№ 130
гр. Кнежа, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. Г. Т.
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от П. Г. Т. Гражданско дело № 20231430100868 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Р. Т. П.,с ЕГН********** от гр.Кн.,ул.„***“№**,чрез пълномощника си адв.В. В. при
ПлАК, гр.Пл.,ул.“***“№***,ет.*,офис ** е предявил против „СТЪКЛОПЛАСТИК“АД-
гр.Кн. със седалище и адрес на управление:Област:С.(столица),Община:Столична Населено
място:гр.С.,п.к.1164,р-н Л.,ж.к.Л.,ул.“***“ №*,ет.*,представлявано от П. Ц. Н.-изпълнителен
директор пощенска кутия №56 обективно-кумулативно съединени искове с цена на иска: от
общо 43 131,12лв./четиридесет и три хиляди сто тридесет и един лев и дванадесет ст./,от
които главница 30132,00лв./тридесет хиляди сто тридесет и два лева/и лихва от
12999,20лв./дванадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и двадесет ст./.
Ищецът твърди,че с ответника „СТЪКЛОПЛАСТИК“АД са имали сключен трудов договор
№02 от 14.12.2011r.,съгласно който е изпълнявал длъжността „Помощник-директор
производствени технически въпроси“,в предприятието на ответника в гр.Кн. като по
силата на този договор е получавал трудово възнаграждение в размер на
837,00лв./осемстотин тридесет и седем лева/като по договора няма установен падежът за
плащане,поради което съгласно съдебната практика същото следвало да се изплати до 25-то
число. Според него на горепосочената дата, възнаграждението не му било
изплатено,поради което счита,че за него е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите си искове.
Въз основа на изложеното ищецът иска от съда да постанови решение, с което за осъди
ответника да му заплати сумата от 30 132,00лв / тридесет хиляди сто тридесет и два
лева/,представляваща трудово възнаграждение за периода от м.10.2019г.до м.10.2022г.,както
и сумата 12 999.20лв. /дванадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и двадесет
стотинки/,представляваща мораторна лихва върху посоченото вземане за периода от
25.10.2019г.до завеждане на исковата молба,както и да му заплати законната лихва върху
горната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,както и
да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
Ищцовата страна е направила доказателствени искания:
1.Съдът да допусне и назначи съдебно-счетоводна експертиза,която след като провери
1
ведомостите за заплати при ответника и направи справка със счетоводната му отчетност да
даде заключение за целия исков период какъв е точния размер на трудовото възнаграждение
каква от него е получил и каква част от такова,което е останало дължимо от работодателя,
както и да изчисли върху така установеното неплатено трудово възнаграждение или част от
такова дължимото обезщетение за забавено плащане, считано от датата на падежа
25.10.2019г. до датата на завеждане на исковата молба;
2.Да задължи ответника да представи личното трудово досие на ищеца;
З.Моля да допусне при режим на довеждане трима свидетели във връзка с обстоятелствата в
исковата молба;
4.Делото да се гледа и в тяхно отсъствие;
5.Да им даде възможност да сочим други доказателства и
6. Да им присъди разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Съответно ищцовата страна иска от съда да й даде възможност да постави допълнително
въпроси към експертизата.
Ищцовата страна е представила заверени копия от следните писмени доказателства:
1.Заверено копие от отговор жалба №2315/2023г. до омбудсмана на Р.България;
2.Заверено копие от ТР и РЮЛ с нестопанска цел за ответното дружество към дата
09.11.2023г.;
3.Заверено копие от Трудов договор №02/14.12.2011г.;
4.Заверени копия от трудовата книжка на ищеца ;
5.Таблици с посочени данни от дни в осигуряване на ищеца за 2019г.,2020г.,2021г. и 2022г. и
6.Заверени копия от ръкописно записани суми от ищеца, които счита за ведомости за
дължими и заплатени суми от ответника.
Ответникът чрез процесуалния си представител е изготвил писмен отговор на
исковата молба,с който изразил становище,че ищецът през периода 2019-2022г. не е
полагал труд в ответното дружество и не е изпълнявал трудови задължения на длъжност
„Помощник директор производствени технически въпроси“,тъй като ответното дружество
през този период не е извършвало никаква производствена дейност. Поради това ответното
дружество не е следвало да заплаща и не дължи на ищеца никакви суми за трудови
възнаграждения за периода 01.10.2019г.-01.11.2022г.
Ответното дружество е направило доказателствени искания на лист 4 и 5 от отговора на
исковата си молба,по отношение на които съдът е взел отношение в о.с.з.
