№ 25035
гр. София, 07.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20251110120980 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М. Й. Й. против “Проно” ЕООД.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и
пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е
валидна размяна на книжа, обуславящо насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Искането за събиране на писмени доказателствени средства чрез писмени доказателства е
основателно. Същите съдържат относими към предмета на доказване факти, поради което
следва да бъдат допуснати. Произнасянето по искането за назначаване на съдебно-
икономическа експертиза следва да бъде отложено за първото съдебно заседание.
Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане на
спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи
съдебно заседание, за което да се уведомят страните.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.06.2025г. от 14,00
часа.
ДОПУСКА писмените доказателства, представени към исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно- икономическа
експертиза за първото съдебно заседание.
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад по делото:
1
Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № И- 131/
28.05.2020г., прекратено със заповед № 1/ 12.02.2025г., на основание чл. 328, т. 3 КТ. Същата
поддържа, че отработила трудовото правоотношение за периода м. ноември 2024г.- м.
февруари 2025г., като ответникът не изпълнил задължението си да плати трудово
възнаграждение за посочения период.
В исковата молба са наведени твърдения, че при прекратяване на трудовия договор
ищцата не е използвала платен годишен отпуск в размер на 2 дни за 2025г., за което
ответникът дължи обезщетение в размер на сумата 343,47 лева.
Сочи се, че трудовият договор между страните е прекратен поради намаляване на обема
на работа, поради което за ответника възникнало задължение да плати обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец.
Ищецът поддържа, че от забавата на ответника е претърпял вреди в размер на законната
лихва.
При изложените фактически твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да сумата 9575 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода
01.11.2024г.12.02.2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки,
от които сумата 2813,30 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. ноември 2024г.,
след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 2813,29 лева,
представляваща трудово възнаграждение за м. декември 2024г., след приспадане на
дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 2813,30 лева, предтавляваща трудово
възнаграждение за м. януари 2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и
осигуровки, сумата 1135,11 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. февруари
2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 220,50
лева, представляваща обезетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.01.2025г.- 09.04.2025г., от които сумата 105,80 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за трудово възнаграждение за м.
ноември 2024г. за периода 01.01.2025г.- 09.04.2025г., сумата 72,40 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за трудово
възнаграждение за м. декември 2024г. за периода 01.02.2025г.- 09.04.2025г., сумата 42,60
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
трудово възнаграждение за м. януари 2025г. за периода 01.03.2025г.- 09.04.2025г., сумата
343,47 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на два дни за 2025г., след приспадане на дължимите от работника данъци и осигуровки,
сумата 2917,72 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, след приспадане
на дължимите от работника данъци и осигуровки, сумата 29 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за обезщетение за
оставане без работа за периода 15.03.2025г.- 09.04.2025г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
2
Изложените фактически твърдения и формулирания петитум на исковата молба дават
основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с правно основание чл. 245 КТ, с правно основание чл.
222, ал. 1 КТ, с правно основание чл. 224 КТ и с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствена тежест, всяка от страните е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения (чл. 154, ал.
1 ГПК).
По исковете с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че за
периода м. ноември 2024г.- м. февруари 2025г. между него и ответника съществува трудов
договор; че е отработил трудовото възнаграждение за посочения перидо; размерът на
трудовото възнаграждение; забавата на ответника.
По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 1 КТ:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на трудов договор и обстоятелството, че трудовият договор е прекратен
от работодателя поради намаляване обема на работа; размерът на последното брутно
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец.
По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването
на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на същия,
размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, през който
ответникът има отработени поне 10 работни дни, както и размера на неиползвания платен
годишен отпуск за процесния период (2025г.).
По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно
доказване забавата на ответника.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3