Р Е Ш
Е Н И Е № 256
гр.Кюстендил, 12.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря И. С. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 359 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на П.Х.Н. ***, чрез пълномощника му адв. Е.Й., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Агенция „Митници“ – гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 75,00лв. за имуществени вреди, представляващи част от заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 862/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 280/13.07.2017г., издадено от началника на Митница Югозападна. Ищецът иска присъждане на законна лихва върху обезщетението и деловодните разноски, сторени в настоящото производство, вкл. за адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът Агенция „Митници“ – гр.София, ул. „Г.С. Раковски“ № 47, чрез процесуалния си представител юк А. В., изразява становище за оспорване на иска като неоснователен. Твърденията са за недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи се отсъствие на незаконосъобразен акт, който да е отменен от съда, на причинени вреди, както и на причинна връзка между наказателното постановление и настъпилите вреди. Отделно, ответникът прави възражение за това, че ищецът е причинил претендираните вреди в хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предявено е възражение срещу дължимостта и размера на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото производство.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е неоснователен като недоказан. Приема се, че не са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като НП не е отменено.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка, прие за установено следното:
С Наказателно постановление № 280/13.07.2017г., издадено от началника на Митница Югозападна, на ищеца П.Х.Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00лв. на осн. чл.123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове за административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, извършено на 24.02.2017год.
Издаденото НП е обжалвано от ищеца пред Районен съд – Кюстендил, като по депозираната жалба е образувано приложеното НАХД № 862/2019г. по описа на съда. В съдебното производство, жалбоподателят е представляван от адв. Е.Й. ***, въз основа на упълномощаване с пълномощно от 08.10.2019г., като между страните е сключен договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019год. Видно от същия, адвокатското възнаграждение за защита и съдействие, включващо представителство пред Районен съд – Кюстендил, е уговорено в размер на 300,00лв. и е платено в брой при подписване на договора. С решение № 387 от 18.11.2019год. по НАХД № 862/2019г., съдът е изменил оспореното НП като е намалил размера на административното наказание „глоба“ от 1000лв. на 500лв. Формирани са мотиви за доказаност на релевираното деяние, а наложеното наказание е изменено на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН предвид настъпилата законодателна промяна на разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗАДС.
Следва касационна жалба от нарушителя срещу въззивния съдебен акт, по която е образувано КАНД № 350/2019г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С решение № 34 от 07.02.2020г., касационният съд е оставил в сила оспореното решение.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за основателен по следните съображения:
Предмет на исковата претенция е обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. Съгласно т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд - Кюстендил, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.
Искът е предявен след оспорване и изменение на наказателното постановление с решение на съда, с оглед на което е спазено изискването на чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Обратните доводи на прокуратурата се приемат за неоснователни. Съдът счита, че правилото на чл.204, ал.1 от АПК следва да се прилага разширително и в случаите на изменено при съдебно оспорване НП, каквато хипотеза не е уредена изрично в закона. Горното тълкуване е с оглед основанията за изменение на НП, при които последното е признато за незаконосъобразно с постановения съдебен акт, макар и в една от частите си, а именно в частта за размера на административното наказание, както е по делото. В този смисъл съдът приема, че наличието на изменено НП изпълнява условието по чл.204, ал.1 от АПК и предявеният иск е допустим.
Извън горното, ищецът е дееспособно физическо лице, което е активно легитимирано да предяви претенция за обезщетяване на причинените вследствие на НП, имуществени вреди. Подписалият исковата молба адвокат е надлежно упълномощен. Ответникът – Агенция „Митници“ – София, в чиято структура е АНО, има качеството на юридическо лице съгласно чл.7, ал.1 от Закона за митниците, и е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск по правилото на чл.205 от АПК. Исковата молба е редовна.
По основателността на иска, съдът счита следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Безспорно същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характерът на дейността на органа, който е издал акта. В този аспект, НП е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид горните констатации относно характера на дейността на издателя на НП, последното е властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Следователно, претенцията за обезщетение за вреди от наказателно постановление следва да се реализира по реда на исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т. дело № 2/2014г. на ВАС и ВКС.