Ответното дружество е представило към отговора на исковата си молба следните заверени
копия от писмени доказателства:
1.Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с Изх.№С220015-111-
0001919/21.06.2022г. на ТД на НАП .гр.В.Търново,офис Пл.;
2.Писмо до „Стъклопластик“гр.Кн. от ТД НАП-В.Търново,офис Пл.;
3.Постановление за възлагане на недвижим имот с Изх. №С220015-091-0001146/12.10.2022г.
на НАП,ТД на НАП-В.Търново и
4.Протокол за въвод във владение с Изх.№С220015-115-0000325/18.10.2022г. на НАП,ТД на
НАП-В.Търново.
По делото бяха насрочени общо 4 бр. о.с.з. за периода от 06.02.2024г. до 24.09.2024г.,за
които страните са били редовно призовани по ГПК.
Ищцовата страна поддържа исковата си претенция в първото по делото о.с.з.като след
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза намали размера на общо
претендираните суми от главница от 30 132,00лв. и мораторна лихва от 12 999,20лв. на
главница от 23 907,42лв. и мораторна лихва от 6648,40лв.
2
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковата претенция като поддържа
изготвения си писмен отговор.
По искане на процесуалния представител на ответното дружество беше изслушан ищеца Р.
П. по реда на чл.176, ал.1 от ГПК.
Ищецът отговори на поставените му въпроси,че предприятието, в което е
работил от м.октомври 2019г. до м.10.2022г. се намира в гр.Кн.,ул.„***“№*. Той каза,че от
2012г. частично е било преустановено производството в предприятието „Стъклопластик“АД
в гр.Кн.,ул.„***“ №*. Според ищеца през периода 2019г. до 2022г. „Стъклопластик“АД в
гр.Кн.,ул.„***“№* в малки обеми е извършвало дейност като става въпрос за по-малко
производство от възможностите на предприятието. Ищецът каза ,че производството не е
косвено свързано с електричество и голяма част може да се работи и без електричество.
Според ищеца след извършване на кражбата на кабелите на 01.01.като не си спомням
точната година не е възстановявано електрозахранването на предприятието
„Стъклопластик“АД в гр.Кн., ул.„***“№*.
Ищецът заяви,че е извършвал през периода 2019-2020г.година предимно
административна дейност,като помощник-директор производствено технически въпроси в
предприятието „Стъклопластик“ АД в гр.Кн.,ул.„***“№*,която се изразява в издаване на
УП1 и УП2 за стажа на отделни работници и служители и получаване на всички преписки за
предприятието от съда,получавани през пощата като предимно това вършил.
Ищеца П. отговори,че нямало електрозахранване на предприятието за периода 2019г.-2022г.
и съответно периода 2019г.-2022г.предприятието на „Стъклопластик“АД в гр.Кн.,ул.
„***“№* е било водоснабдено само с оборотна вода от кладенците на завода,която вода не е
използвана за питейни нужди,защото на времето управителя на ВИК„Аспарухов
вал“прекъснал външното захранване на предприятието с вода,но не си спомня точната
година.
Ищецът каза,че е присъствал съм на 18.10.2022г. при въвода във владение,направен от
Александър Александров от гр.Пл. в имота на дружеството,находящо се в гр.Кн.,ул.
„***“№*,когато предприятието „Стъклопластик“АД било отстранено от тези имоти.
Според ищеца собственикът Н. поискал 80 000лв./осемдесет хиляди лева/на новите
купувачи и те му били преведени по банков път като на следващия ден на него му бил
прекратен електронно трудовия договор с предприятието и затова има в месец октомври
17/седемнадесет/ работни дни и е разбрал това от информацията на НАП.
Ищеца П. каза,че всичката документация след 18.10.2022г. останала в
администрацията,която е била предадена на НАП от новия собственик и има информация от
новия собственик,че управителя на ответното дружество г-н П. Н. е бил запитан от новите
собственици,какво да правят с документацията и отговорът му бил,че тя не му трябва.
Ищеца П. каза,че през периода месец октомври 2019г. до м.октомври 2022г. частично са
получавали чрез Изипей на негово име възнаграждения от работодателя,който му се
обаждал и ми казвал на кой работник каква сума да се даде като фактурите,които са от
Изипей се намират в собственика г-н П. Н.,който си ги прибирал.
Според ищеца преводът на парите бил за всички работници,а на неговото име се
превеждали парите,тъй като се считало,че е най-големият началник на място и парите на
работниците се разпределяли съгласно указанията на собственика П. Н.,който казвал по
телефона на кого от работниците каква сума да се заплати.
Ищецът разясни,че само е пускал Разходен касов ордер за всяко лице, които при идването си
г-н П. Н. прибирал като счетоводството на фирмата е в гр.С.,доколкото знае.Той каза,че е
чувал,че се предават разходните касови ордери на счетоводителя и е получавал частично
възнаграждение от дължимото му се от около не повече от 300лв.и имам ведомост, която е
водил, и която ведомост не е официална.
Ищецът представи в оригинал книга ведомост за заплати и копие от същата за съда и за
3
представителя на ответника.
Според ищеца системата на ведомостта е следната: след като се получат парите по Изи
пейна негово име се раздават на работниците съгласно заповед на управителя като той
разпределя парите,съгласно устна заповед по телефона от г-н П. Н. и за м.октомври 2019г. –
на 03.10.2019г.са давани заплати.
Ищецът каза,че му е била преведена сумата в общ размер на 202лв., като тази сума погасява
стари задължения за 2013г., за м.11 – на 01.11. е получил 326лв., за м.12 – са давани два пъти
пари – 2019г. един път 400 лева и един път 55,94 лв.,за 2020 г. м. 01 – не са давани
заплати,за м. 02 съм получил – 135лв.; за м.март –184лв.,за м.април – на 08.04. са давани
286лв.;за м.май –120лв.е получил; от м. юни до м. ноември не са давани заплати
включително,дадени са такива месец 12.2020г. на дата 23.12, като той е съм получил 120лв.,
за 2021г. са дадени на 05.05.2021г. – 200лв. От м. януари до м. април включително не е
получавал пари,за месец юни 2021г. няма суми, от м.юни до м.11.2021г. не са получавани
пари и е получил суми през м.12.2021г.–200лв. и за 2022г. е получил на 21.04. –
200лв.последно и след това други суми не е получавал.
Според ищеца получените суми,които посочи касаят предходни периоди от 2013г. и има
непогасени вземания към предприятието от 2013г. до 2022г., според неговите изчисления.
По делото бяха разпитани доведените свидетели на ищеца: Диляна Павлова Върбишка
и Мирослав Х. Пашов.
Видно от разпита на св.Д. В.,обективиран в протокол от о.с.з. на 06.02.2024г. лист 8 и 9,
тази свидетелка каза ,че познава ищеца от повече от 20г. като същия е дошъл в
предприятието, като млад специалист. Свидетелката посочи,че тя е от основателите на този
завод „Стъклопластик“,който завод преди се е казвал „Иван Бонов“ и били пет човека.Тя
каза,че е започнала работа там от 1965г. и работила до 2001г. като първо била работник след
това „качествен контрол“ и след това „завеждащ разходни норми“до момента на
освобождаването й от работа. Според св.Върбишка до идването на г-н Н. си получавали
редовно заплатите,а след като той постъпил на работа първоначално не разбирали защо се
подписват на листове,а не на ведомости и после разбрали, че не им се изплаща пълното
възнаграждение,а се осигуряват на минимална заплата и започнали да претендират,като
имали подписано споразумение да им се изплатят изцяло дължимите се суми като 7-8
човека били с такова споразумение,което е заверено от нотариус.
Свидетелката заяви,че е разговаряла много пъти с Р. П., като го е питал като е там и се
среща с г-н Н. дали няма някакво решение и той казвал,че нищо не знае и на тях не им
плаща редовно. Според свидетелката от ищеца е разбрала,че и на тях също им е заплащана
някаква малка сума,като е имало уговорка да се заплатят изцяло дължимите им се суми.
Свидетелката разясни ,че дори когато разбрала, че завода се продава питала ищеца, НАП
няма ли интерес да им се изплатят сумите, които им се дължат, но той казал,че не знае.
Свидетелката заяви,че мисли,че до по миналата година е работело това предприятие,а после
й казали,че е продадено вече и нямам никаква информация.
Видно от разпита на св.М. П.,обективиран в протокол от о.с.з.на 06.02.2024г.лист 8 и
9,свидетелят каза,че е работил в „Стъклопластик“АД в гр.Кн. от около 18-19г. като от
закриването на стария завод е преминал в новия,където бил параджия до към 2015г. и после
напуснал и през 2016г. се върнал като „охранител“ в „Стъклопластик“ като от 2016г. работил
в предприятието,но не съм получавал изцяло възнаграждението си.Този свидетел каза,че не
е работил през 2019г. -2022г.,тъй като напуснал
Свидетелят разказа,че преди това през 2017г. много често са разговаряли с г-н Р. П. и знае,че
останалите работници включително и той не получават изцяло дължимото им се
възнаграждение. Свидетелят заяви ,че по банкова сметка никога не е получавал пари от
предприятието.
Той каза ,че г-н Н., шефа на предприятието изпращал част от парите на Р. П.,който им ги
разпределял на тях. Свидетелят каза,че е чул че г-н Н.,управителят на предприятието
4
изпращал част от парите им на г-н Р. П.,като му давал указания как да ги разпределя.
Според думите на свидетеля Р. П. им бил като отговорник на място като не знае на каква
длъжност е воден,но бил най - големият началник на място.
Свидетелят Пашов каза,че през 2016-2017г.имало някаква слаба производствена дейност в
предприятието,но не можа да каже какво се е произвеждало,тъй като бил нощен пазач като
през 2016-2017г.не си спомня дали имаше електричество в предприятието. Същият каза,че
имало вода,но не била годна за пиене като не може да каже колко работника имало в
предприятието през 2017г.,тъй като не го интересувало. Този свидетел заяви,че е напуснал
самоволно,защото не бил доволен от заплащането,тъй като за 12 месеца получил само 700
лева и има претенции за недоизплатени възнаграждения от „Стъклопластик“АД.
По искане на съда от ТД НАП В.Търново,офис Пл. с Писмо с Изх.№3018#1/13.02.2024г. е
представила по делото :
Заверена „Справка актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН********** за
периода от 01.10.2019г. до 31.10.2022г. и заверена „Справка –Данни за осигуряване по ЕГН
за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2022г.,които справки касаят ищеца.
Въз основа на издадени удостоверения от съда на процесуалния представител на ответното
дружество са представени по делото:Удостоверение с Изх.№24/04.06.2024г. от „Аспарухов
вал“ЕООД-гр.Кн.,според което до месец май 2009г.е съществувала партида за вода на адрес
гр.Кн.,ул.“***“№* на името на „Стъклопластик“АД,а след това няма водоснабдяване на този
адрес.
Представени са заверени копия от Годишни данъчни декларации на ответното дружество за
2019г.,2020г.2021г.,2022г.,2023г.
Видно от представената Справка за актуално състояние на всички действащи трудови
договори за периода от 01.01.2019 до 01.11.2022г. от ТД С. под №6 е посочен ищеца с дата
на сключване на трудов договор на 14.12.2011г.като на 01.04.2017г. е датата на последно
допълнително споразумение за промяна на раб.място,а на 25.10.2022г. е датата на
прекратяване.
Видно от Писмо с Изх.№1205479526_1/04.06.2024г. на „Електрохолд Продажби“ЕАД и
„Електрохолд България“ЕООД на осн.чл.123,ал.1 от ЗЕСЕЕ е било преустановено
електроснабдяването на ответното дружество на 17.05.2016г.,което не е възстановено.
По делото беше допусната,извършена,изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза
от експерта Х. И. Х..
Видно от разпита на експерта Х. Х. пред съда,същият каза,че е отговорил на поставените
му задачи като ответната фирма е със статус „замразена“ и няма нито един работник в нея,
включително и управител и
това пречи физически да се направя проверка на място.
Експерта Х. каза,че промени и допълнения към заключението си не правя. Той посочи,че
предишно о.с.з.ищеца е посочил,че е получил определени суми в определени месеци, които
касаят периода на делото и на исковата молба и е направил едно приспадане през
съответните месеци,когато са получени тези суми.
Според експерта ищецът твърди че тези сума са дължими за 2013г., но в ИМ не е засегната
2013г.като заключението обхваща два периода:
първи период – по молбата на ищеца от 01.10.2019г. до м.октомври 2022г.,реално
фактически заключението е до 24.10.2022г. като в справка №2 са приспаднати посочени по
месеци суми,за които ищеца е получил парични суми и се получава дължима сума от
21478,48лв.–това е дължимо възнаграждение,а лихвата за периода е 5 790,86лв.
Експертът е посочил,че в случай,че не се приспаднат получени по данни на ищеца парични
средства главницата,която ще следва за неизплатеното трудово възнаграждение за същия
период по исковата молба възлиза на 23907,42лв.,като върху същата лихва е от 6648,40 лв.
и
5
период по искане на ответната страна за периода от 01.10.2019г. до 15.11.2020г.на тази
база е изготвената справка №1,в която са приспаднати суми заявени от ищеца като получени
и дължимата главница е 7073,71 лв. и лихвата е от 2606,94лв.
Според експерта приложените справките са на база декларираните от ответника брутна
заплата,начислена през целия период и дължимите вноски за здравно осигуряване,за
обществено осигуряване и за данък, които са приспаднати от тази брутна сума по месечно,
декларирано в НАП и на практика 24.10.2022г. е бил последният работен ден на ищеца.
Експертът посочи,че справка е взел по данни от НАП,понеже ответната фирмата е със
статус„замразен“ и няма кой да му каже нищо,нито пък има офис като ответната страна до
прекратяването на трудовото правоотношение ги е начислявала и данните са в НАП.
Експертът каза,че без приспадане на заявените от ищеца суми дължими се от ответника за
периода 01.10.2019г.до 24.10.2022г.,размера на дължимата му се главница е от 23907,42лв.
върху които суми при начислена лихва определена от БНБ на база основен лихвен процент е
6648,40лв.Той посочи,че от главницата е приспадната сумата от 2248,94лв.на база на
изявленията на ищеца за получени суми и главницата става 21478,48лв. върху която
дължимата лихва е 5790,86лв. Експертът посочи,че това е на база начисленото и заявено в
НАП брутно трудово възнаграждение и приспаднатите от него суми за здравни осигуровки и
пенсионни осигуровки и данък на ищеца.
В предоставения от съда срок страните са представили по делото писмени становища във
връзка с тезите си в производството,с които съдът се запозна преди постановяване на
съдебния си акт.
Съдът счита показанията на разпитаните свидетели на ищеца Диляна Павлова Върбишка и
Мирослав Х. Пашов за достоверни,обективни и непротиворечиви по между си и със
събраните по делото други доказателства,поради което им дава вяра и ги кредитира.
Съдът счита изготвената съдебно–счетоводна експертиза за
незаинтересована,безпристрастна и обективна,съобразена със събраните по делото писмени
доказателства,поради което й дава вяра и я кредитира.
След като се запозна поотделно и съвкупно със събраните по делото доказателства на
страните,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът и ответника „СТЪКЛОПЛАСТИК“АД са имали сключен Трудов договор №02 от
14.12.2011r.,съгласно който първия е изпълнявал длъжността „Помощник-директор
производствени технически въпроси“, в предприятието на ответника в гр.Кн. като по
силата на този договор е следвало да получава месечно трудово възнаграждение в размер на
първоначално общо 699,02лв.,от който основно трудово възнаграждение от 530,00лв.,за
прослужено време 140,98лв. и за работа във вредна среда 19,04лв.,което впоследствие е било
увеличено на общо 837,00лв./осемстотин тридесет и седем лева/,което е видно от
представената по делото Справка от НАП ТД В.Търново за ищеца относно периода
м.10.2019г. до м.10.2022г.вкл. и тъй като по трудовия договора няма установен падежът за
плащане на трудовото възнаграждение,съгласно съдебната практика същото следва да се
изплаща до 25-то число на всеки месец.
По делото липсват данни и доказателства на страните на всяко 25 число на месеца за
периода от м.10.2019г. до м.10.2022г.вкл. на ищеца да е било заплащано изцяло или
частично от ответното дружество дължимото му се трудово възнаграждение,поради което
ищецът има правен интерес да води настоящото производство и първоначално е завел
обективно кумулативно съединени искове,които според съда са на осн.чл.128,т.2
вр.чл.245,ал.2 от КТ ,с които иска от съда да постанови решение, с което за осъди
ответника да му заплати сумата от 30 132,00лв / тридесет хиляди сто тридесет и два
лева/,представляваща трудово възнаграждение за периода от м.10.2019г. до м.10.2022г.,както
и сумата 12999.20лв. /дванадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и двадесет
стотинки/,представляваща мораторна лихва върху посоченото вземане за периода от
25.10.2019г. до завеждане на исковата молба т.е. 16.11.2023г.,както и да му заплати законната
6
лихва върху горната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане,както и да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски.
Обаче след изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза ищцовата страна намали
размера на исковите си претенции към ответното дружество от главница от 30 132,00лв. и
лихва от 12 999,20лв. на главница от 23 907,42лв. и лихва от 6648,40лв.
Според Справка от ТД НАП В.Търново за актуално състояние на действащи трудови
договори на ищеца за периода от 01.10.2019 до 31.10.2022г.ищецът е имал сключен трудов
договор за ответното дружество от 14.12.2011г.,с дата на последно допълнително
споразумение 01.04.2017г. ,който е бил прекратен на 25.10.2022г.
По делото се установи,че според Удостоверение с Изх.№24/04.06.2024г. от „Аспарухов
вал“ЕООД-гр.Кн. след м.05.2009г. в предприятието на ответното дружество в
гр.Кн.,ул.“***“№* водопроводното отклонение е откопано и затапено като и до момента
няма водоснабдяване на този адрес.
Освен това видно от Писмо с Изх.№1205479526_1/04.06.2024г. на „Електрохолд
Продажби“ЕАД и „Електрохолд България“ЕООД на осн.чл.123,ал.1 от ЗЕСЕЕ е било
преустановено електроснабдяването на ответното дружество на 17.05.2016г.,което не е
възстановено.
От съдържанието на представените заверени копия от Годишни данъчни декларации на
ответното дружество за 2019г.,2020г.2021г.,2022г.,2023г.е видно,че липсва декларирана
производствена дейност.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и закона стигна до следните си
правни изводи:
Безспорно се установи ,че между страните за периода от 01.10.2019г. до 24.10.2022г.вкл.
е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор,съгласно
което ищецът е следвало да получава от ответното дружество трудово възнаграждение в
размер на 837,00лв./осемстотин тридесет и седем лева/,което е видно от представената по
делото Справка от НАП ТД В.Търново за ищеца относно периода м.10.2019г. до
м.10.2022г.вкл. и тъй като по трудовия договора няма установен падежът за плащане на
трудовото възнаграждение,съгласно съдебната практика същото следва да се изплаща до 25-
то число на всеки месец.
По делото липсват данни и доказателства за заплатени изцяло или частично трудови
възнаграждения от ответното дружество на ищеца за периода от 01.10.2019г. до
24.10.2022г.вкл.,които да следва да бъдат приспаднати.
Спорно е дали съгласно чл.358,ал.1,т.3 от КТ част от исковата претенция за периода
01.10.2019г.-15.10.2020г. в размер на главница от 7073,71 лв./седем хиляди седемдесет и
три лева и седемдесет и една ст./ и лихва от 2606,94лв./две хиляди шестотин и шест
лева и деветдесет и четири ст./ е била погасена по давност към датата на завеждане на
исковата претенция 16.11.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ :
„Чл.242.(Изм.-ДВ, бр. 100 от 1992г.)Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.“
Съгласно разпоредбата на чл.245,ал.2 от КТ:
„Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (2) Разликата до
пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със
законната лихва.“
Съгласно Кодекса на труда(КТ),а именно чл.127,ал.1,т.1 КТ, работодателят е длъжен да
осигури на работника или служителя работата,която е определена при възникване на
трудовото правоотношение. Съответно по време на престой,не по вина на работника,той
има право на брутно трудово възнаграждение –чл.267, ал.1 КТ. Защото в случая е налице е
прехвърляне на риска върху работодателя при невиновно неполагане на труд от работника
или служителя.
7
„Чл.267.(Изм.- ДВ,бр.100 от 1992г.)(1) За времето на престой не по вина на работника или служителя той
има право на брутното трудово възнаграждение.
(2) При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за
времето на престоя.
(3) За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена
необходимост,той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното
възнаграждение за основната му работа.“
Видно от разпоредбите на чл.269 и чл.270 от КТ :
„Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в
натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия
договор.“ и
„Чл.270.(1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки
месец на два пъти доколкото не е уговорено друго.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка. В случай че платежната
сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.
(4) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024
г.) Независимо от ал. 3, когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл.3, ал.1,т.3 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по
платежна сметка на работника или служителя. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите
за паричния превод са за сметка на работника или служителя.“
Съгласно чл.86 от ЗЗД
„Чл.86.При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска
обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.“
Видно от разпоредбата на чл.358,ал.1,т.3 вр.ал.2,т.2,изр.2 от КТ :
„Чл. 358.(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
1.(изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)едномесечен - по спорове за ограничена имуществена
отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл.
357, ал. 2.
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на
трудовото правоотношение;
3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.
(2) Сроковете по предходната алинея започват да текат:
1. за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в
който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на
трудовото правоотношение - от деня на прекратяването.
2. за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде
упражнено.При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
(3) Срокът по ал. 1 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен
орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда.“
Изложеното е в насока,че въз основа на събраните по делото доказателства ответното
дружество е дължало на ищеца сумите главница от 23 907,42лв./двадесет и три хиляди
деветстотин и седем лева и четиридесет и две ст./,представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.10.2019г. до 24.10.2022г.вкл.,както и сумата от
6648,40лв./шест хиляди шестотин четиридесет и осем лева и четиридесет
ст./,представляваща мораторна лихва върху посоченото вземане за периода от 25.10.2019г. до
завеждане на исковата молба т.е. до 16.11.2023г., както и законната лихва върху горната сума
от датата на завеждане на исковата молба- 16.11.2023г. до окончателното изплащане.
Обаче съгласно чл.358,ал.1,т.3 вр.ял.2,т.2,изр.2 от КТ, част от исковата претенция за
8
периода 01.10.2019г.-15.10.2020г.вкл. в размер на главница от 7073,71 лв./седем хиляди
седемдесет и три лева и седемдесет и една ст./ и мораторна лихва от 2606,94лв./две хиляди
шестотин и шест лева и деветдесет и четири ст./ е била погасена по давност към датата на
завеждане на исковата претенция 16.11.2023г.
Последното е в насока,че претендираните от ищеца суми следва да бъдат намалени с
посочените по-горе две суми,което води до отхвърлянето на исковите претенции в тези им
части,както и до присъждане на ответната страна на адвокатско възнаграждение,съобразно
отхвърлените размери.
Съгласно чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА №1 ОТ 9 ЮЛИ 2004г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ,дължимото се минимално адвокатско възнаграждение
на ответното дружество е в размер на 1268,07лв./хиляда двеста шестдесет и осем лева и
седем ст./.
Поради това ответното дружество дължи на ищеца сумите главница от
16 833,71лв./шестнадесет хиляди осемстотин тридесет и три лева и седемдесет и една
ст./,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 16.10.2020г. до
24.10.2022г.вкл.,както и сумата от 4041,46лв./четири хиляди четиридесет и един лев и
четиридесет и шест ст./,представляваща мораторна лихва върху посоченото вземане за
периода от 25.10.2020г. до завеждане на исковата молба т.е. до 16.11.2023г.,както и законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 16.11.2023г. до
окончателното изплащане.
Съобразявайки горната фактическа обстановка,съдът счита ,че следва да постанови
съдебно решение,с което да осъди „СТЪКЛОПЛАСТИК“АД-гр.Кн. със седалище и адрес
на управление:Област:С.(столица),Община:Столична Населено място:гр.С.,п.к.1164,р-н
Л.,ж.к.Л.,ул.“***“ №*,ет.*,представлявано от П. Ц. Н.- изпълнителен директор пощенска
кутия №56 да заплати на Р. Т. П.,с ЕГН********** от гр.Кн.,ул.„***“№** главница от
16 833,71лв./шестнадесет хиляди осемстотин тридесет и три лева и седемдесет и една
ст./,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 16.10.2020г. до
24.10.2022г.вкл.,както и сумата от 4041,46лв./четири хиляди четиридесет и един лев и
четиридесет и шест ст./,представляваща мораторна лихва върху посоченото вземане за
периода от 25.10.2020г. до завеждане на исковата молба т.е. до
15.11.2023г.включително,както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба- 16.11.2023г. до окончателното изплащане.
Да осъди „СТЪКЛОПЛАСТИК“АД-гр.Кн. със седалище и адрес на управление:Област:С.
(столица),Община:Столична Населено място:гр.С.,п.к.1164,р-н Л.,ж.к.Л.,ул.“***“
№*,ет.*,представлявано от П. Ц. Н.- изпълнителен директор пощенска кутия №56 да
заплати на Р. Т. П.,с ЕГН********** от гр.Кн.,ул.„***“№** адвокатски хонорар от
950,00лв./деветстотин и петдесет лева/.
Да отхвърли обективно-кумулативно съединените искове на Р. Т. П.,с ЕГН********** от
гр.Кн.,ул.„***“№** срещу „СТЪКЛОПЛАСТИК“АД-гр.Кн. със седалище и адрес на
управление:Област:С.(столица),Община:Столична Населено място:гр.С.,п.к.1164,р-н
Л.,ж.к.Л.,ул.“***“ №*,ет.*,представлявано от П. Ц. Н.- изпълнителен директор пощенска
кутия №56 в частите им за сумите: главница над 16 833,71лв./шестнадесет хиляди
осемстотин тридесет и три лева и седемдесет и една ст./ до 23 907,42лв./двадесет и три
хиляди деветстотин и седем лева и четиридесет и две ст./,представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 16.10.2020г. до 24.10.2022г.вкл.,както и над сумата от
4041,46лв./четири хиляди четиридесет и един лев и четиридесет и шест ст./ до
6648,40лв./шест хиляди шестотин четиридесет и осем лева и четиридесет
ст./,представляваща мораторна лихва върху посоченото вземане за периода от 25.10.2020г. до
завеждане на исковата молба т.е. до 15.11.2023г.вкл. като частично неоснователни и
недоказани.
Да осъди Р. Т. П.,с ЕГН********** от гр.Кн.,ул.„***“№* да заплати на
„СТЪКЛОПЛАСТИК“АД-гр.Кн. със седалище и адрес на управление:Област:С.
9
(столица),Община:Столична Населено място:гр.С.,п.к.1164,р-н Л.,ж.к.Л.,ул.“***“
№*,ет.*,представлявано от П. Ц. Н.- изпълнителен директор пощенска кутия №56 сумата от
1268,07лв./хиляда двеста шестдесет и осем лева и седем ст./,представляваща адвокатско
възнаграждение ,съгласно чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ,съобразно
отхвърлените части от предявените искове.
Водим от горното,съдът
на осн.чл.128,т.2 вр.чл.245,ал.2 вр. чл.358,ал.1,т.3 вр.ял.2,т.2,изр.2 от КТ вр.чл.86 от ЗЗД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТЪКЛОПЛАСТИК“АД-гр.Кн. със седалище и адрес на
управление:Област:С.(столица),Община:Столична Населено място:гр.С.,п.к.1164,р-н
Л.,ж.к.Л.,ул.“***“ №*,ет.*,представлявано от П. Ц. Н.- изпълнителен директор пощенска
кутия №56 да заплати на Р. Т. П.,с ЕГН********** от гр.Кн.,ул.„***“№** главница от
16 833,71лв./шестнадесет хиляди осемстотин тридесет и три лева и седемдесет и една
ст./,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 16.10.2020г. до
24.10.2022г.вкл.,както и сумата от 4041,46лв./четири хиляди четиридесет и един лев и
четиридесет и шест ст./,представляваща мораторна лихва върху посоченото вземане за
периода от 25.10.2020г. до завеждане на исковата молба т.е. до
15.11.2023г.включително,както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба- 16.11.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „СТЪКЛОПЛАСТИК“АД-гр.Кн. със седалище и адрес на
управление:Област:С.(столица),Община:Столична Населено място:гр.С.,п.к.1164,р-н
Л.,ж.к.Л.,ул.“***“ №*,ет.*,представлявано от П. Ц. Н.- изпълнителен директор пощенска
кутия №56 да заплати на Р. Т. П.,с ЕГН********** от гр.Кн.,ул.„***“№** адвокатски
хонорар от 950,00лв./деветстотин и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ обективно-кумулативно съединените искове на Р. Т. П.,с ЕГН********** от
гр.Кн.,ул.„***“№** срещу „СТЪКЛОПЛАСТИК“АД-гр.Кн. със седалище и адрес на
управление:Област:С.(столица),Община:Столична Населено място:гр.С.,п.к.1164,р-н
Л.,ж.к.Л.,ул.“***“ №*,ет.*,представлявано от П. Ц. Н.- изпълнителен директор пощенска
кутия №56 в частите им за сумите: главница над 16 833,71лв./шестнадесет хиляди
осемстотин тридесет и три лева и седемдесет и една ст./ до 23 907,42лв./двадесет и три
хиляди деветстотин и седем лева и четиридесет и две ст./,представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 16.10.2020г. до 24.10.2022г.вкл.,както и над сумата от
4041,46лв./четири хиляди четиридесет и един лев и четиридесет и шест ст./до
6648,40лв./шест хиляди шестотин четиридесет и осем лева и четиридесет
ст./,представляваща мораторна лихва върху посоченото вземане за периода от 25.10.2020г. до
завеждане на исковата молба т.е. до 15.11.2023г.вкл. като частично неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Р. Т. П.,с ЕГН********** от гр.Кн.,ул.„***“№* да заплати на
„СТЪКЛОПЛАСТИК“АД-гр.Кн. със седалище и адрес на управление:Област:С.
(столица),Община:Столична Населено място:гр.С.,п.к.1164,р-н Л.,ж.к.Л.,ул.“***“
№*,ет.*,представлявано от П. Ц. Н.- изпълнителен директор пощенска кутия №56 сумата от
1268,07лв./хиляда двеста шестдесет и осем лева и седем ст./,представляваща адвокатско
възнаграждение ,съгласно чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ,съобразно
отхвърлените части от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14 дневен срок от
съобщението на страните ,че е изготвено.
10
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
11