ-****, съответно „Бор ин“ АД и „Бизнес
инвест“ ЕООД са вписани като собственици на: площ от 870.99кв.м. от правото на
собственост и на ид.част 3240кв.м. от правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 56784.531.2132, с площ от 2797кв.м., с номер по предходен план: 2132
в кв.1;
На
основание н.а. №**, том **, рег.№***, дело №****г. на СВ-****, „Бизнес инвест“
ЕООД е вписан като собственик на две измежду находящите се в ПИ с идентификатор
56784.531.2132 17 броя сгради и конкретно - на сгради с идентификатори 56784.531.2132.9
и 56784.531.2132.10/скица №15-20147-12.01.2018г. на л.24 и две копия от
кадастралната карта на л.28 и л.29/;
На основание друг №***, том ***,
рег.№*** от ***г. на СВ-****, „Бор ин“ АД е записан като собственик на ПИ с
идентификатор 56784.531.2953, без стар идентификатор по плана, с площ от
18834кв.м. и находящите се в него 13 броя сгради /скица №15-20156-12.01.2018г.
на л.27/.
Видно от данните за вписване, под
акт №*** по дело №****г. на СВ-**** е вписан н.а. от ****г., с който
„Балкан“ЕООД –в ликвидация е продал на „Бизнес инвест“ ЕООД сградата,
съставляваща цех „въздушни пускатели“ и прилежащия и терен от 3240кв.м.
Видно от данните в имотния
регистър, на 28.03.2008г. в СВ - **** като собственик на поземлен имот,
съставляващ реално обособена част, съставляваща югозападната част от ПИ №2132,
кв.1, кв.“******- ****, с площ 870.99кв.м., УПИ ІХ, кв.1, гр.***********, е
записан „Бор ин“ АД, като за реалното обособяване на същата част ищецът е
приложил и скица - проект за визуализирането й, като от данните от регистъра
личи, че се касае до акт ***, том ** в книга прехвърляния, сочени и в описаната
скица от 12.01.2018г. на СГГК-**** /виж на л.12/.
Във връзка с оспорването от
страна на ответника “Бор ин“ ищецът да е владял реално обособени части от
поземлени имоти, попадащи в границите на имота, апортиран в „Бор ин“ АД през
2002г., както и ищецът да е ползвал от момента на сключване на предварителния
договор от 01.07.03г. сграда с площ 309кв.м., сега с идентификатор
56784.531.2132.12, се установи, че:
На 16.12.02г. в СВ-***** е вписан
устав на „Бор ин“ АД, доколкото, съгласно устава, срещу записаните акции,
акционерите правят вноски, покриващи 100% от номиналната стойност на всяка
акция, като една от тези вноски, с вносител „****-*“ ООД, включва и апорт на
недвижимо имущество, конкретно, предвид спорните находящи се в гр.**** имоти:
поземлен имот, находящ се на „***********, със застроена и незастроена площ от
20 699кв.м. по акт за собственост, а по скица- 18 009кв.м.,
съставляващ имот №***, включен в парцел І-първи-****, с 12 616кв.м., в
парцел ІХ-** ***, зеленина и жилищно строителство с 2583кв.м. и в улица с
о.т.14-о.т.17 с 2810кв.м., в кв.1 по плана на кв.“****“ на гр.********, при
граници съгласно акта за собственост: на запад- терен на парцел І-училище, на
изток- терен на парцел ІІ-зеленина, на юг-улица, на север- ж.п. линия, ведно с
построените в имота сгради /виж устава на л.192-л.194/;
Със заповед за възстановяване на
владение от 25.10.06г., издадена в производство по ч.гр.д. №7426/06г. на ПРС, е
възстановено владението на „Бор ин“ АД върху поземлен имот в гр.******, на ул.“***********,
със със застроена и незастроена площ от 20 699кв.м., а по скица-
18 009кв.м., съставляващ имот №****, включен в парцел І-първи-****, с
12 616кв.м., в парцел ІХ-***, зеленина и жилищно строителство с 2583кв.м.