В контекста на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и доколкото са приема, че НП е акт на административен орган, следва да се преценява неговата законосъобразност. В случая незаконосъобразността на наказателното постановление в частта относно размера на наложеното от АНО административно наказание е установена с влязлото в сила решение № 387 на Районен съд - Кюстендил от 18.11.2019год. по НАХД № 862/2019г., с което е изменено процесното Наказателно постановление № 280/13.07.2017г., издадено от началника на Митница Югозападна. Осъществен е първият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за това, че в случая липсва отменен незаконосъобразен акт на АНО. Както се посочи по-горе, с разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не е уредена хипотезата на частична отмяна или изменение на административен акт, респ. на НП. Преценката на основанията за изменение на НП сочи, че последното в отделна своя част не съответства на правилата на материалния закон, т.е. че НП е отчасти незаконосъобразно и незаконосъобразността е призната по реда на оспорването му с влязъл в сила съдебен акт, с който същото е изменено. Ограничителното тълкуване и прилагане на правилото на чл.204, ал.1 от АПК само при отмяна на НП, каквато е претенцията на ответника, би било в противоречие с духа и целите на ЗОДОВ, доколкото би ограничило правото да получат обезщетение лицата, които са санкционирани с акт, признат за незаконосъобразен в отделна част по надлежния съдебен ред. С оглед на горното съдът счита, че изменението на НП при съдебното му оспорване, осъществява предпоставките за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Анализът на доказателствата и на приложимите правни норми сочи на доказаност и на другите елементи от фактическия състав на отговорността, както следва:
Предявената претенция е за имуществени вреди в размер на 75,00лв., представляващи част от разноските за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 862/2019г. на Районен съд – Кюстендил, т.е. в производство по съдебно оспорване на издаденото наказателно постановление. Обратно на поддържаното от ответника, съдът счита, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от измененото НП. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждането. Имуществената сфера на ищеца, който е жалбоподател в производството пред районния съд, е засегната в негативен аспект от плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Както се посочи, възнаграждението на адвоката е за осъщественото представителство и защита на ищеца - нарушител в съдебното административнонаказателно производство по обжалване на НП. Следователно имуществените вреди не биха били причинени, т.е. възнаграждението за адвокатска защита не би било заплатено, ако не е било издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Обжалването на същото е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Вярно е, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство в съдебното производство по ЗАНН, но адвокатската защита представлява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Това, че адвокатската защита по делата по ЗАНН не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Действително, основанието за имущественото разместване е договорно, но сключването на договора е породено от необходимостта от процесуално представителство и защита срещу незаконосъобразния акт. Следват изводи за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищеца и издаденото НП. В този смисъл е и приетото ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Допълнително в подкрепа на горното следва да се посочи, че към датата на съдебно оспорване на НП, е липсвал друг процесуален ред, по който да могат да се претендират за възстановяване като съдебни разноски платените суми за адвокатски възнаграждения за обжалване на НП. Видно от ЗАНН в относимата му редакция преди изменението, обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г., както и от НПК, няма изрична разпоредба, според която сумите за адвокатска защита в рамките на съдебните административно-наказателни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски, т.е. възможният ред за възстановяване на настъпилите вследствие на незаконния акт имуществени вреди е чрез иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изложеното е и довод за допустимост на иска по арг. от чл. 8 от ЗОДОВ.
Съдът счита предявеният иск за доказан и по размер от представените от ищеца писмени доказателствени средства, които макар и частни документи, не са оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено като съдебни разноски. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.10.2019год. между ищеца и адв. Й. за процесуално представителство по НАХД № 862/2019г. по описа на РС- Кюстендил, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 300,00лв., като същото е заплатено в брой при подписване на договора. От преценката на посоченото доказателство – договора за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на разписка, съдът счита за доказано плащането на адвокатско възнаграждение в общ размер от 300,00лв., респ. причиняването на имуществената вреда в претендирания от ищеца размер от 75,00лв., който е част от цялата платена сума.
На последно място, с оглед възраженията на ответника по чл.5 от ЗОДОВ, съдът приема, че липсват основания за приложение на хипотезата на ал.1 на посочената норма. При условията на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за вреди не се дължи, когато увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия. Такова поведение не се доказва да е осъществено от ищеца по делото.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск, който уважава в пълния му размер.
Исковата сума съдът присъжда ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението на районния съд, с което е изменено процесното НП , а именно на 07.02.2020г. до окончателното и изплащане. Горното следва от ТР № 3/2004г. на ВКС по т.д. № 3/2004г.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищеца на сторените деловодни разноски. Същите включват 10,00лв. за държавна такса и 300,00лв. за адвокатско възнаграждение, последното определено съобразно чл.38, ал.2 вр. с чл.36 от ЗА вр. с чл. 8, ал.1, т.1 от от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода от спора, ответникът няма право на юк възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ с адрес гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 47, да заплати на П. Х. Н. ***, ЕГН **********, обезщетение в размер на 75,00лв. за имуществени вреди, представляващи част от заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 862/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 280/13.07.2017г., издадено от началника на Митница Югозападна, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ с адрес гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 4 7, да заплати на П.Х.Н. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 310,00лв., от които държавна такса - 10,00лв. и адвокатско възнаграждение - 300,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: