№ 18844
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110110817 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу С. П. Т., И. П. Т. и М. С. Т. за
признаване на установено, че ответниците дължат, в условията на разделна отговорност,
сумите както следва:
1. М. С. Т. - в дял от 4/6 от общия дълг: - 1410,88 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 08.08.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането; - 208,81 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г.; - 38,89 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за 2 периода от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; - 8,48 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г.
2. И. П. Т. - в дял от 1/6 от общия дълг: - 352,72 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 08.08.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането; - 52,20 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г.; - 9,72 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; - 2,12 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г.;
3. С. П. Т. - в дял от 1/6 от общия дълг: - 352,72 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 08.08.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането; - 52,20 лева – мораторна лихва за забава върху
1
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г.; - 9,72 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; - 2,12 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г.;
За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 44571/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Голаш“ № 31, вх. 1, ап. 3, аб. № 200814, като
ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение,
като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет
страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в
забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с
горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като предвид възражението
на длъжниците, че не дължат сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.В о.с.з.
,редовно призовани не се явяват и не се представляват.Депозираните в заповедното
производство възражения са бланкетни ,не съдържат конкретни оспорвания
С Определение от 25.06.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач,
на страната на ищеца „Бруната“ООД,което не взема становище по предявените искове.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване, че съществува договорно
правоотношение относно продажба на топлинна енергия, да докаже, че е доставил съответно
количество топлинна енергия, да установи цената на доставена топлинна енергия. Законът
регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението, ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението за постъпилото
възражение, т.е. в настоящия случай искът се явява предявен на 08.08.2023 г.
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК на 8.08.2023 год. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена срещу С. П.
Т., И. П. Т. и М. С. Т..
Срещу заповедта са постъпили в срока по чл. 414 от ГПК възражения от
длъжниците, поради което ,на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя
в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си.
В срок, а именно на 27.02.2024 год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
2
София“ ЕАД, въз основа на която е образувано настоящото производство, поради което
съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуването на вземанията на
заявителя в заповедното производство е допустим.
По делото не е спорно ,че ответниците М. С. Т.,И. П. Т. и С. П. Т. са наследници на
Петър Георгиев Т.,починал 22.10.2017год., като не се оспорва ,че са потребители на
топлинна енергия в топлоснабден имот с абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр.
София, СО - район „Слатина“, ул. „Голаш“ № 31, вх. 1, ап. 3.
Съгласно препис от Акт за сключен граждански брак ,Петър Георгиев Т. и М. С.
Тодорова са сключили граждански брак на 12.08.1962год.,поради което следва да се приеме
,че процесния топлоснабден имот е бил в режим на СИО,прекратена със смъртта на съпруга.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя като тези отношения се презумират от закона.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – / чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с
ответниците, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи
условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Голаш“ №
31, вх. 1, ап. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
3
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. 3 По делото не е представен валиден
договор между етажните съсобственици и третото лице помагач за процесния период.В този
случай обаче както по ЗЕ /отм./; и Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега
действащия ЗЕ , Наредбата № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. и сега действащата Наредба №Е-РД-04-
1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год., е предвиден ред за отчитане на
доставената и потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради
тяхното поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока
на действие на предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може
да се счете, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този
случай доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества
топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Задължение за ищеца като продавач на топлинна
енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в
съответната етажна собственост
По делото са представени ОФ от 31.07.2021год.,за отчетен период 01.05.2020год. до
30.04.2021год. ,от която се установява ,че стойността на реално потребената ТЕ възлиза на
979,76лв.,със срок на плащане 14.09.2021год. и ОФ от 31.07.2022год. за отчетен период
01.05.2021год. до 30.04.2022год. ,от която се установява ,че стойността на реално
потребената ТЕ възлиза на 1136,56лв.,със срок на плащане 14.09.2022год. ,или за процесния
период възлиза общо на 2116,32лв.
Представена е и справка за издадени фактури за дялово разпределение за периода
м.05.2020год. – м.04.2022год.,на стойност 58,34лв.
За определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните от посочените по-
горе издадени от ищеца общи фактури, за които са приложени по делото, доколкото
ответната страна не оспорва количествата потребена енергия и изчисленията за тяхната
стойност.
Представени са общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди (л. 32 от делото) и договор № 107/13.11.2007 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.
139в от ЗЕ .
От представените по делото доказателства се установи, че сградата, в която се
намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово
разпределение.
Ето защо, обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод, че
ответникът е потребител на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно
4
отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни
актове в периода 01.05.2020год. – 30.04.2022год.
С оглед цитираните по-горе разпоредби и предвид представените писмени
доказателства , се налага извод, че ищецът е доставил количеството топлинна енергия до
процесния имот, за процесния период, както и че същата е била редовно отчетена, като
ответниците дължат на ищеца сумата от 2116,32 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия от 2014 год., респ. чл. 36 от ОУ от 2016
год., потребителите на топлинна енергия заплащат на доставчика и стойността на услугата
дялово разпределение, която видно от заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза през процесния период е предоставена. По делото се установи и
дължимостта на сумите за дялово разпределение, поради което към посочената по-горе сума
следва да се добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение за сумата от 58,34 лева за периода м. 05.2020 год. – м. 04.2022 год.
Предвид ,че няма доказателства тези задължения да заплатени от ответниците ,чиято
е доказателствената тежест,то съда приема ,че претенцията на ищеца е доказана по
основание и размер.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземанията.
По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32,
ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. и за сумата от 2116,32 лева.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период
01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. е издадена на 31.07.2021 г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45-дневния срок е изтекъл на 14.09.2021 год.,
а ОФ от 31.07.2022 год. е с падеж до 14.09.2022 год. Или ответната страна е изпаднала в
забава на 15.09.2021 год. като ищецът има право да претендира обезщетение от тази дата до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В случая той е претендирал период на
забава от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г., поради което искът се явява основателен за този
период и за пълната претендирана сума от 313,21 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение:
Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите
изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за
отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което
5
вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото, ищецът има право на разноски, съобразно уважената част
от претенцията му. Същият е доказал разноски в заповедното производство в общ размер на
101,01 лева, от които 50,01 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, от които съобразно уважената част на претенциите следва да получи
сумата в размер на 100,50лева.
В исковия процес ищецът е доказал разноски в общ размер на 186,97 лева, от които
86,97 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, от които съобразно уважената част на
претенциите му се следват 186,02 лева.
Отговорността за деловодните разноски следва да бъде възложена на ответниците
,съобразно дяловете им съсобствеността.Или М. С. Т. следва да заплати разноски в
заповедното производство в размер на 67лв. и в исковото производство в размер на
124,02лв.
Ответниците И. П. Т. и С. П. Т. следва да заплатят по 16,75лв. – деловодни разноски
в заповедното производство и по 31лв.,деловодни разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете,но такива от тях не са претендирани,поради което не им се
дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу М. С. Т.,с ЕГН ********** с адрес
в гр.София,ул.”Голаш” № 31,вх.1,ап.3 ,положителни установителни искове по реда на чл.422
от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,че М. С. Т.
,ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от
1410,88 лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот с абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул.
„Голаш“ № 31, вх. 1, ап. 3, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 208,81 лева ,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
31.07.2023 г.; сумата от 38,89 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането ,като ОТХВЪРЛЯ по чл.422 от ГПК с правно
основание чл.86 от ЗЗД за сумата 8,48 лева , мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу И. П. Т., ЕГН ********** с адрес в
гр.София,ул.”Голаш” № 31,вх.1,ап.3 ,положителни установителни искове по реда на чл.422
от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,че И. П. Т.,
ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 352,72
6
лева ,, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с
абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Голаш“ №
31, вх. 1, ап. 3, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 52,20 лева , мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г.; сумата от 9,72
лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ по чл.422 от ГПК с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата
2,12 лева , мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 31.07.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу С. П. Т., ЕГН ********** с адрес в
гр.София,ул.”Голаш” № 31,вх.1,ап.3 ,положителни установителни искове по реда на чл.422
от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,че С. П. Т.,
ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 352,72
лева ,, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с
абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Голаш“ №
31, вх. 1, ап. 3, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 52,20 лева , мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г.;
сумата от 9,72 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ по чл.422 от ГПК с правно основание чл.86 от
ЗЗД за сумата 2,12 лева , мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА М. С. Т.,с ЕГН ********** с адрес в гр.София,ул.”Голаш” № 31,вх.1,ап.3
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 67лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата
от 124,02лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА И. П. Т., ЕГН ********** с адрес в гр.София,ул.”Голаш” № 31,вх.1,ап.3
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 16,75лв. , представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 31лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. П. Т., ЕГН ********** с адрес в гр.София,ул.”Голаш” № 31,вх.1,ап.3
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 16,75лв. , представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 31лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето лице-
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7