и в улица с о.т.14-о.т.17 с 2810кв.м., в кв.1 по плана на кв.“****“ на гр.****,
при граници съгласно акта за собственост: на запад- терен на парцел І-училище,
на изток- терен на парцел ІІ-зеленина, на юг-улица, на север- ж.п. линия, ведно
с построените в имота сгради, ползван без правно основание от „****-*“ ООД-гр.*****
/виж заповедта на л.104/;
С изпълнителен лист от
01.11.2007г., издаден въз основа на подлежащо на изпълнение Решение
№1736/25.10.07г. по в.гр.д. №2336/07г. на ПОС, постановено по повод обжалване
на Решение №47/09.05.07г. по гр.дело №350/07г. на ПРС, „Авитохол -153“ ООД е
осъдено да върне на „****-1“ ООД- в несъстоятелност открит навес с площ от
300кв.м., находящ се в гр.*****, ул.“***********, предоставен му по сключен
между страните на *****. договор за наем, прекратен на 05.01.07г. /виж изп.лист
на л.106/;
С протокол от 14.07.08г.,
съставен във връзка със заповедта за възстановяване на владение, постановена по
ч.гр.д. №7426/06г. на ПРС, „****-1“ ООД /в несъстоятелност/ е възстановил на
„Бор ин“ АД владението на едноетажен метален навес с площ от 291кв.м., построен
в ПИ, находящ се на ул.“***********, в гр.*****, със със застроена и
незастроена площ от 20 699кв.м., а по скица- 18 009кв.м., съставляващ
имот №1953, включен в парцел І-първи-училище, с 12 616кв.м., в парцел
ІХ-спортна зала, зеленина и жилищно строителство с 2583кв.м. и в улица с
о.т.14-о.т.17 с 2810кв.м., в кв.1 по плана на кв.“****“ на гр.********, при
граници съгласно акта за собственост: на запад- терен на парцел І-училище, на
изток- терен на парцел ІІ-зеленина, на юг-улица, на север- ж.п. линия, включен
в предмета на апортната вноска, направена от „****-1“ООД в капитала на „Бор ин“
АД и описана в устава на последното дружество, вписан на 16.12.2002г., тъй като
си е възстановил владението върху същия на 22.11.2007г., въз основа на Решение
№1736/25.10.07г. по в.гр.д. №2336/07г. на ПОС /виж протокола на л.105/;
На 07.12.20г., въз основа на
представени пред нея писмени доказателства, нотариус К. А. е съставила
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, с който е
признала на „Бор ин“АД правото на собственост върху:
поземлен имот с идентификатор
56784.531.2953, с адрес: гр.*****, ул.“***********, с площ 18 834кв.м., с предходен
идентификатор : 56784.531.1953, 56784.531.2194, при съседи : 56784.531.4689,
56784.531.1136, 56784.531.858, 56784.531.3081, 56784.531.2957, 56784.531.2132,
56784.531.3144, 56784.551.80, 56784.531.3205, 56784.531.2138, 56784.531.2203,
56784.531.1956, ведно с находящите се в този поземлен имот 12броя сгради;
шест броя сгради, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 56784.531.2132, с площ от 2797кв.м., в гр.************“,
измежду които и сграда с идентификатор 56784.531.2132.12, с площ 309кв.м., със
стар идентификатор 56784.531.1953.26, идентична съгласно удостоверение
изх.№25-4271/11.02.14г. на СГКК-***** с едноетажен метален навес, описан в
устава на „Бор ин“ АД, при липса на конкретизация както в нотариалния акт, така
и в издаденото удостоверение за идентичност с посочения номер, кой конкретно от
трите описани в устава на дружеството „Бор ин“ АД едноетажни метални навеси от
съответно 245кв.м., 425кв.м., 291кв.м. касае;
осем броя сгради, находящи се в
поземлен имот с идентификатор 56784.531.2138 с площ 1563кв.м. /констативния
нотариален акт на л.195-л.197; удостоверение за идентичност на обект на л.201/.
В с.з. от 11.05.21г. ищецът е
оспорил всички приложени към молбата на отв.“Бор ин“ АД от 15.12.20г. писмени
доказателства, които са докладвани и приети в това съдебно заседание, като
оспорванията касаят доказателствената стойност на приложените документи, поради
наличните в тях видими ръкописни добавки, зачерквания и извършени с тях неверни
удостоверявания, което е видно при сравнението им с други събрани по делото
писмени доказателства, а констативният нотариален акт, в частта досежно
имотите, предмет на делото, е оспорен като непротивопоставим на ищеца, поради
съставянето му след вписване на исковата молба по спора.
Във връзка с наведените от ищеца
оспорвания съдът констатира, че: Действително,
както в устава на „Бор ин“АД, така и в представените от него удостоверения за
идентичност на обекти от кадастъра са налице ръкописни дописвания, обозначаващи
кои сгради по устава попадат в поземлен имот 2132 и какъв е техният
идентификатор в този имот, респективно - на сградите, съставляващи обекти по
кадастъра с идентификатори в поземлен имот 1953, кои сгради с идентификатор в
поземлен имот 2132 са идентични, които добавки не могат да се ценят, защото
няма данни да съставляват част от вписаното съдържание на устава, както и
защото не съставляват част от извършеното със съответните удостоверения удостоверяване.
В удостоверението на л.200 е налице зачеркване на част от информацията, правеща
изцяло невъзможна съпоставката на обекти по него;
Констативният н.а от 07.12.20г. е
вписан на същата дата и като такъв - след вписването на исковата молба на
28.07.20г. /виж на л.71/; Данните за площ от 88кв.м. по
удостоверението на л.198 на сграда с идентификатор 56784.531.2132.11 са
наистина различни от площта от 70кв.м., с която тази сграда е посочена в скица
№****г. на л.24гръб, но документите, описани в удостоверението на л.198, въз
основа които е направен извод за посочената там идентичност, не са събрани като
доказателства по делото, тъй че съдът да може да направи преценка по същество
за верността или неверността на това извършено през ноември 2020г.
удостоверяване за идентичност, независимо от разликата в площта.
Във връзка с твърденията на ищеца,
че извън реално обособената част от 870.99 кв.м. от ПИ 2132, придобита от „Бор
ин“АД през 2008г., отразена в жълт цвят на приложение №1 към исковата молба на
л.9, останалата реално обособена част с площ от 1970 кв.м. от същия поземлен
имот, с площ 2797кв.м., фактически се владее и свои от него в югозападната
част, оцветена в оранжево, от 01.07.03г., а в северната част, оцветена в синьо,
от 02.05.2008г., като границите и не са се променяли за оцветеното в синьо, а в
останалите части са търпели незначителни промени вследствие на извършваните
няколко изменения в кадастралната карта, и оспорването на същите твърдения от
отв.“Бор ин“, са приети експертизи, от които се установява, че:
Колорираните в синьо, оранжево и
оранжево с щрих части от приложение №1 към исковата молба, са: синята, с площ 1185кв.м.;
голямата фигура в оранжево, която включва и площта под сгради №№9 и 10, както и
частта с надписа 2132, и сграда 17, е с площ 728кв.м.; малката фигура, оцветена
в оранжево, по цифри 1, 2, 3, 16, 15, 4, 1, е с площ 57кв.м.; фигурата в
оранжево, защрихована с наклонени прекъснати и непрекъснати линии, е с площ
309кв.м. /виж скица 1 към заключението на л.272, съставляваща извършено за
целите на изготвяне на заключението геодезическо заснемане и отговорите на в.л.
С. л.287гръб/;
Между колорираната в синьо и
колорираната в оранжево част няма друга материализирана на място граница, освен
северната фасада на сгради 9 и 10, и не всички тези части са обособени на място
по някакъв начин, като: тъмно оранжевата защрихована част няма обособена на място
северна и западна граница, но по контура 3, 5, 6 има ограда, по точки 6, 7, 8,
9, 10 от юг също има ограда, както и вход между точки 6 и 9. В северната част
имотът е силно занемарен- има стоителни отпадъци, храсти и други и не може да
се различи има ли вход откъм ул.“*****“, а е разграден двор, в който може да се
влезне, като има останал тухлен зид където е сграда МС 1, а между МС 1 и МС 5
има ограда. На северната фасада на сграда 9 има врата, през която може да се
премине към частта, оцветена в синьо. За сграда 10 има вход от южната страна,
както има вход и между сгради 9 и 10. В синята част сграда МС 1 е
полуразрушена, сграда МС 6има стени и покривна плоча, но няма дограма, сграда
пМС съществува, но за покрива и не е сигурно /виж отговорите на
л.287гръб-л.288лице/;
Частите, оцветени в жълто,
оранжево и синьо в приложения №№1 и 2 към исковата молба, съответно на л.9 и
л.10 от делото, не са идентични по общ контур и по конфигурация, както личи от
визуализирането им в комбинирана скица №2 към заключението /виж отговора на в.2
на л.260 и скицата на л.273/;
Приложение №2 към исковата молба
на л.10 от делото не съставлява извадка от плана на кв.“*******“ –гр.********, а
при сравнение между оцветените площи от същото приложение с действащия към
01.07.2003г. кадастрален и регулационен план на гр.****** за кв.“*********“,
одобрен със Заповед №1043/15.11.1984г., попълнен съгласно Заповед
№ИК-6002/21.12.1990г. с имот пл.№2132, се констатира, че : Границата
между ПИ 2132 и ПИ 1953 пресича оцветените площи по линията, означена на скица
№3 с точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11,12, както и по линията, означена с
точки 13, 14, като: Оцветеното в синьо, с площ от 1165кв.м., попада изцяло в ПИ
2132, включен в УПИ ІХ-Спортна зала, зеленина и жилищно строителство, кв.1 по
плана на кв.“****“; По-голямата, северна част на оцветеното в оранжево, с площ
693кв.м., попада в имот ПИ 2132, а южната част, с площ 212кв.м., попада в имот
ПИ 1953; Цялата оцветена в жълто част от приложение №2 е с площ 1240кв.м., като
от нея 813кв.м. попадат в имот пл.№****, а останалите 427кв.м.- в имот пл.№****
/виж отговора на в.3 на л.260 и скица №3 на л.263/;
Във връзка
с въпроса дали в периода 01.07.03г.-01.07.13г. и в периода 02.05.08г.-02.05.18г.
оцветените площи по приложение №2 към исковата молба са претърпели регулационни
и кадастрални промени, се установи, че регулационният план на гр.********,
одобрен със Заповед №1043/15.11.1984г., не е бил променян във времето от
одобряването му до момента на изготвяне на заключението от 01.02.22г. Що се
касае до кадастралния план, се установи, че:
До
03.06.09г., действащ е бил одобреният със Заповед №1043/15.11.1984г. план,
който е кадастрален и регулационен, с попълване в него през 1990г. на имот пл.№****,
като попълването е станало по искане на заявителя ЕАЗ –НПП „Балкан“;
Със Заповед
№РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК- **** за територията на процесните имоти в
кадастралната карта са нанесени ПИ №№ 56784.531.1135, 56784.531.2194 и
56784.531.1953, съгласно скици №№11750, 11751 и 11752 от 27.04.11г., като: ПИ
№1135 е с площ 716кв.м., собственик Община *****, № по предходен план 1135, кв.1
парцел ІХ, с шест застроени в имота промишлени сгради; ПИ №1953 е с площ 19424кв.м.,
собственик „Бор ин“ АД, № по предходен план 1953, кв.1 парцел ІХ, с 23
застроени в имота сгради с различно предназначение; ПИ №2194 е с площ 1478кв.м.,
липсват данни за собственик, № по предходен план 2194,кв.1, парцел ІХ, с шест
застроени в него промишлени сгради /виж:
в.4 на л.260-л.261; скица №4.1 на л.264 за имот пл.№2132 в периода
21.12.90г.-03.06.09г.; скици №№11750, 11751 и 11752 на л.284-л.285, л.280-л.281
и л.282-л.283/;
Със Заповед
№КД-14-16-800/10.06.11г. е извършено изменение на КККР, което не е довело до
промяна на границите, площите и собствеността на ПИ с №№ 56784.531.1135, 56784.531.2194 и
56784.531.1953, тъй че за периода 03.06.09г.-20.01.17г. те са останали такива,
каквито са по скица №4.2 към първоначалното заключение / в.4 на л.260-л.261;
скица №4.2 на л.265/;
Със Заповед
№РД-18-12/20.01.17г. се заличават ПИ с №№56784.531.2194, 56784.531.1957,
56784.531.1953 и 56784.531.1135, и сградите в тях, и се нанасят нови ПИ
съответно: №56784.531.2957 с площ 806кв.м.; 56784.531.2953, с площ 18834кв.м.;
56784.531.2132, с площ 2797кв.м.; №56784.531.1024, с площ 7кв.м., като ПИ с
№56784.531.2132 произхожда от ПИ №№56784.531.2194, 56784.531.1957,
56784.531.1953 и 56784.531.1135 и като негови собственици са записани „Бор ин“
АД и „Бизнес инвест“ЕООД, сградите са получили нови идентификатори, по
заявление от 30.12.20г. на „Бор ин“ АД е премахната сграда с идентификатор
56784.531.2953.13, а границата на имот №56784.531.2132 е съгласно приложената
към заключението справка по кадастралната карта /виж в.4 на л.260-л.261; скица
№4.3 на л.265; справка по кадастрална карта на л.279/.
В отговор
на въпросите в кои поземлени имоти са попадали и попадат към определени дати
оцветените в синьо, жълто и оранжево площи по приложение №1 към исковата молба,
е установено, че:
Към дати
20.12.2001г. и 18.05.2009г., посочените площи са попадали изцяло в имот
пл.№2132 /виж в.5 на л.261 и скица №5.1 на л.267;
Към
01.07.2013г.: оцветената в синьо площ обхваща изцяло ПИ с идентификатор
56784.531.1135 и частично ПИ с идентификатор 56784.531.2194; оцветената в
оранжево площ попада в ПИ с идентификатори 56784.531.2194, 56784.531.1953 и
56784.531.1957; оцветената в жълто част попада в ПИ с идентификатори
56784.531.2194 и 56784.531.1953 /виж: в.5 на л.261 и скица №5.2 на л.268/;
Към дати
02.05.18г., 19.06.20г. и към датата на изготвяне на първоначалното заключение
от 01.02.22г., оцветените в синьо, жълто и оранжево площи попадат изцяло в ПИ с
идентификатор 56784.531.2132 /виж: в.5 на л.261 и скица №5.3 на л.269/;
Сгради с
актуални идентификатори 56784.531.2132.9 и 56784.531.2132.10 са били заснети
като две отделни сгради и в кадастрално-регулационния план, и в кадастралната
карта, като към 01.07.03г. са попадали в имот пл.№2132 по КРП; към 01.07.13г.
са попадали в ПИ 2194 по КК, а към 19.06.20г., както и към днешна дата - в ПИ
2132 по КК /виж в.6 на л.261-л.262/;
Площта,
оцветена в оранжево и защрихована в приложение №1 към исковата молба не попада
в, а е изцяло извън обхвата на обособената югозападната част от ПИ №2132 в
скицата- проект на л.12гръб от делото /виж в.7 от първоначалното заключение на
л.262/;
100кв.м. от
западната част от площта, оцветена в оранжево и защрихована в приложение №1 към
исковата молба, попадат в оцветената в жълто част по приложение №2 към исковата
молба, и това е площта, оцветена в зелено на скица №6 към първоначалното
заключение /виж: в.8 на л.262 и скица №6 на л.270/;
Площта,
оцветена в оранжево и защрихована в приложение №1 към исковата молба, е
попадала към определени дати, както следва:
Към
01.07.03г.- в имот пл.№**** по КРП на кв.“****“ /виж:в.9 на л.262 и скица №5.1
на л.267/;
Към
01.07.2013г., западната част от площта, оцветена в оранжево и щрихована в
приложение №1 към исковата молба, е попадала в ПИ 1953, а източната част от
тази площ- в ПИ 2194 /виж: в.9 на л.262 и скица №5.2 на л.268;
Към
19.06.20г. и към датата на изготвяне на заключението от 01.02.22г., площта,
оцветена в оранжево и щрихована в приложение №1 към исковата молба, попада
изцяло в ПИ 56784.531.2953 по КК /виж в.9 на л.262 и скица №5.3 на л.269/.
При тези установени в
производството факти, се налагат следните правни изводи по съществото на спора:
Давността е изрично призната от
закона като способ за придобиване на правото на собственост /чл.77 от ЗС/, като
за същото, когато става дума за недвижим имот, законът изисква претендиращият
да е придобил правото на собственост на това основание, да е осъществявал
непрекъснато владение върху недвижимия имот в продължение на десет години,
респективно - на пет години, ако владението е добросъвестно- т.е, ако имотът е
владян на правно основание, годно да направи владелеца собственик, без да знае,
че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване
на правното основание /чл.79,ал.1 и ал.2 от ЗС и чл.70,ал.1 от ЗС/, а с оглед
легалното определение на владението и последователната практика по приложението
на този институт - и като е упражнявал установената фактическа власт върху
имота необезпокоявано като върху свой имот - т.е. при налично и демонстрирано намерение
за неговото своене.
От тези общи изискуеми от закона
предпоставки за придобиване на недвижим имот по давност, съдът намери за
установено в производството от ищеца при условията на пълно и главно доказване
единствено твърдението, че същият е упражнявал фактическа власт по отношение на
двете процесни сгради с идентификатори 56784.531.2132.9 и 56784.531.2132.10.
Доколкото сключеният
предварителен договор от 01.07.03г. има за свой предмет продажбата единствено
на 2000/3240 ид.части от дворно място, съставляващо УПИ 2132, а уговорките на
страните във връзка със сградата касаят частите от дворното място, които
купувачът по договора ще може да ползва реално, обстоятелството, че с
предварителния договор е посочено, че продавачът предава на купувача владението
върху частта, оцветена в оранжево, както и че сградите се намират в същата
част, не изпълва хипотезата на добросъвестно владение, така че за придобиване
на правото на собственост по давност да е приложим краткият петгодишен срок по
чл.79,ал.2 от ЗС, а приложим следва да се счита общия 10 годишен срок по
чл.79,ал.1 от ЗС.
Съдът намира за основателен
доводът на ответниците, че тъй като при воденото между „Ел юг“ ЕООД и ищеца
съдебно производство по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД ищецът не е навеждал
твърдения да е придобил имота по давност, а е искал да се прогласи в
окончателен предварителния договор, съгласно който продавачът е собственик на
продаваемия имот, това поведение следва да се счита за ясна индиция за липса на
намерение у ищеца за своене.
Факт е, че от завеждане на гр.д.
№553/11г. на ПОС по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД до приключването му с влязло в
сила решение на 05.05.2020г. ищцовото дружество не е навеждало твърдение да е
придобило имота по давност, а е настоявало да се обяви за окончателен
предварителния договор, съгласно който продавачът е собственик на обещания
имот, реално обособени части от който са предмет на спора. Очевидно е, че като
е признавал този факт през посочения период, ищецът не е имал намерение за
своене. Този извод се налага както по отношение на ползваните в годините
процесни сгради, така и по отношение на спорните площи от поземлените имоти,
поради което не може да се направи извод за изтекла в полза на „Авитохол-153“
ЕООД придобивна давност в изискуемия от закона десетгодишен давностен срок.
Отделно от това по отношение на
площите, представляващи реално обособени части от поземлени имоти, следва да се
съобрази изискването на чл.200, ал.1 от ЗУТ, съгласно което реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват
по давност само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл.19,
ал.1, като правилото на ал.1 не се прилага когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот. По
делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че
е налице хипотезата на цитирания текст от ЗУТ, който за сочените в исковата
молба периоди да позволява процесните имоти да бъдат придобити по давност.
По изложените съображения
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът дължи разноски.
Ответникът „Бор
ин“ ЕАД е направил разноски, както следва: 773,00 лева – възнаграждение за вещи
лица; 9530,40 лева – възнаграждение за адвокат /платено съгласно договор за
правна помощ от 11.08.2020г. и преводно нареждане, приложени на л.364 и 365/.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Материалният интерес, въз
основа на който следва да се изчисли възнаграждението, се формира от цената на
всеки един от предявените против ответника искове, както следва: 22 904,16
лева /цена на иска по т.1.1 от уточняващата молба на л.64/, 41 401,10 лева
/цена на иска по т.1.2 от уточняващата молба на л.64/ и 11 783,99 лева
/цена на иска по т.4 от уточняващата молба на л.64/. По иска с първо посочената
цена дължимото минимално възнаграждение, изчислено при съобразяване с пар.2а от
ДР на Наредба №1, е в размер на 1217,12 лева; по втория иск дължимото минимално
възнаграждение, изчислено при съобразяване с пар.2а от ДР на Наредба №1, е в
размер на 1772,03 лева; по третия иск дължимото минимално възнаграждение,
изчислено при съобразяване с пар.2а от ДР на Наредба №1, е в размер на 883,52
лева. Общото минимално възнаграждение по исковете, предявени срещу ответника
възлиза на 4647,20 лева. На основание чл.78, ал.5 от ГПК и като съобрази
правната и фактическа сложност на делото, съдът счита, че на дружеството следва
да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 6000,00 лева.
Ответникът „Ел
юг“ ЕООД до приключване на устните състезания не е поискал присъждане на
разноски и по делото няма данни да е направил такива, поради което не следва да
му се присъждат.
По
изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Авитохол-153“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес : гр.****,
бул.“****“№***, ет.* против „Ел юг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Пряпорец“№1 и „Бор ин“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“№72 искове
за признаване за установено, че ищецът е собственик на реално обособени части с
обща площ 1970 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.531.2132 по КККР на гр.*****,
с площ от 2797кв.м., с адрес на поземления имот в ***************, а именно: южната част от ПИ с идентификатор
56784.531.2132, с площ от около 785 кв.м., оцветена в оранжево на Приложение №1
към исковата молба и оцветена в оранжево на скица №1 към заключението на вещото
лице, придобита при необезпокоявано владение, продължило от 01.07.03г.-01.07.13г.
и продължаващо и понастоящем; северна
част от ПИ с идентификатор 56784.531.2132, с площ от около 1185 кв.м.,
оцветена в синьо на Приложение №1 към исковата молба и оцветена в синьо на
скица №1 към заключението на вещото лице, придобита при необезпокоявано
владение, продължило от 02.05.08г.-02.05.18г. и продължаващо и понастоящем.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Авитохол-153“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес : гр.****, бул.“****“№***,
ет.* против „Ел юг“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Пряпорец“№1 искове за
признаване за установено, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор 56784.531.2132.9 с площ 154 кв.м., двуетажна
и сграда с идентификатор
56784.531.2132.10 с площ 286 кв.м., едноетажна – и двете разположени в ПИ
от 56784.531.2132 КККР на гр.*****, с площ от 2797кв.м., с адрес на поземления
имот в ***************.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Авитохол-153“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес : гр.***, бул.“*** ***“№**,
ет.* против „Бор ин“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“№72 иск за признаване
за установено, че ищецът е собственик на реално обособена част с площ от около
309 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.531.2953 по КККР на гр.***, с адрес на
поземления имот в гр.************“, ул.“***********, оцветена в оранжево и
защрихована в Приложение №1 и оцветена с оранжево със защриховане на скица №1
към заключението на вещото лице.
ОСЪЖДА „Авитохол-153“
ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес : гр.***, бул.“***“№***, ет.* да заплати на „Бор ин“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“№72
направените по делото разноски, както следва: 773,00 лева – възнаграждения за
вещи лица и 6000,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: